Здравейте!
Аз съм Надя, а това е първата ми публикация тук, въпреки че имам регистрация от
доста време, която търпеливо отлежаваше почти неизползвана. Ето защо ще започна
като се представя на кратко.
Градът на моето детство е Панагюрище – там съм родена, там съм живяла, там е
семейството ми. Завършила съм Френска Езикова Гимназия в Пловдив, а в момента
съм студентка в Технически Университет - София и се надявам след няколко месеца
да бъда един истински електроинженер :)
Спомням си, че до
4-ти клас правех плахи детски опити да пиша стихотворения, които вероятно
в момента събират прах в някоя отдавна забравена тетрадка. След това реших, че
не ме бива за тази работа и последва дълга пауза... До тази сутрин, когато
подремвайки в автобуса сътворих това:
Къде отлитат птиците нa есен,
защо светът умира с тях
и спира да е тъй чудесен,
покрит с листа и сивкав прах...
А мислите безпомощно се реят,
потъват в бесен кръговрат...
Лястовиците дали там нейде пеят,
или вместо полет сладко спят,
забравили за утрините топли...
Усмивката, разцъфваща с деня,
прошепнатите скришом думи
в парк осеян със цветя...
Как искам приказки да слушам
за минали епохи и земи...
Плахо и уютно да се сгушвам,
да се прераждам в тези две очи...
Избледняло, слънцето не топли,
когато ти си там, а аз съм тук.
А хилядите километри,
се кискат сякаш цирков шут,
разпръсват крехките мечти
като пух, политащ във небето...
Игра на вятъра жестока, спри!
Аз вярвам, ще те победи сърцето!
Comments