ВалдорфскоучилищеЛандсберг.wmv
Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук.
Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.
Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......
Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.
Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!
Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.
Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!
Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.
А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......
Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите.
Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!
Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини.
Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.
. Така че - пак, БЛАГОДАРЯ!
Comments7
Верен цитат, приятелю gony! Дано до края на живота си разберем цялата му дълбочина!
А ето още един: "Добрите родители дават на детето си две неща: корени и криле. Корени, за да знаят от къде са тръгнали и криле, за да отидат колкото може по-далече и там да правят това, на което са били научени....." .Може би вторият цитат не е съвсем точен и не знам от кого е, но безкрайно го ценя и него.... Знам само, че не е от Р. Щайнер. :-))))
Това за корените и крилете го има написано на чашата, с която сутрин си пия кафето :).
Галя, много силно впечатление ми направи написаното и показаното от теб.
Особено - частта с пчелните кошери, пещта и опитното поле.
Кошерите - защото баща ми беше пчелар и съм научила едни от най-важните си уроци за трудолюбието, почтеността и Семейството, докато стоях до баща ми с пушилка в ръка.
Пещта - защото никой не е по-голям от хляба, и няма по-вкусен хляб от опечения по този начин.
Красивите лехи с цветя и зеленчуци ми харесаха също - за децата, отрасли в град, е от жизнена необходимост да ДОКОСВАТ Природата.
"В крайна сметка запазваме само онова, което обичаме.
Обичаме само онова, което разбираме.
Разбираме само онова, което ни учат да разбираме."
(Хайдън Търнър, National Geographic)
Красотата е само част от посланието, което получих в Германия, Шели! Там видях как се "образува" (в смисъла на образова) германеца: самостоятелен, възпитан, човек на реда, със свое лично пространство, което всеки уважава, можещ много неща, със самочувствие и уважаващ самочувствието на другите......
Прекрасно е, че първото, което попада в ръцете ти сутрин е тази мисъл, Ела! :-) Може би за това са толкова мъдри нещата, които пишеш тук!
И ти благодаря за следващото златно зрънце, което ни подари: че запазваме само това, което обичаме.....
А връзката с природата е основата на валдорфската програма. Валдорфци смятат, че съвременното общество трябва да се върне към корените си, към природата. За това техните училища и детски градини са най-често в околностите на градовете и децата от детските градини прекарват един ден от седмицата сред природата, и в пек , и в дъжд! А учениците в училище учат за пътя на зърното не по учебник, а на полето, във фермите на родители и приятели на училището.... Мисля си, че са малко учебните системи, които да развиват практическите и художествените способности на децата и те да излизат от училище готови за практическа дейност в широк кръг дейности, както и в художествените занаяти.
Впрочем, в Чикаго май има пет училища и две валдорфски детски градини
:))) Благодаря! Ще проверя тук за такива прекрасни райски кътчета! Ако може, ще ида дотам и ще снимам (между другото, понеже фотографията ми е хоби - искам да те поздравя за прекрасните като качество снимки, които си използвала!)
А аз от вчера си мисля за казаното от Р. Щайнер.
Свободата е жизненонеобходима за едно дете. За самочувствието му и положителната му самооценка. Разбирам го. НО...
Много ми е трудно да дам повече свобода на децата си. Не защото не ги обичам или не вярвам в тях, а защото се страхувам за тяхната безопасност.
Къде е границата, след която разумното става безумно?
Фотографията е краста за мен. :-)))От Германия се върнах с 1200 снимки, от които окол 500 направени в училището и детската градина. Част от тях, обаче, не мога да покажа заради отказ на родителите да ги предоставят за използване в Интернет.
Р. Щайнер е основоположник на цяла философска система, съществена част от която е книгата му "Философия на свободата"......
А вие в САЩ нямате голям проблем с даването на свобода. Доколкото съм запозната, правото на избор, индивидуалната свобода в рамките на общоприетите правила е част от представата ни за американската демокрация. При вас свободата на личността свършва там, където започва свободата на другата личност. :-)А уменията и знанията как да живеят безопасно са част от американската действителност, а то значи и от американската представа за свобода. :-)И както се убедих от американската програма "Стъпка по стъпка" в която работя в момента, възпитанието в свобода започва още от раждането, от постъпването в детската градина.Така че вие нямате проблеми в предоставянето на свобода. Уменията за самозащита и грижа за собсвената безопасност за мен са част от развиването на самостоятелността у детето, а това значи, че колкото е по-самостоятелно детето, толкова по-свободно е то, в рамките на приетите правила и норми на поведение.
Според мен тук, в България, представите за свобода и свободия са доста объркани и изместени в невероятни посоки. Децата дори от детската градина имат свободата да си лягат когато им се доспи, а понякога това означава в 1 часа през нощта, но нямат свободата да се катерят по катерушката, например, или по дървото!Имат свободата да гледат цялата програма по телевизията, но нямат свободата да изискват и получават достатъчно дълъг престой на открито и игра сред природата. Имат свободата да слушат всички цинизми, които безконтролно се леят от устата на възрастните, но не и свободата да настояват всяка вечер да бъдат приспивани с приказки, например......
Така че когато човек е загрижен и чувствителен за степените на свобода, които трябва да предоставя на децата си в различните възрасти, той ще открие тънката граница между свободата и истинската опасност за здравето и живота им.