BgLOG.net
By swetew , 13 December 2007
Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" http://bglog.net/Obrazovanie/16067 и http://bglog.net/Obrazovanie/16161/ предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки.
 В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти, сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Да де, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?



Legacy hit count
1443
Legacy blog alias
16392
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---3
Ежедневие
Размисли
Събития
Забавление
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари

Comments8

IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 4 месеца
    Чудесно написано Светев !  Бих сравнила блога ти ( а и предишните от поредицата ) с едно блюдо, в центъра на което се е облещила  една голяма порция от истината за българското образование, добре подправена с по мъничко закачка, мъничко сарказъм, , мъничко тъга, мъничко отегчение, мъничко упрек към когото трябва, мъничко безсилие в неумолимата всеобща мелачка на нравствено и духовно разложение, мъничко песимизъм, мъничко…( мога да продължа още много ) и накрая много болка и загриженост. Та от всичките тия подправки така горчи от тая истина, та чак не се преглъща.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 4 месеца
Наистина великолепно написан постинг! А коментарът на Истината е толкова на място, че просто няма какво да се добави!
swetew
swetew преди 18 години и 4 месеца

Коментарът на колежката наистина е оригинален, образен и изразителен. Благодаря и за хубавите оценки. Но, Куини, колкото и да е добър един коментар, едва ли изчерпва всичко. Тепърва очаквам коментари и различни гледни точки по написаното в трите постинга, което не претендира за последна инстанция и меродавност.

dorodtea
dorodtea преди 18 години и 4 месеца
Пиша това ,провокирана от последната реплика на swetew,а именно:"Кога за последно поговорих истински с детето си?".Аз се опитвам  и засега поне ми се получава да говоря с дъщеря си всеки ден.И въпросният ден ,за който ще разкажа , също получих доста информация,но...........Вечерта,когато банкетите са в разгара си ,съвсем изненадващо, се оказвам в една компания с класната  на  моята дъщеря.В разгара на положителните емоции госпожата  ме пита :"Дъщеря Ви болна ли е ?Днес я нямаше на  училище!"Въпросите ме  поразиха,изумиха и развалиха цялата вечер.Не знаех дали да вярвам безпрекословно  на детето си или да  се доверя на колегата.Имаше изход и той беше да проверя дали съответния план за деня се намира в нейната тетрадка /на дъщеря ми/.Почувствах се като шпионин ,който следи за атака.След проведените  разследвания и разговори ,стана ясно,че госпожата просто не е забелязала детето в час и от там е дошъл проблема!
Р.Р.Учител съм и дълго мислих дали да споделя това,но сами  си отговорете,какви хора упражняват професията и даже ги уважават за това. /В нашия случай/.Мъчно ми е за детето ми,аз вече свикнах да оцелявам!!!
svetlina
svetlina преди 18 години и 4 месеца
продължавам да си твърдя, че учениците не са деца - поне не като ги "удари хормона" - нещата се решават много преди това и то не от учителите, но защо всички ги/ни наричате "деца"? Ей за това някои от нас не си обичат учителите.
swetew
swetew преди 18 години и 4 месеца
Последният коментар провокира и мен. Това се стремя да внуша и на моите дъщери. Голям ставаш не като те "удари хормона", имаш гадже, сексуални отношения и т.н. Голям наистина си като може да поемеш отговорност и изкарваш сам прехраната си.  Лесно е да се пишеш "голям" под крилото и с парите на мама и тате. Има хора дето и до 30 години не порастват.
А това, че учениците са деца, голяма част от които изпълняват максимата "всичо дето хвърчи се лапа" и "всичко модно е супер!" мога да илюстрирам с много примери. Едва в края на 11-ти  и 12-ти клас преобладаващата част от децата започват да разсъждават значително по-трезво и по-зряло /защо ли от памтивека учениците в последен клас наричат "зрелостници"?/ и с тях може да се разбереш като с големи хора.
dorodtea не защитавам колежката. Но в разгара на банкетната вечер, при някаква доза предизвикано въодушевление, може да се допуснат грешки и лапсуси. Пък тетрадката и бележника на дъщеря ти може да проверяваш и по-честичко. Не тайно, открито ги поискай!
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 4 месеца
Светльо, аз лично не можах да отворя линковете - може да е от Firefox-а.
Постингът е много хубав и ме накара да мисля доста. Факт е, че няма "училище за родители" и се учиш на гърба на собстените си деца. Ако мислиш често и анализираш постъпките си и разговорите си с децата си, може и да имаш добри попадения. Като цяло, обаче, е зверски трудно.

