„Познаваме ли българската любовна лирика?” - продължение на играта

от queen_blunder на 24.06.2007 17:39 90 коментара , 15580 прочита
Ключови думи: игра, стихотворения, любовна поезия, преводни стихотворения

Тъй като се появи някакъв проблем с коментирането в предишния постинг с играта, започвам тук нов.

Ще отговоря на въпроса на Марк. Оригиналът на преводното стихотворение, написано от М. Юн, принадлежи на Владимир Башев. Няма заглавие, а ето и самото стихотворение:

Пусни ме в мислите си, не във стаята, в постелята –
Във синьото пространство, наречено безсъние,
                                                                         пусни ме…
Като плувец, със няколко секунди въздух във
                                                                        гърдите си
ще идвам безтегловен и ще се въртя щастливо…
С продълговати пръсти бавно ще се ровя в пясъка,
Ще разговарям с рибите. Ще търся пълни амфори…
Понякога ще ми се иска да ти кажа нещо на ухото,
но аз ще стискам зъби,
за да пазя въздуха,
понеже
ти обещах да си отивам…
Даже вечно ми е хладно,
студено ми е, трябва да си тръгвам.
                                                  Тез звездички,
които святкат покрай мен,
са мъртви въглеродни молекули…
Те си отиват с мен. И златото от твоите амфори
аз честно ще оставя на брега,
на границата на съня и делника…
Там ще останат и следи от мойте стъпки…
Измий ги със една усмивка, измий ги със една усмивка,
измий ги и отново ме пусни.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от queen_blunder на 24 юни 2007, 18:13

Аз съм на ред сега. Ето следващото стихотворение - кое е заглавието му и неговия автор?

1.

Когато влезе в моя южен град,
забравен някъде почти накрая,
о, ти за столица го обяви
на всички влюбени и разделени.

2.

Когато ме погледна само ти,
пред твоето величие неземно
загубиха ума си всички покриви
и всичките жени ти завидяха.

3.

Когато твойта рокля зашумя
с усмивкитена Цветница безумна,
прозорците отсреща ослепяха
и даже камъните разцъфтяха.

4.

Когато чуха мъртвите Отвъд,
че тебе още на света те има,
излязоха от свойте гробове
и всички думи станаха излишни.

5.

Когато влязох в твоето сърце,
аз търсех само черква, а намерих
най-хубавия земен манастир
и в него свойта златна свещ запалих.

6.

Когато снощи Господ ни видя
под ябълките на звездите южни,
отново слезе долу на земята,
и по една мечта ни подари.

# | от pestizid на 24 юни 2007, 18:26

Шестоднев, Евтим Евтимов.

Горд собственик съм на книгата "Ти си любовта", Евтим Евтимов. Бях на премиерата в книжарница Хеликон.

# | от queen_blunder на 24 юни 2007, 18:36

Точно така! А пък аз го взех от "Искам обич за обич" :)

Кой ще казва сега стихотворение?

# | от pestizid на 24 юни 2007, 18:47

Ами ако иска нека се включи някой, който е готов.

# | от Vili_vb на 24 юни 2007, 19:08

Тъй като не можах да напиша отговора на зададен към мен въпрос в предишния постинг, отговарям тук. В интернат намерих информация, че Марк Болдырев е преводач на стихосбирка на Владимир Башев на руски език. Това ми дава основание да твърдя, че М. Юн е Марк и той е преводачът на стихотворението
"Призвание".

# | от pestizid на 24 юни 2007, 19:16

Готова съм. Пускам, надявам се да не ви затрудни.

Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам. . .

Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.

Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.

Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда. . .

# | от Vili_vb на 24 юни 2007, 19:25

        Помниш ли нашите нощи на свещ?
        Бяхме тогава най-искрени.
        Пламващи устни в допир горещ...
        тихо прошепнати истини...

        Дълги минути - две слети сърца.
        Само луната ни гледаше.
        И отразена в две бледи лица,
        своя път по небето поемаше.

        Помниш ли? Бяхме далеч от света.
       Бяхме сами във безкрая.
        Нямаше улици, шум, суета -
        аз и ти в полутъмната стая.

       Как изричахме нежни слова
       и се гледахме с погледи влюбени...
       Малкият пламък трептеше едва -
       всичко бе тъй непринудено...

        Хиляди пъти се връщам към тях -
        нашите нощи изгубени.
       Толкова нощи без теб преживях,
      но са - повярвай! - сапунени.

# | от queen_blunder на 24 юни 2007, 20:18

И какво сега - има две стихотворения за отгатване! Е, само аз ли ще си трупам точки? Ще отговоря само по първото: стихотворението на pestizid е написано от Елисавета Багряна и се нарича "Дъжд". Нека някой друг да отговори по второто и да сложи следващо.

Вили, само Марк може да ни разреши загадката с преводните стихотворения на М. Юн:)

# | от Веселин на 24 юни 2007, 22:49

http://worldoflaw.ageyev.org/cases/obkom.net/yun/index.htm

Хм... Марк и М.Юн са два различни псевдонима, които имат статии в този сайт. Но прави впечатление, че статиите на М.Юн са до 2001г., докато на Марк са от 2002 - нататък...

