Като начало нека уточня, че на мен ми е невъзможно да сложа под един общ знаменател училищното образование, висшето образование, науката и политиките за младежта. Според мен училищното образование трябва да се разглежда, регулира и управлява отделно от всичко останало. И ако трябва насила да го привързвам за друга управленска сфера, аз бих го привързал към политиките „за семейството”. Защото образованието на нашите деца зависи 100 пъти повече от това, което се случва у дома, отколкото в научния институт или университета. (За компактност спестявам другите си аргументи по този въпрос.) Накратко искам да подчертая тези две неща, които  трябва да имате предвид, при прочита на позицията:

§         За мен слагането на училищното образование, висшето образование, науката и политиките за младежта в едно министерство и в обща министерска програма е слабост, т.е. не помага по никакъв начин на умелото им управление – формулиране, преследване и постигане на поставените цели в условия на ограничени ресурси.

§         В анализа си от тук нататък оставам настрана горната си позиция, за да не рискувам да досадя с критиката си, вместо да добавя нещо конструктивно. Ще обръщам внимание само на моментите, в които смесването и общото третиране на темите е особено опасно.

Коментарите ми от тип 1 и 3 ще са тук в този документ Word, докато тези от тип 2 съм коментирал направо във файла PDF.

Една седмица се движа навсякъде с министерската програма под мишница. Всеки свободни 5 минути я чета и се опитвам да си я представя по-добра и по-работеща. "Какво по дяволите, може да я подобри рязко?", това се питах във влака днес. Та хората дори не я четат. За какво им е да я четат?

За какво им е да я четат, пък и да се напъват да вникват в нея и да се произнасят? Защо нямат стимул да го правят? ... И ето го просветлението: хората на писани управленски програми не вярват вече. Те гледат какво се случва със заплатите им - с последната им заплата, а не написаното в поредната програма. Хората, първо, нямат повече доверие на писани програми и, второ, не виждат връзката между подобни документи със заплатата им (добре де и с работните си условия изобщо).

Какво трябва да напише един министър в програмата си, та да накара хората, да я четат, пък и да се произнасят по нея, да предявяват претенции и предложения? Какво? ... - То първо трябва да спечели доверието им. И така, разсъжденията ми ме доведоха до тези 3 въпроса:

1. Какво е онова написано нещо, което в състояние да спечели доверието ни?
2. Как е написано?
3. Каква е формата му и какво казва буквално?

По тях трябва да се произнесем днес.

Имате ли хипотези? Напишете ги СЕГА!

Моето мнение по програмата:

Приятни изненади:

• разумна и лесна за възприемане структура
• разумен брой приоритети - 5; съобразени с  функциите на МОНМ (като изключим ИПАЕИ, който не се вписва добре в мисията на МОНМ, и плановете за него са нереалистични)
• опит за използване на достъпен език (има нужда от стилистична редакция, за да се "изтрият" различията в езика на отделните части и две-три повторения на параграфи, които са технически грешки – но досадни)
• първи опит да се обявят публично принципи на политика и очаквания  ефекта от тях.
• сериозна заявка да се пребори отпадането от училище.

Неприятни изненади:

