Валерия
Искам само да вметна, че в превода има една реплика, за която Нелката ми каза, че е по-добре преводът да е "запазено място", но на мен ми харесва повече "седящо място" - по детски сладко е, и затова го оставям така.
:)
Попаднах в BgLOG случайно, зачетох се от любопитство, все още съм тук защото наистина ми е интересно. Никого не познавам, но всички Ви чувствам близки. Честно казано много не ги разбирам как стават точно тези работи и затова пиша където и каквото ми падне. Може би такива като мен има предвид edinotwas. Но защо пък да няма кучешки лай? Нека само лаят да е без злоба. За мен няма незначителни теми. Та има ли по-хубаво нещо на света някой да обича някого и да го каже, учителка да се кефи на своите малчугани и да го каже, някой да се вълнува от песен и да го каже...
Сега за песничката: Може всеки текст да стане на песничка, ала нека се позамислим дали е необходимо да направим това. Няма ли да загубим онова типично руско, което го има в оригинала? Знаете ли, че в текста има типично руски изрази и символи, които ако се преведат на друг език няма да е същото (реката в детството бавно тече и тя е като от стъкло – разбирай огледало – знаменит символ в световната литература, до детството може евентуално да се завърнем само със запазен /седящ/ билет и то с влак – един символ от руския бит, втечнен прах – минало, хубаво минало, минало само в спомен). Всичко това ако се преведе буквално ще измени същността на посланието, а то е НОСТАЛГИЯТА. В моят превод прозира нещо като страх от детството и разкаяние за невъзможността да се върнем, а това не бива да е така. В един от коментарите беше отбелязано, че коментиращият е такъв, какъвто е само защото никога не си е отишъл от детството. Поздравявам го.
А да обръщаме ли внимание на оригиналната музика и текст? Браво на Нели, за това, което е свършила. Помислете си как на наш текст може да се пришие такава наистина носталгична музика. И за да завърша искам да Ви изпратя едно стихче, което също е носталгия по детството, но в малко по-различна проекция:
Баща на детето си
Идва време за мен много страшно,
аз да бъда баща на дете вундеркинд.
Изведнъж моят свят става прашен,
остарял и ненужен, почти като в Кинг.
Аз не мога да пея, аз само си спомням,
за Юрая, за Битълс, дори за Сигнал,
но детето не вярва и взе да напомня,
че моят сигнал е пак закъснял.
То пише, говори, лети, смята и пее
по начин различен и много по-нов.
А моята мисъл не знам днес къде е.
За новото време дали съм готов?
Прав си за това, че няма незначителни теми, защото само изказаното мнение има значение. Приятен ден!:)
Диди, ние, началните, обичаме да работим в екип. Аз лично имам няколко поста в блога, които са продукт на съвместна работа.
Например:
Приказката за Косе Босе
Песен за цифрите
Песен за майката
Още една песен - плод на участието на много хора.
Приказката "Дядовата ръкавичка"
Пилето и патето - озвучена приказка
Карнавал в гората
Песен за буквите
Песен за Ю и Я
Златушко
Мисля, че имаме и още съвместни произведения, но в момента не се сещам :)
Роси, програмата е уиндоуския муви мейкър :) Много лесно и приятно се работи с нея. Дано намеря време скоро да покажа.
Това, което си мислиш за сайта - че е място всеки да изрази себе си, е всъщност идеята на сайта, но като всяко място, където се събират хора, тази идея среща известни трудности с реализирането си. Случвали са се при нас и тежки скандали, свирепи и грозни, които не са просто безобиден кучешки лай, а драми с неприятни последствия. На теб няма да обяснявам какво могат да причинят думите, защото ти ги владееш и познаваш отлично въздействието и силата им.
Аз съм тук от няколко години и вече мога да разпознавам признаците на задаващия се скандал. Затова вече избирам един сигурен начин да го избегна - когато се въздържам от коментари на нещо, написано с цел да ме предизвика, а не с цел да се търси едно общо компромисно решение на проблема.
Пък и няма да е нормално, ако всичко е прекалено идеално :) Чак и в рима се изказах :)
Иначе за стихотворението, което си поместил, ще кажа само, че ме разплака.
