От децата се изисква да имат знания и умения, които не отговарят на възрастовите им особености на развитие.

Всички се оправдават с използването от най-ранна възраст на компютъра - но той не е четири стрелки и смъртоносни битки.

Дано не се смразите при изследване на темата.

Успех и весел празник и на Вас!

Проблемът започва наистина с учебните планове, по които се подготвят учебниците. Това са т.нар.стандарти и ядра. Препоръчвам ви да се запознаете с тях - например с тези, в чиято област сте с най-добри познания - например вижте учебния план по география. Най-тежко е когато от учителя се изисква нещо по плана - знаниие или умение, което учениците трябва да усвоят, но то липсва в учебника. Учителят диктува нещата, които липсват в учебника. Така се губи огромно време за безмислено нещо. А учениците са свикнали да учат само по учебника. От друга страна експертите от инспекторатите казват - вие не трябва да гледате учебника. Важни са стандартите. Времето не стига за преподаване на материала. Давам пример - преди време учебния материал по география на България се изучаваше за две години (9 и 10 клас) по два часа - Физическа география в 9 клас и Икономическа география с регионите на страната в 10 клас. Сега този материал с много повече изисквания като знания и умения се изучава пак за две години, но обърнете внимание - в 10 клас - Физическа и Икономическа география - общо за 1,5 часа седмично (тоест това, което се е учило преди в 9 и 10 клас по два часа седмично сега е събрано в един клас - същото като обем и съдържание) и в 11 клас - 1 час седмично - региони на България. Става ли ви ясно коя е една от причините децата да не искат да учат и да не научавнат почти нищо. Ако обясняваш както трябва, така както децата изискват и е нормално времето никога няма да стигне, ако спазваш графика децата не научават нищо. Това е само една брънка от огромната верига на безумията в образованието.

Поздрави - много умен ход да търсите информация точно тук!
Най-добре е наистина да се говори първо с действащи учители, които всеки ден се борят с  учебния материал и невъзможността той да бъде "напъхан" в главите на децата  в рамките на учебната година.

Бях 8 години учител (до 2000 г.), но благодарение на Блога, на професионалните общности тук, смятам, че имам добър поглед върху образованието ни днес. В момента го сравнявам непрекъснато с образованието в САЩ, където живея, и сравнението съвсем не е в наша полза - въпреки високомерието ни на "втори по интелигентност в света след евреите".

Чопър е започнал да говори за своя предмет - същото е положението и при другите учебни предмети.
Много са нещата, които ТРЯБВА да се променят - иначе след 10 години ще сме се превърнали в Еквадор - където качествено образование се получава само в малкото частни училища:
--зазубрянето/наизустяването на факти (ОГРОМНО количество факти) - кой учи все още така?! Бг училището се страхува да поощрява мисленето - остатък от старата система, за която мислещите хора бяха заплаха.
Оттук тръгва безразличието на децата към ученето...

--невероятно консервативната система - учителят е сведен до рупор, който трябва да "пее" фактите от учебника. Учителите нямат право да са креативни - творчеството им не се поощряава нито финансово, нито емоционално - и затова те свикват да карат "по учебника"

--учебниците...ах, тези учебници. Отговорно съм писала тук, че ако можех, щях да изгоря на клада почти всички учебници, по които се измъчват децата в съвременното бг училище.
Учебниците увековечават консервативната и отдавна остаряла система, спъват бедния учител и го карат да гони срокове, в които трябва да налее в главите на децата...не знание, не, а това, което АВТОРЪТ на учебника смята, че е важно да бъде назубрено.

Спирам дотук. Не засягам въпроса с лошата дисциплина, защото смятам, че тя е следствие на безумните учебни програми. Няма нормално  дете на света, което  да не е любознателно и отворено за нови знания.
И няма нормално дете, което да приеме без по-малка или по-голяма съпротива безумието, което възрастните претенциозно наричат "българско образование".

Писала съм по темата доста в Общност Предучилищна педагогика, не искам да се повтарям, оставям на колегите, които работят в българското училище днес, да кажат мнението си.

(Извинявам се на всички учители, които биха се почувствали засегнати от резкия ми тон - не е насочен към тях).

Ето една случка от реалния живот на един обикновен учител.

Преди известно време учителка по химия с дългогодишен стаж и доказан професионализъм ми сподели следното. В тяхното училище се провел конкурс за избор на учебник от няколко възможни варианта учебници. Набитото око на професионалиста веднага забелязва добрия учебник измежду останалите, които за нищо не стават и естествено избира него. Учебникът бил наистина толкова добър, че всеки нормален учител повече от очевидно би избрал именно него. Какво било нейното огромно учудване, когато установила, че тъкмо този учебник изобщо не бил класиран.

!?!?!?

Какво ще кажете?

И вие ли си мислите същото, каквото си мисля и аз?

Хайде още един неучител (аз) да си каже мнението.

Въпросът е "Какво е да си учител и да работиш с учебниците - такива, каквито са?". А отговорът - мъка. И не само защото учебниците са глупави, сбъркани или непълни, което е най-естественото нещо на света, т.е. те други не биха и могли да бъдат. Учебниците, но и учебните програми в основата им, не биха могли да са други, докато са брънка от цялостната тъкан на познатото ни "формално образование". Забележете, че това далеч не е "български" феномен, така е навсякъде по света, където държавата е монополизирала образованието. Само в страните, позволяващи повече и по-разнообразни "актьори" да поемат инициативи и да упражняват образователни дейности, кризата е по-малко осезаема. Което означава, че все пак я има! КРИЗА!

