Само ви моля да не ме слагате в категорията на поетите - нямам такива амбиции! Пък и съм наясно, че звуча по детски наивно. Освен това, може би, ще си редактирам стихотворението поне още 50 пъти, понеже го написах за половин час и няма как всичко да му е наред.

Мили хора, нека да бъдем човечни!

Мили хора, нека да бъдем човечни!
По-леко живее се с мисли добри -
красиво изказани, с думи сърдечни,
без тежки обиди и реплики зли.

На този свят всички ние сме равни.
Свободно е словото, но само тогава,
когато то не ни прави безправни,
не ни унижава, не боли, не ранява…

А смисъл от дразги безпочвени няма
и с тях да вгорчаваме дните си кратки.
Да правим от нищото драма голяма.
Гневно да влизаме в глупави схватки.

Мили хора, нека да бъдем човечни
и топлите думи да сгряват душите ни!
Да помним, че хора сме - не сме вечни.
Че времето точно броило е дните ни...

Бутилка,самотна чаша,химикалка,празен лист.

Цигара, дим.Тъжен силует с душа изпепелена,

с надежда вдига чашата, та кога тъга и самота се слеят

в отчаяна целувка,дано съдбата бъде променена.

Сам,самотен сред тълпата развеселена,

вдига чашата поредна ,пълна с тъга.

Ех,ако живота  беше математика,както 

минус с минус прави плюс,

би се превърнала в радост и

                                   събраната тъга,

но уви в животът не  е така.

П.П.От доста време се въздържах да го пусна,защото ми се струваше недовършено,ама явно повече от това  не се получи,може би така е трябвало-кой знае.

Хах  сигурно знаете какво означава Етика, спрямо речника който имам това е образцовото поведение на един човек спрямо другите индивиди, който поставя МОРАЛНИТЕ  ценности и   начин на живот,но и без речника всички знаем какво значи реално почти всеки от нас е използвал тази думичка , по един или друг повод.

Но нека се замислим върху това, защо и от къде на къде даден човек ще знае по добре от останалите какво е идеален живот?  и откъде на къде  той знае какво е идеално отношение, морал и прочие ?? За мене това са пълни глупости, защото  няма човек на този свят който да е толкова перфектен, че да е толкова светъл и  превъзходен, че освен да превърне своя живот в идеален, да може да дава пример с него на другите?  А може би Сократ и тези които са надградили философията му след време, от толкова много бръщолевене на простотии или както те го наричат философстване са стигнали де някакво висше  съзнание  което им е казало  как един човек трябва да се държи?  Да бе да, всичко това са пълни глупости. Няма такова нещо като етика реално, няма такова нещо като нормално отношение спрямо даден човек, защото няма човек който да се държи еднакво с двама различни индивида, което  е нормално защото  прадедите ни все още се обаждат  от нас ,все още възприемаме хората, не по това което са те вътре , а по това което са те отвън, по начина по който се движи,  по начина по който говори, гледа, по симетрията  на лицето му и на тялото,.Ние преценя ме хората много строго по външният вид, е да някой ще каже старата поговорка „ по дрехите посрещат, по ума изпращат”.Мдам тази поговорка важи но за първите 1-2-3 часа след срещата, след това мнението се връщана първоначалното, макар че винаги можем да се убеждаваме и да  твърдим дадения човек колко е готин по душа и как външността не е важна. А не е така тя  е толкова важна колкото и това което е вътре в него и за да ви дам едно доказателство ще ви споделя едно изследване което направих, Запознах се с 10 грозни жени и около 5-6  грозни мъже говорихме си  на всякакви  теми и когато ме допуснаха по близо до тях, до тяхната психика и същност се оказаха, хора с толкова комплекси и противоречия в тях самите, че се уплаших. Бях завъртян в една огромна вихрушка от негативизъм и яд за това което са те самите и за това какви са останалите. Бях наистина втрещен,понеже аз никога съм нямал нищо против грозните хора,най-малкото е грозно е глупаво  понятие,  кой е тоя дето може да дава стандарт за красота ?  Толкова перфектен ли е бил? Не това е едно от многото понятия които индиректно са свързани с етиката. Казвам индиректно защото  какво всъщност е етиката?  За мене това е нещо което ни казва  как да се държим на вън, как да говориме с други хора,  как да се отнасяме с тях, как да възприемаме светът наоколо. Които от своя страна тези разклонения или  мога да ги нарека част на етиката са толкова тясно свързани с нашите разбирания за Добро и зло, грозно и красиво, правилно и грешно които ще се съгласите с мен, че са основните понятия в нашият вътрешен свят, тези неща са ни втълпявани  от бебета . От самото раждане се почва това учене на тези основни етични  принципи, защото те на разделяли от варварщината, от това както се държали първобитните хора и куп други глупости. Защото и при първобитните хора и при индианците  си имат ценности и аз съм за  всеки да си има ценности и ценностна система, но ако се замислите в нашата система отсъства един фактор, а именно свободната воля, свободното държание. Сигурно сте срещали някой който се държи свободно, който мн мн не му пука, а забелязали ли сте останалите как го гледат?   Едните  с възхищение за това, че той може да се държи извън тази етична верига която е оковала всички, а другите с отвращение,  за това как може той да е такъв, как може да не се вписва в стандартите. Мдам тъжна гледка, толкова сме се оплели в тази етична вихрушка на правила и задължения, за това къде как и защо да се държим,че  лека по лека забравяме кои сме ние, започваме да се държим като роботи, знаем че в кафето трябва се държим по един начин и го правим, излезем на улицата по друг, отидем в заведение, спрямо заведението се държим по определения начин. А когато попаднем на място в което незнаме как да се държим, се плашим, чувстваме се изгубени  замлъкваме и търсим  някой да ни подскаже как точно трябва да се държим на даденото място. Кофти нали? Гадно е когато подсъзнанието е изиграно по такъв хитър начин нали? Защото всеки от нас реално ще каже аз съм свободен никой неме спира да правя каквото и да е и ще е прав, защото никой не го кара, а подсъзнанието му  го движи и като някой палач му държи веригите и му напомня за робството в което всички сме изпаднали. Нека си го признаем ние сме роби на етиката изградена толкова старателно през всичките тези години. Но нека си признаем и друго, че нанас ни харесва така ние обичаме да сме роби, малко са тези които биха надигнали глас, другите предпочитат да си мълчат защото когато някой друг решава вместо тях една огромна отговорност пада. Е пак някой ще каже, че взима важни решения всеки ден, да сигурен съм в това, но повечето решения са продиктувани от разбиранията му,  които поне в по-голямата част от случите се свежда до разбиранията за простите неща за които споменах по рано и в крайна сметка какво се оказва, че сме си оковани и каквито и решения да вземем каквито и мисли да ни дойдат са свързани пряко или косвено с основните ни разбирания. А тези разбирания много ни ограничават,  страшно много. Само си  помислете за следното, защо всички гении са смятани за странни или луди? Много просто, спрямо нашата любима етика луд е този който се държи по абсолютно не приемлив начин за обществото, толкова неприемлив, че стряска. А странен е този който   все пак не се е откъснал напълно от „обществените  норми за поведение” което си води пак до етиката. Ако мислете, че не съм прав щ ви дам доказателство преди  няколко дни, бях до езерото Арияна и  някакъв човек пред бирарията си танцуваше на  тяхното което пускаха от вътре. Насъбра се тълпа и всички  му се смяха на движенията и го обявиха за ненормален , за луд…..

