В тези почти свещени дни около Коледа и Нова Година, медиите малко или много, кога почти безкористно, кога напълно користно ни подсещат, че и ние сме хора, че и на нас ни се полага почивка, подарък, приятно време ... въобще благинки :)

Начините за това са безброй -- реклами, песни, филми и дори приказки. Последното е избрания от мен начин да предам послание, което не съм много сигурен какво точно е, но го предавам.

Амм.. всъщност щях да го пиша по-рано, но имаше разни непредвидени обстоятелства като гореспоменатите Коледа и Нова Година.

Първо леко въведение -- Джордж Карлин (George Dennis Carlin) (роден на 12 май 1937) е американец от ирландски произход, носител на наградата Грами - сатирик, актьор и писател, забележителен с точните си наблюдения и често непочтителното си отношение към езика, психологията и религията, като не се страхува да засяга много теми-табу.

Мдааа... Същият Джордж Карлини, чието творчество и по-рано през миналата година представях. Всъщност тогава представих една малка част от това което ще представя сега, а именно HBO моноспектакъла му от 2005-та година "Живота си струва да се загуби".

Поради спецификата на всеки език и играта на думи, която звучи добре на него и само него, някои части от шоуто умишлено не съм ги превел и съм ги пропуснал.

***

Здравейте! Имам 341 трезви дни, а после правя 50 години на сцената. Да направим шоу!!!

Искате ли да ви кажа нещо, за което хората не говорят открито в последно време? Вагинална пръдня! Споменах го на последното си HBO шоу и се оказа, че доста хора дори незнаят какво е "вагинална пръдня". Ще споделя за любознателните -- значи, "вагиналната пръдня" се получава, когато правиш секс с жена, коят има малко повече въздух във вагината. И всеки път, когато мъжете влизат се получава едно "прррррррррр" (или нещо такова.. абе разбирате ме ;) И двамата лежат такива и всеки се чуди дали другия се е изпуснал. Мъжът обикновено си мисли "Може би така прави, когато е близо до оргазъм. А може и да не..."

Друга дума която не чувате много често е "мартинки". Замислете се колко често я срещате в пресата и медиите. "Скандалът Мартинки"? "Планът Мартинки"? Нищо подобно! Най-вече защото това е дума, която почти не изричаме след 10-я ни рожден ден. Не е дума, кято приляга на големите. Това е детска дума -- "Мартинкииииииии". Някак си Коледно звучение има в думата ;) Сякаш празнични звънчета звънят.
- Джон, окачи мартинки до вратата. И когато Мари Ан дойде, може да те целуне под мартинките.
- В действителност желая, Мари Ан да ме целуне под мартинките.

"Бор в задния двор" също не се чува напоследък. Даже въобще не се чува. Това е мъжки израз. Здрав израз. Нещо мъжествено има в звучението. Точно както го има в "пушка помпа", "ракетно оръдие" и "камион влекач". Проблема е, че всичко е омекотено в наши дни. Започва се с християните и техните божии заповеди. В смисъл сравнете звученито с "анален секс" или "анално чукане". Глупости! "Бор в задния двор"! Аз съм голям фен на разните там криминални сериали. Харесвам почти всичките. "Ред и закон" -- всичките му сезони; "От местопрестъплението" -- отново всичките сезони. И просто си чакам някоя вечер да си гледам сериала и главния лекар да се обърне към главния инспектор и да каже:
- Стийв, според мен след като са го убили, извършителите са го обърнали по корем и са му посадили 20-30 бора в задния двор. Погледни -- това там е рана от множество посадени борове в задния двор.

В затвора това е обществена дейност. Има я на таблото за съобщения -- шах, хандбал, садене на бор в задния двор...

Леко да сменя темичката...

Давате ли си сметка... Давате ли си сметка, че точно в този момент, точно сега, някъде по света, някой се приготвя да се самоубие. Не е ли чудесно? Не е ли чудесно? Някога мислили сте за такива глупости? Аз да. Забавно е. И е интересно. И най-вече е истина. Докато си говоря някой се готви да гризне голямото дръвце. Защото статистиката показва, че всяка година един милион човека се самоубиват. Един милион. Това е по 28 000 на ден. Това е по един на всеки 30 секудни. Още един си замина :)

И казвам "някой", защото мъжете са 4 пъти по-вероятни самоубийци от жените, въпреки че жените опитват повече. Така че мъжете сме по-добри в това! Едно домашно за феминистките -- ако искате да сте наистина равни, ще трябва да се самоубивате повече!

Та.. Според мен е интерсно да знам, че във всеки един момент е доста вероятно, някой да си влачи стол към центъра на гаража, опитвайки се да го намести под лампата. "Така ми се струва е точно в центъра". Ако ще го правим, поне да го направим качествено. Някъде другаде, някой вади пистолет от шкафче. Някъде другаде, някой отваря чисто ново пакетче ножчета за бръснене, като вероятно героично се бори с опаковката.

Всъщност вероятно това е най-интересното нещо, което някой може да направи с живота си. Да го свърши :) Обаче аз не мога да го направя това. А вие? Аз не бих могъл да се самоубия, дори и животът ми да зависеше от това.

За сметка на това ги разбирам самоубийците, или поне си мисля, че ги разбирам. Не се чудя неща от рода на "Защо го ли го е направил?" или "Какво ли му е минавало през главата?". Не. Това за което се чудя е -- от къде намирате време? Кой има време да се самоубие? Аз съм мнооого зает. Самоубийството ще е доста назад в списъка с дейностите; някъде малко преди кандидатурата за депутат. Преди това бих пробвал самоунижение и изъмчване -- ей така да видя как ми се струва.

Защото човек трябва да има своите приоритети. И трябва да има план. Човек не може просто да излезе от тях и да се хвърли от първия мост! Има неща, които трябва да се помислят. Времто е важно -- кога ще го направиш... "Я да видим... Няма да е сряда, ще водя Тими на цирк. Сървайвър е в четврътък. В петък ще си нося яката на химическо. Родата ще идва в неделя. Чакай малко! Неделя! Ей това ще е денят. Може мама да открие тялото ми. Струва ми се честно, след като тя ме е видяла първа жив, да ме види и първа мъртъв."