Според мен, истинската въздействаща поезия идва от душата и сърцето на онзи, който я създава. Не е достатъчно само да притежаваш умението да намираш красивите думички и точните рими. Много автори го притежават. Но малцина са онези, които умеят да докосват читателя по един особен начин.
Готово, с удоволствие! Това стихче е писано след някоя уникална беля, след което мама вероятно е простила. Не знам дали всичко това изниква от душата и сърцето на едно десет годишно момиче, но страшно ме забавлява. Има подобни стихове и за татко, и за баба, и за дядо, и за „страшния” учител (например по химия). :)) Права си, че поезия се пише не само с думички и рими, тя се пише най-вече с душа и сърце. Обаче във всеки опит трябва да се намери особеното докосване. В случая за, мен, като родител, то е „...защото без тебе утре не мога” и разбира се „прости” (много по-трудно се иска прошка, отколкото се дава). А когато цялото творение те докосне, тогава именно може да говорим за поезия. Всичко останало е едно велико забавление.
Аз виждам среброто в косите ти.
Зная, че и за това май имам вина.
Усещам и щом се вгледам в очите ти
съзирам твоята по детски ранима душа.
Обичам те, мамо,
Прости ми за всяка тревога.
Бъди до мен, до моето рамо.
защото без тебе утре не мога.
Понеже работя с деца точно на тази възраст и познавам възможностите им спрямо възрастовите им особености, ще се съглася с теб, че твоето момиченце пише удивително добре. Освен емоционалните акценти, които ти споменаваш, бих добавила още нещо, което може да открие само едно наблюдателно и чувствително дете. То се съдържа в думите, отправени към майката: „… щом се вгледам в очите ти, съзирам твоята по детски ранима душа…”.
За лека нощ ще пейстна два клипа по темата от стихотворението. И в двата се говори за майката и за прошката. И двамата изпълнители са ми едни от най-любимите руски певци.
Витас
Филип Киркоров
Куини, благодаря ти за топлите думи и точните оценки. Обаче искам да разсея едно малко недоразумение. Предложеното стихче е писано преди доста време и сега детето се е превърнало в една млада дама. Смисълът да го предложа сега е продиктуван отново от НОСТАЛГИЯТА. Стихчето на таткото също е малко „отлежало”. А и самият татко вече не е сред най-младите, но все още има нахалството да се вре сред младите. Младата дама сама си проправя пътя в живота, но „ ...то пише, говори, лети, смята и пее по начин различен и много по-нов...” и таткото понякога се дразни и дрънка: „За новото време дали съм готов?”. На времето той се кефеше и помагаше на детето. Събра всичките му драсканици и издаде стихосбирка ( в 1 екземпляр, компютърно издание, подвързано саморъчно), и я подари на баба. Тя я скри, рядко му я даваше и се хвалеше с внучката си пред другите баби в махалата. И когато BgLOG провокира у таткото темата за носталгията, той си спомни за своето произведение, изрови го и го включи в своите разсъждения. Детето е вече пораснало, отърсвайки се от съветите на татко, пише, пее и лети по своя си начин. Косите на мама настина са вече посребрени, а татко леко завижда. И когато той казва на младата дама, че ще бъде щастлив, ако той реализира собствените си мечти и стремежи чрез нея, младата дама го поглежда учудено и заявява, че татко наистина остарява. Пиша всичко това, за да покажа връзката между всички мои писания и с едничката цел да заявя, че според мен, смисълът на живота е не да се забавляваш, а да оставиш нещо след себе си. Ти имаш пълната възможност да оставиш много след себе си в тези свои малчугани и да останеш млада при тях.
PS: Забелязваш ли колко често използвам думата „младост” и „благодаря”? Още веднъж благодаря и ти подарявам превода на текста в едно от чудесните клипчета, които ти ми изпрати.
МАМА (в изпълнение на Варгас)
Как трудно е да предам със думи
тез чувства що живеят в мен.
Как да обясня на мама,
че сън не дават ми
те ни нощ, ни ден?
Аз все те спомням, скъпа мамо,
ти мила моя, родна, ти
за туй, че пътища избирах само
трънливи, криви, прашни
и затуй прости.
Припев: Прости за моята раздяла,
за редките от мен писма.
И мислено целувам, мамо
и свити устни, и ръка.
Аз често плача и си спомням
понякога, че груб съм бил.