• Сочи връзка с политическата програма на ГЕРБ, но нито дума няма за Националната програма…. 2006-2015, дето уж парламента създаде прецедент като я гласува, за да се гарантира приемственост, отчетност и прозрачност на образователните политики на няколко правителства. Ако искат да я свалят от дневен ред - не съм против. Но трябва да го кажат открито, а не тихомълком да спрат да я изпълняват.
• Приоритетите не са степенувани по-важност, а МОМН няма капацитет да напредва еднакво бързо напред и по петте. Според мен училищното образование е най-първо по важност и по него следва да се работи ексклузивно в рамките на първите два приоритета и "Европейско качество" и "Достъп и отваряне на системата".
• Отварянето на системата е сведено до децата със СОП – абсолютно неуместно. Или трябва да се обоснове защо (ако например оценката на МОНМ сочи, че само за тази скромна и засягаща едва няколко хиляди ученици мярка ще имат ресурс) или трябва да се преосмисли и да се поставят на мястото им в втория приоритет предвидените сега в „Инструменти” заинтересовани страни – „мобилизиране на всички заинтересовани”; и „повишаване на потока от публични и частни средства…”.към образованието.
• Рубриките „Как ще го постигнем” – съдържат повече от необходимите позиции и „олекват” от това. Някои от тях са „кухи”, защото не предполагат мерки на национално ниво или защото предполагат мерки извън компетентностите на МОМН. Ако тези раздели се сведат до сигурния минимум неща които МОН е в състояние да предприеме – програмата много ще спечели. Системно отсъства от тези рубрики намерения да се направи оценка на състоянието преди да се предприемат промени. Което не е добре. Оставя впечатление, че пак ще "започва нещо отначало". Най драстичния пример е "изграждане на нови интегрирани учебни програми ...гарантират мобилност на съдържанието.." и пр А старите "нови" програми, а уроците които сме научили от прилагането им, а мнението на възможно най-широк кръг действащи педагози - ги няма изобщо загатнати? И впрочем в Актуализираната национална програма за реформи в раздел образвоание пише тъкма обратното - "преструктурирането на етапите няма да наложи сериозни промени в учебните програми". Кое от двете ще прави МОМН последно?
• Дава се по-голяма тежест от необходимото на програмите за образование с изчерпателното им изброяване след всеки приоритет. Тъй като отсъстват данните за структурните въздействия остава впечатление, че МОМН ще разчита единствено на ресурси по програми за да си осъществи намеренията. Което и невярно и нелепо. Програмата ще спечели, ако се посочат структурните бюджетни инвестиции (които са почти  90 % от всички финансовите ресурси в образованието) към приоритетите, а пък програмите се съберат в една схема, която да показва коя програма за кои приоритети осигурява допълнителни средства.

Инструменти – е наложително да се доразработят в частта за оценка, контрол и анализ. Само един стандарт за инспектиране не е достатъчно да бъде изработен за целия мандат. Трябва и поне 2 пъти да се приложи напълно, трябва публичност на информацията за състоянието на системата, която ще бъде събрана при спазването на стандарта за инспектиране, трябва да се сравнят резултатите от инспектирането с тези от външното оценяване на учениците и т.н.. Трябва на края на мандата да има и индекс за качество, който да се прилага при стандарта за финансиране. Иначе – контролът си остава административен и не особено полезен за училищата да се развиват.

На законодателството в „Инструменти” – трябва да му се даде приоритет. По него следва да се работи още по-спешно отколкото по институционални капацитет. Работата е доста, защото заварената чернова на предишния кабинет не добра и не им осигурява летящ старт в законодателната дейност.

Хората се интересуват не от абстрактните намерения на МОН , ако ще и да са най- прекрасните на света. Ще се заслушат ако има нещо, което пряко да ги засяга. Не че няма, но невиждам най- съществената част.

1. Виждам идеи ка ще се работи с изоставащите, с напредналите ученици, с деца с увреждания, с такива ,застрашени о топадане... Предвиждат се куп допълнителни дейности. А не видях нищо за нормалния учебен процес при задължителната подготовка. Оставам с впечатление, че едва ли ни според МОН там всички проблеми са решени. А откоментарите втази общност и от други лични разговори оставам с впечатление, че не е съвсем така. Меко казано.

2. Говори се за промяна наструктурата на образователната система. /Предполагам ,че става въпрос за новото разпределение основно образование, гимназия, професионално образование.../ А не е обявено изрично каква точно щее новата структура. Това хората ги интересува повече отколкото ка ще се развива института за обучение на директори или плануваната Балканска академия......

Нещо повече - не видях по въпроса да се предвижда разяснителна кампания сред ученици, родители, учители.....  А  е абсолютно необходима. И ако се проведе както тябва ще отнеме доста време ,труд  а няма да стане и без средства. Така че ако смята да я провеждат - Защо не е вписана в програмата? не е по-маловажна от работата по европейски проекти например.

Ако не смята за нужно да провеждат разяснителна дейност - ка смятат да получат подкрепа от родители и учители?

3. Видя ха на доста места какво се педвижда за квалификацията на учителите.

Чудесно, но не видях нищо за мотивацията  им. /Която не е равносилна на по-добро заплащане/ Даже няма заявено намерение да се работи в тази насока. Аз поне не видях и дума .

Това ми се наби в очите от пръв поглед. Утре ще продължа.

Ето какви други мисли довя в главата ми снощният вятър.