След това трябва да се избере начин -- как ще го извършиш... "Я да видим... Старх ме е от високо, така че отпада. Не мога да пия хапчета. Става ми лошо като видя кръв. Фурната е електрическа. Бих легнал на ж.п. линията, обаче влак не е минавал от 30 години. Може да взема пистолет и да се гръмна в устата. Ами ако не уцеля? Ще ми се смеят наборите! Ами ако оцелея? Ще имам голяма дупка на главата. Ще трябва да нося няква шапка идиотка. А може просто да се обеся -- струва ми се добре. Уфф.. сега трябва си намеря въже. Май имам въже в гаража. Обаче е мазно и изцапано. Не я искам тая мъзка на шията си. В Уолмарт имат намаление на въжетата този уикенд, обаче така ще похарча доста пари да се самоубия. От друга страна пък мога да ги платя с кредитната си карта и после да не плащам лихвата. Това е! Ще се обеся и Уолмарт ще ми платят самоубийството."

Какво следва? "Предсмъртна писмо. Мамка му.. Трябва да изразя мотивите си. Деба ако ще изразявам мотивите си, ще трябва да измисля нещо добро. Къде е химикалката? Никога няма химикал когато ти трябва. Казах им на децата да не ми местят химикалката от телефона. Проклети деца. Може и тях да убия, така да се каже семеен пакет. А! Ето я химикалката. Защо ли да не си я забия във врата и да свършвам с това. Хмм.. Къде се слагаше датата? Горе в ляво? Никога неможах да ги запомня тези лайна... Към заинтересованите... Ммм не. Прекалено безлично... Скъпа Марсел... Уфф не съм споменал децата. Сетих се... Хей, хора! Кво става? Четете нататък. Как сте? Надвам се да сте добре. Аз не съм добре. Което вероятно можете да предположите от мъртвото ми тяло люлещо се от тавана. Вие сте виновни за това. Живеех си много добре, до преди вие копелета да се появите. Надявам се да сте щастливи, сега когато аз съм мъртъв. Подписан от: трупът в тази стая. П.П. Да ви го начукам бе хора!"

Ей на тва му казвам аз предсъртно писмо. В смисъл, че е добро писмо.

Не мисля, че един писател може да се самоубие. Писателя ще е много зает да измисли предсмъртното писмо; да го изпипа; да го усъвършенства. Ще го пише поне година -- първа чернова, втора чернова, трета дописка, неочакван завършек. В крайна сметка събира достатъчно материал за нова книга и намира причина да живее.

Та за такива неща си мисля. Виждат ми се интересни. Или поне някои неща са интересни. Самоубуйствата например. Живота е пълен с интересни неща. Затова и не бих могъл да се самоубия -- забавлявам се прекалено много докато гледам другите хора. Човешкото поведение -- точно това ми харесва. Човешките същества правят много и интересни неща.

Например вме освен, че се самоубиваме, ни се избиваме и един друг. Убийство. И междудругото само ние го правим. Хората са единствения животински вид на тази планета, който умишлено убива себеподобните си заради лични облаги... или забавление. "Просто ей така.." Освен това сме и единствения животински вид, който убива други животински видове заради лични облаги... или забавление. Това правят ловците -- убиват за удоволствие.

Това сме ние -- човеците. Интересни същества... И убийци.

Ето една интересна форма на убиване, която сме измислили -- покушение. Знаете ли кое е интересното при покушенията? Те не само променят до неузнаваемост рейтинга на властимащите, но е и интересно да отбележим кой бива покушен. Замислете се за секунда -- кои са хората, които биват покушени? Обикновено това са хора, които са ни казвали да живеем заедно един с друг в хармония и да се обичаме -- Исус Христос, Ганди, Линкълн, Джон Кенеди, Боби Кенеди, Мартин Лутер Кинг, Джон Ленън и т.н. Всички те са ни подканяли да живеем мирно един с друг. И бум! В десятката. Явно не сме готови за подобен начин на живот. Трудно ни е да живеем помирени един с друг. Прекалено сме заети да мислим начини да се избиваме един друг.

Още едно нещо, което сме измислили и е много ефективно при това. Геноцид. Това е да избиеш много хора на едно място на веднъж, защото не изглеждат като теб, не говорят като теб или нямат същата шапка като теб. Не сте ли забелязали това? Когато имате две враждуващи групи хора, е доста вероятно да носят различни шапки. И всеки път когато има геноцид има и масови гробове. Всеки път като превземем някой диктатор и навлезем в страната му, винаги намираме масови гробове. Хиляди и хиляди мъртви тела на хората, които диктатора е избил. И обикновено хората полудяват "Ооо... Масов гроб! Масов гроб!" Какво се очаква да направи човек с няколко хиляди трупа, които току що е убил? Да копае отделни дупки? Майната ви! Тва е време и трудоемко. Бъдете реалисти. Самата идея да убиваш големи количества хора, по едно и също време, на едно и също място е удобството и ефективността. После просте ги хвърляш в дупка. Погледнете го от тази страна -- поне човека е имал доблестта да ги покрие с пръст. Отайте му заслуженото -- все пак е зает човек. Има доста неща за мислене. Като например да разбере, кой иска да го убие, за да може да го намери, да го вкара в затвор и да го измъчва.

Това е друго от нашите топлосърдечни занимания, които сме измислили по някое време -- да се измъчваме един друг. Искате ли да ви кажа наистина свежо мъчение, което римляните са измислили? Използва се и за смъртно наказание. Доста е оргиниално :) Разпитвания се пъха в голям чувал, чувал се завързва здраво и се мята в реката. Но! Ей тук е оригиналната част ;) В чувала, заедно с човека пъхат куче, маймуна и змия. ЯКО!! Ей тва е оригинално и креативно. Представете си да бъдете в здраво вързан чувал, под водата в тъмнината и до вас да има давеща се маймуна. Според вас дали ще стои кротко на едно място? Кучето ще стои мирно -- това е ясно. А змията вероятно ще се чуди какво е цялото това оживление вътре в чувала. Освен това може да и щукне всичко. Но каквото и да реши да стори змията, вероятно ще включва зъби и отрова. А знаете ли вие какво ще правите? Ще се молите на Бог, змията да ухапе маймуната, а кучето да изяде змията. После ще сте само вие и кучето -- човекът и най-добрият му приятел, които се давят заедно. Можете в оставащото време да го научите на някой номер. "Претъркули се и умри" няма да е особено трудно.

Просто хрумване... Просто закачливо хрумване...

Сигурно вече сте забелязали, че всички тези занимания и дейности, за които говоря -- убийство, мъчение и геноцид -- това са все неща, които ние хората правим, а не животните, от които се чувстваме по-висши.

