ХЕЙ ЛЮБОВ, ПРОСТИХ ТИ, ЛЮБОВ, ЧЕ  ТЕБ ТЕ НЯМА, КОГАТО СЪМ ТУК ...
КОГАТО ИЗПРАЩАМ ДУМИ С НАДЕЖДА ДА ПОЛУЧА ОБРАТНО ТАКИВА
ЕХ, ЛЮБОВ, КАКВО НАПРАВИХ, ЛЮБОВ, ТА ЗАГНЕЗДИ СЕ МЪКА В ДУШАТА
И БИХ ИСКАЛА  ДА СПРА ПОТОКА ОТ ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ЗА МЕН ТО СПРЯЛО ТУК СИ ОСТАНА!!!

Аз всичко прощавам.....

П.П. Извинявай за редакцията...

Много хубаво стихотворение!!!

  Всеки път

  Тя, вълната   нова  написаното ще изтрива пак там

Ела, много размисли провокираш, за което ти благодаря!

Аналогията ти е безкрайно точна! Както в пряк, така и в преносен смисъл. Аз мога да плувам ...сносно :) , но скоро усетих удоволствието от плуването, преди време беше само мъка да се задържа на повърхността.

А дъщеря ми е състезателка по плуване от години и си представи как съм се чувствала на състезанията й :) - смешни съвети, но не мога да не ги давам, сами се изплъзват от устата ми.

Косата...през боядисването минахме вече. То не бе цвят, не бяха кичури. Но - мина. Сега вече е ясно, че не е добре. И слава богу, косата си е на мястото и всичко е наред, просто тя гледа на света вече по различен начин. Така че, сама знаеш, всяко нещо с времето си. Но не може да се прескочи :) просто трябва да се премине през него. На принципа на пробата и грешката. А за онова "не" на всяко наше предложение - до болка ми е познато. Но нихилизмът си е присъщ на младостта. И бих добавила - добре, че е така :)

За нихилизма - предполагам толкова се дразним, защото сме натрупали (безценен според нас) опит чрез метода на пробата и грешката и ни се ще да спестим и време, и болка на децата си. Мислим си, че е много по-лесно те да приемат на доверие всичко, което казваме, но не осъзнаваме, че това е нашият опит и нашите възгледи. Всеки има нужда да премине през своите болки и разочарования...и да натрупа свой, уникален опит.
Знам го, но ми е трудно да го приема :).

Абсолютно си права - децата трябва да ни опонират отвреме-навреме, за да изградят идентичността си. В природата им е "записано" да се бунтуват - ако не винаги, то поне през пубертета.

Много бих искала моите момичета да познаваха твоето - докато са малки, децата имат нужда от правилните модели за подражание. А плуването и изобщо спортът са много важни за изграждане на характера, за приучаване към дисциплина и чувство за отговорност.

Що се отнася до бунта през пубертета и начините за изразяване - идея си нямам какви форми ще приеме. Като се замисли човек, дано да имаме късмет да е само смяна на цвета на косата...

Ако водата е в чаша, можеш да я погълнеш, но на места, където тя е повече, тя би те погълнала:)

Въпреки, че винаги има изненади - малките камъчета обръщат колата - една глътка е достатъчна да те задави:)

Страхотно! Какъвто съм си дървен философ, веднага почвам да разсъждавам нататък, нали обичам точните формулировки: "Животът е безопасен, когато се поема на малки глътки".

"Животът е по-силен от теб, затова е позволено да го мамиш - винаги имай подръка спасителен пояс " .

Имаше един друг афоризъм (не помня автора) - "Животът е болест, която се предава по полов път и винаги има летален изход" :).

Ми то басейнът ако не е хлориран, сума ти зарази можеш да пипнеш ;)...

Metallica – До смърт 

Животът изглежда си отива от мен 
Отдалечава се със всеки изминал ден 
Чувствам се така изгубен, сам 
Няма никакво значение за никой друг 
Аз просто изгубих интерес да бъда тук 
Нямам нищо повече какво да дам 
Нито има мен какво да задържи 
Нека дойде краят – да ме освободи 

Нищо не е такова, каквото бе преди 
Липсва ми Онзи Някой, който вътре в мен стои 
Обезверен до смърт, истина ли е това 
Не издържам повече на тоя ад 
Обхваща ме такава празнота 
Че просто ще се задуша 
Нарастващ мрак главата ми обвива 
Бях себе си, но Той си отива 

Никой друг освен мен самия не може да ми даде избавление 
Но няма вече значение 
Не мога сега изобщо да мисля 
Да мисля защо дори да опитвам 
Кой знае 
Вчерашният ден без следа сякаш отлетял е 
Но с топло обятие посреща ме смъртта 
Сега просто ще кажа сбогом на света 
Сбогом на света 
Сбогом на света 
Сбогом на света това е в синхрон с моето състояние днес

А за определението какво е живота си спомням думите на учителката във филма "Момчето си отива", които тя отправи към  младежа абитуриент на изпроводяк: че животът е такъв, какъвто е.

