За режимът или защо децата слушат в градината, а в къщи - не

Списвайки блогът на моята група, аз се замислих за факт, който често ни убягва на нас, учителите, които най-често се изявяваме във виртуалното пространството тук, а именно,че другата половина от "обитаващите" това пространство са родителите. 

За това реших да публикувам и тук един материал, който написах специално за родители на "моите" деца.

            Наскоро бях на гости в мое близко младо семейство с две малки деца.

В момента на влизането в хола, ми се поиска да се върна обратно: в стаята цареше хаос, майката се опитваше да приготви вечерята , а бащата, с явен неуспех, се опитваше да усмири двете момченца – на 2 и 3 години, и двамата изнервени до краен предел. Изчерпал търпението си и капитулирал пред синовете си, които не обръщаха никакво внимание на опитите му да ги спре да не хвърлят предмети и да ги ангажира в някаква игра, той настойчиво искаше да ги сложи за спят в 17 часа след обяд. Естествено, родителите ми съобщиха, че в градината голямото момченце е хвалено като послушно и те недоумяват как може то да има толкова различно поведение в къщи и в градината.

Учебен пример: детето има едно поведение в къщи и коренно различно в градината. Защо се случва така? Въпрос, който си задава всеки родител.

Какво е различното, което осигурява доброто поведение на децата в градината?

На първо място в детската градина има РЕЖИМ. Децата знаят кое след кое следва и това им дава сигурност и като че ли стяга тях и живота им в нещо като корсет: сега ще правим това, като го свършим ще правим следващото и така през цялото време на престой. Режимът е така организиран, че след моменти, в които децата са оставени сами на себе си, следват моменти, в които те нямат право на избор, а правят това, което някой друг им казва, че трябва да правят. Може да оприличим тези различни моменти на дишането: в организираните моменти те вдишват, в „свободните” издишват.И това е много важно. Основно умение, което трябва да се развие в децата във възрастта от 3 до 6 години е самостоятелността. За това в ръководените от възрастните  моменти се дават знания и умения, които след това децата „тренират” в свободните моменти. И обратно: случващото се в свободните моменти може да послужи на възрастните за основа на организираните моменти – да обсъдим с децата случка и да изведем ново правило, да дадем знания или да „тренираме” умения, които не достигат.

И ако си послужим с езика от градината, основно правило в детската градина е: СПАЗВАНЕТО НА РЕЖИМНИТЕ МОМЕНТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ И ИЗБОР С ДЕЦАТА. Какво значи това? Това значи, че закуската е в 8,30 и който не седне да закусва с нас, ще остане гладен до обяд; че всички заедно сядаме и заедно ставаме от масата; че след закуска следва утринна среща, на която присъстват всички деца; че следобедния сън е от 13 до 15,00 и дори тригодишните деца, ако се събудят по-рано, лежат тихо в леглата, за да не събудят останалите; че  след като децата легнат в леглата или някой им чете приказка, или слушат приказка от касетофона, с други думи слушането на приказка е част от ритуала по приспиване…..Така мога да ви разкажа за всеки момент от деня ни. Защо така удължаваме „принудителния” престой на децата на масата или в леглата, след като знаем, че те са много нетърпеливи. Ами точно за това: за да тренираме търпението им. Знаете, че ученето, например, е тежка работа, не винаги привлекателна, и ако детето не е приучено да бъде търпеливо, да приема да върши и дейности, които не му харесват, то няма как да успее в него. И, всъщност, истинската подготовка за училище се състои в създаване на някои навици и развиване на някои качества на личността, а не в научаването на буквите и цифрите.

РЕЖИМЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖЕН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА.  Той дава на децата усещането за сигурност и предвидимост в сложния и объркващ свят на възрастните, а на възрастните – „свободни” от деца моменти, в които спокойно, и най-важното без нерви ще може да вършим „неща за възрастни”.

Кое пречи в къщи да има такъв режим?

Струва ми се на първо място фактът, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им и колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Разбира се, режимът на бебето е съвсем различен от този на 3 годишното дете и родителите трябва да са будни за тези промени, да са готови да се нагодят към променящия се режим. Трябва да знаете, скъпи родители, че децата до около 4 години нямат реална представа за време, че вие сте тези, които им я създавате. За това и бебето посреща със  широка усмивка мама, която през нощта се опитва да го успокои с приказки, когато то плаче и вместо да затвори очи и да заспи се ококорва и…..започва да си играе с мама и татко. Основно правило е: каквото и да трябва да вършите през нощта с децата, да става в тишина: пишкане, вода, успокоение след кошмарен сън. (В този случай може би ще ви се наложи да проговорите или да пеете с тих и успокояващ глас, но наистина мноооооооооого тихо и успокояващо).