Кризата е навсякъде, за да помете глупавите учебници, барабар с авторите им мижитурки, и учебните програми със самонадеяните им творци ("експерти"!?), помислили си бедните, че имат някакво обективно право да кастрират сферата на знанието, свеждайки я до познатите ни "учебни предмети" (с идиотските им учебници!). "Щом си слаб по математика, казават, ще повтаряш. Щом повтаряш, за нищо не ставаш. Гледай, че без висше образование си за никъде!" А с висше или повече висши, или докторантури за къде сме? - питам аз и  отговарям: за там, където сме в момента! Харесва ли ни? На мен не. Желаем ли да излезнем от това умопомрачително зацикляне? Аз ДА и, като гледам, не съм единствен. Обаче ще ни се наложи да разкачим мозъците си от учебните програми и учебниците за тях, за да можем да си представим друга реалност, където деца и възрастни имат възможност да поемат знанието и упражняват наученото на всяка крачка (аз я наричам учеща общност), защото родители, учители, и общественици, ВСИЧКИ са се убедили, че това е единственият път за постигане на достойно ведро съществуване.

Продължаваме ли да мислим за училището като за... "паркинг за деца";  като за място, където някой вещ експерт да сипва "благодатно знание" в кухите детски главици  (за целта децата трябва да мируват  задължително 5-6 часа дневно! Децата!?), което пък знание да бъде подхванато, повторено и затвърдено у дома с помощта на мама или татко, ЗАБРАВЕТЕ!

Здрасти,

Учебниците с малки изключения са срамно (за авторите и издателите си) следствие от липсата на държавна политика за задължителното образование на децата (която липса е срам за държавата ми и МОМН в частност ). Тя пък липсва - защото - липсва обществено съгласие за задължителното образование на децата (какво, по колко, как се учи, как и кой проверява, че е научено, колко струва цялата работа и кой плаща сметката). Това последното е голям срам за всички възрастни българи (мен включително) пред българските деца.

Верижните две липси по-горе са родили вакум, в който интереси нямащи нищо общо с децата и тяхното образование, са направили сегашните учебници факт. Ако ремонтът тръгне от учебниците (на която мисъл навеждат множество прецеденти от "епохата Вълчев" и някои неуместни споменавания за флагчета на "хваналия се за главата"  Игнатов - следващите учебници ще бъдат различни от сегашните единствено по по-малкия си брой печатни, правописни и фактологически грешки. Евентуално. Нищо в процедурата за оценка и одобрение на учебници и учебни помагала не го гарантира. За сметка на това имаме пълни гаранции по отношение на вида и белотата на хартията на учебниците, размера на шрифтовете и начина на скрепяне на коли, които са адски подробно регулирани.

За да не излезе "общи разсъжедения на тема защо сме такива" две конкертни неща:

1. Оговорите на въпроса "Как работят с лошите учебници учителите" са поне два:

а) не-убитите-още професионалисти в училище правят като Чопар (писал по-горе) - НЕ РАБОТЯТ С УЧЕБНИЦИТЕ, а генерират учебно съдържание с връзки и интепретации - достъпни за децата. Тях ще ги чуеш да обясняват, че фактологията е много, че е несъобразена с възрастови особености и пр., защото половината от креативната им енергия отива на вятъра, за да включат в своето си учебно съдържание фактологията от учебника. Не защото е нужна или полезна, а защото на децата ще "им я искат" няколко вида външни на училището органи при "външното" оценяване от всякакъв вид и учителят ще е "120% виновен" ако я е подминал.  Какъв е броят на този изчезващ вид професионалисти и как се разпределени те териотриално в страната и "вертикално" из нивата на училищно образование ....днес никой не знай, днес никой не знай...и по-лошото - никой не се и пита...как се правят професионалисти от този вид .

б) вече-убитите от или случайно-попаднали-в-професията "професионалисти"- "ПЛЪТНО СЛЕДВАТ" УЧЕБНИКА умножавайки абсурдността на написаното в него с двойно възпроизвеждане - тяхната собствена "песен" в клас и изискването децата да го "изпеят" при разните форми на "оценяване". Прочее т.нар. "стандарт за оценяване" на учениците, също като този за оценяване на учебниците, не гарантира нищо друго освен, че много пъти ученикът ще бъде оценен (изпитан). Оттам нататък - нещата се случват  според възможностите и настроенията на конкретния учител и още купчина други несвързани с образованието на деца "фактори на средата".

2. Отговорът на въпроса трябва ли ни дискусия за учебниците е - НЕ СЕГА.  Сега "дискусията за учебниците" е за образованието точно каквото е "дискусията първанов-дянков*" за проекта "Белене", за състоянието на текущата сметка и пр. оглушително остъсващи от публичното пространство важни за всеки българин - вкл. децата теми.  Може да се нарече още "шменти-капели", "одтушник", "голямата мъгла" и пр.,  но в тази общност няма нужда от подобни "патерици" в комуникацията. Или поне аз си мисля така.

-----------------------

*малките букви не са случайни.

Докато Мария пускаше нейния постинг, аз допълвах своя от 10:46 ч.

__________________________

Съгласен съм изцяло с Мария.

Пак е Таня от "Сега". Благодаря ви много за реакцията. Чакам още мнения. Между другото се сетитах да попитам и още нещо - някой от прогимназиалния и гимназиалния етап може ли да сподели впечатления от новите учебни програми? Помня - когато започнаха да ги въвеждат, обясняваха, че ще има смъкване на материал от по-горни в по-долни класове - например по български език, по литература експертите обясняваха, че увеличават броя на произведенията, за да стимулират децата да четат. Вие най-добре може да направите паралел между стари и нови.

Благодаря предварително.

В гимназията преподавах литература и повечето ми ученици наистина четяха произведенията. Не знам какви са сегашните планове; аз лично не усещах толкова много проблема с калпавите учебници или помагала - заради спецификата на предмета, който преподавах. Щом някой е ЧЕЛ произведението и може да обоснове мнението си, използвайки текста - за мен това е важното. Независимо дали мнението на ученика съвпада с моето или с това на П. Динеков.