________________________________________

Първоначалната ми идея за „становище” беше съвсем различна. Имах намерение да съберем всички коментари, да ги синтезираме и да излезнем с публикация достойна за най–добрия учебник по управление на образованието. За щастие вашата искрена позиция – мълчанието ви – ме наведе на размисъл, довел ме до днешния ми извод, че академичност и демонстрация на... каквото и да било в момента е съвършено излишно. В момента просто трябва да свършим работа, като си кажем без да увъртаме какво мислим, а това става най–добре точно в такава форма – отворен искрен диалог, и точно на такъв език (противно на това, което четем във високопарен учебник по български език). Ще дам на зам.-министър Ломева точно тези редове тук, естествено ако не ме разубедите вие.

Сега по същество: Според мен, тази програма трябва да бъде по-искрена и пряма, и значително по–кратка. Редовете й трябва да бъдат изчистени от разкази, приличащи на отбиване на номера. (На кого ги разправяме тези работи? Кого ли пак омайваме?)

Когато сме идентифицирали един проблем, нека просто да го преобърнем в една положително–формулирана цел, да я изтипосваме на преден план и да я атакуваме с една стратегия. Програмата рапортува, че са активни 30–40 (или колкото са там) програми, половината от които са финансирани от МОМН (източникът на финансиране е подчертан дебело като че ли това е особено важно!?), но този факт не грее никого. Ние, хората на България, очакваме управленски стратегии и мерки, в следствие на които ще сме по–ведри и по–спокойни всички¹. Ето един пример: Имаме много конфликти в училищните колективи? Желаем да ги сведем до минимум? Стратегията, преследваща тази важна цел би могла да се казва „Въвеждане на организационни механизми (включително „правни”) за свеждане до минимум на конфликтите в училищния колектив”, вместо разтегленото „Усъвършенстване на нормативната уредба” (стр. 35), посочено дори не като цел, ами като инструмент за ефективни действия². Тези работи в синтезиран, табличен вид изглеждат така:

Да говорим за „Постигане на европейско качество на образованието” (стр. 12) е като да говорим за „Повдигането на стандарта на живот на българина” – означава всичко и нищо. Аз не разбирам защо се вкарва в играта европейското, докато нашата хубава  Фундаментална цел на училищното образование се маскира нейде в „Приоритетно направление 6” (стр. 8).

Кое ви кара да мислите, че единна Европа е успяла да формулира така ясно 14 (или поне 5–6) конкретни цели пред училищното си образование? Аз не мисля, че програмата печели нещо от вмъкването на прилагателното „европейски” навсякъде, където това е било възможно, дори напротив – под него твърде често прозира някаква странна нашенска недостатъчност, някакъв комплекс. Европа, та Европа! Смея да твърдя, че на учителите, директорите, родителите и самите деца – Европа им е съвършено чужда и далечна. Едната министерска програма не ще ги накара да се чувстват повече европейци, но ето резултатите от добре свършената работа – да.

Изреждането на стартирали вече програми и проекти не е конкретност. Конкретност е  наблюдението и отчитането на резултатите от целенасочена дейност (приемайки че една програма е именно такова едно нещо) и предвиждането на мерки за евентуалното коригиране на линията/действията. Но как се измерват добрите резултати от програмата „Училище без насилие” или от „Оперативна програма „Административен капацитет”? Липсата на индикатори е критичен момент, може би най–слабият, в този програмен документ.

--- следва ---

Поправих някои неща в горния ми текст, запълних някои логически дупки.

---

Моля всички читатели на тази тема да я гласуват с + или -,
за да знаем колко са активните читатели и да го кажем на зам.-министъра, когато й връчваме становището си.

Благодаря ви! 

      Павка, извинявай но ми е твърде умозрително това, което пишеш. Колегите ясно го казват, че ни трябва нещо по-конкретно.

      Ето и моите "размисли" и "некои съображения". Учителка съм в горен курс и нас твърде силно ни засяга идеята за двустепенното средно образование. Получава се малко разминаване. От една страна има идея да се увеличат часовете по общообразователните предмети, което е абсолютно необходимо, за да могат всички да са равнопоставени.Така ще се намалят часовете пък по професионалните предмети. Тези предмети преимуществено се учат в 11. и 12. клас. Тогава какво образование ще получат децата след 10. клас? И няма ли сегашните професионални гимназии да станат по този път обикновени общообразователни училища? За да имат децата свидетелство за средно образование, те трябва да учат до 12. клас. Тогава се получава разминаване. И още, нужно ли е на 17 години децата да излизат от училище и да "се втурнат" по пътищата на живота? Някои, тръгнали на 6 години, ще са дори на 16.