Gen,

Когато на едно място се затваря прозорец, на друго се отваря врата.
Важното е да паднеш 99 пъти, но да станеш 100.

Куини, късметът на човека е просто неговата гледна точка :)...

В тази връзка - страхотен виц от Лорда в последния пост на Шогун:

"Песимистът вижда тъмен и мрачен тунел, оптимистът вижда светлината в края на тунела, а реалистът - приближаващият се към тях влак. Машинистът пък вижда трима идиоти седящи върху релсите:)"

Хе, очевидно тук най-правилната гледна точка е тази на машиниста :)...

Късметът на човека е една мнооого голяма тема, която бихме могли да разискваме и друг път. Но при всички положения – вярвам в това! – че той се заслужава. Не е нещо, кацнало случайно на нечие рамо. Струва ми се, че в това отношение сме на едно мнение с теб :)))

Ми мисля си, че аксиомата трябва да претърпи някои изменения, но без да я превръщаме в теорема :) В смисъл такъв: съдбата ни е предначертана (аксиматично погледнато), но ние я препрограмираме с всяко наше действие и дума. Късметът, ако звездите са рекли, си го имаме (той ни е даденост по съдба), но в каква степен ще ни се предостави и доколко ще се възползваме от него – зависи от самите нас :)

Коприва, не казваш как си ти с плуването :)? В пряк и преносен смисъл.
Аз в пряк смисъл не мога да плувам, а днес се оказва, че и в преносен смисъл (т.е. като житейски умения) не съм се справила особено добре - аз си пия кафето с новина за фалит на банка тук, в която за нещастие имам сметка. Дежа вю... Присъствах на толкова фалити и изгърмели пирамиди в България, и сега историята се повтаря (в потвърждение на думите на Белеф/Олендорф)...

Е, поне имам закалката от България - винаги да очакваш най-лошото; макар че точно за тази банка ми се кълняха, че не можела да фалира...
Както и да е. Това е едно от нещата, на които не мога да влияя. Яд ме е въпреки всичко.
Сега му е времето да се възползвам от всички  съвети, които вчера давах на Ген...
Допивам си кафето и отивам да си търся втора работа...

 Ела,ти ли си в основата на финансовата криза в Америка?Пренесла си през океана малко български опит!Не се притеснявай и аз все с  българския си опит си ходя.Докато стъпя в Германия и ги затресе безработица.И кой виновен?Чужденците,т.е. аз!

 Твоите съвети вчера към Ген помогнаха и на мен!

 Плувам (и пряко и преносно)във всякакви води(най-вече мътни).Все пак на море съм родена и израснала.Обичам обаче да знам,че сушата е близо.На кораб издържах само месец.Много ме стегна шапката.И сега ме стяга.Пак се задържах дълго на едно място!Човекът е човек,когато е на път!

 Намери повече работа и пращай и насам!Работим работа всякаква,предимно за без пари!

Ще ходя скоро в Плевен на откриването на Биеналето на малките форми.

Успех в търсенето!

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
После професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот-семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало-малките неща.

 И продължи - "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита -"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна -"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Водата е интересно нещо. Трудно е да я контролираш, макар да изглежда податлива. Не случайно е една от стихиите. Обаче ако не й се плашиш, може да те научи на най-голямата радост: да се държиш над водата. Успех на твоето момиченце, Ела!

-   Можем ли да кажем, дон Хуан, че смъртта е единстве ният истински враг, който имаме? - попитах след секунда.

-   Не - отвърна убедено той. - Смъртта не е враг, макар че изглежда така. Не смъртта е нашият разрушител, въпреки че ние си мислим, че е.

-   Какво е тогава, ако не нашият разрушител? - попитах аз.

-   Магьосниците казват, че смъртта е единственият достоен противник, който имаме - отговори той. - Смъртта е нашето предизвикателство. Ние сме родени, за да приемем това предизвикателство, без значение дали сме обикновени хора или магьосници. Магьосниците знаят това, обикновените хора - не.

-   Според мен, дон Хуан, животът, а не смъртта, е предизвикателството.

-   Животът е процес, чрез който смъртта ни предизвик- ва - каза той. - Смъртта е активната сила. животът е арената. И на тази арена през цялото време има само два ма съперници - самият ти и смъртта.

Kopriva,

Аз съм в основата на финансовата криза в Америка, защото и досега отказвам да  си купя къща (т.е. ипотека), аз съм в основата и на някои други конфликти от по-локален характер (като например в колко часа трябва да си ляга дете на 7 години)...