Сетих се за една доста религиозна дейност. Всъщност вече не го правим, но е било доста популярна някога. Човешко жертвопринушение. Така да ми липсва... Ацтеките примерно обожавали човешкото жертвопринушение и били доста добри. Но това защото доста практикували. Примерно някъде към 1500 година, ацтеките принесли в жертва 80 000 души в една единствена церемония. 80 000 души за една церемония... Знаете ли какъв е бил поводът? Откривали са нов храм. Така да се каже религиозната страна на забавлението.

Ето как ацтеките извършвали жертвопринушението -- събира се целия град на площада, слагат някой да лежи на жертвеника, разрязват му гръдния кощ, му вадят сърцето и го вдигат докато бие. Да преговорим -- режеш, бъркаш, вадиш и вдигаш. На това му се казва театър. И дори и това да ви се струва леко грубовата и жестока процедура, това всъщност би могло да се разглежда като наченки на донорска програма.

Ехх.. Ацтеките... Хора точно като нас, а и не много отдавна -- преди малко повече от 500 години. Колумб вече е бил акостирал.

Междудругото тези сърца не са останали зян. Защото точно след церемонията, кралското семейство се е заело с друга наша любима дейност -- канибализъм. Предстаете си какво е да ръфаш друг човек. Човек трябва яко да го е закъсал и да му е свършило дори русенското варено. Но се случва. Дори и в наши дни. Примерно група приятели изгубени в дивото. Когато свърши сухата храна за три дни трябва да се яде нещо. Как се решава кой първи ще бъде изяден? Нападате най-малкия, щото не може да се съпротивлява, или здравеняка в групата защото от него ще станат много пържоли и пръжки? Това са неща, които хората в един момент може и да се наложи да премислят.

Още едно от тези наши очарователни хобита. Некрофилия. Ааа! Ей тва е хоби. Да ебеш труп. Човек трябва да е наистина специален за да го строи, не мислите ли? Но и това се случва... дори повече от колкото си мислите. И се случва при нас хората -- животните не го правят. Животните чукат мъртвите си себеподобни. Плъхът е гнусен и прави много и гнусни неща, но няма да изчука мъртът плъх. Дори не би си помислил да го стори. Само човек би си помислил да наебе някой, който е умрял. Сигурно сме най-интересните твари на Земята. А после се чудим защо извънземните не кацат на Земята, за да ни кажат "Здравей"... А знаете ли кое е най-хубавото при некрофилията? Човек не трябва да носи цветя -- обикновено те вече са там.

Трябва вече да е станало ясно, че ние хората сме способни на всичко. Ама всичко. Затова когато започнаха безмириците в Ирак и обезглавяванията, аз не се изненадах. Много хора бяха ужасени "Ааа! Обезглавявания! Ужас!" Деба, искаш ми кажеш, че си изненадан? Това просто е още един вид крайно човешко поведение. Който не иска да му режат главата в Ирак, да си стои у тях, а не да ходи да се сражава. Но ако се окичиш с пушки и отидеш в чужда страна, трябва да си готов за всичко, защото хората са доста чувствителни когато някой чужденец се разхожда из страната им окичен с пушки.

И докато сме на тази вълна искам да попитам един морален въпрос. Не риторичен -- а морален. Каква е разликата между това да отрежеш главата на някой.. или на двама, или на трима, или няколко глави да отрежеш и това да пуснеш бомба върху болница и да избиеш няколкостотин невинни, при това болни деца? Някога да сте чули обяснение на разликата? По радиото или телевизията? Или дори на електронната си поща? От умрял писмо е работата.

В случай, че се чудите, защо имам така да го кажем интерес към мъчения, обезглавявания, убийства и другите неща, за които говорих, то е защото вски път когато някое от тях се случи, аз си напомнян какви животни всъщност хората са. В крайна сметка ние не сме иещо повече от обикновени освирепяли зверове. Не по-различни от кроманьонеца, разхождал се преди 25 000 години по земята. ДНК-то ни не се е применило съществено през последните няколкостотин хиляди години и все ище мислим първично -- убий или умри. Междувремено си мислим, че сме еволюирали, защото можем да караме кола, да летим със самолет, да пътуваме под вода, да пишем песни, да рисуваме и т.н. но реално още не сме излязли от джунглата. Това което е най-близо до човека като определние е "полу-цивилизовани зверове с бейзболни шапки и автоматични оръжия."

А тази наша цивилизация... тази с, която така много се гордеем... тази т.нар. цивилизация с т.нар. човешко отношение... Някога замисляли ли сте се колко е крехка всъщност? Няма да отнеме много -- за има-няма две години можем да се върнем към архаичните времена. Необходимо е само да премахнем електричеството. Това е всичко! Но имам предвид напълно да го премахнем електричеството.

Та... Няма електричество -- няма светлина; връщаме се към свещи, кандила, газени лампи, лагерни огньове. Батериите няма да могат да бъдат презареждани; генераторите няма да могат да бъдат зареждани с гориво, защото за изпомване на горивото е нужно електричество. В този ред на мисли и за изпомването на водата е нужно електричество. До тук -- без вода, без гориво, без светлина.

Без компютри... А компютрите контролират всичко. И сред многото неща, които компютрите контролират и за които е нужно електричество, са всичките арести, затвори и лудници. И ей-така извенднъж и наведнъж из цяла америка, вратите на килиите ще се отворят ... И от там ще излязат нашите стари приятели. Тези, които са били заминали ... на лагер: убийци, серийни убийци, изнасилвачи, подпалвачи, обирджии, апаши, автоджамбази, взломаджии, крадци, рекетьори, джебчии, похитители, садисти, педофили, сексуално извратени, сводници, трафиканти на хора, порнографи, психопати, наркомани ... всичките етнически банди ... черни, испанци, азиатци, италианска, руска и японска мафия, неонацисти, сицилиански наемници, ямайски и колумбийски наркобосове... Като това са само тези, които сме хванали. Да не забравяме, че те имат съмишленици, които са навън, дори и сега и чакат да съберат отново с техните приятели. Та да могат да направят нов синдикат -- Американската Федерация на Социопатите -- нещото, от което се нуждае страната! Още една група от хора в неравностойно положение.