        И още нещо за опитните зайчета - набор 1995 г. Малкият ми син е от тях и всяка година чакаме да видим новостите в обучението му. Учебниците са най-различни, издателствата се надпреварват да издават, но ползата е никаква. Спомням си за един учебник, разработен от БЪЛГАРСКИ преподаватели, по математика. Та този учебник /а не помагало - номер, измислен от тарикатите от ...не знам къде си/, преди години казаха, че бил узаконен като задължителен в няколко щата в САЩ. Беше ми и гордо, и тъжно като четох информацията. Тази година трябваше да купувам учебниците за осми клас. Оказа се, че физиката на Булвест 2000, която беше избрала колежката, с много малко изключения преповтаря стария учебник, по който тя работеше до миналата година. Е, за какво става дума? Та, моето мнение, че много се отплеснах - да има единни учебници по общообразователните предмети. Може да ви се види твърде тъпо и старовремско, но щом искаме децата да минават на външно оценяване, ще трябва да учат по едни учебници. Съжалявам, ако засягам колегите с нестандартно мислене, но имам 25-годишна практика в училище и това са мои наблюдения. И моето мислене е доста напредничаво /няма сега да се хваля/, но то може да се проявява в самото преподаване, а не в това, че ще избереш някакъв "страшен" учебник. И още за учебниците. Става въпрос за цената им. Твърде висока е и не позволява семейството да купи всички, които са нужни на децата. Държавата би могла да се намеси в тази област - било със санкции, било с дотации. Така ще можем да изискваме от учениците и да очакваме повече знания от тях.

    Да, и още нещо се сещам. Това е проблемът с броя на учениците в поралелка и група в детската градина. Нали ни е ясно на всички, че 29 деца е нещо ужасно, за да можеш да си полезен на всеки в часа. Но...това ни идва от делегирания бюджет, който изисква повече деца, за да има и заплати, и средства за издръжка. Знаем какво правим, нали? А в началния курс е просто страшно трудно. Прекланям се пред труда на тези "пчелички" - началните учители. Тяхната работа е най-трудната и отговорната в цялата образователна система. Ако имат 29 деца, как ще ги научат да четат и т.н.? Ето, за това трябва да се помисли най-напред.

     Ще се радвам, ако с нещо ще съм полезна.

Умозрително в смисъл отвлечено ли, persey?

Я да видим какво казва тълковният речник за думичката умозрителен... - „Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит”.

Мммммммм да, Пърси. Права си. Това, които пиша, наистина е "твърде умозрително", но имай предвид, че се отнася до една ПРОГРАМА, т.е. до нещо гледащо в бъдещето, в което умозрението е неизбежно, дори ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Иначе "програмата" се превръща просто в "анализ на сегашните проблеми" и не съдържа идеи за решението им. Разбираш ли?

Тук полетът на мисълта е задължителен! Трябват ни хипотези, хипотези, хипотези за решаването на проблемите. Колкото повече хипотези имаме и колкото са по-подробни, толкова по-добре.

Така, ето го и моето продължение :)

Пърси, наистина въпросите които те вълнуват са си актуални. И  във всеки от тях имма"материал" за цяла огромна дискусия. Но тази програма аз я разбирам по-скоро като декларация в какви насоки щесе работи. А конкретните проблеми ще бъдат решавани / поне така се надяваме/ един по един на по- късен етап. И все пак ме провокира и аз дадобавя едно друго към коментарите :)

И конкретно за темата с учебниците - отдавна се каня да подхвана една дискусия, но да не ми се сърдите като си кажа откровено мнението :)))

Павка, харесва ми идеята ти да поискаме да се работи по конкретен проблем. Но .....не знам дали екипът на МОН ще има капацитета да извърши някакви коренни промени. Защото , дори и да имат най- прекрасните намерения на света, все пак конфликтните ситуации възникват до голяма степен поради създадената ОТ ТЯХ нормативна уредба. И сщите хора да я променят така, че системата да заработи по принципно нов начин... Но ако настояваш  - не възразявам да опитаме.