Gen,

Поздрави моя любим Плевен и пий едно кафе заради мен там. Чакам да разкажеш за най-интересните неща от Биеналето.

Zoso,

Много я харесвам тази притча, жалко, че не я знаех, когато преподавах.

Shogun,

Точно си го уловила - проблемът не е във водата, а в моя страх. Понеже не умея да плувам добре, пренасям собствените си страхове върху децата си. А във водата, както и в Живота, страхът само пречи - сковава те, взема ти въздуха и в крайна сметка те потапя. Благодаря ти за пожеланията, радвам се, че детето ми е по-смело от мен!

Веско,

благодаря за цитата. Ако вярно съм го разбрала, Кастанеда мисли като мен :). По нашенски казано, това, което сам си направиш, цяло село не може да ти го направи.

Благодаря на всички ви за добрите думи и пожелания!

Бях на интервю в един нов център за емигранти и бежанци, и засега чакаме отговор.
Добра съм в чакането. Чакам нова работа, чакам резултат от крема против бръчки, дето си го купих с намаление; чакам да усетя влиянието на чудотворните илачи за подмладяване от оня китайски доктор (може и да действат, не знам, още не съм почнала да ги пия...)...

Дон Мигел Руис

http://www.chitanka.info/lib/text/2784/2#textstart

Дон Мигел ми помогна да видя света с други очи.Всъщност не бяха други,бяха моите.Давам ти очилата си за временно ползване,скоро няма да ти трябват :)

   Darla, писали сме едновременно и сме мислили почти успоредно! Най-великият дар на човека е самият му живот! Трябва да се цени и пази този дар! Жалко е когато млади, кадърни хора загиват нелепо във войната по пътищата! Вярно, съдба..., но понякога  я  предизвикваме(да не дава Господ!) с нехайството си!

Да почива в мир, светла му памет! Жалко!

professor, и аз забелязах, че сме писали по една и съща тема почти едновременно. Няма нищо лошо де!  Интересно ми е дори. :-)

Когато научавам за такива катастрофи с жертви, винаги си казвам, че трябва да карам по-бавно. Защото наистина не си заслужава да се предизвиква съдбата с излишно залитане в някаква екстремност! Днес си обещавам да карам по-бавно - заради мен и децата ми.

Поли го е казала много точно, stratovarius! Именно това беше главната идея на постинга ми, дълго или кратко, по-важно е как го живеем !

Другата сантименталност, която породи у мен порив да пиша за тази трагедия, е че самата аз преминах през същото (смърт на съпруг) миналото лято.:-(((( Просто картината ожива, и емоцията ме тласна да я изразя. Затова минусите (засега един) съм склонна да ги приема като неодобрение на мен от някой(и), отколкото като неполезност на темата.  Има абсолюти, които може да избягваме, да отричаме, да се крием, но рано или късно всеки ще напусне тази земя !

За мой ужас, обаче, и аз го разбрах като Куини, и не знам какво да кажа. Това не бива да бъде истина, и се надявам да е недоразумение. От цялата си душа и сърце искам да е недоразумение...

Деси, благодаря ти за поста! Всеки път, когато чета нещо твое, се възхищавам на яснотата, с която гледаш на нещата от живота.  Мога само да предполагам каква невероятна сила се изисква от теб, но и знам, че ти имаш тази сила.

Повечето от нас не осъзнават, че има само едно нещо, което е дадено на всички поравно - и на гениите, и на обикновените хора, и на много богатите, и на най-бедните -  това е фактът, че за всеки човек денонощието има 24 часа. Ни повече, ни по-малко. Май една от основните разлики между хората е как оползотворяват това време...

Да, Ела, хората ме виждат силна и аз мисля, че съм такава. Моят съпруг ми казваше, че съм силно волева натура. Но, понякога житейските обстоятелства ни правят такива. За мен нямаше два пътя след случилото се. Пътят беше да продължа и мисля, че се справям. Просто, когато имаш 5 месечно бебе (тогава Мартин беше на толкова ) не можех да си позволя да се отпусна - грижите, вниманието, настроението ми беше необходимо за децата ми. А, най-важното е да отбележа, че не бях сама. Много, ама много хора ми помогнаха. Някои продължават. Приемам го като благословение, с нужното смирение! :-)

Аз ви казвам чао за около две седмици. Утре летя за остров Мавриции! Ако имам вдъхновение ще пиша в общност Пътешествия като се завърна. :-)

А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея човек сам се отказва...

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг...,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно...

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи...

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен...

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него...

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод...

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща...

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича...

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ...

Молих Бог да ми даде смелост

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ...

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност...

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром...

Но получих всичко, от което имах нужда...

Бог чу молитвите ми...

 ( Не мога да посоча автора, за съжаление...)