Но както и да е да се върнем към гениите, повечето от тях, поради вглъбяването си в науката  заради една или друга причина, забравят тези норми, те остават някъде назад  някъде дълбоко заровено в подсъзнанието. 

   Лично за мене всеки човек може да е гении, всеки може да постигне нещо велико,ние не се различаваме толкова един от друг физически, но страшно много се различаваме психически и от там идват всички проблеми, но тези проблеми не са дошли  сами. За мене етиката трябва тотално да се промени, да спре да командва хората, да спре да ги учи как да живеят защото няма човек който да знае, тя трябва да дава напътствия да събира мъдростта  и да проповядва свободната воля и свободата, а не ограничението. Това е от мен  Чао за сега и се надявам някой да се е  позамислил  над думите ми…

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???

И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).

Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).

Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).

Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители

1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 

Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...

Aetate fruere, mobili cursu fugit

                  - Ползвайте живота, защото е бързотечен.

                                                                                        (Сенека)

 или     Dum vivimus, vivamus - Докато сме живи, да живеем.!

                Хайде сега ми кажете, ползвате ли го, или мъчим битието....

Броехме дните, когато старецът, който ни запозна щеше да се върне, за да си я вземе обратно. Не знаехме, кога ще бъде. Чакахме. И преди два дни той се завърна. Незнайно защо се обади първо на мен. Повика ме и ми каза: "Искам ти да дойдеш с мен! Сестра ти остава тук.".

Ама как ? - смаяно попитах аз.

След половин час стоях на задната седалка на колата ми и пътувахме. Не ми позволи да карам аз, не ми каза, къде ме води. Не се съпротивих!  За първи път в живота си!  Противно на  камбанения звън от многото гласове в главата ми, АЗ ЗНАЕХ със СЪРЦЕТО СИ, че моето пътешествие започва едва сега.  Не изпитах жал нито към стария (вече) дом, нито към заключената ми сестра вътре.  Цял живот тя живееше с усещането, че е свободна, но в този момент ТЯ РАЗБРА, че всичко, което е правила досега, всичко, което с настойчивата упоритост на по-голямата сестра и убедеността в собствената си висота, един ден ще я приземи в нищото - там, където не й се предлага нищо друго, освен да живее в самота. Сама със себе си.  Кой знае, може би ще й хареса ...