4. Не видях никъде как  МОН смята да подобри комуникацията с обществеността. Има предвид - да обяснява на родители какви мерки възнамерява също да вземе, какви конкретни последици ще има това за децата и възрастните.. .../най- актуален е примера на Пърси за промяната в структурата на средното образование, но ще има още много подобни ситуации/

Да не говорим, че те самите учители , които ще трябва да изпълняват политиката на МОН не разполагат с нужната информация.

А също и как смятат да получават един вид "обратна връзка"  т. е - да се информират какво е мнението на родителите , работодателите   и изобщо на обществото за функциниренето на ръководената от тях система. Защото няколко инцидентни проучвания  не мисля, че са достатъчни.

Не видях никъде да се говори да се предвижда подобна система за комуникация.

5. Тази точка пак е провокирена от постигна на Пърси. Нещо в принципа, по който се прилагат делегираните бюджети е сариозно объркан. В смисъл, че за училището е важно КОЛКО деца обучават а практически е без значение КАК ги обучават. Училищата не само , че препълват паралеките / което води неминуемо до влошаване на качеството на обучението/, но и са принудени да си затварят очите пред безпричинните отсъствия , нарушения на дисциплината, преминаване отклас в клас без да е усвоен изисквания минимум знания.

Принципа, че "В по- добрите училища ще има повече желаещи да учат" далеч не винаги "работи" на практика.

Сега съществуващата система на практика дърпа назад училищата и по- скоро води до влошаване на качеството на образовението.

А не виждам никакви заявени намерения за промяна на съществуващото положение.

6. Смятам, че е генерална промяна в отношението към учениците по във ръзка с проверката и оценката на знанията им. По - точно , има предвид провеждаето на матури и изпити за кандидатстване за гимназия.

Непрекъснато променяща се нормативна база / не помня две поредни години да процедурата за кандидатстване след седми клас да е била еднаква/, неясни изисквания за оценяване на резултатите ....

Пример - Още вначалото на гимназиалния етап ученикът трябва да бъде запознат с критериите, които трябва да изпълни за да може да издържи успешно матурата. Е саге две поредни години се променят "според ситуацията. Не виждам в програмата да е обявено, че това няма да се случва занапред. Нещо повече - трябва да бъде обявено - при какъв брой точки, н атеста, при какви овладени знания и умения  каква оценка е реалистично да очакваш.

Подобна трябва да бъде ситуацията и с изпитите след сед ми клас / дори и да бъдат заместени от външно оценяване  - принципа си остава/

Можи би МОН все пак има намерение да работи по посочените от мен проблеми. Но смятам, че са достатъчно важни, за да намерят място и в тази програма. Защото декларации от типа"Усъвършенстване на системата за оцанка на знанията"...... не казват много и не дават гаранциа КАК томно ще се постига усъвършенстването.

Спирам, че само моите творения не можем да обобщим eдна седмица:))))

Благодаря ви, момичета! 

Изчерпaхме ли темата?

Утре, неделя, започвам обобщението.
Който пише до довечера, пише.

Сериозно - за сега и това е достатъчно,  страхувам се, че прекалено много забележки могат да имат обратен ефект

Това, което ме смущава е, че не се вижда желание за някакви принципни промени. Само дооправяне на вече съществуващото. А то в повечето случаи няма как да бъде поправено.

И катоя четеш, оставаш с впечатление, че едвали не всичко с основната част - учебен процес, дисциплина, мотивация на учителите за работа.... оценка на знанията на учениците при външно оценяване  е наред и вече има да се работи само върху детайлите - деца с увреждания, малцинства , работа с надарени деца  и т. н. Н ече е злишно, но ако задължителната одготовка куца - никакво съществено подобрение не може да се очаква.

Това беше наистине последно от мен :)

Според мен  децата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да посещават подготвителна група преди постъпване в първи клас, да ПРЕМИНАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СТАНДАРТИЗИРАН ТЕСТ ЗА УЧИЛИЩНА ГОТОВНОСТ И АКО ТРЯБВА ОТНОВО ДА ПОВТОРЯТ ПОДГОТВИТЕЛНАТА ГРУПА.

Знам, че това е в разрез с някои от изискванията на Европейския съюз. Но това е важно за нашето общество, за нашето образование, особено за децата от някои етнически малцинства, които не говорят български. Дори в градовете  има деца от ромски произход, които не говорят български език. Родителите се сещат за училище щом навършат съответната възраст и трябва да си взимат детските. Без училище детски няма. После ние зда мислим как да ги обучаваме допълнително така, че и да не повтярат класа. И по естествен път познайте в коя група ще попаднат тези деца, ако на учителя много, много не му се занимава - ще станат деца със СОП. Само не опонирайте , че за това има процедура, защото как протичат процедурите в България е ясно.