"Свалянето" на материал от по-горен в по-долен клас по принцип нагнетява учебното съдържание - за същото денонощие с 24 часа и година с еди-колко си уч. дни се учи повече фактология. Т.е. акт сам по себе си безсмислен.

Не е важно какво се налива в главите на децата, а какво се запомня...

По литература: децата могат да бъдат стимулирани да четат; децата обичат да четат - това са моите впечатления от времето между 1990-те и 2000 година.
Забележка: много важно условие е на учениците да се предлагат текстове, съобразени с възрастта им.
Децата растат на етапи - до пубертета помнят много и са любознателни. В пубертета, когато имат много малко интереси и цялата им енергия е съсредоточена в порастването им, би трябвало уч. програми да се съобразят с това. А ние точно в този период ги товарим най-много - мислим, че като са големи на ръст, могат да понесат повече.
Моя приятелка не може да накара сина си, деветокласник, да донесе две неща едновременно от мазето, защото той просто забравя едното задължително :).
Представете си какви герои трябва да са учителите, които са длъжни да налеят в главата на един разсеян тийнейджър миш-маш от научна боза - от "да бъде или не" през геотермалните извори на Исландия до полинаситените монозахариди.
Милост!!!

(Личен опит - точно в тази възраст не можех да се справя с наливането на любимия ми Шекспир в деветокласните глави. Принудена бях да действам много заобиколно - написахме сценарий за пиеса (с актуалното заглавие "Долу чалгата" :), поставихме я в местното читалище и със събраните пари отидохме до София да гледаме постановка на Сашо Морфов. Никога няма да забравя коментара на един от учениците през антракта: "Госпожице, бяхте права - Шекспир наистина е интересен!")

Здравейте, госпожо Петрова!

    Може би ще Ви бъде интересно, ако поразровите какво точно учат студентите в сегашните педагогически специалности, как "разработват" уроци, колко практически занимания имат с "живи" класове... И не на последно място с какъв бал влизат студентите в тези специалности. И може би след това ще говорим за междупредметни и логически връзки, кое е приоритетното в начина на оценяване - фактология или логика...

    А всеки учител може да си отговори дали може да промени начина на преподаване, "затвърдяван" с десетилетия. И колко от нас се учат от самите деца и са отворени за новото. Защото често въпросите на децата са барометърът за случващото се в час.

    А учебниците - използвайте ги, за да учите децата как от морето информация да извличат най-важното. Ползотворна учебна година, колеги!

Здравейте, госпожо Петрова!

    Може би ще Ви бъде интересно, ако поразровите какво точно учат студентите в сегашните педагогически специалности, как "разработват" уроци, колко практически занимания имат с "живи" класове... И не на последно място с какъв бал влизат студентите в тези специалности. И може би след това ще говорим за междупредметни и логически връзки, кое е приоритетното в начина на оценяване - фактология или логика...

    А всеки учител може да си отговори дали може да промени начина на преподаване, "затвърдяван" с десетилетия. И колко от нас се учат от самите деца и са отворени за новото. Защото често въпросите на децата са барометърът за случващото се в час.

    А учебниците - използвайте ги, за да учите децата как от морето информация да извличат най-важното. Ползотворна учебна година, колеги!

Ха, Ела ме подести нещо - от разговор на стресирани родители наскоро, ми остана впечатление, че и полинаситените монозахариди май също са се "смъкнали" нейде в прогимназията. Моля, ако има наоколо учител по химия да помогне по бързата процедура да разберем дали е така.

Аз пък ще ви черпя 1-2 числа. Знаете ли че....

Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план е дълъг 7 страници, а наредбата към него (в която собствено е учебният ни план и стандартите за МИНИМУМА уч. съдържание) е ....112 страници.

За сравнение - наскоро промененият учебен план във Велиокбритания - еквивалент на нашия закон + наредба - е ....4 страници. Гарантирам, че човек със средно образование може от въпросните 4 страници без чужда помощ да разбере на края на всеки етап на обучение в училище какво се очаква всяко дете във Великобритания  да е научило да прави.

Pepa Filina е написала това, което аз си мислех, докато готвех край печката :).

Студентите в педагогическите специалности са оставени сами на себе си. Това, че ще влязат на тумба в часа на базовия учител, ще гледат и после ще изнесат 1 урок, не ги прави готови да посрещнат онова, което ги чака в училище.
Когато си на 22 и влезеш в час, където 18-годишните ти ученици трудно те възприемат сериозно, трябва да знаеш какво правиш.
Защото често се оказва, че урокът, написан на хартия, протича по-различно от плановете ти. И е важно да знаеш какво да правиш, ако ти остават още 10 минути (колегите знаят колко БАВНО могат да минат 10 минути от един учебен час :).

Тази година учителката на дъщеря ми (детето е в трети клас) трябваше да обучава студентка от педагогическа специалност. Беше ми много интересно да видя как става това тук, защото помня колко трудно ми беше на мен като млад учител.

Това момиче буквално живя в трети клас 4 месеца.
Дори ходих специално да ги наблюдавам - студентката гледаше как работи учителката, после водеше един или два часа с децата, после учителката (насаме, естествено) е коментирала работата и'.
И така 4 месеца.  От 9 до 3 следобед.

Явно е, че накрая на този период бъдещата учителка ще познава добре всички деца от класа, ще се чувства много по-уверено, и най-важното - имала е възможност да се учи "на живо" - да пита и веднага да получава отговор от опитен колега; да работи с живи деца, а не с представата за дете от учебника по педагогика (ах, колко е нереален обобщеният образ на "детето", който "експертите" се опитват да пробутат като "нормален")...
 