Около от 8 до 10 милиона трябва да прави това, броейки всичките вътре, под гаранция, в съдилищата и арестите... и тези които не сме хванали. От 8 до 10 милиона здрави, корави, нервни, агресивни, сексуално превъзбудени мъжаги, които нямат какво да правят -- нямат хобита, нямат медикаменти, нямат скрупули. Просто банда лоши момчета, които искат да си изкарат приятно.

Могат да ти се изтърсят на гости: "Здрасти! Дано не те притесняваме. Да ти се намира бира? Слава Богу! Тука сме събрали само около 1400 жадни момчета. А жени? Да ти се намират жени? О-о-о... Само жена ти? Мисля, че ще се справим със ситуацията някак си. Та... момчета, тук има дама. Така че искам да се държите прилично... и всеки да чака своят ред."

Полицията няма да ви помогне -- ще са си заминали при първия знак за опасност. Ще са се прибрали да пязят собствените си семейства. Същото важи и за армията и жандармерията. Ще трябва да се справите сами, защото ще бъдете сами. Ще бъдете БЕЖН. Бит, Ебан, и Жестоко Наруган. Бит, Ебан и Жестоко Наруган... Е може би не в тази последователност.

След няколко години такъв живот, обезглавяванията ще са най-малката ви грижа. Хората ще се редят на опащка, за да бъдат обезглавени.

Да се върнем на самоубийствата, които сега изглеждат разумна алтернатива...

Самоубийствата са ми интересни, защото да се самоубиеш е интересно решение -- да решиш доброволно, да не съществуваш повече. Дълбоко проникновено е!

И е "Пълната промяна"! Ето защо си мисля, че има място в телевизята. При тази т.нар. култура, с която живеем; при тези всички риалити шоута; самоубийствата и телевизията просто вървят ръка за ръка. На бас, че може да се пусне канал "Само Самоубийства" по кабеларката! На бас, че може! Все пак има "Само голф"!?! Деба!?! Някога гледали ли сте голф? Все едно да гледаш мухи да се чукат... Щом има група задници, които си пилеят неделята в гледане на такива лайнарщини, то със сигурност ще има и група хора, които ще гледат самоубийства. По цял ден; по 24 часа; само и нищо друго освен самоубийства. УМРИ ТВ... Ще има доста зрители.

Ще има и много желаещи да участват. Само и само да ги видят приятелите им по телевизията. Хората са откачени! А доброволци бол -- да започнем с тези, които не са се класирали за "Стани богат". Ще се редят на опашки с километри; избутвайки се един друг; носейки странни шапки и дрехи, и пелерини ... като Капитан Самоубиец... Хората ще се опитват да измислят най-необичаен начин -- скачане от силоз; самозапалване; отрова за мишки върху чипса; пиене на химикали; завиране на метли в задника... Определено ще има разнообразни начини включващи всичко от конец за почистване на зъби до ракета "въздух-въздух". Хората са откачени!

На бас, че може да се намери двойка съпрузи, които да седнат в беседка за влюбени ... и да се гръмнат взаимно с ловни пушки ... докато върви някоя любовна балада... Хората са откачени!

Тази страна е пълна с тъпаци, простаци, кретени, олигофрени, откачалки и смотаняци ... и всички от тях гласуват ... макар понякога да оставам с впечатлението, че само те гласуват.

Аз самият не бих си губил времето с такава безмислена дейност като гласуване.

Нали знаете "Шоуто на Джери Спрингс"? Тези които участват са средно-статистическите американци. Под-средно-статистическите американци не могат да се класират за шоуто... Под-средно-статистическите американци си стоят у тях и гледат шоуто му... или се приготвят да гласуват, попълвайки шаблони за бюлетини... Тъпанари...

Но каквото и да казвам за Америка, аз я обичам тази страна! Обичам личните свободи и свободата на словото, които имахме... Обичам времето, когато не беше нужно да има национална катастрофа за да се сетим за ближните си... Обичам и факта, че сме постоянно пред обективите на камерите под всеки възможен ъгъл... Мога и много други неща да кажа, но пак ще я обичам Америка и не бих живял на друго място, по друго време или по друг начин... НО... каквото положително и да казваме тази страна е пълна с тъпи, смотани копелата... Тъпи, смотани копелета. По-тъпи от боя втора ръка.

И това не са празни приказки. Не! Аз имам и доказателства: струва ми се, поне на мен така ми се струва, че само нация с ниско ниво на интелигентност, ще вземе тази великолепна земя, която сме наследили ... добре де откраднахме от мексиканците и индианците, но тогава пак е била хубава... недокосната ... девствена ... райско кътче ... А на какво прилича сега? Срам и позор! Само нация непросветени копелета, може да вземе това красиво местенце и да го превърне в това, което е днес -- мол. Голям, шибан мол! Само това ни остана -- километър след километър, мол след мол... Много и големи молове, после молове; а между моловете и големите молове слагат мини-моловете; до тях са хипермаркетите, супермарките, минимаркетите, бензиностанциите, сергиите, ченджовете, заведенията за бързохранене, мотелите, стрийптийз баровете и книжарниците за възрастни. Америка Великата -- един голям през-континентален търговски център.

А как им се струва на хората това? Как им се струва, че живеят в един мол от край до край? "Супьер мье кьефи" Те си мислят, че от това по-добро не може да бъде. Защото американците обичат моловете. Обичат моловете, защото там могат да задоволят две от най-низшите си страсти едновремено -- пазаруване и ядене. Милиони зомбирани американци, ден след ден се пъплят из моловете. Пазаруват и ядят ... най-вече ядат.

Американците обичат да ядат. Те са фатално пристрастени към бавната смърт на бързата закуска -- хот-дози, хамбургери, чийзбургери, чикенбургери, картофки, сосове, барбекю ... Амеркинаците биха яли всичко! Всичко! Дори и да е осолени скунксови задници на клечка! Американците биха си купили и изяли това, особено ако се предлага с няколко соса към него. В тази страна е голяма свинщина! Забравете за белоглавия орел! Знаете ли какъв трябва да е новия герб на Америка? Голяма топка намотани спагети и сирене!

Голяма топка, защото всичко в тази страна е голямо, огромно и чудовищно! Особено хората! Да сте се заглеждали в хората? Да сте виждали едни от онези големи, огромни, дебели копелета? Огромни планини от излишна протплазма се клатушкат из моловете ... като кордон от междуградски автобуси. Хората в тази страна са грамадни -- огромни бирени кореми, чудовщни бедра и големи дебели задници!!!