Освен това - какви ще бъдат конкретните ангажименти и отговорности за нехайни родители. Под отговорност директно казвам, че разбирам ДОСТА СОЛЕНА ГЛОБА.

Моя приятелка в Англия отнесе такава, само защото в указания от общината там срок не е записала петгодишната си дъщеря за училище . Нашите братя тук си правят каквото си искат. Дори се записват за училище през ноември. И " ти госпожо си длъжна да ги научиш. За т`ва ти плащат ."

После прави реформи!

Имам и въпрос. Настоящата програма само тук ли ще се обсъжда от учителите? Ако е така, то  пак чиновници ще вземат решиния и ще си вярват, че те са най-правилните. Пуснете я за обсъждане в училищата.

Никой от пишещите в този форум няма такива права.. Иначе съм съгласна, че повди.гнатите от теб поблеми са сериозни.

То не е лошо децентрализилане на управлението в училищата, ама имате ли представа какви хора са понякога на длъжността директори в настоящия етап. От време на време показват по някоя директорка на училище, или на детска гредина по телевизора и ни настръхват космите от ужас. Мисълта ми е, че трябва да се махнат СЕГА директорите, които са директори от 4  и повече години.Срастнали са се с общинските и областните структури на МОН и я карат едно към гьотере, зящото знаят, че са недосегаеми. Феодална структура е за мен в момента управлението на училищата. От там трябва да се почне. Не може да възпитаваме учениците във високите морални ценности на обществото само на думи. Нали, те не са слепи и със своята сензитивност усещат, или направо участват във фарса и с резултатите от външното оченяване, и с отсъствията и присъствията, и с оценките, и с минаването в по-горен клас. Много фалшификации. Като последната - всички ученици в начална степен, минават. Обясними са причините: за да се избегне недостига на ученици в горна степен, от там - лавина от съкратени учители, от там - социално недоволство, от там- топката в управляващите. И така ....20 години. Никой не поиска да задържи тая топка и добре да я огледа и още по-добре да се прецили в десетката на образованието ни, то да дава плодове, а не агресия. Като казах агресия да попитам: Какво правят педагогическите съветници в училищата, освен, че получават заплати? Къде са им програмите, къде им е дейността плътни 6 астрономически часа?Точност и конкретност има ли за техните задължения? На пряко подчинениее били ни директорите... Те, директорите от справки и задачи, с които ги давят от РИО, до всичко друго им е, но само не и до нещата които РЕАЛНО стават в училище, та камо ли да взеват и да контролират педагогическите съветници. И стига с тия права на децата! И учителите имат права. И те са ЧОВЕЦИ и то с пофесионална квалификация ( ще ми се да вярвам, че е висока) -УЧИТЕЛИ. Тия ученици в гетата как смятате, че могат да се равнят с останалите ученици, че да учат по едни и същи програми? Знам- пак политика, пак правата на малцинствата, пад куп условности. Абе, хора, - или ги затворете циганските училища, или не се правете, че няма проблем.  Не ги глобяват, че не посещават училище( защо другите институции да си вършат работата, след като училището обира негативите  така ,или иначе),искат от учителите така да  научат децата - билингви, че те да покрият минимума от знания по тия образователни програми, по които учат и децата с майчин език български. Сега от 5 годишни щели да ги задължават да посещават ПК. Мъка.   Много мъка има в българското образование. И за всичко е виновна МИЗЕРИЯТА.  20 години. Така ли не видяхте каква е образователната система в Канада, в Германия и т.н. Стига с тая репродуктивност. Практическа насоченост и намаляне обема на учебния материал трябва! Страх ви е какво ще с преподавателите по химия, физика и др.? Който го е страх - да не ходи в гората!!!Не може да напластявате фон дьо тен след фон дьо тен по горката образователна система и да искате тя да е ефектевна. Ама, тя не може да диша, разберете. Дълбок лифтинг и трябва и после подгранващи кремчета, за да цъфти. Но не ви стиска( на министрите говоря). Ако трябва 1 година  платен отпуск на учителите( полага ни се да отдъхнем от екпериментите и да си съхраним здравето и силите за понататъшна работа с децата на България. Защото както се очертава, ще трябва да си внасяте учители след някоя и друга година) и  ГОЛЯМА ваканция за учуниците(тъкмо да се затъжат за знания). Вземете големия чук и смело напред! С тия козметики до никъде няма да стигнем!