Извън темата: Мария, знам термина. Уви.. Това НЕ ме прави по-умна, защото и представа си нямам какво са това полинаситени монозахариди - а обичах химията... И имах прекрасна учителка по химия - най-добрата в цяла врачанска област.
Ама нито знам пие ли се това, или се яде, нито мога да му намеря практическо приложение. По същия начин не мога да сменя бушон, въпреки че за сметка на това прекрасно разбирам Теорията за относителността.

По същия начин безброй деца знаят определението за нещо си по български, но пишат неграмотно безсмислени текстове (кой има време да им дава ВРЕМЕ за упражнения - по-важно е да им говорим за еротичния момент в "Дядо Йоцо гледа" или за предикативността на изречението :(

На теория всеки може. Практиката е зеленото дърво на живота :)...
Ако не можеш да направиш нещо, каква полза има, че знаеш как се прави (само в една професия това е плюс - тази на (театралния) критик :).

И, цитирам Айнщайн - ако не можеш да обясниш нещо така, че да те разбере едно 6-годишно дете - ти изобщо си нямаш никаква представа от това нещо.
(това по повод критиците, дето ще ревнат, че искаме "да опростим" образованието и да направим децата глупави и неподготвени. За този тип "просветители" ученето винаги, винаги трябва да е трудно и мъчително, и колкото повече, толкова повече...)

+ за DesiMil 

и ....предложения към Таня Петрова и всеки друг свестен журналист, който мисли себе си за част от гражданството:

а) Учебниците в една съществена своя част (над 60% от всички употребявани в училище учебници) се плащат с публични пари. На същото основание, на  което журналистите се превърнаха в "гаранти за прозрачност" на тегленето на изпитни теми - си поискайте да Ви пускат да наблюдавате избора и оценката на учебници. Включително сегашното "слагаме флагчета с колегите...". Кой ги слага, по какви критерии, кога се предвижда да приключи слагането на флагчета, докъде са стигнали сега, какъв ще е крайният продукт, кой ще го получи и ползва този продукт ..... Е по-дълго е от тегленето на тема, но и много по-интересно от журналистическа гледна точка. В периодите, когато няма процедура - пак тече интересен процес - по доставка и разпространение на учебници. И той си заслужава наблюдението. Да не говорим за никаквите (понякога и несъществуващи) отчети на националните програми, чрез които се плащаха учебниците до миналата година. Малка тема в темата. Всичко това е важно не защото парите са по-важни от съдържанието. А защото най-вероятно с димката "учебници" в момента се подготвя ново значително "влагане" на публични пари в частен издателски бизнес на учебници. Което ще бъде по-скъпо от досегашните и съвършено безрезултатно ако не се синхронизира с предшестващите го - закон, нова структура на образвоанието, генерален ремонт на процедурите за оценка и одобрение пр.

б) втора седмица упорито ви подават от МОМН "информация", че "целодневно обучение ще има... от септември".  Моля, опитайте да получите информация как ще се финансира и колко ще струва. Като гледам каква картинка ви рисуват за "постепенност и гъвкавост", според мен никой още не е правил истински сметки. Или който ги е правил - не му се полага да си общува с медиите. И тук разговорът не е за пари, както изглежда на пръв поглед. Разговорът е за вероятните предстоящи нови вълни от хаос, напрежение между учители и родители, съкращаване малкото интересни за децата съществуващи ИКД в училище и други "веселби", които могат да пратят по дяволите следващата учебна година.

Причината е все същата - липсата на държавна политика за задължителното образование на децата. На който му звучи абстрактно и смята, че политиката е "професия"  и не е негова работа - ето го същото в картинки: мръзнещи първокласници в неотоплена следобед класна стая, под грижите на изнервен до лудост учител на 50 часова работна седмица (от които 50 часа пряка работа с деца), защото директорът няма откъде да намери (и с какво да плати заплатата на) още толкова начални учители, колкото вече има, но по силата на Наредба Х на МОМН от примерно 8 септ. 2010, е въвел "целодневно обучение" и е заверил на 20 септември Списък Образец 1 за Учебната 2010-2011 г. с целоднавната форма, така че ....подлежи на санкции...които ще му бъдат наложени още през ноември.... след проверка на Мобилните екипи....

Безбрежна тъга... На мен този "филм" никак не ми се гледа. А на вас, уважаеми съблогъри? 

Четох внимателно и... реших и аз да се включа. Работя от 20 години като начален учител. Първата ми сериозна задача като млад учител беше  да протоколирам една среща с представители на инспектората, в която обсъждахме учебното съдържание в тогавашния предмет по роден край. Десетина страници критики и аргументирани предложения .... потънали в небитието. Следващата година същата процедура... и така минаха около 5 без никакъв резултат. Междувременно 4 клас слезе в начален курс. Две години в разминаване между учебно съдържание в учебник и програма.  Получихме неодобрени учебници в излишък и одобрени в недостиг.

Като късметлия  трябваше да оценявам сегашните учебници в начален курс. И аз като  другите писали преди мен останах изумена, когато удачните учебници останаха неодобрени. Не мисля, че академичните автори могат да направят най-подходящия учебник без намесата на практикуващи учители.

Веднъж един автор ме попита защо съм предпочела определен учебник пред неговия. Отговорих, че е защото ми създава най-малко проблеми. Има минимума за децата и ми дава свободата да избера как да предам останалото.  И подобно на Чопър  си търся как да компенсирам липсите или да обясня недоразуменията в учебниците. Вече не избирам. Работя с каквото ми дадат, както си знам. Тежко на децата и родителите...

