Много полезно ,Тони!!! Родителската любов трябва наистина да е безусловна. Хареса ми и "  Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание". 

Има над какво да поумувам дори като родител!

Благодаря ви, момичета! На всички пожелавам добронамерени и отзивчиви родители, защото те са важен фактор за успеха на нашата работа!

Veda Veda, такова писмо получиха родителите на моите първокласници миналата година на първата родителска среща. / Разбира се, може да му се намери място и в сценария по посрещане на първокласниците, но тогава вълненията са повече  и е възможно  да не му обърнат достатъчно внимание./ На родителската среща започнах с него, като им  го връчих официално и след като го прочетоха, продължихме с  таблото за родителите,избор на родителски актив , обсъждане на съвместната ни работа и т.н.

Дани, поставяш много сериозен за мен въпрос. Лично аз  винаги съм се притеснявала с избора на родителски комитет. Може би, защото не мога съвсем точно да определя задълженията на тези хора. Ако поставя въпроса по желание, почти винаги желаещ не се намира. И аз проявявам разбиране - хората са заети, нямат време за допълнителни отговорности. Ако аз предложа някой - той не винаги е точният човек, защото аз го предлагам, понеже знам, че няма да откаже заради мен, но и той после не се чувства особено ангажиран. В крайна сметка започва да ми се струва, че този избор е "проформа". Случва се за различни неща да помагат различни хора (кой когато и колкото може) и да си призная минава ми еретичната мисъл за безсмислието на този избор. Така и не мога да кажа, че знам как да се избере родителски комитет след целия ми почти  20-годишен опит. Но пък винаги се намират родители, които да помогнат при нужда. Как мислите, колеги,  - какви задължения трябва да има родителският комитет?

Тони, чудесна находка. Включвам текста и снимковия материял и ето ти една презентация за "Училище за родители".Спести ми време, даде ми и тема за дискусия с родителите, благодаря!

Ако попаднеш на нещо такова- давай го насам.

Професоре, забелязала съм, че в живота нормалните неща се срещат твърде рядко. Ако имахме директор на място, щеше да е лесно, но... нека да почакаме да мине конкурсът за директори, и дано Бог е милостив и ни прати човека, който да въздигне училището ни, защото то го заслужава, и ще ви разкажа за моралния облик на нашия началник.

Ще направя само една бърза илюстрация с днешна дата. Една колежка, на която вярвам, ми каза, че вчера директорката е говорила пред мои родители, че аз съм неграмотна и нищо не разбирам от български правопис. Тези хора, доколкото разбрах, има вероятност да преместят детето си в друг клас, силно повлияни от нейните думи. Защо го е говорила ли? Защото не съм от хората, които си мълчат. Аз съм от неудобните и не се срамувам от това.

В конкретния случай, описан в постинга, директорката е извикала бащата на ученика. Какво ще стане оттук нататък - не знам. Аз изобщо не вярвам на тази жена, защото съм била много пъти обект на интриги.

Въпросният татко не дойде миналата година, когато го повиках. Явно нямаше доблестта да го направи.

Изобщо всичко е много сложно, за съжаление... :(

Днес се наложи да замествам колежката от занималнята и едва сега съм онлайн. Не бих искала да пропусна да направя коментар към всяко изказване, затова ще следвам хронологичния ред.

Стеф, имам същите наблюдения върху такъв тип директори. Ако искат да вгорчат живота на учителя, подобен случай е добре дошъл за тях. Те са способни да изопачат истината по такъв начин, че цялата вина да се прехвърли върху учителя.

Нашата шефка не съм я виждала от вчера. Тя онзи ден ми е спретнала интригата, за която всъщност вчера сутринта научих. И понеже, за да е пълно удоволствието ми, моята класна стая е точно до дирекцията - една стена ни дели - и аз мога да усетя дали директорката е там, или не. Искаше ми се само да я погледна, защото с поглед мога да й кажа всичко, което мисля за нея, а с думи вече смятам да не контактувам.

Знаех от колегите от среден курс за вчера, че директорката е насрочила разговор с таткото. По-късно той се е обадил да каже, че е възпрепятстван. Обещава днес да дойде. Само че и днес той не идва. Странна работа. Нито директор се появява, нито родител, а се пуска в обръщение слухът, че някой с някого ще се среща.

Професоре, мнението ти за мен е твърде високо :) Ще ми се да отговаря на истината, но нека не забравяме, че колкото и да сме способни, не сме идеални, нали? Но ти си моят мил мотиватор, за което отново ще ти благодаря.

За чудесата – те ще се случат, щом вярваме в тях. Пък и нещата не стоят на едно място, а са в постоянно движение. Директорите идват и си отиват. От лошите директори всъщност има полза, защото те ни правят по-силни, по-информирани и по-мъдри. В борбата си с тях ние мобилизираме силите си и едва тогава осъзнаваме на какво сме способни.

Това съвсем не означава, че искам директорът ми да е от този вид, разбира се.

Асенси, чудя се коя дума да избера, за да изразя онова, което почувствах, след като прочетох твоя коментар. Трогната, впечатлена, развълнувана, поласкана, зарадвана – никоя не е достатъчно точна, но и не е твърде далеч от усещането, което изпитах.

Ако си позволя малко да помечтая, мисля, че с един директор като теб, който се вслушва в мненията на учителите, могат наистина да се постигнат чудеса. Онези чудеса, за които говори професорът. Един такъв шеф може да сформира екип от креативни хора, които да генерират постоянно нови идеи и да ги реализират. Страшно вълнуващ и неотразим би бил животът в едно училище, благодарение на него.

Само че реалността ме сваля на земята и ми казва: „Къде си тръгнала? Та ти, за да отидеш на работа в 51 СОУ, трябва да станеш преди 5 сутринта, защото пътят ти до там е около час и половина с градския транспорт. Общо с връщането стават три. Цели три часа от денонощието, което и без това не ти стига никога, за да свършиш всичките си поставени задачи!” 

Освен това силно се надявам в нашето училище да дойде точният човек. Ако обаче това не стане, ще подам молба за работа, адресирана до г-н Александров. Пък ще пътувам и ще ви разказвам преживелици от градския транспорт. Да не забравяме, че там могат да се наблюдават какви ли не интересни случки. Мога да припечеля някой лев, като посъбера материал и издам книга, озаглавена „Невероятни случки в градския транспорт”.

Асенси, благодаря за подкрепата :) Няма да забравя жеста ти!

Доротея, случва ми се да ме питат защо толкова много пиша в блог „Образование”, като не ми плащат. Досега отговарях, че имам сериозни причини, като една от главните е, че това е моята трибуна. От днес нататък ще добавя още една. Ще обяснявам, че представяйки се в блога, имам възможност да се презентирам. А това не е никак малко. Пожелавам на всички пишещи учители в „Образование” да бъдат оценени по достойнство от качествените директори.

Илко, ако не знаех, че си ми колега, щях да си помисля, че си директор или поне помощник-директор. Познаваш изключително добре нормативните ни документи и отлично умееш да си служиш с тях. Да, не всички възможности сме използвали, защото не сме се сетили за някои, които ти изброяваш, но утре ще обсъдя с колегите и останалите предложения.

Благодаря ти за съветите! :)