Въх, мори майко, съвсем се обърках :))
Шегата на страна, Куини много се радвам, че именно ти водиш общност "Образование". За по-подходящ човек не мога да се сетя!

Яничка, мила, ако не съм се изразила достатъчно ясно, кажи ми, за да се поправя и доизясня :))

Напротив, прекрасно си го обяснила :)

Здравей, Куини!

Радвам се, че си написала постинг по правописен проблем. И наблюденията ти са много точни. В коректорската си практика аз също често срещам (и поправям ) точно такива грешки. Те се получават поради “престараване” според мен. (Я да взема да сложа аз едно “т”, да не би да сгреша. Вярно, изговарям го без “т”, ама сигурно правилно е с “т”.) Така е и при употребата на пълен и кратък член. Доста хора предпочитат да “се подсигурят” с един пълен член – за всеки случай. А за това правило може да се напише специален постинг.

Тази общност ще я посещавам доста често, че съм такъв неграмотник(направо ме е срам като пиша).

Ще е хубаво едно специално внимание да се обърне на пълен и кратък член и малко запетаи :)  

За краткия и пълния член специално ще подготвя статия, но малко по-нататък, когато имам малко повече време, защото ще се наложат доста обяснения по този въпрос.

Eee,слава богу, намери се някой да им обясни.Писна ми по разни форуми да ме поправят,че се пише порасТна, при положение,че АЗ много добре знам,че не се пише така ;) Мерси,Поли, за подкрепата в инициативата за ограмотяване на попораСНалия народ ;)

Куини,

Искаш ли аз да напиша статията за пълния и краткия член? Не че при мен свободното време е в изобилие, но щом е за каузата, ще се постарая. Надявам се, че няма да се засегнеш от това предложение.

Да, Еовинче, както казва Pavlina, този правописен проблем се дължи на престараването при писане, но и на факта, че се въвежда реформа, която има за цел да улесни правописа на тези думи, като се изхожда от начина, по който те се произнасят. Да, но тази реформа впоследствие е причинила много главоболия, просто защото за нея знаят малко хора.

Цялата тази работа ми напомня за една известна сентенция, която гласеше, че пътят към ада е покрит с добри намерения.

Pavlina, ако се заемеш със статията за пълния и краткия член, всички, и особено аз, защото нямам никакво време, ще сме ти много, много благодарни :)))

Вече запретнах ръкави. Куини, дано не съжаляваш за даденото пълномощно.

Един коректор като нищо може да смае един преподавател, който дори не е и специалист по български език и по литература, а начален учител - визирам себе си в случая. Сигурна съм, че точно от теб всички ние, и аз включително, ще научим много интересни неща за българския правопис.

Така че давай смело напред и пускай първата статия! След нея се надявам да има още много други твои постинги от тази категория, защото българският правопис е едно уникално и сложно явление, което винаги ще поражда въпроси, дискусии и изненади.

Не зная дали си наясно, но в момента тази общност все още не е пусната официално. Това се очаква да стане съвсем скоро и тогава броят на посетителите ще достигне една добра цифра. С което искам да ти кажа, че тепърва ни предстоят наситени с емоции моменти.

Желая ти успех! :)

Подхождам критично към статията.
Ако  приемем 1 л. ед. число за своего рода инфинитив на глагола в българския език, то  посочените често грешени думи НЕ СА ФОРМИ на глагола РАСТА, каквото впечатление може да се придобие от статията, а на глагола РАСНА. За разлика от своя близък родственик, глаголът РАСТА се спряга: раста, растеш, расте, растем, растете, растат, а спрежението му е напълно безпроблемно.  Безпроблемно е и спрежението на формите му ПОРАСТА, ИЗРАСТА и т.н.

Подхождам критично към коментара:

1. От статията според мен непредубеденият читател не може да остане с впечатлението, че думите, писани често грешно (расна, порасна, израсна), са форми на глагола раста. Посочено е само това, че раста е сродна дума на проблемните, и това е точно така – те имат един и същи корен: -раст-.

2. Пораста и израста не са форми на глагола раста, както пише в коментара, а са съвсем отделни лексеми, производни от него. Същото се отнася и за отрасна, порасна и т.н. по отношение на расна.

Похвално е, че сте поели инициативата да ограмотите народа, но дали с толкова дълги обяснения може да се постигне необходимият ефект? Защо е необходима цяла статия? Не е ли по-просто да се запомни, че ако глаголът е с наставка "на", не се пише с "т", а ако е с наставка "ва", се пише с "т". Също и за членуването. Най-лесният начин да се постигне успех е когато думата от мъжки род се замести с лично местоимение. Ако заместваме с той, се пише пълен член, ако заместваме с него - кратък. Мисля, че не са необходими толкова сложни обяснения, чрез които да блеснем колко сме учени. Успех. Нади

Хм... Да, Нади, права си, но ние не се бяхме сетили, че е толкова просто за обяснение, иначе нямаше да се мъчим да блестим с ученост.

Благодаря ти, че споделяш знанията си с нас! Наистина, много полезно е твоето разяснение :)

Здравейте,

Благодаря за статията, и не е излишно подробна - обикновено неграмотните спорят дълго и се инатят, та е добре да им се обясни подробно.

Поздрави,
М.

Мирела, а къде е тази запетая, за която говориш? Не можах да разбера забележката ти, но иначе благодаря за коментара.

(изтрито от автора) :)

:)) Прощавай, Мирелла, че съм объркала името ти.

Чак сега се сетих за какво говориш. За грешки в постинга. Този постинг съм го писала толкова отдавна, че бях забравила какво точно съм написала. Напълно съм съгласна с всичките ти забележки и сега ще си редактирам текста. 

Благодаря ти, че ми обърна внимание!

Ех, ако всички приемаха без да се обиждат такива добри съвети като твоите, щеше да е прекрасно :) Аз не се обиждам и не се чувствай длъжна да триеш коментарите си. 

(изтрито от автора) :)

Приемам и тази забележка :) Смисълът се променя заради запетаята. Да.

Лично аз смятам тази реформа за напълно излишна и най - малкото непълна, поради което се създават излишни проблеми за пишещите. Тя вероятно би трябвало да засяга и глаголите от несвършен вид, за да бъде цялостна. 

Но съществен проблем е и въобще смисъла на тази реформа, тъй като от гледна точка на ползващите българския език, логичността ѝ е спорна. Правописа би трябвало да се основава на правила, които са лесно проверими и лесно запомнящи се от пишещия, защото човек завършва училище и колкото и добър да е бил там, отделяйки се от среда на правилен според книжовните норми и най - скорошни реформи правопис, в главата му остават само правилата, които не противоречат на логиката. 

В този смисъл, това, че глаголите по - горе, са производни на глагола расна а не раста не е от съществено значение. Човек проверявайки правилно или неправилно сродните думи при писане и считайки "раста" за корен на думата , със сигурност би сложил едно "т" и в думата "расна". И така самопроверката ще потвърди правотата на написаното.

По логиката на тази правописна промяна, ако разширим обсега ѝ върху други думи, вероятно ще трябва да започнем да пишем и "весник" вместо вестник. Това обаче отдалечава говорещия от начина по който думата се е формирала в езика и обезсмисля корена на думата така, че се стига до положение, в което ползващите я забравят че тя произхожда от "вест".