И ако спрете за момент да загледате някой ... и както си го гледате, в един момент се питате "Как сере тази жена? Как сере?" И което е по-притеснителното "Как си бърше задника? Тя въобще знаели къде и е дупката отзад? Определено и е нужна помощ. Вероятно някой високо квалифициран санитар" И до нея, разбира се, вървейки с табличка отрупана с начос и уста пълна с пай, е нейния безмозъчен съпруг -- Джо Костенурения корем -- с огромен подут бирен корем, опасно преливащ извън осигурителния колан препасан около кръста му. Проклетото копеле не е виждало патката си от преди четери правителства. И когато ги погледате още малко започвате да се чудите "Тея двамата чукат ли се? Този мъж способен ли е да ебе тази жена? Не ми изглежда структурно възможно тези двамата да постигнат проникване. Може би са някви платонисти или нещо такова."

Казвам ви хората в тази страна са с поне 50 кг извън нормата. Те са гигантични. А през лятот, Бог да ни е на помощ, през лятото всички носят къси панталони. Мили Боже, пазител на всичко добро и свято, избави ме от дебелаци в къси панталони. Всички имат къси панталони, големи кореми, дебели бедра и тъпи деца. Всичките имат по две тъпи отрочета. И цялото семейство носи един и същ вид фанелка с един и същ тъп надпис -- "аз съм с тъпчо" Явно в тази страна Тъпчовци е голямо семейство.

Освен фанелката всеки член на фамилията има и раница. Раница завързана за гърба, която пълнят с всякви простотии. А причината да тъпчат глупости в раници е защото ръцете им трябва да са свободни през цялото верме, за да могат да ядат и да купуват още тъпи вещи. Те не че нямат достатъчно ненужни вещи у дома си, но все пак са отишли на разпродажба и ще си купят още ненужни вещи. След това ще отидат на паркинга и ще набутат всчко в огромния, грозен джип, в който има достатъчно място за всичките покупки, както и за самите тъпнари. После ще приберат задружно в къши, като по пътя задължително минат през някъде да хапнат.

Тези хора са активни, професионални, пристрастени консуматори. Те си мислят за това като за национална гордост; като за граждански дълг. Новия национален спорт -- консумация! Майната му на бейзбола. Единствения чисто-американски останал добродетел -- пазаруването.

Хората харчат пари, които нямат, за неща, които не им трябват, изтисквайки по този начин и последната стотинка от кредините си карти и изкарвайки остатъка от живота си плащайки сложна лихва от 18 % за нещо, което струва 12 и 50... На всичкото отгоре, след 5 минути и без друго не им харесва.

Не е особено умно...

Но ако говорите с някой от тях, ако отделите някой от стадото и седнете да си говорите с него нормално за ниската интелигентност, за глупостта и поведението им, веднага ще ви контрират с приказки за образованието. Образованието е отговора на всичко. В образованието е разковничето -- трябват ни повече пари за образование, повече училища, повече учители, повече тестове. А в интерес на истината това всичко вече е изпробвано и е факт, че децата не минават положително тестовете. "Ами да занижим критериите тогава".

И точно това правят в повечето училища -- занижават критериите и повече деца вземат тестовете положително. Повече дица минават тестовете, училището изглежда елитно, всички са щастливи, а националния коефициент интелигентност спада с няколко пункта. В скоро време приемния изпит за университети ще бъде да се явиш с химикал. "Носиш химикал? Честито! Приет си физика!".

А после всички се чудят, защо има 17 други страни, в които има повече учени от при нас.

Образование... Политиците познават тази дума -- в библейския смисъл. Политиците са вечно скрити зад три неща: знамето, библията, децата. Най-вече децата -- "... да се погрижим за децата ..." Абе някой не говореше ли преди време за "... да ги оставим сами да решат какво да правят ..."? "Погрижим" "сами", "погрижим" "сами" ... Струва ми се някой няма връзка с главния...

Но за всичко това си има причина. Има причина образованието да е така скапано. И това е същата причина, поради която нещата никога, никога, никога ама никога няма да се оправят. Няма да става по-добре, не се надявайте за подобрение, радвайте се на това, която е. Защото собствениците на тази страна не желаят това. Говоря за истинските собственици на тази страна ... големите, богати бизнесмени, които притежават всичко и контролират всичко. Забравете политиците -- те са сложени, за да създават илюзията, че имаме свободата да избираме. Нямаме! Нямаме избор. Имаме собственици и те ни притежават. Те притецават всичко. Те притежават всичката земя; притежават всички контролни пакети за всяка корпорация; от незапомнени времена са платили на президента, парламента, кметовете, градските съветници; съдиите са в задния им джоб; притежават всяка голяма медийна компания, така че контролират практически цялата информация която стига до нас. Държат ни за топките. Харчат милиарди всяка година, за да лобират интересите си. А какви са интересите им? Повече за тях, по-малко за другите.

А това, което не искат е, образовано население; добре образовано и добре информирано население, способно на критично мислене. Това не е в техен интерес. Те не искат хора, които могат да видят, че системата не работи за тях (за хората) от години. На тях (бизнесмените) им трябват работническа класа -- хора достатъчно знаещи и можещи да работят, но достаъчно тъпи, за да се съгласят да работят повече време, за по-малко заплащане, по-малкото ползи, ниските вноски за пенсия, която се свършва при първото и вземане... А сега са хвърлили око на спестяванията ни, парите, които сме заделили за пенсия, за да могат да ги дадат на продажните си приятели на борсата. И знаете ли какво? Те ще ги получат, защото ни притежават.

Това е клуб с покани, а ние нямаме такава.

Междудругото същия клуб е отговорен и за медийната пропаганда. Тази с която се натрапва начин на мислене и култура.

Масата е наклонена, приятели, картите са наместени. И всеки се прави на разсеян или на "дръж ми шапката". И всички тези скромни, трудолюбиви, работещи хора продължават да избират тези същите богати, егоистични копелета, които просто не се интересуват от нас.

Всъщност на това се надяват собствениците на Америка -- че населението ще остане доброволно невежо за големия червено-бяло-син хуй, който всеки ден им се навира в задника. Защото собствениците на тази страна знаят истината за амерканската мечта -- че трябва да си заспал, за да и повярваш.

Но каквото и да казваме за американците -- тъпи, прости, наивни, глуповати, лесно подвеждащи се -- ще живеем с тях. И ще трябва да живеем дълго с тях, защото сме в телевизионния бизнес, а тези хора са наши зрители. Имаме рейтинг, за който да се грижим. Някои месеци са по-важни от други. Месеци, месеци в които се пуска най-силното от програмата, опитва се да се привлекат нови зрители, нови рекламодатели, нови договори...

И в тези силни месеци по канал "Само самоубийства" ще трябва с групови самоубийства -- големи публични прояви, по време на които много хора слагат край на живота си. И всичко това на живо в ефир. Неспирно мислих по този въпрос, Бог ми е свидетел, през последните шест месеца. И едва наскоро намерих начин как да се постигне това.

Как да накараме много много хора да се гътнат наведнъж, като мястото и времето са избрани от нас? И имам предвид наистина много, защото през тези месеци канала трябва да върви денонощно. И за да стане това ни трябва организация, трябва ни система. Не може по цял ден да си стоим в офиса и да се надяваме потенциални самоубийци да дойдат.

Това което трябва да се направи е да се построи голяма пирамида от безднадежни хора -- отританти от обществото, религията ... а вероятно отритнати и от самите себе си. Хора на дъното на надеждите, без причина и цел за живот.

Основата на пирамидата са бездомните, а такива имаме много. Никой не го е грижа за тях, никойо си няма идея какво да ги прави, няма програма, няма пари -- не ни ебе за тях. Дори незнаем колко са! Е ... вярно знаем, че 500 000 ветерана са бездомни, защото имаме статистика за ветераните. Също знаем, че има и поне 1 500 000 бездомни деца. Но един Бог знае колко точно са бездомните... Та това е основата на пирамидата.

Следващия ред от пирамидата ще са затворниците с дълги присъди. Много от тях сигурно са ги заслужили -- вероятно 50 процента поне, което не е лоша статистика. Но истината е, че и за тях не ни ебе. В смисъл, никой няма да ги вземе на работа, когато излязат. Програмите за интегриране в обществото рядко са полезни и работят. А съдиите им дават някви откачени присъди -- 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100 години!!! Доживотна присъда, две доживотни присъди, три доживотни присъди!?! ... Един човек преди няколко месеца получи 3 последователни доживотни присъди и 2 смъртни наказния. Това как се излежава? Дори и на Дейвид Копърфийлд ще му е невъзможно изпълнението. За да се извърши подобно нещо трябва да си йога. Та да.. дългите присъди и смъртно наказаните -- и те в кюпа.

Следващия пласт от пирамидата се е самонарочил. Самоизбралите се да бъдат депресирани хора. Някак си в тази страна на изобилите, "най-богатата страна в историята", както я наричат някои, страна с магазини с по 100 000 артикула, 19 000 000 американеца твърдят, че са депресирани. Някои дори пият лекарства!!! Някои дори се самоубиват под въздействието на медикаментите, което додепресира останалите допълнително. Освен тях са и хората, които си мислят, че са депресирани -- пича гледал няква рекла, доктора изглеждал симпатяга, а и музичката била позитивна... Айде и вие в пирамидата.

На върха на пирамидата стоят смъртоносно и неизлечимо болните. За тях няма никаква надежда. Някои са неизлечимо болни, защото няма лек, а и никой не иска да инвестира в изобретяването на лекарство; за други има лекарство, но нямат пари да платят; за трети има лекарство, има пари, но пък лекарството е прекалено далеко; а съществуват и такива, за които има лекарство, пари и всичко, но да се добие лекарството не било лицеприятно. И понеже тези хора така или иначе са пътници, трябва да им се позволи да се самоубият, така че ги слагаме и тях в пирамидата.

Така... Да видим какво имаме до тук -- мислете като изпълнителния директор на канал "Само самоубийства" -- имаме бездомни, затворници, депресирани и умиращи хора. И се обазалагам, че с тази извратена култура, която имаме и този риалити-шоу манталитет, който все повече се налага, обазалагам се, че може да се съберат 500 безднадеждни души, да се хванат за ръце и да скочат заедно в Големия каньон. Обзалагам се, че това е възможно и постижимо дори и в този момент. Срещу пари естествено...

Трябва да се даде нещо в замяна. Все пак са американци и са за продан. Американците са готови за всичко срещу облага. Ако не пари то поне джаджа -- телефон, лаптоп, фотоапарат, може и кола, или дори моторна косачка, или барбекю ... Нещо което американеца би си купил, за да се разсее от мислите, че системата му го начуква. Сетих се! Точно преди да скочат може да им се раздадат шапки с камера вътре. Скок-камера така да се каже ;) После може записите да се пратят на семействата. И тениска -- кой не иска тениска! "Самоубих се и получих само тази тъпа тениска."

А ако наистина искаме да вдигнем рейтинга на предаването, можем да накараме някои от ония евангелисти-фанатици да участват, като наречем събитието "Божествен скок". Ще има много доброволци. Трябва да сме справедливи с християните. В последно време им се събра много. А това, което иска един християнин е да умре и да се види с Бог. Да им помогнем! Да постъпим християнски! Един вид "пряк път към рая". Може да пробваме с думата "мъченик" -- работи и при католиците и при мюсулманите -- защо да не проработи и тук?

О да-а-а! Това може да е много забавен канал!

Но пък защо да е по кабелната? Все пак това е силно ограничена аудитория. За повече зрители ще трябва да се говори с някоя голяма телевизия. Не знам за вас, но когато си мисля за голяма телевизия и самоубийства се сещам само за "Fox". Ако хората във "Fox", сега не се съвещават по подобна идея, то те въобще не работят. Та да.. това трябва да е пусне по "Fox" ... и да се спонсорира от "Buddwizer" и някоя автомобилна компания. Защото какво повече е нужно за самоубийствата от пиян човек и кола? Разбира се има риска някой да се опита да прокара съобщението "Карай трезвен" или "Консумирайте разумно". Майната им!

И когато този канал стане национален, дали по "Fox" или друга голяма мрежа, ще трябва да се помисли и за младата публика. Любимата целева група на рекламодателите -- хората от 18 до 24 години. А как се привличат млади зрители? Ребрандинг -- няма да му се казва "самоубийства" а "опасен живот". Всъщност младите така или иначе са неудържмо привлечени към самоубийствата -- самобийствата са трети по жертви. На девето място средно за цялото население. Това трябва да ви илюстрира колко модерна дейност е самоубийството за населението между 15 и 24.

Особено при младежите. Тези млади момчета, недостигнали още разцвета на силите си, напускат живота докато бият чикии. Не го правят нарочно -- просто се случва. Знаехте ли това? Някои от вас може би. Това е нещо, което много хора незнаят, понеже не се говори за него. Няма да го видите по новините, толк шоута, вестници или списания. Но това не означава, че го няма. Напротив, има го и е много често срещано. Ако не вярвате, питайте някой тинейджър, който ви има доверие, какво е чувал за това да спреш притока на въздух точно преди да се изпразниш и той може да ви разкаже някоя-друга интересна история. Казват му "слагане на шалче", защото си увиват шалче около вратът. А защо да питате децата? Напишете в Google "autoerotic asphyxiation" -- това е да намалиш потока на въздух в последния момент на маструбацията, за да увеличиш удоволствието от оргазма. И като казвам, че е често срещано имам предвид, че по 1000 деца си заминават годишно. А представете си колко се разминават с това...

Ето как става... Поне така четох, че става. Аз самия не съм го пробвал... На мен и чикиите ми стигат. Не ми трябва да си удвоявам парите, така да се каже. Блъскам една, забърсвам си гърдите и отивам да работя. Нищо нетрадиционно. Та ето как би трябвало да стане и ето защо е толкова популярно -- доказано е, медицински, че ако успееш да намалиш количеството на кислорода в мозъка точно в момента преди оргазъм, удоволствието е ... незнам ... да речем 500-600 пъти по-голямо. За целта се заставаш на стол / кофа / маса, завързваш въже около вратът и почваш да лъскаш. И докато си играеш с малкия, трябва да уцелиш точния момент преди оргазъм, в който почти да се удушиш. Междувремено трябва да поддържаш темпо и понеже си на потенциален път да ритнеш камбаната, да мислиш за нещо позитивно. Например да те изнасили горския. Кой знае -- за някой може ад е приятно. Да обобщим -- стоиш на стол, с въже около вратът, с гол в ръката. И трябва точно преди да свършиш, почти да умреш. Уви, понякога става грешка в изчисленията. В единия момент свършваш, в другия си свършен.

А родителите на детето обикновено са толкова засрамени от случилото се, че измислят причина за пред полицията -- "Беше слаб ученик" или "Приятелката му го напусна"... "Ами нищо, госпожо, предвид хобито му". Друго което обвиняват е метъл музиката, ако си спомняте преди няколко години... Ако е убийство тогава вече обвиняват рап музиката. Но каквото и да е -- никога не са виновни родителите.

Човек ще си помисли, че родителите не играят никаква роля в отглеждането, възпитаването и развитието на детето като човек. Вярно може да го гледат 2-3-5-10-15 години и ако хлапето излезе някой загубеняк, те нямат нищо общо с него. Но ако детето пробие в какъвто и да е вид -- те са на първата редичка вдигати и махат с ръце, сякаш заслугата е изцяло тяхан.

За такива неща си мисля, когато съм сам в къщи, на тъмно, по време на буря, докато чакам да ми се обади главния надзирател на затвора. И тези идеи просто ми влизат в главата. Не съм ги викал -- те просто ме спохождат. Аз съм просто съд за мисли.

Някои от тях са малко ... особени. Например мисля си за всички млади жени, които са погребани днес. Вие мислили сте за тях? Вероятно не! Но аз да. Мислех си за всички тези млади жени, умрели преди няколко дни, които са погребани днес. Някои са страдали от сърце, други от бъбреци, но много от тях са имали вагини в перфектно здраве, хубави гърди и разумно малки дупета -- и всичко това оставя зян. В земята!!! Според мен е срамота, такъв качествен материал да загнива на 2 метра под земята.

Защото в наши дни, щом има начин да се дари сърце на този, който има нужда от него, то трябва да има начин да направим нещо и за вагините и да ги дарим на хората, които се нуждаят от тях. Примерно някой старец, който живее в планината. "Уааааа! Погледни това! Това е страхотно! Благодаря ви, господине! Наистина ви благодаря! Бог да ви поживи! Вършите страхотна работа! Вършите богоугодни дела! Сигурен съм, че знаете това! Бог да ви благослови... Само да попитам, дали не ви се намира някоя червенокоса? Не? Ами честно казано и аз не съм срещал... Еххх... Това не е като да си го купиш от магазина за възрастни. Ммммммм... Това е истината!" Фондация "Да спасим вагината" или "Да направим подарък, който ще зарадва" или "Забравете китовете, да спасим вагините".Разбира се няма да спасяваме всичките -- не-е-е! Някои от тях са износени. Някои може да имат някви чужди тела вътре. Ще спасяваме само тесни, но разтегливи. Може да ги ограничим и по възраст... или навъртян километраж. Ако успеем, разбира се, да изчислим средната дълбочина на вагината, среднат дължина на пениса, средния брой вкарвания и средния брой актове за живот.

А дамите да не се мусят, моля ви. Ще ви снабдим и вас с по един комплект топки и кур. Признайте си честно -- понякога не ви ли е необходимо само това -- топки и кур без всичко друго, което нормално идва с тях? Даже може да си го оставите на нощното шкафче, за да се намира лесно в тъмното. А ако майка ви дойде изненадващо на гости -- просто слагате шапка отгоре.

Все някой трябва да мисли по този въпроси и явно аз съм нарочения.

Мисля вече е ясно, че някои от нещата, които харесвам в живота са изобилието, разнообразието и прекомерното. Харесва ми крайното поведение, пъстрият език, прекомерното насилие. Интересни са ми, забавни са ми, вълнуващи са за мен. Харесва ми когато природата е крайна. Затова харесвам природните бедствия и немога да им се наситя. Когато природата полудее и започне да мята неща насам натам, да руши имоти и да плаши хора -- аз съм щастлив. От моя гледна точка нещата са следните -- от много векове насам, човек прави всичко възможно да унищожи, замърси и общо взето прецака природата. Изсичането на горите, подземни и открити мини, отравяне на атмосферата, прекомерен риболов, замвръсяване на езерата и реките, опустошаване на блата и полета... Така че когато природата отвърне и нарита човека в топките -- намен ми харесва. Нямам дори минимални симпатии към човешките същества в такива моменти.

И независимо какво е естеството на проблема -- природно или човешко -- винаги се надявам нещата да станат по-зле. Нима и у вас няма една малка частичка, която като чуе, че нещо лошо става, се нядява нещата да станат по-зле? Когато видите репортаж за пожар по телевизията, не се ли надявате да се разгори още повече? Не се ли надявате да излезе напълно извън контрол и да изпепели 6 окръга? Не искам да пострадат пожарникарите, но и не искам да ми загасят огъня. Това е природата, която се забавлява. Харесват ми пожарите.

