Онзи другият

ХЕЙ ЛЮБОВ, ПРОСТИ МИ, ЛЮБОВ, ЧЕ МЕН МЕ НЯМА, КОГАТО ТИ СИ ТАМ ...
КОГАТО ИЗПРАЩАШ ДУМИ С НАДЕЖДА ДА ПОЛУЧИШ ОБРАТНО ТАКИВА
ЕХ, ЛЮБОВ, КАКВО НАПРАВИХ, ЛЮБОВ, ТА ЗАГНЕЗДИ СЕ МЪКА В ДУШАТА
И БИХ ИСКАЛ ДА СПРА ПОТОКА ОТ ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ЗА МЕН ТО СИ ТРЪГНА ОТДАВНА

И ДА ОТКРАДНА МИГ, В КОЙТО ДА КАЖА С БОЛКА, НО С РЪКА НА СЪРЦЕТО:
АЗ СРЕЩНАХ ТЕ ТЕБЕ, ЛЮБОВ, НО НЕ ТЕ ЗАДЪРЖАХ, ЗАЩОТО НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА НИЩО
А КОГАТО ЗАПЛАЧА СЛЕД ВРЕМЕ, ЩЕ ЗНАМ КАКВО ЗНАЧИ МАЗОХИЗЪМ
И ТОГАВА ВИНОВНИ НЯМА ДА ИМА, МАКАР И ТОГАВА ДА БЪДА ПАК САМ ...

ЗАТУЙ КАЗВАМ, ЛЮБОВ, ДА ПРОСТИШ, АКО МОЖЕШ, И ДА СПАСИШ, АКО ИСКАШ
ЕДИН СКИТНИК ЗАГУБЕН, СЛЪНЦЕТО ТЪРСЕЩ, БЕДЕН, ОТНЕСЕН И ВЯЛ
ДА ДАДЕШ МАЛКО ОГЪН И СТРАСТ, ТОПЛИНА ЗА ДА СТОПЛИШ ДУШАТА,
ЗА ДА СПРЕШ ЛОКВИТЕ КРЪВ, КОЙТО СЪРЦЕТО ПРОЛИВА ...
И ВСЕ ПАК ПРОСТИ ...