Нина, програмата не съдържа някакви генерални промени, може би за това не е представена за обсъждане в училищата. Дори и в тази общност беше представена благодарение на усилията на Павел и Мария Донкова.

Друг въпрос е, че едно такова представяне би било показателно за отношението на МОН към учителите.

Съвсем отделна тема е дали тези обсъждания ще са формални или някой наистина ще се вслуша в мнението на подчинените си.

Kracle, явно сме казали приблизително едно и също с различни думи.

Системата наистина е конструираната така, че ако училището допуска ученици да преминават от клас вклас без необхозимите знания  - "печели", ако си затваряточите за лоша дисциплина и безпричинни отсъствия - също извличат, макар и временна печалба. Нито директори, нито редови учители имат стимул да бъдат взискателни.

Нещо повече - знам не един и два случая когато над учители е оказван натиск да занижават изискванията си защото "училището има проблем с бройките".

Павка, много конфликти в училище тръгват именно поради тази причина. Такива разговори се водят при закрити врати. Документи не се съставят по обясними причини. За това не виждам как могат да се преброятконфликтните ситуации, за да можеш де засчеш какво е било преди и какво се е променило врезултат на някаква министерска програма. И всъщност , това имах предвид когато писах по- горе, че за да намалеят конфликтите, трябва да се промени "конструкцията " на системата.

А до колко "заслужено" ученик повтаря е практически невъзможно да се определи при сегашната нормативна уредба. По пронцип - учителят решава дали да остави някого на поправителен изпит или не. Очаква се изпитът да е върху целия материал за годината, но това почти нокога не сеслучва. И не е възможно слаб ученик да изучи цял учебник за 7-10 дни / колкото време му се дава за подготовка/. А дали знае "достатъчно" на изпита - пак решава учителят.

Място за субективизъм има мого, а следователно и за съмнения. Иначе съм съгласна  че трябва да има по -ясни стандарти за оценяване. Но в програмата има само нещо доста общо написано " одобряване на системата за оценяване"... /цитирах по памет/ без да е ясно какво и ка ще се подобрява.

А до колко "заслужено" ученик повтаря е практически невъзможно да се определи при сегашната нормативна уредба. По пронцип - учителят решава дали да остави някого на поправителен изпит или не. Очаква се изпитът да е върху целия материал за годината, но това почти нокога не сеслучва. И не е възможно слаб ученик да изучи цял учебник за 7-10 дни / колкото време му се дава за подготовка/. А дали знае "достатъчно" на изпита - пак решава учителят.

Място за субективизъм има мого, а следователно и за съмнения. Иначе съм съгласна  че трябва да има по -ясни стандарти за оценяване. Но в програмата има само нещо доста общо написано " одобряване на системата за оценяване"... /цитирах по памет/ без да е ясно какво и как ще се подобрява.

Ани, няма оценяване без субективизъм. Въпросът е и двете страни в ученето и оценяването да са наясно какво оценяване ще се прилага и да си определят още в началото на обучението как ще решават споровете, когато има такива. Въпросът е - следователно да се възстанови доверието помежду им, а не учителят да стане компютър за оценяване. Нито пък да няма повтарящи ученици изобщо. Просто не трябва да има повтаращи по други причини, освен, че за по-малко от година не могат да наваксат пропуснатото.

ПП. Като казах има и обратен натиск имам предвид, че е натиск, а не че е случайно възникнала ситуация. Чувала съм с ушите си разговор от този вид "ако оставим Х и У да повтарят, ще попълним маломерната паралелка..." и по случайност знам, че поне още един съблогър коментирал програмта по-горе - е виждал с очите си учители да правят това в края на миналата учебна година. Това не е субективизъм. Това е използване на оценяването за други цели. Различни от "най-добрия интерес на детето".

ППП. Не може да несе броят. Виждала съм деца повтаряли повече от 3 пъти един и същи клас. Ако не се броят това е чиста "загуба" за делегирания бюджет около 7000 лв.

Като приветствам както факта на поява на Програмата на МОМН, така – и особено – нейното иницирано обсъждане, считам, че не бива да се бърза с дефинирането на предложения.