Вече самият факт, че темата събра 20 коментара до момента, е показателен. Мисля, че съсипването на образованието у нас е напълно съзнателен процес. И тука не става въпрос просто за пари, защото невинаги парите и ползата е задължително да се разминават. Съсипването е целенасочен процес. Някой има полза от това и този някой определено има достатъчно влияние, за да може да прокара политиката си. И понеже влиянията, както винаги е било в нашата история, винаги са били външни, на всеки оставам сам да прави изводите. Само искам да припомня, че управляващите пращаха открай време децата да учат в чужбина. Трябва да се има предвид, че изобщо не поддържам тезата, че образованието едно време е било добро, а сега не е, ако някой е останал с такова впечатление. Просто искам да провокирам мисленето на всеки, който желае да мисли извън всякакви възможни схеми и рамки, всеки, който желае да има трезв и непредубеден поглед върху конкретиката и желае да открие отговорите на ставащите все по-очевидни несъответствия между думите и делата. Ето примерно един въпрос – защо още не са уволнени всички експерти в министерството, които са допуснали да се издават тези неща или не знам каква друга дума да употребя, но не и думата учебници, защото това са всичко друго, но не и учебници. Отговорът е прост. Защото те не са виновни за това. Защото им се нарежда какво да правят и те щат не щат правят това. Сега със сигурност някой тук ще заподозре темата за световната конспирация. Затова искам да призова едно - нека първо да се замислим, вместо да си казваме, че никой не ни е виновен и че ние сами за всичко сме си виновни. Защото, първо, съвестните учители и въобще съвестните хора в тази страна са свикнали да търсят вината в себе си и, второ, има някои, които разчитат на това хората да си мислят именно така.

Кръстев, аз ще възразя, но не на "световната конспирация", а на "някой има интерес". Не съм съгласна с единственото число на този "някой". Мисля, че има множество интереси за "бизнес" и/или "влияние" в/със образователната система, които не са част от един общ план. Мен лично ме боли, че срещу този натиск на всякакви интереси - няма нищо, освен индивидуални недоволства. Няма нито училищна общност, нито местна, нито национална, която да си брани пък нуждите и интереса на децата в училище - да им е достъпно да учат, да им е полезно, да им е интересно и пр. Зад "какво и как е нужно и полезно да учат децата" - няма граждани (освен с микроскопични изключения) и това позволява на другите интереси освен да шестват из образованието - често да си се самоокичат и безнаказано с етикети "ние това го правим/искаме ...за доброто на децата в училище".

ПП. Не са виновни експертите, защото всяка (не само тази за учебниците) процедура в образованието (и не само в образованието впрочем) е изработена така, че отговорността или да се носи от най-ниския в йерархията елемент или да не може да се установи изобщо носител на отговорността. Независимо какви идиощини натвори МФ с бюджетите за образование - "виновни" за недоимъка са директорите на училища. Независимо какви безумия има в учебниците "виновни" са учителите - първо защото не са досатъчно модерни, за да преподават "модерно" съдържание и второ (Вълчев го измисли перфектно) - защото "учителите избират учебниците". Независимо, че става инцидент в неучебно време, с дете оставено от родителите си да се самоотлежда на 14 г. - класният му и директорът на училището му ще бъдат проверени от 2 отделни органа + обвинени от медиите (тези големи "приятели" на българското образование и българските деца). И във всичко това - няма "друга страна", няма граждански отпор, достатъчен за да се забележи.

ППП. От ноември миналата година се борим със съмишленици и приятели (вече сме 120 организации) да се откажат БигБрадър Фемили и НОВА Тв от идеята да вкарат в "къщата" деца на 22 март. Защото е вредно за децата. И защото им нарушава права, които уж сме им гарантирали с конституция и закони. Използваме само и единствено законови процедури и ограничения, не си правим ПР на себе си от тази борба, използваме възпитан език опитваме се да убеждаваме и да обясняваме. Всички подред - като почнеш от продукцията и медията, родителите мераклии да участват, евентуалните рекламодатели и стигнеш до КРС и НС. 5 месеца. До този момент сме постигнали:

• една глоба за авто-реклама с участите на дете, което кара родителите си да участват (КРС даже не искаше да си публикува взетото решение да наложи глоба?!) и 
• твърдо намерение на НОВА ТВ- заявено в прав текст в НС на открито заседание на комисия от програмната директорка на телевизията да ни изкара виновни за ...каквото й хрумне...например цитирам "...нека тези организации си вършат по-съвестно работата, за да няма заклани и изнасилени от бащите си деца в България. Не медиите колят децата, не медиите им бъркат в дупетата с твърди предмети, не медиите ги възпитават".  Много е болезнено да стоиш и да гледаш в очите заможни и успели според българските критерии хора, да си говорите уж за едни деца, но всъщност - според тях - за едни Х млн. приходи от реклами и СМС-и и едни "нагли" организации, които "ни пречат" да спечелим Х млн. 

Както и да е ние ще го извървим до края пътя. Въпросът е, че за всяко посегателство към здравето и развитието на децата, трябват по поне няколоко стотин граждани с воля и търпение да "не оставят нещата така". Независимо дали някой прегазва нуждите и интересите на децата в стремежа си до докопа 5 лв. или  5 млн. лв. и независимо дали става дума за едно, сто или всички деца.

...и проклет да е всеки, който прати СМС за Биг Брадър Фемили, ако въпреки всичко което правим,  вкарат в къщата  дори 1 дете.

НЕ НА ДЕЦАТА В БИГ БРАДЪР

е УСПЕШНА!

Много обичам да съобщавам такива новинки!

:-)

 А какво да направим ние сега и тук за да сме най-полезни?!

Може би да предложим на Таня Петрова - един явно талантлив журналист - да публикува всички или част от мненията тук - ако всеки е съгласен?

Има доста истински неща по темата. Лично аз се подписвам под всичко, споделено в коментарите на този пост, както и мога да добавя доста от десетгодишния си опит в създаване на собствено учебно съдържание и преподаване БЕЗ УЧЕБНИК по предемета, защото просто няма такъв издаден (и слава богу!)

-

Анна Ананиева,

учител по философия на английски език в ЧЕГ Проф. Иван Апостолов

Здравейте отново от мен, Таня.

