„Човек е роб на страховете си...Човек живее истински свободен само ако разбие и тези окови...”
из „Теория за Съществуването”
С пълното съзнание, че и без това ще си навлеча вашия гняв с размислите си, ще се опитам да се изразя ... възможно най-малко страшно... ;-)
Много от нас, хората( специфицирам човекът, тъй като за сега се твърди, че сме единствените, които си задават съзнателно въпроси) са си задавали въпроса за съществуването(от рода на „Защо съществувам?”, „С каква цел съм се родил/а?” и т.н.). До отговора на този въпрос всеки може да се доближи само след като преодолее доста бариери на съзнанието, повече от които ние самите поставяме. Една от тях е
СТРАХЪТ
Човек понякога го е страх дори да се замисли защо го е страх... Приема страхът за даденост, и до известна степен е прав, тъй като страхът е заложен “генетично” във всеки от нас. От раждането, линия на живота на човек е продиктувана от три първични страха - страхът от неизвестното, страхът от смъртта, и страхът от това да е сам, подредени в този ред, като за втория и третия важи, че може да се приеме, че текущия е породен от предишния/ите. Всички останали страхове директно или индиректно произлизат от тях взети поотделно или заедно. В тяхната сянка преминава живота на всеки, съзнателно или не. Една позната ме запита какво имам предвид с гореспоменатия цитат от проекта с главно „П”, с който се занимавам от доста време ( и която между другото ме подтикна да го „блог”-на (цитата)) ... да дам примери, но това означава да опиша живота на човека като цяло, което не е лесна работа, тъй като е всеобхватен в цялото си разнообразие, но ще се опитам да нахвърля няколко щрихи в „стандартните” периоди на човешкия живот.
ДЕТСТВО
Както споменах по-горе човек се ражда с „генетично” заложени страхове. От най-малка възраст човек e постоянно обучаван от родителите си, техните роднини, a малко по-късно и от обществото да се страхува. Това до голяма степен не може да се избегне, тъй като за да достигне до зрялост на индивида, той трябва да да бъде напътстван и предпазван поради липсата на достатъчно знания.
ЗРЯЛОСТ
Тук „зрялост” използвам в смисъл възрастен индивид ( уточнявам защото има и други значения на това да си достигнал „зрялост”, които са на друга тема )... На тази възраст човек е научил да се страхува в доста сфери на живота, поради неизбежното си съприкосновение с останалите в обществото... все пак сме стаден вид... Някой от страховете отпадат, заместват се от други, появяват се нови, но като цяло човек си има както се казва набор от страхове които поддържа постоянно съзнателно или не.
СТАРОСТ
:)
Избора е един, във всеки момент !
Защо смяташ, че ще разгневиш читателите си? Страх те е, че няма да те разберат :)? Или че няма да можеш да се изразиш така, че да те разберат?
:) Ето ще дам пример: SeoKungFu защо мислиш, че любовта и страхът са две противопоставящи се сили?
В много ситуации от живота ни, той ни подпомага, за да оцеляваме, а в други ситуации ни пречи, като създава излишни бариери, под формата на фобии.
Страхът ни е съпътствал хилядолетия,от зората на човешкото същесвувне, дори и по-рано, защото не е запазена марка емоция само за хората, така че няма как да бъде изключен от емоционалният ни свят, но е възможно да бъде контролиран и това е нещо, на което всеки човек се учи сам докато е жив.
Аз съм един от най-страхливите хора, които познавам, но в никакъв случай статията ти не ме разгневява. Точно защото съм осъзнала всичките си страхове :). Не си ли забелязал, че човешките качества вървят по двойки? Безчувствените или психопатите не са смели, смели са обикновените страхливци, които трябва първо да се изправят срещу парализиращия страх, за да се превърнат в герои. Както мракът е нужен на светлината, така страхът е нужен на живота.
И определено може да бъде наречен зло, когато се използва с цел да бъдат подчинявани или манипулирани различни същества, затова историята може да даде много примери.
Страхът като еволюционен механизъм (да-бягаме-по-далече-от-саблезъбия-тигър) се е изродил с течение на времето - сега една група хора го използва срещу друга група с цел манипулация. Това си е пак еволюционен механизъм - само че вече не се налага да бягаме от тигрите, а от началниците си :). Тялото, уви, не прави разлика между двата вида стрес.
Само че докато праисторическият човек е получавал глътка въздух, след като избяга от непосредствената физическа опасност, ние никога, никога не можем да спрем да се страхуваме. Така нормалният механизъм за защита на живота ни - страхът - се превръща във фобии, мании, налудно поведение...
Разбира се, след като човек веднъж осъзнае това, му е много по-лесно да контролира страховете си. Първата стъпка е да признае, че съществуват, също както алкохолиците трябва да изрекат на глас: "Здрасти, аз съм Пешо и съм алкохолик"... Ама не съм съгласна с това, че човекът е роб на страховете си :). По-скоро - на егоцентризма си. Затова Seo спомена за Любовта и страха -- егоцентрикът се страхува, защото смята, че с неговата смърт умира целият свят :))))....