Което ме навежда на мисълта, че може М.Юн да е стар псевдоним на Марк :)

Но... наистина... Само той ще каже :)

# | от efina на 25 юни 2007, 00:04

Аз се предавам, защото стихът на Вили не съм го чела никога.
Но пък го прочетох днес, за което благодаря!:)

# | от pestizid на 25 юни 2007, 08:03

Поздравления, Vili_vb, за включването на това стихотворение и автора му. Не е неразгадаемо. Поздрав за теб с ето това от същия автор. Интересни неща има в този сайт. И как някои неща променят смисъла си след случайността. Скоро писах като коментар в една тема и може би засегнах автор.

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не казвай никога, дори да ти се иска,
не казвай “Сбогом!”. Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки;
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си – така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра
и ще се питаме, дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък, вечер, празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване, ще е добре дошло.

П.П. Стихотворението, което пуснах, не участва в загадката.

# | от Shogun на 25 юни 2007, 08:27

Отгадка на стихотворението на vili:
"Нашите нощи" от Румен Ченков.
Ето още от същия автор.

Моля, който е подготвил ново стихотворение, да го постне. :)

# | от efina на 25 юни 2007, 08:48

Всъщност, аз не казах, че е неразгадаемо, а че го чета за
първи път.Исках да подчертая колко ми харесва идеята за
тази игра, защото освен, че си сверяваш знанията, научаваш
много нови неща.

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

# | от queen_blunder на 25 юни 2007, 09:25

"Интимно" - Дамян Дамянов

А сега следващото стихотворение :)

В парка - хлад и черни вейки.
Може би ще заръми.
Но зелените скамейки
и сега не са сами.

Двойки шепнат си заети,
сгушени, но не от хлад...
Кой ти гледа студовете,
щом обичаш, щом си млад?

И какво, че няма птички,
топъл вятър и луна?
За любов добри са всички
календарни времена.

Само двама не навреме
дирят в тоя час места -
гледат прави, гледат неми
малък син и стар баща.

Кой ли в кътчето заето
свойто място би им дал?
Подранило е синчето.
Таткото е закъснял.

# | от Vili_vb на 25 юни 2007, 18:57

queen_blunder ето какво открих тук и тук доказателство, че Марк е преводач на поезиета на В. Башев, Д. Дебелянов, Гео Милев и др. български поети на руски език.

# | от Марк на 25 юни 2007, 19:14

queen_blunder получава +6 точки осталните - "Медал за разкритие на псевдоними" ;-)

# | от queen_blunder на 25 юни 2007, 19:17

Марк, не можеш да се оплачеш от липса на внимание и интерес от наша страна към твоята светла личност, нали? :)

# | от pestizid на 25 юни 2007, 22:03

Куини, мисля, че авторът е Веселин Ханчев.
Но заглавието... :( ???

# | от queen_blunder на 25 юни 2007, 23:38

Мислиш съвсем правилно! Браво! А сега ще ви поизмъча със заглавието, но ще ви дам жокер. Изразът, съответстващ на заглавието, се съдържа в текста на стихотворението, там някъде...

Предлагам ви да се опитате вие да го озаглавите, за да видим дали е възможно да се сетим как е разсъждавал авторът и какво име е дал на своето произведение.

# | от pestizid на 25 юни 2007, 23:53

Аз лично бих го озаглавила "Не навреме".

# | от queen_blunder на 26 юни 2007, 00:01

На същото мнение е бил и Веселин Ханчев. Браво за отговора :)

А сега кой ще казва стихотворение?

# | от Веселин на 26 юни 2007, 01:41

Кой предвари... :)

В живота имам доста прости принципи -
не пия сам, не слушам чужди мнения,
не правя планове, не знам какво обичам,
приемам гадове без тъпи подозрения.
Не пиша весел. Или пиша слабо.
И после тайно ги чета на себе си.
Да бях по-дърт поне с хилядолетие,
бих паснал идеално на пиеската.
Не се повтарям или ми се иска,
бих забранил с закон главите празни,
писмата плахи, всяка платоничност,
и този стих, до глупост безобразен.
Ще се клиширам. До умопобъркване.
Ще кажа, че обичам до умиране,
до небесата, до кръвта на залеза,
главата ще ме заболи от взиране.
Сега съм радостен. И ми се пише яростно.
А пиша слабо. Явно е нормално.
Сега клишетата си искам да прегърна.
Да ти ги дам, ако не ти е странно.
Или обидно. Или подценително.
Или любвеобвилно недостатъчно.
Обичам те! Избягаха ми фразите.
И дълго още луднали ще скачат.
Ти си оная част на бедното ми рамо,
която липсваше, но вече си е в къщи.
Банално казано! И всичкото останало.
Но вече казах! Тука няма да съм същият.
Ще пия сам! Ще спретна монография
за всичките клишета при обичане,
след луд запой, след гузните изнизвания.
Желая те! Жадувам те! Обичам те!
Е, аз не знам! Не мога да се сетя
за по-удачни думи без ония, сложните.
Потрай ме мъничко пембяносричащ те.
Повярвай, после само тях ще помниш.