И днес отново аз те моля,
прости на своя роден син.
Така и не успях да схвана,
до вчера нищо не разбрах,
навярно малко съм обичал мама,
че любовта ти, мамо, не познах.
Припев:
А твоята любов, любов без мяра...
А твоите надежди и мечти...
Прости за дръзки маниери,
от които тъжна беше ти.
Сега живота, знам го, мамо.
И много вече усвоих и все
си спомням твойта нежност само.
Прегръдка днес жадува твоето дете.
http://vitasusa.com/youtube.html
http://www.vitasusa.com/vitas/Lyrics/RussianLyrics/tabid/65/Default.aspx
Изтеглих си една друга моя любима песен в изпълнение на Витас - "Птицата на щастието", и щом приключи качването й в ю туб, ще я публикувам в блога.
Ето Ви превода на песничката. За мен беше истинско удоволствие. Чакам следващата задача : ))
ЗИМА
Там сред пустия лес
Зимата в къщурка живяла.
Тя снежните топки дори и до днес
за туршия в брезова каца редяла.
Все прежди предяла,
на платно ги тъкала.
Ковала ледени мостчета
над реки и над поточета.
Припев: Таванът е леден,
а вратата проскърцва.
Стената отвъд
е във бодливия мрак.
Прагът щом го прекрачиш –
навсякъде скреж, а прозорецът бълва
син обвиващ те здрач.
На лов тя е ходила
и среброто шлифовала,
тънкият месец слагала,
в кристално ведро го полагала.
На дърветата шуби все шиела
и проправяла през снега пътища.
После бързала през гората
да си почине в своята къщичка.
А преводът на "Птицата на щастието" и самата песен са много добри. Браво!
Valiata, ти си взимаш белята с мен. Желанията ми са доста и само, ако наистина ти харесва този тип творчество и разполагаш с време, ще се радвам да си сътрудничим. Понеже стана дума за Женя Отрадная, а постингът е посветен на отиващото си детство, ще сложа една песен (и тя е стар руски хит) в нейно изпълнение. Песента се нарича „Куда уходит детство”.
Ето го текста на руски.
Ето го текста на български
КЪДЕ ОТИВА ДЕТСТВОТО
Къде отива детството?
В какви ли градове,
не знам.
Къде да го открием средството,
отново да попаднем там?
То си отива тихо и безшумно,
Щом целият ни град заспи.
Едва ли ще е най-разумно
писмо да пишем или
да му позвъним.
Дали е лято или зима,
невижданите чудеса са там.
Да, детството, все пак го има,
не тук, а там,
аз туй го знам.
И през преспите в бяло,
и през локвите смело,
някой бяга в захлас,
но, уви, това не съм аз.
Къде изчезва като дим?
Навярно в край чудесен,
където всякога показват филм.
Където в синята омая
струи все лунна светлина.
Но ние с теб, нали си знаем,
че няма път натам,
така е, да.
(в клипа текстът е до тук)
Тук някъде наблизо,
пак при нас.
С хлапетата от махалата,
каквото някога била съм аз.
То си отиде тихо и безшумно,
Щом целият ни град заспа.
писмо да пиша или
да му позвъня.
Кралете могат всичко
Някога живял, някога живял,
един самотен крал.
Управлявал както можел
и страната, и народа.
Наричали го Луи Втори
Впрочем песента не е за него
А за любовта.
Живяла в онези времена.
красавица една..
Под високата стена.
пасяла гъски тя,
Но за Луи все била
най-мила и добра..
Луи затуй решил
да я вземе за жена.
Кралете могат всичко, кралете могат всичко!
Понякога решават те съдбата дори и на Земята.
Но, каквото и да казват, да се ожени по любов,
не може никой крал, никой крал.(2)
Ще се женя!” – казал Луи.
Но съседите-крале обидени били!
Избягали, напуснали Луи.
Ой, какъв скандал настанал!
Бре, какъв скандал настанал!
Впрочем песента не е за него.
Венчал се Луи най-подир
за друга, за да има мир –
принцеса, да, така било,
от кралско потекло.
Но ако зърнеш нейния портрет, уви,
не ще завидиш ти на нашия Луи!
Да запеем заедно.
не може никой крал, никой крал.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви