Пролетта дойде. Само още има-няма два месеца остават. Кой повече се вълнува - децата или родителите на бъдещите първокласници? Или ние, техните детски учители, които бяхме с тях цели четири години...Ако кажа - не, не се вълнувам - деца като деца, ще дойдат други след тях - няма да е вярно. Всяка група е различна, със свой почерк, темперамент, характер или може да бъде разглеждана като едно цяло.
В момента треската е в ход. Къде, в кое училище? При коя госпожа? Някои някъде още в началото на календарната година тръгнаха да се записват. Е, как така? Нали е необходимо удостоверение, че детето е посещавало подготвителна група? Нищо...И това е от общата треска...
Избор на училище. Избор на учител - защо не? Избор и то родителски. При грешен избор, неприятното усещане е за родителя - че е сгрешил с избора си.
Според мен /така и направих миналата есен/ - училището трябва да е спокойно, тихо. Смесването на малки - големи си е...хм...неподходящо.
Какво мисля за така наречените, хайде от мен да мине - най-търсени училища. Нека не намесваме приказката за Кума Лиса и гроздето, че било кисело...Е, добре де. Нека са си търсени, но АБВ-то си е един много специален процес и в което и да е училище - говоря за нормално училище, в което се работи, и при една прилична база...Един близък казва: Важното е детето да се ограмоти и да се усети ограмотено...Останалото - с времето...
А кои са най често срещаните въпроси, които родителите си задават? Изобщо среща ли се въпросът: Детето ми каква готовност има за училище? Кой трябва да му я "даде" тази готовност?
Често пъти гонейки чуто-недочуто и си го изкарваме на децата, нашите. А трябва ли да може да чете? А да пише? Да смята?
А да добавя ли: И преразкази да прави и то най-добре в писмена форма...Шегувам се и не съвсем. Веднъж присъствах на разговор. Една майка разказваше на друга майка, че докато чакала детето си от школа и чула съответно трета майка да казва, че като отишла да вземе детето си от подготвителен клас /ако се намери някой, който да ми обясни разликата между подготвителна група и подготвителен клас - почерпката ще е от мен?!?!/ и госпожата предавайки детето се отчела на майката: И диктовка правихме, и сложно подчинено изречение писахме...
На мен ми прозвуча като виц. Наистина, не съм била пряк свидетел. Само предавам думи...Обаче, чували ли сте вие да речем...че понякога и деца, на които предстои отиване в първи клас ходят на допълнителни уроци...допълнителна подготовка...? Явно в детската градина не им е достатъчно или на някого не му е достатъчно, или "някой" не го смята за достатъчно, или и ние - детските учители сме "вдигнали" високо летвата - да си знаят децата, за по-сигурно, когато му дойде времето, знанията ще "изплуват" и ще дадат плод...Или да сте чували за деца, които ходят на логически тестове??? Аз - да...
Или родителите не са наясно какво се очаква от децата им, или няма кой да им го обясни, или оставянето на течението си казва думата и този случай. Казано - недоказано, чуто-недочуто...
В този пост не си поставям за цел да пиша за обем знания и какво би трябвало да знае детето на есен, на 15-ти септември. Може би някой друг път.
Поставих си за цел да ви опиша от личен опит първите "препъникамъни"...
Предстои ви едно дълго лято. Запълнете го със спомени и приятни преживявания за вашето дете. Не пропускайте възможност да пътувате, да гостувате. Това е наистина едно от онези волни лета, които....май от тук на сетне няма да са точно такива. И ако някой ви каже, че цяло лято трябва да преговаряте "наученото" в детската градина...Ами кажете му да го направи със своите деца или внуци. Нека си учат...щом искат.
Говорете с детето за промяната, която му предстои. Защото промяна ще има. Промяна по посока самостоятелност и отговорности...
На 24-ти май заведете детето си в училището, в което сте решили, че ще учи. Това е първи допир до училищния живот, а и вероятността да видите "вашата" учителка /учител/ е голяма. Ще ги откриете при четвъртокласниците. При нас така беше. Видяхме ги, харесахме си "нашата" госпожа и тя наистина стана наша госпожа...
Това е лятото на голямата почивка, укрепване и събиране на сили. Не пропилявайте възможността за едно незабравимо лято с Мечопуховски дни, с разходки и игри по парковете, зоопарка, игри у дома...и подреждане на ученическия кът у дома.
Не бързайте да купувате каквото и да било. На първата родителска среща ще ви бъде даден списък, който е изпълним за няколко часа. В противен случай рискувате да купите излишни или в повече ученически пособия.
Помислете за тоалета за първия учебен ден. Денят е празничен, следователно и облеклото би трябвало да е подходящо. Все си мисля, че дънките не са официално облекло, а вие на какво мнение сте?