# | от Vili_vb на 26 юни 2007, 02:01

"Клише" - Димитър Гачев

# | от Веселин на 26 юни 2007, 02:28

Да, Вили! :)

Много любим автор ми е и не можах да се сдържа да пусна пак негов стих :)

Чакаме ново предложение :)

# | от Shogun на 26 юни 2007, 08:27

Любимото ми - лесно за отгатване, но много, много хубаво. Знам го и като песен:

"Приказка" от Дамян Дамянов

# | от pestizid на 26 юни 2007, 08:30

Нели, това стихотворение Куини го зададе на 20.06.07

# | от Shogun на 26 юни 2007, 08:33

Аз преглеждах тук и го нямаше - явно има предишна част. Е, заслужава си стихотворението.

Щом вече сте го чели, ще го махна - да не заема само място.

# | от pestizid на 26 юни 2007, 08:35

Да, точно така е. Тук е продължението. Но пък стихотворението си е хубаво. Съгласна съм. Ами пусни някое друго. :))

# | от darkdarik на 26 юни 2007, 12:53

Май намерих пролука, за да се включа и аз с една творба.

Къде бях тази нощ? И в чии ръце?

Помня устните само до мойто сърце.

Помня дланите – дебнещи, нежни и зли.

Помня: “Още! Всичко да те боли!”

Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.

(Не беше друго: не плачеше мъж.)

Помня дълго прощаване, помня краткия път.

И заспах като котка, самотна до смърт.

# | от Vili_vb на 26 юни 2007, 13:19

         "Сутрин" - Миряна Башева
А знаете ли кой автор и с коя своя творба провокира
поетесата да напише стихотворението "Сутрин"?

      Къде бях тази нощ? При коя жена?
      Помня устните и две колена.

      Помня: “Стига! Устните ме болят!”
      Помня устните си, спящи на гръд.

      Помня как зад гърба ми тракна врата.
      Помня вятъра, издухващ нощта.

      Помня пустите улици, помня празната длан.
      И вървях като просяк, от банкери обран....

# | от darkdarik на 26 юни 2007, 16:11

Стефан Цанев

# | от darkdarik на 26 юни 2007, 16:18

Ето и още нещо.

Не си ми обещала нищо.

Не съм ти давал нищо аз.

Напук на старото тържище,

при нас парите нямат власт.

Мълвата няма да прескочим,

дълбок е жабешкият ров…

Та ние цял живот се учим,

че всичко идва от любов.

Живееш ти във мен, момиче –

само сърцето те избра.

Не питай колко те обичам.

Щом има обич – няма грях.

# | от queen_blunder на 29 юни 2007, 09:30

Вече са минали три дни от публикуването на стихотворението. Явно не можем да отгатнем името автора и заглавието му, така че darkdarik, ти печелиш 2 точки.

Чакаме да ни кажеш отговорите.

А аз продължавам с едно страхотно стихотворение на... Знам, че изобщо няма да ви затрудня с него :)

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

# | от Vili_vb на 29 юни 2007, 19:05

"Без любов" - Блага Димитрова

Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,

наяве ли - не зная; а беше нощ година,

че мъка, като огън, самотен ме гореше.

Тогава ми се мярна... Така на бедуина,

в пустинята изгубен, се мерне палма млада

и мисли той: при нея кристал-вода извира

и бърза той към нея на отдих и прохлада,

а то мираж - от палма следа се не намира.

И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз

и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.

По кротък лик те имам сестрица на луната,

зора през май нарекох усмивката ти блага,

да помня твоя поглед - аз гледам небесата,

гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...

На розата обикнах мириса ароматен,

че в него има нещо от твоя дъх небесен;

пленява ме зефирът - и как е той приятен,

как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.

А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,

но всякога и всичко на питане мълчи.

Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -

на страстите житейски попаднал в маскарада,

аз искам да узная под маските лицата...

Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,

змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.

Сред весели другари от чашата кипяща

тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам

изправена край мене замислена, скърбяща -

и бягам аз разкаян; и само господ знай,

какво в безсънни нощи тогава ме терзай.

# | от worrmy на 29 юни 2007, 19:10

Пейо Яворов - Мечта

# | от Vili_vb на 29 юни 2007, 19:13

              Браво worrmy!
           Продължавам с ново стихотворение, понеже няма предложено от Вас.

Аз искам да съм твоята лиана,

обвила те с ръце, снага,

в очите ти ще сложа пламък

и в него кротко ще горя.

Лицето ти ще обрисувам с пръсти,

докосвайки едва... едва...

От устните си цвят откъснат

на твойте устни ще даря...

И себе си ти давам страстно,

отронила една сълза,

която ще се влее властно

в море, родено в любовта...

# | от pestizid на 29 юни 2007, 22:11

Горица Петрова - Аз искам да съм твоята лиана ...

# | от Vili_vb на 30 юни 2007, 01:40

За pestizid няма тайни. На ти е с любовната поезия. Браво!

Отнел ти съня ми спокоен,

убиваш свирепо по малко от мен,

изгубена аз по пътя си бродя,

не мога любими да бъда без теб.

Защо не поглеждаш очите?