Моята идея е именно такава, ако имам съгласието ви - да пуснем част от мненията - с никовете ви, като отправя самата дискусия в пълнота - за хората, които искат да проследят целия разговор.

Идеята ми е това да е част от 2-страници разработка по темата.

Надявам се да намяте нищо напротив.

Специално благодаря на учителите от 64-то ОУ в Симеоново, те си знаят защо.

Поздрави от мен:)

      И без никове за мен -  подписвам се с двете си имена под всеки ред, който казвам. Никът може да се добави за разкош.  ;-)

Анна Ананиева - 0889 249 375

             0898 516 587

anananieva(в)gmail.com

Позволявам си да подчертая само основните моменти от дискусията, които са особено важни (само за мен, ако искате). И те са:

    1. че анализите и предложенията на работещите със сърце за каузата учители и общественици "потъват в небитието", като в същото време, парадоксално, са достатъчен довод за  прехвърляне на отговорността "за положението" от властта и нечистоплътния бизнес към тях (сърцатите радетели);

    2. че любящите учители - малкото останали в системата - или са се отказали вече да ползват учебниците, или жонглират с тях и неадекватните учебни програми в основата им, или са се предали, изневерявайки на любовта си към детето и знанието изобщо;

    3. че има сериозен проблем с подготовката на младите, встъпващи в учителската професия;

    4. че почти всички тук считат системата за затлачена и неспособна да работи за доброто на деца и възрастни, включително учители, родители, директори и администратори.

В заключение: че учебниците са негодни, както е негодна ЦЯЛАТА СИСТЕМА за формално образование в България.

Но това далеч не е плод на конспирация, повярвайте ми. То е такова, защото е такова обществото ни в момента: защото са такива производствените и търговските ни отношения, защото за всичко в момента са нужни, казват  (и ние вярваме!?  ), много пари, с които обаче не разполагаме. Положението е такова в по-голямата част от Европа и в половината Америка! Но започва да духа друг вятър. Индикатор за това е и фактът, че по нашенско темата започва да се дискутира все по-често, както го правим ние тук.

----

Мисля, че всеки от пишещите тук съблогери ще се съгласи, както се съгласявам аз, да публикувате мнението и ника му, Таня. Стига да запазите цялостта на идеята му.

Кръстев, 

Очевидното е, че се лансират глупави учебници вместо по-добрите им конкуренти. Това е очевидното. Оттук до "чудовищната антибългарска конспирация" обаче пътят е много дълъг.

Според мен е много по-опасно да повтаряме непрекъснато, че сме безпомощна жертва на колосален заговор, отколкото да мислим, че в бездарието си управляващите предпочитат да приберат... едни пари, вместо да се грижат за общото благо.

Фондация "Отворено общество", и другите организации като нея, са в България, за да работят за интересите на донора/собственика си. Но такива са и всички международни компании! (Защо "Метро" са в България? За да ни правят по-доволни, понеже спестяваме, като пазаруваме в магазините им?) В зависимост от интереса е и посоката, и интензитетът на работата.

Говорейки така, искам да ви предпазя (или по-скоро да ви откъсна) от фикс-идеята, че някой цели да ни унищожава. С нея в главата, нищо хубаво не ни очаква! Това, че не можем да открием друго възможно за нас обяснение на някои феномени, съвсем не означава, че такова не съществува! Може да означава, че не сме търсили достатъчно старателно или че просто не сме способни... засега, че трябва да учим (да, и ние като учениците!).

Моята теза е именно последната и, вярвайте ми, тя ми дава толкова много сили и оптимизъм, че... пожелавам всекиму да се почувства така.

Уверявам те, че по света, и по-специално в слънчева Италия (понеже съм тук в момента!), има такива учебници, че ти би възкликнал "Срамота и резил за континента!". Мога още утре да ти дам в ръцете такъв учебник. Разбираш ли накъде бия?

Както се казваше в един популярен някога филм - "Информация за размисъл":

1. Лоши учебници се пишат от ДОБРИ  специалисти, и това в много случаи се прави НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛНО. Защо? - Ами -много просто - добрият учебник ще живее дълго и няма да има нужда да се пише/пишат нов/и/- а новият тираж при всички случаи носи повече пари от преиздаванията , а и старите издания, ако не са променяни ,могат да се ползват дълго време - и пак стигаме до парите...

2. В МНОГО СЛУЧАИ в един учебник даден  раздел е повече от много добър, а останалите са посредствени... и -като се "наложат" различните учебници ,се  получава един много добър учебник. Случайно ли е, че е така - или просто това е /негласна?/договореност между авторски колективи ,целяща необходимостта да се купуват ... по два и повече учебника, особено по дисциплини с висока конкурентност при кандидатстване във ВУЗ /химия, биология, история.../;

3. Задачата да се създаде "универсален учебник" , който да обслужва и ученици от езиковите гимназии, и ученици, чиято цел е просто да завършат някак, е невъзможна. Но това е вече друга тема - навлизаме в проблема за изравняването по долна граница на интелектуалността -през последните две десетилетия тази тенденция се реализира изключително успешно и учебниците са в унисон с нея... Така че - проблемът с учебниците е по-скоро следствие... а и защо ни са добри учебници, когато СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ се получава с постигнати под 20% от максималния брой точки на зрелостния изпит...

Вторачването само в учебниците; както и стремежът да се създадат митични "съвършени учебници" не е достатъчно според мен.
Бълг. образователна система поощрява заучаването (зазубрянето) на факти, а не самостоятелното мислене. Знанието, получено  от най-добрия учебник, става абсолютно безполезно, ако не може да се приложи на практика.
А нашите деца учат толкова много, за толкова кратко време, че дори не запомнят това, с което им пълним главите - камо ли пък да тръгнат да го ползват.