Първо, срокът е прекалено кратък – за да може да се разгърне иновативния потенциал на “Новото образование”.

Второ, в тази изборна ситуация и възможната смяна на /част от/ екипа едва ли обобщенията от още неразгърналата се дискусия /тя все още е на нивото на разхвърляното набелязване на проблемни моменти, без взаимен обоснован анализ и допълване/, ще са навременни.

Трето, поне за мен, Програмата – без Приложенията, засега все още не е разкрила концептуалната си база /такава почти не очаквам/ и засега много от въпросите могат да бъдат самоцелни /или неадекватни/ спрямо имплицитните основания на възможната конкретика – в Приложенията.

Четвърто, струва ми се, че не само в Програмата, а и в Проекта на Новото образование има да се отговаря на важни общи въпроси:

А. Относно обсъжданите от различни автори опозиции:

     - Истина – Свобода;

     - Общество – Дете;

     - Обща култура – Специализация;

     - Принуда – Интерес;

     - Съдържание – Методи /Технологии/,

и аргументираните избори на Приоритетните ценности в този неокончателен списък.

Б. Относно проблематизирането на същността на педагогическите явления, взаимовръзките между компонентите: възпитание, социализация, образование, както и въпросите на парадигмалната промяна в ситуацията на наслагване на едновременни противоречиви тенденции на прехода на РБ и към индустриалното, и към информационното общество, и то в рамките на недоиздържаните европейски директиви.

В. Относно съществените липси – поне в таблицата на понятията – на такива ключови неща като: Възпитание, Личност, Субект, Взаимодействие – спирам дотук.

Г. Относно липсата на намек за смислово и функционално диференциране на предназначението на възрастовите структури на системата – с оглед личностно- дейностното развитие на подрастващите.

Д. Относно неяснотата за изострената нужда от промяната на университетската подготовка на педагогическите кадри и тяхната безспирна усъвършенстваща квалификация.

Е. Относно Времевото разполагане на промените /още няма отговор: козметични и терминологични спекулации, модернизации, трансформации или реформи/ - защото трябва да се започне от Самото начало, а то не е в “Началното училище”.

Съжалявам, ако звуча скептично, защото искрено желая Успех!

Дали от минитсерството ще съумеят да превърнат това в предимсто / най- малкото имат възможност да си сверят часовника/ или ще го възприемта като заплаха - зависи от тях. Но моята информация е, че поне намеренията им са добри.

Мария, гонворим за едно и също. Трябва да има ясни и предварително обявени критерии за оценка. Лошото е, че не видях такова нещо в програмата . А е принципно положение и е важно.

(За малко да ме няма тук и ... леле колко сте изписали!!!    )

Благодаря на всички ви! 

Налага се да обявя СТОП на коментарите,
за да имам време да обобщя и оформя становището ни - на този форум тук.

Който писал, писал. За другото такова обсъждане ще трябва да направим всичко възможно да имаме повече време, т.е. да знаем по-рано, че някой има намерение да чуе какво мислим/ предлагаме.

---

Нека да ви споделя и това: В началото на темата помолих да се съобразите с една простичка схема - да оформите коментарите си според 3 направления. Сами виждате колко се отдалечихме от схемата, сега обработката на мненията ще е кошмарна. Как да дам на зам.-министърката всичко изписано тук?! Кога тя ще има желание и време да го изчете?!!  

С това искам да ви обърна внимание на това, че без да искаме и  ние действаме точно като авторите на документа, който критикуваме: слагаме всичко в един кюп, нахвърляме идеи и критики, питаме кога ще се реши еди-кой си проблем, възмущаваме се; коментираме неща далечни и чужди за една управленска програма. (Кой от нас се опита да се постави на мястото на управляващите, за да разбере каква програма би повдигнала имиджа им или, понеже би им помогнала да ръководят по-добре?)

Следващият път преди да отворим дискусия по същество, ще отворим тема "Как да бъде построена позицията ни" и когато всички са съгласни за структурата й, отваряме дебат. Очевидно имаме много да се учим как да сервираме най-успешно компетентните си мениния на управляващите.

---

Ще пиша като имам нещо готово.

Благодаря ви отново! 

Ето първия вариант на синтеза на нашите мнения, приятели

--> В този документ уйки <--

Коментирайте и го допълвайте, моля ви.