Сълзите във тях натежели?

Аз искам да те обичам,

а ти отнемаш красивото в мене!

Погубваш ме малко по малко,

предавам се вече,

не мога с теб да се боря,

сърцето от болка стене…

Разкъсваш ме,

сякаш си истински хищник

готов да отнеме живота,

убивайки мен, ти убиваш и тебе,

та аз частица съм твоя.

Защо ще ме търсиш, когато си ида,

от допир измамен не ще ти потрепваш,

когато устни във други опираш,

вкуса на моите ти пак ще търсиш.

За тебе любими, аз вятър ще бъда,

косите ти нежно с любов ще погаля,

ще мразиш дъжда очакван с надежда,

защото сълзите ми в капки дъждовни за теб ще превърна.

И няма да можеш пак да обичаш,

защото от всяка ще търсиш онази магия,

която ни свързва със тебе…

Не! Аз друг не ще да обикна,

защото завинаги ще те запазя във мене!

# | от Opium_ на 30 юни 2007, 09:37

Погубваш ме
(отидеш ли си, пак ще те обичам)
Гергана Серафимова

е отговорът на стихотворението на Vili_vb.
Ето и от мен отново:

Тя ще го чака на ъгъла на най-своето лято.
Вечният куфар ще дреме в ръцете й, острият вятър - в душата.
Ще стане дванайсет. В някакъв ресторант ще обядват.
Тя ще си изгори роклята. Той ще разлее виното си в салатата.

Ще си разкажат няколко филма, дето и двамата са ги гледали.
Случаен познат ще ги зърне и ще седне на тяхната маса.
Тя ще прозре, че без бежовото му яке й е страшно студено
и че страшно боли, когато й причиняват щастие.

Ще помълчат в бъдеще време, но повече ще си спомнят
всичко неизживяно от вчера до днес. От начало до край.
Ръцете горещи през мократа кърпичка, стъпалата надолу,
босия танц - и ще отпиват от горчивия чай.

Той ще повика келнера - трябва да тръгват.
Вечният куфар ще къса ръцете й, острият вятър - душата.
Ще пропаднат после в мига, неназовим от цветовете и думите,
на ъгъла на едно лято - дълго, цял живот ще се чакат.

# | от darkdarik на 30 юни 2007, 10:38

Авторът на моето стихотворение е Стоян Ралчев, а самото стихотворение е без заглавие. Ето още една негова творба, която не принадлежи към любовната лирика, но много ми харесва:

Не съм заслужил ключ за рая.

И аз съм вършил грехове.

Историята на рода си зная,

човек съм най-обикновен.

Не съм извършил подвиг още.

Живея, както мисля за добре.

Във тъмните и тихи нощи

изпитвам страх. Не съм орел –

парче земя е моята империя.

Привикнах със бетонения град,

Но все небето с поглед меря,

макар да няма рай и ад.

Да ме препъват ми се случва.

Боли, но се изправям пак.

Не искам никога да се науча

на хора да подлагам крак.

# | от Vili_vb на 30 юни 2007, 16:41

Opium - верен отговор!
Предложеното от Вас стихотворение е "Бъдеще свършено". Негов автор е Мирела Иванова.

# | от Vili_vb на 30 юни 2007, 23:33

Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела съня,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден – и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш – кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре /защото аз те любя!/

ни укор, ни молба –

и себе си и, и тебе да погубя…

# | от queen_blunder на 01 юли 2007, 10:51

"Обичам те" - Яворов

Ето следващото стихотворение.

О, знаех аз, че твойта обич тиха
душата бурна ще успокои!
Задряма тя, когато я покриха
с блаженство чисто светлите струи.

Потънала сред тишина безбрежна,
тя своя лик в окото ти съзря,
скръбта й бавно пи утеха нежна
от златни съд на твоята зора.

Отмина ти, а тя те още чака
и вредом търси твоите черти,
гадае нощем по звездите знака,
че тук отново ще се върнеш ти.

# | от stir на 02 юли 2007, 08:25

Теодор Траянов, Златен съд. Ето моя избор: _____ Может, в доме панельном давно тебя нет и потухло окно. Может, стих этот грустный обман, просто этакий стихо-туман. Может, мысль твоя бродит одна в выси пасмурной собственных грез. А Высоцкий все песни слагал не тебе одному ну, всерьез. Может быть, тебе просто нельзя неустанно стоять начеку. Но - не бывший, не будущий - сам не предался бездумному сну Ты, наверно, под небом московским о великой любви помечтал. И у памятника Маяковского иногда так невольно стоял. На балконе своем, под антеннами, под висевшем сушиться бельем ты нашептывал тихо Есенина: "Шаганэ ты моя, Шаганэ..." Только старые официанты в некогда диссидентском кафе подтвердят, что и вправду пока ты умудрился вот так уцелеть. Выживай! Беспощадно. Бесславно. Неожиданно ныне и впредь. Оставаться живым так же странно, а бессмысленный фарс умереть.

# | от queen_blunder на 02 юли 2007, 10:32

Здравей, stir!