Търся подходяща аналогия ---...това е все едно да отпечаташ на хубава хартия цветни снимки на басейн и плуващи хора, да наемеш учител, който да преподава на децата всичко за плуването: от температурата на водата,  през химикалите, с които се чисти басейнът, до видовете стилове в плуването със съответните детайлни наименования (на латински, за по-весело) на мускулите, вземащи участие в процеса.

В същото време учениците ви никога не са виждали басейн и вода...

Какъв е смисълът на този учебник и този урок?!
За здравомислещия човек подобен урок би трябвало да се проведе в басейна, като целта му е 1.да научи децата да плуват; 2. да им даде реалния опит; 3. да им достави удоволствие (пази, Боже!);  и т.н., и т.н....

Да, знам, ще ми кажете, че нямаме достатъчно пари за компютри и Интернет във всяко училище, за басейни и баскетболни кортове, за екскурзии сред природата, за материали в лабораториите по химия и физика...Та поне учебници да имаме...
Точно тук е мястото българският родител да започне да задава въпроси:
Достатъчни ли са днес учебниците като извор на знания и умения?

И ако не са - а те явно не са - иначе нямаше такъв огромен процент ученици да завършват средното си образование, без да могат да РАЗБИРАТ СМИСЪЛА НА ТЕКСТА, който четат (т.е. учебниците са били напълно безполезни за този процент деца!!!)...значи нещо радикално трябва да се промени...

Онова, което не им харесваме на учебниците в момента не е плод на замисъл, а на липса на такъв. Поканвам ви отново да разгледате изискванията към учебниците*, с които нито Отворено общество нито други НПО имат или са имали някога нещо общо. В комисиите из-работили въпросните наредби имаше учители (поканени от експерти на МОН) + академични експерти (унив. преподаватели поканени от експерти на МОН) + експерти от МОН. В поправките им след 2000 г. не са участвали други професионалисти освен експерти на МОН + учители поканени от МОН (като изключение, ане като правило). В комисиите одобряващи учебниците има експерти поканени от МОН (вкл. синдикални дейци на вашите синдикати) - до момента не съм срещнала нито 1 представител на НПО- извън синдикатите - имал "честта" да участва в комисия за одобрение на учебници. До гуша ми дойде от мита  за "чуждите врагове". Той е очевидно важна част от националния ни спорт - "не-поемане-на-отговорност", Мечтая си за момента, когато поне учителите, няма да му служат за разпространители. Дано го доживея.

Иначе учебниците си имат автори, издатели и комисии 2 броя, които са ги оценили като годни да се дадат на децата да учат по тях. Т.е. зад всеки учебник има точно определени между 15 и 40 възрастни българи и 3 под-нормативни акта, които съвършено точно могат да отгорят на въпросите от "флагчетата" на министъра. Стига "слагането на флагчета" да е предназначено за това. Засега по нищо не личи да е така.

--------------------

*Изискванията към учебниците са два вида:

1. формални - наредба + наредба

2. съдържателни (да съответстват на изискванията за учебно съдържание) наредба за учебното съдържание

Всемогъщи Боже! 

Погледнахте ли наредбите, към които препраща Мария?
(Благодарности, Мария!  )

Щом нормите са толкова стриктни, а в същото време децата на България и любящите ги родители, учители и общественици - отвратени, какво ще да следва?...  Обаче така се завъртаме в омагьосан кръг, приятели.

Не мисля, че можем да добавим още много по темата за качеството на сегашните учебници. Въпросът сега е какво можем да направим ние? Моето скромно мнение е, че смисъл, от участието на НПО (или както и да се определеме ние, имащите отношение по темата и работещи безплатно за каузата) в организираните от управляващите с участието на синдикатите(!) мероприятия/обсъждания, няма. То е само губене на време и ценни сили. Затова мисля, че активното гражданство трябва да излезне със свой учебник-пилот, правен според собствените си здрави критерии, собствената си чувствителност, знания и умения. (Дали да не въвлечем в работата и децата?  ) Нужен ни е конкурент на казионния учебник....

Написах горното изречение и се замислих по кой предмет бихме могли да го направим и почувствах вътре в себе си конфликт: ние не бихме могли да направим учебник по така построената учебна програма. Тогава да направим нова, пилотна учебна програма? Ама по кой предмет? А връзките и препратките към другите предмети? А сигурни ли сме, че са тези предметите, които желаем нашите деца да учат в училище?... И ето, че пак стигнахме до философията и целите, значи смисъла и постройката изобщо на училището и на формалното образование. (Но по това бях писал преди месец.)

Не казвам, че са най-доброто, но това можахме, това сготвихме...

:-)

 Ето на вашата присъда малко от единиия

ЗАГЛАВИЕ:

           ДОБРИТЕ ОБНОСКИ

      Ето и откъс - Осма глава -

8. Общуване - на улицата, в транспорта

        В Европа идващите насреща хора заобикаляме отдясно. На бързащите даваме път. Отстъпваме по-удобната част от пътя на по-възрастните, на жените и момичетата, изчакваме ги на вратата, на стълбите.  Влизащият отстъпва на излизащия. При разминаване на тясно място трябва да сме с лице към насрещния.

         Чанти и пакети се държат в дясната ръка. Чадър — вертикално, а ако е отворен, се вдига високо при разминаване. Когато компанията е от няколко души, не бива да заема целия тротоар. Не се спират непознати или бързащи хора. Ако се наложи да чакаме някого на улицата, по-добре е да вървим напред-назад отколкото да стоим на едно място. На улицата не се яде, не се вдига шум, не се хвърлят отпадъци. Не е редно да привеждаме в ред тоалета си и да се оглеждаме във витрините.

      Стопаните на кучета трябва да внимават питомците им да не безпокоят някого на улицата или в парка. Те не се водят на официални места, както и в дом, без да сме предупредили. В някои градове като Ню Йорк например, стопаните на кучета прибират остатъците им в кутия с лопатка. В Чехия има автомати с ръкавици за еднократна употреба за същата цел!