И букет за учителката...Разбира се...Специален, запомнящ се..Големината на букета не влияе в този случай, а оригиналността.
И така, раницата я пропуснах преди малко...Тези, днешните раници или не са удобни, или ние не открихме такава...Избирахме я по цвят. Млечно розова. Ако купите светла раница - чака ви пране на две седмици. Има едни с колелца. Да, обаче дръжката на раницата така направена, че само може да се тегли. Хубаво, но май се случва родителите да я носят. Някак си неудобна е за носене. Претърпя корекции. Сложихме допълнително презрамки...Един свредел и болт - пластмасов - помогнаха на дръжката да бъде наистина дръжка за носене, а не само за фасон. Е, да, обаче вътрешни прегради как да сложим??? Така че внимавайте с раниците. Може би това и трябва да ви е първата покупка и то след внимателно проучване на предлаганото...
Тетрадките...Има едни с много гланцирани и тънки листа. Жива мъка е писането в тях. И прекалено прозрачни. На първолака трябва да му е спокойно, да няма външни дразнители. Представете си ситуация - пишеш, пишеш и...химикалът откаже да пише по тези листа, плъзга се по повърхността. Необходимо е разписване на химикала, писане в тетрадката...Изнервящо...Тетрадките са важни...Не ви карам да купувате от онези, с пожълтелите листа. Има с добро качество и бели.
Химикалите...И с тях умната. Химикалът трябва свободно да ляга в ръката на детето. Всеки голям химикал /има и такива/ е за "украса", но не и да "върши" работа.
Чантичка за закуски. Първите дни децата ги гони голям глад в училище. Останах с впечатление, че там "само" се яде, което не е така, но всичко сложено в чантата биваше изяждано...в училище.
По някое време бях срещнала някъде коментар: Училището не е закусвалня...Ставаше дума за така наречените безплатни закуски...Не, не съм съгласна с подобно изказване..Какво означава подобно изказване: Училището не е закусвалня? Децата нямат право да напускат училищния двор без възрастен. Така че и предложението да си купуват от магазина отсреща не върши работа. Едно дете за да му е удобно, комфортно, да може да се отдаде на учене трябва всичко да му е наред. Да е закусило, да не му се спи, да не е жадно, да не му се посещава тоалетната...Та и при нас, възрастните е така...
Тоалетната...Ето следващ стресов момент. Не е както в градината. Някои деца за първи път виждат такива тоалетни и ответната реакция е да отказват да я ползват...Още едно нещо, за което трябва да поговорите с децата си, независимо дали става дума за момиче или момче...Непременно...
В един момент ще се окаже, че първокласника трябва да отговаря за толкова много неща: За раницата, купоните за обяд, за телефон /ако носи със себе си/, за джобните, учебниците, тетрадките и всичко останало, включително за шапка, яке...Има оправни и прибрани деца, но се случва и някои от тях да са малко разсеяни...Не бива да им се сърдим много...а да се опитаме да ги научим да пазят вещите си, да се организират, да внимават и още толкова други неща.
Случва се купоните на обяд да се предават на госпожата от занималня, но ако успеете да мотивирате детето то само да си носи купона в малка чантичка на шията, няма да е лошо...Трябва да се научават малко по малко да се грижат за себе си.
Телефонът - не всички деца носят със себе си, но има и такива. И той трябва да се пази...Не сам де...Естествено с прима карта...Повече от желателно е...Всичко се случва.
И така...Първа родителска, пазаруване, суетня...Ако включите и детето в пазаруването, ще го направите част от общата емоция, а не страничен наблюдател...
Първи учебен ден и...животът и на детето, и на родителите преминава в друг коловоз...
Първолаците са на училище от 8.15 /или по-често е така/. Ставане, тоалет, закуска у дома - непременно...Не бива да се разчита на закуската голямото междучасие...Тя си е за...голямото междучасие. Раницата е приготвена от вечерта - заедно с детето. Денят започва...
Прибиране от занималня...Не от вратата за главата, но след малък отдих идва времето на проверяването на учебниците и тетрадките, а те не са малко. Буквар, тетрадка №1 /2,3/, тетрадка с тесни и широки редове, математика, тетрадка №1 /2,3/, тетрадка с квадратчета...роден край...
Малко упражняване, идва момент за четене, диктовка, задачи...разговор с детето как е минал денят му...Време за игра и денят си отишъл.
И така до края на учебната година. Не е никак страшно...Това го разбираме чак в края на първи клас....
Comments6
Лелеййй, накъде е тръгнал светът - майките не искат да готвят и перат, пък бащите се сакънят да изкарат мамите навън на разходка или да 'ударят по масата', че са гладни..хехе..страхотно клипче!!!
Да, аз също съм за по-широкото използване на образователната драма като метод, определено го намирам много полезен, в много насоки!