Ето това е много интересно включване със стихотворение на руски език. Аз не знам от кого е написано. Имам въпрос към теб: авторът на оригинала български поет ли е, защото се споменават имена като Висоцки, Маяковски, Есенин?

# | от efina на 02 юли 2007, 17:18

ПОСВЕЩЕНИЕ

Може би теб отдавна те няма
сред панелния трети етаж.
Може би този стих е измама -
просто някакъв стихомираж.

Може би мисълта ти се рее
в свои някакви там висоти.
И Владимир Висоцки е пеел
не да слушаш единствено ти.

Може би ти не можеш да бъдеш
цяла войнствена вечност нащрек.
Ти не си нито бивш, нито бъдещ,
но не си и латентен човек.

Може би под звездите московски
за голяма любов си мечтал.
И пред паметника на Маяковски,
без да искаш, за малко си спрял.

Може би сред безбройни антени
и сред бяло балконско пране
си нашепвал стиха на Есенин:
"Шагане... Шагане..."

Може би сервитьорите спретнати
в задимения тъмен "Кристал"
са едничките честни свидетели,
че наистина си оцелял.

Оцелей! Безпощадно. Безславно.
Ненадейно. Внезапно. Сега
да живееш е все така странно.
Да умреш - е нелепа шега.

Тодор Чонов

# | от Shogun на 03 юли 2007, 08:02

Май няма зададено стихотворение? Ето:

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

# | от sKYmAN на 03 юли 2007, 09:14

Веселин Ханчев - Пръстен.

# | от sKYmAN на 03 юли 2007, 09:47

Бащите ви си имат ореоли,
красива смърт, известни имена.
Баща ми даже пиле не заколи.
Не се завърна с орден от война.
И вместо знатен - зноен в мраз и жега
живя дълга си тих на кантонер.
Прочетоха му нещо над ковчга,
задраскаха го в общия тефтер.
За него никой не написа очерк,
а каменарят селски издълба
в прост камък името му с грапав почерк,
над името му кръст - а не звезда.
Но никой не поправи тази грешка.
Баща ми, смачкан като пътен знак,
лежи в земята... С траурна насмешка
над гроба му се червенее мак.

1984 г.

# | от sKYmAN на 04 юли 2007, 08:07

Ето стихотворение от същия автор за жокер.

На жена ми

Това не става за романи.
Не се описва даже в стих.
Аз на танго не те поканих,
ни чаша вино с теб изпих.
Не съм шептял със устни меки,
че ти си моят идеал
и в разни тъмни дискотеки
ръката ти не съм държал.
Тогава в мокрите тютюни
ни сбра един дъждовен час.
И звън от две съзвучни струни
премина плахо между нас.
А пръстите ни катранливи
се слепнаха в една ръка.
И тъй: нещастни и щастливи
живеем с тебе досега.

# | от sKYmAN на 05 юли 2007, 08:04

Авторът е Ивайло Балабанов. Подавам топката на Веско, с надеждата, че ще ни затрудни.

# | от efina на 05 юли 2007, 19:18

Ха - ха - ха!!!Познах!Знаех си, че е той!!!:)))

В интерес на истината, съм чела първото, жокера мисля, че не съм.
Благодаря!
В този ред на мисли, поздрав към Шогунката:

* * *

Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти.Не знаеш ти какво са
залповете, грозното "ура".

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината.Нани - на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

Веселин Ханчев

# | от Vili_vb на 06 юли 2007, 22:57

       С авторката на това стихотворение не сме се срещали тук.


       Ще се срещнем с теб в Небитието

като волни, влюбени души!

Ще ми подариш звездичка, вместо цвете,

ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...

Ще се понесем във шеметна вихрушка

от флуиди, страст и светлина...

В нежен танц Галактиката ще се люшка,

ще потръпва старата Земя.

Звезден прах ще се сипе върху ни,

като минем по Млечния път!

Ще трептят сто космически струни

и съзвездия сто ще горят...

Там, самият Бог ще венчае,

озарените наши души!

И от нас, със любов, ще извае

две прекрасни, туптящи звезди!

# | от worrmy на 06 юли 2007, 23:34

Румяна Симова - Вечна любов

# | от Gregor_Zamza на 07 юли 2007, 01:46

интересно наистина-по точно би могло да бъде, ако бях в нормално състояние...уви...както и да е...утре имам изпит, след което ще имам тежък ден, та не можах да изчета всичко-идеята определено ми допада, само се страхувам да не се намеся безпардонно и без да имам ред, но реших, че един ребус повече едва ли ще издразни много хора с поетично светоусещане:)) и така:
оставете човека, който няма какво да ви каже
да брадясва щастливо край своята чаша с пелин
да си мисли че кашля от туй че тютюнът е влажен
и да мачка трохите от хляба, над който стои

и когато си тръгне на бутилката само да кимне
да излезе навън и да скочи от своя камион
през полето засято с детелини направо да мине
и да се пъхне във първия спрял във нощта камион

и на злия шофьор да разправя за своята язва
за това как се буди по никое време от глад
и че животът е-кой каквото ще да приказва-
не е лесно човек да жиее на белия свят

да изкачи баира и да стигне до кривата круша
и юмрук да забие в дебелата нейна кора
да крещи и ругае, а пък тя-тя да го слуша
как я блъска и хока от болка омраза и гняв

че животът нелек като дребни трохи ни подбира
и ни мачка в юмрука си потен омазнен и груб
оставете човека, който слиза сега от баира
та по масата прашна да удря да удря с юмрук

П.С. сега се сетих, че май приоритетни са любовните стихове....но аз мисля, че стиховете идват с мъката не с любовта-просто тя най често е причина за мъката:))надявам се не няма да ми се разсъдрите

# | от Vili_vb на 07 юли 2007, 10:39

Авторът е Георги Борисов.