        Не се допират хората на улицата, в обществения транспорт, в заведения под никакъв предлог, особено момичетата и жените. Когато се обръщаме към непознат за упътване, неучтиво е да запитаме само: „Влакът за Плевен?“, Трябва да добавим «...на кой коловоз е?», а също и изрази като «извинете», „моля“, „ако обичате“.

      Не се звъни в дом между 2 и 4 часа следобед, както и преди 8 сутрин и след 9 часа вечер. В празнични дни отложи обаждането по възможност. Винаги, преди да позвъниш, си представяй какво прави човекът отсреща и дали няма да го обезпокоиш.

Не  говори по мобилния  телефон в обществения транспорт!

Ако се налага спешен разговор, той може да се проведе кратко и тихо. Същото важи за всички обществени места. Излиза се навън или се отдалечава от компанията на хората поне на 2 метра. Всяко друго поведение издава много ниска култура.

         Само помисли колко болни, уморени и тревожни хора в тролея ще обезпокоиш! Самят ти излагаш на показ личните си отношения и проблеми пред непознати – досадно за тях и рисковано за теб!

        Ти имаш ли домашен любимец? Как почистваш след него, на място, където остатъците не могат да се измият от дъжда и да се разложат в почвата, например - на асфалта? Сподели, моля!

          Пробвай на вратата на стаята в клас да влезете и излезете като се придържате към горните правила. Един да играе ролята на възрастен човек.  Как се получи? Моля, опиши!

         Съберете се група приятели с мобилни телефони и нека някой отстрани да ви позвъни подред. Всеки се отделя от групата на подходящо разстояние и провежда кратък разговор възможно най-тихо и незабележимо. Кой беше най-дискретен? Какво точно направи, за да не попречи на групата? Споделете, моля!

 Благодаря!

Мисълта ми беше, че учебниците вече не са достатъчни. Това е истината.

Съгласна съм с Вас, МарияД. Всички деца трябва да получават еднакво образование и да покриват еднакви стандарти. Проблемът с учебниците не стои само за децата на село. Той е актуален и в големите градове. Преподавам в училище, в което етническия състав на учениците е преобладаващо ромски. Уверявам Ви обаче, че голяма част от програмните изисквания са непосилни за тези ученици-било поради незаинтересованост, било поради липса на нагласи за учене, било поради недостатъчно владеене на езика. Като прибавим и тежкия стил на изказ в учебниците, непрекъснатото препускане по материала, липсата на достатъчно часове за упражнения и картинката става неособено приятна.

Според мен, основното препятствие пред всички ни е липсата на достатъчно часове за упражнения и усвояване, повтарям УСВОЯВАНЕ, което предполага и прилагане на наученото в практиката, на учебния материал.

 Невъзможно е това унифициране, невъзможен е този парад, в който всички деца едновременно трябва да вървят в крак.

 А ако голям процент от децата в един клас не разбира написаното в учебника? А този правоверен учебник е посочен като единствено правилния и най-добрия?

Тук мисля, ще сме напълно единодушни.  За мен също това е основният проблем - учебниците са такива каквито са, защото липсва общият ни отговор (материализиран от държавата в норми и изисквания) на въпроса какво е задължително децата да учат и колко време е нужно, за да го научат (експертът например, който е допуснал общият брой часове по дисциплина да е равен на броя на урочните единици в учебниците, които е одобрил - трябва не просто да бъде освободен, но и да си скрие някъде дипломаата и повече да не се хваща на работа като експерт по образование). 

Не казвам, че учебникът трябва да е минималистичен (допустимо решение впрочем в криза), а само, че ако ще продължаваме да очакваме от едни и същи учебници да покрият нуждите на образователния минимум и на профилиранта, свободно избираемата и пр.  подготовки - то поне частта годна за минимума трябва ясно като бял ден да се отграничи от останалите части в учебника.  

Продължавам мислите по тази тема, но давам и леко отклонение. А поглеждали ли сте колко допълнителни помагала издават издателствата за СИП,ЗИП и други такива. Вдигали ли  сте чантата на един прилежен ученик, дето си носи всички помагала. Аз лично се затруднявам, макар да имам добра физическа форма. Не знам защо повечето си мислят, че закупуването на сума помагала ще запълни празнинана на учебниците. Уви, не! Само още бумащина и мотане из поредица недообмислени задачи, за които родителите изискват обяснения. Продължавам да твърдя, че добрият учебник трябва да съдържа минимум знания-теория и упражнения, а останалото добрият учител знае как да си набави. Та нали искаме не папагали, а интелигентни деца. Опита ми показва, че те перфектно могат да заучат нещо и веднага да го изтрият, но наученото  от собствен опит, с търсене и проучване остава трайно в главите им. Живеем в 21 век, когато децата  растат от интернет връзките си. Нека  авторите погледнат малко  по- надалеч от традицията.

Имам и друго мнение-при това сериозно напълване на главите с факти, къде остава възможността да творят и  откриват заложби  в художествената сфера. Мисля, че днешните деца не обичат нито да рисуват, нито да моделират, нито да се забавляват, защото нямат време за това, или пък не знаят как. Причината е, че за тези дейности време не достига. А точно това е момента, когато се откриват и развиват заложбите...

Много въпроси..... почти никакви отговори...

____________________

Дочка написа: "Живеем в 21 век, когато децата  растат от интернет връзките си. Нека  авторите погледнат малко  по- надалеч от традицията... "

____________________

Нека авторите сме ние!

"Много въпроси..... почти никакви отговори...", казваш? Ето тогава още... въпроси в новата тема "Добър учебник. Лош учебник", които със сигурност ще ни доведат до смислени отговори. (Да се прехвърлим там, че тази тема вече издържа трудно на многото постинги.)