Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.
Ето и поканата, която получих по пощата.
Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл за добротата.
Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и сценографията на спектакъла – нашата Шели.
Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница – злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.
<?xml:namespace prefix="o"?>
Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата” и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица, когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.
Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки заслужава да има.
Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.
Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на малките актьори, стоят усилията на техните учители. Онези хора, които още от детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността да даряваш и да помагаш на другите.
Онези хора, които в представите на малките човечета градят тухличка по тухличка, бавно, упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна християнска ценност и трябва да се уважава.
Онези хора, българските учители, които днес за „награда” могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и подигравки.
Онези хора, българските учители, които днес неограничавано са наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това грозно явление само в България може да се наблюдава.
Онези хора, българските учители, които по презумпция не получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на част от родителите, внушаващи същото на своите рожби.
Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го заслужат, а дотогава…”.
Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период, в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и наситено с много любов.
И за да запазим магията и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.
ПОКЛОН!
... Да не казвам, че днес сутринта ми идваше и къчове да хвърлям. Видяхте ли вече в "Образование" проекта за нов закон на просветата? - 
), отговорът на МОН е нещо положително. Отговорът на един от авторите на официалната проекто-програма е друго нещо положително. С тяхното предизвикване вие вече сте генератор на положителни действия и на градивен диалог и труд! Това е пробив, който ни придвижва всички към по-добро! Дръжте се за положителните неща. Пътят е този! (Вие едва ли сте си мислили, че нещата в родното образование ще се наредят с първия ви опит ... Или бъркам? 
) Кураж! Пътят и духът са тези (Подчертани са хубаво и в 
) 
- поздравявам организаторите 
Благодаря, стараем се ;)
Comments3
shelly, привет от елфите!!!(хи-хи)
neva, децата от групата често се разделят на групички, едни гледат ДВД филми, други пък настояват да се занимават на РС. Важно е посланието, поуката от приказката. Затова се запасявам с повече приказки, не се знае кога и коя ще ми трябва. Виж и следващата, и тя стана доста голяма като обем от слайдове. Приятно гледане!!!