# | от Gregor_Zamza на 07 юли 2007, 11:09

поздравления Вили-трудно се изненадвам, особено сега-но ти успя да всееш смут в душата ми:)) Наистина много се зарадвах и великодушно пренебрегнах ревността си към поезията:))мина ми изпитът и нали по теория на психосоматиката би трябвало да съм превъзбуден, та ще се оправдая с това да напиша още едно.....

Повярвайте и кактусът е цвете
и той цъфти в живота си веднъж
под шепите ни изумени свети
сега в пустинята бушува дъжд
или тайфун пред нечии сал притихва
или опал проблясва в тъмен ров,
жесток човек сърдечно се усмихва
и женомразец плаче от любов,
а може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма
или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома.
Повярвайте и кактусът е цвете
любима, само ти,
поне сега си протегни ръцете
когато кактусът цъфти

П.С. Пиша го наизуст и се извинявам предварително, ако има неточност!

# | от Shogun на 07 юли 2007, 11:23

Efina, сърдечно благодаря за поздрава, и то със стихове от любимия ми поет! :)

Грегор - Георги Константинов ли е?
Ето още от него:

По своя път, един и същ,
разнася мълнии трамвая.
Гърми и обещава дъжд.
А аз какво да обещая?
Обичам те до тук,
до този мост до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
Обичам те до тук.

Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек,
от релсите излязъл.
И отминават твойте крачки,
изглежда че съм станал друг
сред този писък на спирачки...
Обичам те до тук.
Обичам те...

***
И още.

# | от queen_blunder на 09 юли 2007, 09:54

Нямаме стихотворение за отгатване. Ето кое избрах за днес.

Тя го обичаше и го целуваше,
и го притискаше до свойта гръд.
Тя мислеше за него и тъгуваше,
когато той бе някъде на път.

А той я гледаше като загадка
и питаше се тъжен и смутен:
"Дали не ще е любовта ни кратка?
О, тя ще ме остави някой ден!"

И със копнеж й милваше ръцете.
Но сдържана, стаена беше тя,
долавяйки във своя огнен трепет,
че гибел носи всеотдайността.

# | от efina на 09 юли 2007, 11:11

Един Александров Геров, с "Гибел".

Следващото:

Колко дълго живях,
колко кратко със теб се прощавам!
Ти ме гледаш със страх
и в очите ти мрак се стаява.
Ти не искаш да зърна
твойта болка от чудото страшно.
Искаш всичко да върна,
младостта ни да стане сегашно.

Да, това е животът - грижи, смях, тишина
и последна сълза,
моя сенчице, моя жена.

Колко дълго живях
с мисълта за безгрижие земно!
С твойта радост вървях
през богатство, през грубост и бедност.
Всичко с тебе делих,
но сега заминавам навеки от тука.
Този миг ти спестих.

Ще ти звънна напролет с капчука.

# | от Shogun на 12 юли 2007, 08:32

Какво силно стихотворение! Жалко, че не мога да отгатна автора... а ми е много познато!

Срокът от 24 часа изтече, efina, ти си.

# | от queen_blunder на 12 юли 2007, 10:14

И на мен ми е познато това стихотворение, страшно познато, но не ми беше възможно да се досетя чие е.

Докато чакаме Ефина да ни съобщи заглавието и името на автора, аз ще сложа друго стихотворение за отгатване.

Всичко свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.
Сняг вали...
Аз се връщам с две кървави рани
И незнам
де ще спра,
де глава ще положа

Сняг вали.
И летят часове,
дни, недели.
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

# | от efina на 12 юли 2007, 20:13

Последния стих е от Георги Джагаров - "Раздяла",
а зададения от мен, е озаглавен "Прощално" и
може би наистина е прощален за Слав Хр. Караславов.

Ново предложение:

Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -

допотопно те обичам...Пагубно...Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба Божа -

с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш...И на сцената, когато

се покланяш...Сутрин...Вечер...Те обичам...

Всяко лято...

Вдругиден...През януари...Светла...Зла...

И безразборна...

Те обичам...Във леглото...И във тъмната

гримьорна...

След скандална репетиция...След печална премиера...

Утре много те обичах...И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам...Даже от дълбока древност...

С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка...Без усмивка...Чужда...Моя...

И проклета...

И във рокля те обичам...С кроасан...И на диета...

С белите кахъри също...И отляво с твойта бенка...

Мъка моя...И убийца...И надеждица...И фенка...

Противоположност моя...Рака срещу Козирога...

И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.

1998г.