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
Sluchaina, никого не заплашвам, а изказвам мнение на база заключение, до което съм стигнал, примери за което виждам и в момента. За съжаление не винаги човек успява да разграничи кога е роб на нещо и кога не. Генетичен е страхът за самосъхранение, но страхът "да-бягаме-по-далече-от-саблезъбия-тигър" е "обучаван" страх от родител на дете, в следствие на житейски опит на родителя или негови прадеди. Страхът като еволюционен механизъм е свързан най-вече в изменение на физическите данни на даден организъм, примерно повече и по-издръживи мускули, по-здрави кости, изменение в пигментацията на кожата и т.н. За да съпоставяме любовта и страхът като противопоставящи се сили, първо трябва да се дадат точни дефиници самите понятия, след което да се определят тяхните качества, да се открият качествата, които се определят за основни, и най-накрая да ги противопоставят. Единствено тогава може да се каже дали са или не противопоставящи се сили. Но това пак е силно субективно.
P.S. Между другото песента е добра! :)
SeoKungFu wrote : Два са основните пътя, две са единствено противопоставящите се сили - едната е Любов, другата е страх. Избора е един, във всеки момент !
Но между тях се мярка и трети - Пътят на Безразличието...
П.С. Аз пак ще отговоря- използвам Интуиция, а не дефиниция!:)))
Никол wrote : Всички хора си имат своите страхове, затова в някои държави е прието да ходят при психолози или на психологични тренинги.
Непременно публикувай, да събудиш заспалия блог!!!
Да, в дискусията достигнахме до нещо, което по моя край наричат "манджа с грозде".
Не ми е интересно да говоря за феромони тая сутрин, но имам един въпрос към вас: ако можехте да промените едно нещо в живота си, какво би било то?
Не ми говори на Вие, моля (в горния коментар се обръщам към всички коментиращи и към многобройните странични зяпачи по тъч-линията :), затова съм използвала мн. ч.).
Не, не мисля, че я разводнявам, просто и' давам насока :)
ОК, ще обясня откъде тръгвам: това, което повечето хора биха искали да променят в живота си, когато им зададат този въпрос, е обикновено онова, което е свързано с някой от големите им страхове (често - неосъзнавани). По темата е, нали :)? За да дам светъл пример, ето моя отговор на въпроса ми:
първото нещо, което бих променила в живота си - бих отделила един час всеки ден, за да танцувам.
Защо точно това ли? Една мъдра жена казва, че предпочита да мине през живота танцувайки, а не марширувайки. Съгласна съм с нея.
А страховете, които са свързани точно с този мой избор - очевидни са: движението е живот, а аз като всеки човек се боя от смъртта и искам да я поотложа малко. Ако не си ме виждал на живо (вероятно не си), аз съм една "застаряваща лелка" на около 40, и като повечето жени на тази възраст също се страхувам от наближаващата старост, гложди ме мисълта дали все още съм привлекателна в очите на съпруга си (не е честно, мъжете остаряват по-красиво от жените!)... Класика, нали :)? Отивам да танцувам
BTW, запознат ли си с будизма като философия?
No body
mind
color
sound
smell
taste
touch....
no death - and no fear....
Не се заяждам. Само питам.
Флуктуация???:)
Що е то?
P.S. макар че за мен думата "случайно" придоби друг смисъл
Не ФЛУ/таковай! Познанието винаги е било приоритет на малко хора и ако си един от тях, тогава мога да те разбера или по-точно няма как да те разбера, защото аз съм от простосмъртните НЕмъдреци, но ако решиш, че и ти си простосмъртен НЕмъдрец тогава остава само СТРАХА от отхвърлянето/неприемането/неразбирането. Както и да е. Всеки научен труд останал несподелен поне с научните среди, които имат отношение по темата е труд хвърлен на вятъра, но ти си се трудил и ти решаваш как да се отнесеш към усилията си.
Not fair - да ни подлъжеш с интересна история, а после да откажеш да я споделиш, защото не сме достатъчно пораснали, за да я разберем. Не е честно, да знаеш
а ако се напънем, поне 55% :))
не знам дали е рекламен трик, но сега вече ме заинтригува няма нужда от дълги файлове - така с неколко думи обясни. дай насоки, ние ако не моем да сфанем, ше питаме примерно - кои са основните положения,,, и т.н.
ако е толкова добро, колкото казваш, ще ти стана спонсор да го издадеш, иначе - блаблабла и Големият Въпрос - защо изобщо постна този пост аз като готвя вкусна манджа, я сервирам, не карам гостите си да я гледат през стъкло :)))
Ако мислиш, че се шегувам, не си ме разбрал, аз така съм си най-сериозна.
А ако се Флу/таковаш заради липса на средства за издаване на дебелата книга, казвай си без бой и мрънкане! Все ще измислим нещо като вътрешно финансиране.
За мен е също интересно, но аз гледам на нещата като лайк и мога да прочета без да разбирам докрай, но това не означава, че няма да погледна иронично към СОБТВЕНОТО си незнание.:)
П.с. Ама наистина ли звучим толкова неразбиращи?
:) Цитираната статия е малко реклама за дадената книга, но както и да е, пак е нещо. Не съм я чел, но предполагам в нея е наблегнато повече на "духовната" страна на нещата.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви