Възпитавам – действие, при което представката въз- веднага ни подсказва, че става въпрос за някакво определено ВЪЗдействие, разбира се, на един човек върху друг човек. Веднага идва въпросът каква е целта на въздействията и тутакси отговаряме, че тя е повече от прекрасна, защото възпитанието има за цел да научи възпитаника да цени и да се стреми към стойностните неща. Само дето всеки човек, в това число и възпитател, си има своите собствени схващания за стойностните неща, за онова, което се нарича правилно, вярно, добро, истинно, красиво, полезно и т. н. Тези различия дават своя отпечатък върху крайния продукт от възпитателния процес.

Друг интересен момент е как трябва да се осъществява това възпитателно въздействие. Ето например Макаренко например твърди, че човекът не трябва да се вае, а да се кове, а Гьоте съветва да се отнасяме към възпитаниците си като към идеални хора, за да ги издигнем на същата тази висота. В крайна сметка възпитаването е процес, силно зависещ от възпитаността на възпитателите. Той принципно се движи по пътя, постлан с добри намерения, но за него никога не се знае в крайна сметка накъде ще ни отведе.

Възпитание – процес, състоящ се от поредица опити за насилствена промяна на онази част от човешкия характер на възпитаника, за която се очаква тя да се повлияе от различни целенасочени педагогически въздействия. Това, което човек доброволно променя у себе си, се нарича самовъзпитание. Както се досещате, възпитанието е една илюзия, защото, ако човек не пожелае сам да се промени, той просто не го прави. Така че, според мен, на практика функционира единствено самовъзпитанието.

Възпитаник – обектът на възпитание, който понася различни  педагогически въздействия върху себе си, не винаги особено приятни, от страна на по-голям на възраст човек, наречен възпитател.

възпитател – човек, комуто е позволено да се опитва да моделира личността на своя възпитаник – който в повечето случаи е едно безпомощно и по-малко на възраст човешко същество - по свой вкус и по свой начин.