Знаете ли кое друго ми харесва? Пролетните наводнения в средния запад. И са толкова точни -- като по часовник. Но е интересно, че стават всяка година, по едно и също време, на едно и също място, с една и съща река, с едни и също хора. И тези хора не се преместват!!! Просто забърсват влагата, слагат нов мокет, нови тапети и пак се нанасят. А после се чудят какво прави бабата по средата на наводнението в креслото си... за четвърта поредна година. Доста е трудно да съчувстваш на такива хора. Същите хора, същите безмозъчни роботи. Що за живот е това? "На нашите деца им харесва тук". Да бе! Да не би да имат хриле?

Докато дават репортажа по новините, говорителят съобщава "Вали 3 месеца без да спира. Земят не може да поеме повече вода, нивото на реката е най-високото измерено от 200 години насам". И аз се надявам да продължи да вали и вали и вали и вали и вали ... и продължава да вали така 5 години. После следва 10 годишна гъста облачност ... с чести превалявания. Реката никога да не се върне към първоначалното си корито и става напълно нова река. Границите на 3 щата трябва да се променят; всички атласи и карти трябва да се пренапечатат. Ахх.. Харесва ми.

Винаги се надявам, колкото и малък да е проблема, да израсте експоненциално и да излезе извън контрол. Ще дам пример: да предположим, че се счупи дига в централен Лос Анджелис, наводенява се всичко и блокира всички кръстовища, като по този начин аварийните екипи не могат да стигнат. Междуврмено огромна космическа радиация навлиза в земната атмосфера и създава идеални условия за всякакви болести, при това мутирали, и хиляди хора започват да измират по улиците. Но точно преди да умрат, паразити изяждат мозъците им, и те напълно откачат и нападат болниците. Но болниците не могат да приемат всички жертви, така че хората изнасилват мед. сестрите и запалват болниците. Пламъците допълнително ги влудяват и те почват да наръгват социални работници и боклуджии. Задухва вятър и разпалва целият град. А хората, които не са болни, се обръщат срещу побърканите и почват да ги разпъват на кръст. После всички се надрусват с крек, тръгват към кметството, обесват кмета и жена му, накрая се изреждат да изнасилят статуята на лари флинт. В този момент нещата изглеждат сякаш скоро ще излязат от контрол.

Паниката плъзва и всички се опитват да напуснат градът едновремено, но се изпотъпкват един друг до смърт и диви кучета изяждат труповете. После кучетата се втурват след оцелелите и избиват първо старите и бавните. А малцина щастливи да избягат от градът разбират, че предградията горят -- всичките еднакви къщи, с еднакви покриви, еднакви семейства, еднакви майки, еднакви деца.

Огънят се разпростира до фермите и те лумват буйно нажежавайки всичко до стотици градуси, като изпичат цялата реколкта от картофи. Докато горят полетата, хиляди фермерски къщи започват да експлоадират, заради скритите вътре метаамфетаминови лаборатории. Амфетамините се стичат по реките и биват изпивани от диви животни, които яко се надрусват. Мечки и вължи щурмуват страната, търсейки хора, които да изядат... въпреки, че не са гладни.

Огънят стига до горите. Хиляди елфи, троли и феички напускат гората викайки "Бамби умря! Бамби умря!" Най-сетне тая путка Бамби е мъртъв!

Стотици малки пожарчета се събират в един голям щатски пожар. Дванадесет западни щата вече горят неконтролируемо, освен Юта, понеже мормоните са забранили огъня. Пожара се разпростира чак до големите равнини и изпича житата и добитъка като от това се получават ... в интерес на истината хамбургери ... После продължава на юг минава Мисисипи и избива милиони милиони хора. После свива на североизток към Уошингтън, където Джордж Буш неможе да реши дали това е бедствие или не. Вместо това ляга да спи. Огъня се насочва към Филаделфия, но е уикенд, а през уикендите Филаделфия е затворена. Пожара се опитва да изпепели Ню Йорк, но местните жители го пращат да върви по дяволите. Жертви ставт Лонг Айлънд и Кентъки и всичките педалски голф игрища на белите богаташчета.

Докато това става Канада изгарая до основи, но никой не забелязва.

Цяла Северна Америка гори. Генерираната топлина се издига и създава създава глобален циклон в хемосферата с чудищна гръмотевична буря, статичното електричество от която, разбива молекулярната структура на атмосферата и променя законите на физиката. Огън и вода се смесват в едно -- от огнените облаци се изсипва горящ дъжд. Гама лъчите и слънчевия вятър бомбадират йоносфверата, като създават огромни облаци от йонизирана плазма. Светкавици по 20 000 000 км дълги започват да удрят по Северния полюс. Небето става зелено.

Изведнъж време-пространствения материал се разцепва на две. Отваря се голяма цепнатина във Вселената. И мъртвите хора от миналото започват да падат през нея. Всчики. Дори моя чичо Дейв. Твоят чичо Дейв. Всичките чичо Дейв. Един безкраен поток от чичо Дейв.

Всички чичо Дейв се събират около кухненската маса, запалват по цигара и започват да си говорят. Говорят си за това как никога не са си почивали; как родителите им не са ги обичали, а децата не са ги уважавали; как правителството им е вземало от заплатите; как са изтървали работата-мечта; говорят за това как евреите притежават всичко, а малцинствата се ползват с привилегии...

И всичкита омраза от тези хора се стича в едно голямо езеро от течна омраза. Езерото се завихря и колко повече се завихря, толкова по голямо става, докато накрая езерото от омраза става по-голямо от самата вселена. Изведнъж езерото експлоадира в милиарди малки звездички. Всяка звезда има милиарди планетки. Всяка планета има милиарди чичо Дейв. Всички чичо Дейв имат добра работа и дрехи по мярка; перфектен сексуален живот и безплатно здравно осигуряване; разбират от интернет; децата им ги мислят за готини, а съседите ги обичат. Всеки уикенд чичо Дейв печели от лотарията. Завинаги и винаги до края на времето всеки чичо Дейв има печеливш билет. И чичо Дейв е най-сетне доволен.

Сега разбирате ли защо толкова ми харесва, когато природата си го връща но човечеството?

Благодаря ви че бяхте тук тази вечер.

***

П.П.
Към края вече леко ме мързеше да превеждам.