# | от queen_blunder на 13 юли 2007, 10:52

Това е стихотворението "Поличба", написано от моя много любим поет Недялко Йорданов. Аз имам неговата прекрасна стихосбирка "18 юли", която съдържа стихотворения, посветени на съпругата му Ивана. Всички стихотворения от тази книжка са писани в продължение на 30 години на тази дата - 18-ти юли, която всъщност е рожденият ден на Ивана.

Ето следващото стихотворение.

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

# | от queen_blunder на 13 юли 2007, 11:06

Ето го като песен в изпълнение на Лили Иванова и текстът е не е съвсем същият.

...Но тръгваш ти дори без „сбогом” –
аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов една...

# | от Vili_vb на 14 юли 2007, 11:16

На сбогуване - Дамян Дамянов

# | от Vili_vb на 14 юли 2007, 11:34

     Искам да те имам целия:
     Да са мои
     Всичките двадесет и четири часа
     В твоето денонощие;
     Аз да срещам първия ти поглед
     Сутринта;
     Мен да парят със възторг и страх
     Мислите, пред друга неизречени;
     Да въставам срещу твойта упоритост –
     И като след бой да се предам
     На победителя.
     Искам да те имам целия:
     Все едно
     Дали си винаги със мене,
     Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
     (като облаци в безкрайното небе,
     от чието срещане светкавица се ражда),
     все едно –
     стига, като се погледнем,
     да се видим чак до дън душа;
     и като сме така далече,
     че съм цялата тъга и пустота –
   да те нося в себе си
     като сърце туптящо
     и да знам,
     че си изпълнен с мен
     като със слънце;
     и когато ме целунеш
     с устни сухи и горещи –
     да се завърти вселената
     и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

# | от pestizid на 14 юли 2007, 21:56

Станка Пенчева
*** Искам да те има целия ...

# | от Vili_vb на 15 юли 2007, 00:29

             Моето ново предложение:
     Кой си ти, на моя път застанал,
     моя сън от клепките прогонил,
     моя смях от устните откъснал?
     И магия някаква ли стана?
     Виждам те на старите икони,
     чувам те в съня си нощем късно:
     гледаш ме с очи на похитител,
     а в гласа ти всеки звук ме гали.
     Кой си ти, в духа ми смут запалил -
     Мефистотел ли, или Кръстител?

     А сърцето мое доверчиво
     пее - птичка в разцъфнала градина,
     пее - и нарича те: Любими.
     И покорна, шепна аз щастлива,
     както на Исуса - Магдалина:
     - Ето моите ръце - води ме!

# | от efina на 15 юли 2007, 15:23

Незабравимата Елисавета Багряна - "Любов".

# | от Vili_vb на 15 юли 2007, 16:20

     Толкова те дирих,
     че земята
     заприлича цялата
     на теб.

     Толкова те исках,
     че нарекох
     с името ти
     всяка моя вещ.

     Има ли те?
     Или те измислих?

     Може би е по-добре така.
     Може би,
     измислена от мене,
     най за дълго с мене ще си ти,
     най-последна
     тебе ще намразя,
     най-жестоко
     ще ме заболи,
     ако с друга някоя
     случайно
     само за минута
     те сменя.

# | от efina на 15 юли 2007, 16:34

Веселин Ханчев - "Красота".
Мислех да дам шанс на някой друг, но така или иначе съм го публикувала в "Поезия"...

Ново предложение:

Ето ни: по вълча диря

върху стръмен бряг...

Влизаме от есен в зима

и от слънце - в сняг.

И в случайната пролука

между две мъгли

аз ти подарявам кичур

борови игли.

Никога така прозрачна

ти не си била...

Дай ми тънките си пръсти,

целите в смола!

И каквото е боляло,

нека преболи.

Скъсаното ще зашием

с борови игли.

Завържи с небрежен възел

вълнения шал...

Отложи за друго време

днешната печал!

# | от queen_blunder на 16 юли 2007, 12:03

Иван Николов – без заглавие.

И отново слагам стихотворение, по което е създадена една много известна песен.

Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото ти, все пак ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти -
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...

Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.

# | от worrmy на 16 юли 2007, 21:11

Любомир Левчев - Да те жадувам

# | от worrmy на 16 юли 2007, 21:13

На юг си ти, на север аз -

в очи ти черен плам блести,

а мен побива леден мраз

и леден вой над мен ехти.

На юг си ти, на север аз -

там тихи нощи, мир, гори

и ярко слънце, и зари,

а тук е буря - леден мраз.

На юг си ти, на север аз -

лъки зелени в юг растат

и рози али там цъфтят,

а тук, на север - леден мраз.

На юг си ти, на север аз -

честит е твоя южен блян,

а мен побива леден мраз,

а мене чака гроб студен.

# | от efina на 16 юли 2007, 21:36

Ами, аз бих искала да задам едно въпросче по
предишния стих - самия стих не се ли казва
"Недопустимост", а песента на "Сигнал -
"Да те жадувам"?

# | от queen_blunder на 17 юли 2007, 11:52

Да, Ефина, права си. Стихотворението на Любомир Левчев се нарича "Недопустимост".