Когато обмисляте режимът на детето в къщи, ще трябва да се съобразите с две неща: с особеностите на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън); и със здравия разум: ако искате детето ви да заспива в 20 -20,30 вечерта, то не бива да спи по-късно от 16 – 16,30 часа след обяд (което значи, че трябва да го сложите най-късно към 14 часа, ако е свикнало да спи 2 часа след обяд): колкото по-късно се събуди от следобедния сън, толкова по-късно ще заспи вечерта.

На второ място родителите най-често сами не са склонни да следват режима, които искат да установят. Искат, например, да приучат детето да заспива в 20 часа, но….в къщи има гости, или самите те искат да отидат на гости или в ресторант, а няма кой да го гледа или (още по-често) детето започва да хленчи и да иска и то да отиде с тях. Улисани в прекарването на приятния момент, предали се пред гледката на обляното в сълзи любимо личице, ние махаме с ръка и…..оставаме детето с гостите до малките часове или го вземаме с нас пак до малките часове в ресторанта. Какъв урок получава детето, когато махаме с ръка и променяме режима, най-често по тяхно настояване: че ако хленчат достатъчно дълго ще получат това, което искат. Каквогубите, давайки често този урок? Губите авторитета си на родители. Чудно ли е, че българските родители са капитулирали пред тийнейджърите и не са в състояние да наложат авторитета си по никакъв начин. На родители, които ми казват:”Как успявате да накарате 20 деца да ви слушат, а ние по 1,2 не успяваме” аз задавам друг въпрос: „Ако на 3-6 години не може да ги накарате да ви слушат, как очаквате да ги накарате да ви слушат и следват на 13-15-20 години?” J

Ако наистина сте поставили детето в центъра на семейството, за педагога това означава не да задоволявате всяка негова прищявка и да треперите над него, а да сте готови да избирате неговия интерес във всяка ситуация на избор. Например: ако трябва да отидете на гости, а няма кой да го гледа – да се откажете от гостуването или да се приберете малко преди времето на спане на детето, колкото и интересно и за вас, и за детето да е гостуването, колкото и то да изглежда бодро и жизнено. С други думи да поставите правилата и режима НАД моментните изживявания за вас и детето. Защото РЕЖИМЪТ Е ВАЛИДЕН И ЗА ВАС, И ЗА ДЕТЕТО.

На трето място трудно се установява режим, когато няма еднаквост във възпитателните възгледи на двамата родители и на всички, които живеят заедно с детето. Казано с други думи, когато мама праща детето в леглото, то хуква разплакано към татко, той го грабва, в желанието си да го успокои започва да играе с него и….времето за лягане се отлага. Нали се сещате къде ще отиде то и следващата вечер? И какво ще се случи с режима….

Защо се спирам толкова много върху лягането? Защото децата най-често се съпротивляват на часа на лягане. Често родители пристигат при нас, съпровождани от децата, да ни уговарят да не слагаме децата да спят. Когато детето е малко, ние казваме, че няма да спи, но ще си легне заедно с всички деца, за да си почине в леглото. Не зная дали знаете, скъпи родители, но хормонът на растежа „действа” само по време на сън. С други думи децата ви растат по време на сън…..Спомнете си това следващия път, когато вдигнете ръце и оставите детето си дълго време будно.

И още нещо. Веднъж изработен, режимът съпровожда детето навсякъде. Ако отидете на гости при баба, или дори ако го оставите да гостува при баба – непременно предавате всички подробности на режима: време на лягане и ставане, време за хранене, време за игри, на хората, които ще се грижат за него. Вярвайте, бабите от това поколение, знаят какво значи „режим”, ще ви разберат и ще го спазват. И не забравяйте „да делегирате” правата на „главнокомандващи” на бабата и дядото. Изглежда невероятно, но децата разбират отлично, че мама и татко са най-важните и са склонни да ги слушат. Някои баби и дядовци успяват да си извоюват авторитет, но не всички…. За това е добре, когато си тръгвате и оставате детенце при баба и дядо да кажете: „ И да слушаш баба и дядо, както слушаш нас.”

Разбира се, режимът не бива да се превръща в самоцел. Налага се той да бъде нарушаван при определени ситуации. Впрочем, вие това знаете как да го правите. :-))))