Отговорям на въпроса на worrmy: авторът е Иван Йончев, а стихотворението - "На юг си ти, а на север аз..."

Продължавам да бъда на поетично-музикална вълна. Ето следващото стихотворение, което го познаваме и като песен.

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка оттам ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
Ако ти си отидеш за миг.

# | от efina на 17 юли 2007, 18:34

Хехее, и изпълнението на "Импулс" не е за изхвърляне :)

Евтим Евтимов - "Ако ти си отидеш"

Ново предложение:

Като мислиш за мен, си представяй пустиня, в която
под последната дюна набъбват сълзите на ручей,
куха суха пчела, прелетяла възможното лято,
с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче,
ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето,
мокро коте, което сънува, че вече е птиче
и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети...
Или тъмната струйка кафе, очертала момиче...
Направи този жест - измисли ме с плитки катранени
с доверчиви зеници, които се учат да питат,
дай ми циганска баница, намажи ми със слюнка раните,
запали като празнични свещи край пътя липите...
Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка -
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка,
а когато пищи, се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.

# | от Vili_vb на 17 юли 2007, 20:34

Автор на стихотворението е Мая Дългъчева.

# | от queen_blunder на 17 юли 2007, 22:09

Следващото... Много е силно и е в синхрон с моите мисли, които са ме нападнали напоследък, и с моето настроение... Някой може да поспори с мен дали точно това стихотворение трябва да бъде причислено към любовната поезия. Може и да е прав, не знам, но аз така го чувствам.

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

# | от Vili_vb на 18 юли 2007, 00:18

"Пътека" - Пеньо Пенев

# | от queen_blunder на 18 юли 2007, 14:43

Понеже утре свършва нашата игра посветена на любовната поезия, а времето не стигна за един месец да обхванем всички прекрасни поетични творби за всички времена, които са възпели любовта, като за финал ще сложа две стихотворения, превърнати в песни.

Първото.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от началото
до края ни:

тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.

Ние може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:

тази, която ще ни каже :-Стани!-
ако клекнем, когато се целят в челото ни.

Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:

тази, която ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

# | от queen_blunder на 18 юли 2007, 16:11

И второто...

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, затуй отсега нататък
ще сме най чужди в света.

# | от efina на 18 юли 2007, 19:11

Като един отявлен фен на театралните постановки на
Стефан Цанев, не мога да го пренебрегна и като поет.
Та, първия стих е негов и е без заглавие, а втория, ще
оставя на някой друг;)

# | от Vili_vb на 18 юли 2007, 22:27

Второто стихотворение е "Добри познати" на Блага Димитрова.

# | от Vili_vb на 18 юли 2007, 23:06

      Ти сън ли си?
      Или те има?
      Или си утринна звезда -
      далечна, но със близко име,
      която свети без следа.

      И ту засвети,
      ту угасне
      на моята любов лъча.
      Аз ту те нарека прекрасна,
      ту изненадан замълча.

      Къде отиваш?
      Де изчезна
      надеждата да бъдеш с мен?
      Сърцето ми, тревожна бездна -
      живей щастливия си плен.

      Мечта ли си?
      Или те има?
      Ти огън ли си?
      Или дим?
      Защо си тъй неповторима,
      щом този свят е повторим?!

# | от queen_blunder на 19 юли 2007, 00:37

Вили, вярно е, че авторът е Блага Димитрова, но... дали заглавието на стихотворението е "Добри познати"? Ще почакам още малко за отговор, защото до утре има време за размисъл :)

Благодаря ти за стихотворението на Павел Матев, което той не е озаглавил. И понеже то също е превърнато в песен, нека да я чуем в изпълнение на Лили Иванова.

# | от Vili_vb на 19 юли 2007, 10:32

               Горчива обич нека ме опива
               От старите винари още знам
               Че истинското вино е горчиво
               За подсладено няма да те дам

               Бъди в живота ми като калинка
               излитнала от топлата ми длан
               към някоя звезда от свода синкав,
               в която винаги ще бъда взрян.

               Бъди една светкавица голяма,
               която нощем пада върху мен
               душата моя да превърне в пламък
               и всяка нощ да светя като ден.

              Бъди и грешна ти, бъди и права,
              бъди и с гневи, и с добри очи,
              но всякога си остани такава,
              дори когато много ми горчи.

# | от Shogun на 19 юли 2007, 13:14

Евтим Евтимов "Горчиво вино".

Предложение: Поли, пак започна трудно да се зарежда, дали не може да направиш продължение в нов постинг?

# | от queen_blunder на 19 юли 2007, 13:43

Това е последния пост, Нелка. Играта свърши днес, така че няма да има продължение. След малко ще обявя резултатите.

За финал само да кажа, че стихотворението на Блага Димитрова, известно на много хора от песента "Добри познати", всъщност се нарича "Бяхме най-близки".

И понеже Вили отново предложи стихотворение, което се изпълнява като песен, слагам плеъра:)

Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!

„Познаваме ли българската любовна лирика?” - продължение на играта

RSS за коментари Коментари

Румяна Симова - Вечна любов

Начало

BgLOG

Образование

Категории

Архиви

Ключови думи