Не се считам за експерт, но аз много разчитам на откровените разговори и на здравия семеен пример.Децата са удивителни локатори на фалша. И много трудно го преглъщат, особено афиширан у родителите им...

Макар в живота да съм по-инатлива, когато говоря с децата си обичам да съм максимално открита (колкото и да боли това понякога, защото сваляш гарда тотално) и да си признавам грешките. Добре е, според мен, да признаваме това на децата си, вместо да искаме винаги да сме прави - защото никой не е безгрешен и се учи цял живот. Обичам и да им искам съветите по всякакви поводи, и добри, и лоши. Понякога са безумно развеселяващи, понякога са смайващо смислени.

Мисля, че целта ни е всички деца да са по-добри и по-умни от нас. Това е прогресът.


swetew
swetew преди 18 години и 4 месеца

Tanichka , благодаря за съдържателния коментар. Най-напред наистина линковете в текста нещо не действат. Интересно, че същите линкове в резюмето свързват безотказно. Използвай тях.
Така е, човешкото разбирателство, общуването и уважението към личността плюс неподправената обич е най-верния подход на един родител към децата му. Разбира се към тях е добре да се прибавят взискателност и ясни правила.
Само дето май голяма част от съвременните родители въобще не общуват с децата си и се получават къде куриози, къде мрачни картинки в училище.

By Vod.net , 26 October 2007
Поне на мен ми се струва, че преживявам странно подредени дни. Да, не е съвсем нормално. Вече пета седмица изтича от стачката на учителите.

Подкрепям ги напълно, далеч съм от това да им се ядосвам. Причината е, че ги разбирам – ако не се погрижат сами за себе си, то тогава кой? Явно не държавата и явно не родителите. На тях какво им пука? Многото години на недооценяване на неверояния им труд го показват.

Да, заслужават нормално отношение и заплащане за това, което правят. Защото те не са само учители – от тях се изисква и да възпитават децата ни, да ги разбират, да разбират и родителите на децата, да се любезни и усмихнати, не на последно място да изглеждат порядъчно – да имат свестни дрехи бе хора... а освен това да се ровят в бумащини и бюрократщини (надали не-учителите могат да си представят какво представлява класното ръководство например и не е само това) – учителството не е просто двайсетина учебни часа норматив седмично, бих могла да изброявам още, знам за какво става дума – изпитала съм го, не голословнича. Къртовски, ежедневен труд.

И призвание. Добрите учители са много. Свестните и съпричастни с детския мир също. Контактуващите с нестабилните тинейджъри, оставени на самоотглеждане поради напрегнатото ежедневие на родителите им дават много, вярвайте, много от себе си.

Но за да могат да го правят те не бива да се чудят как да свържат двата края. Факт.

Не им се сърдя. Съпричастна съм и в това, че вече пет седмици се опитваме така да организираме семейното разпределение на времето, че да се грижим за нашия първокласник. На работа с мама, на работа с татко, по няколко часа в „Патиланци”, отвреме-навреме гледачка (ама последните две не са само за черните ми очи), скъп наш приятел го гледа два дни, докато таткото беше в Холандия, а моя милост – на командировка в Германия...

Странна ситуация. До кога ли ще продължи? Наивният ми оптимизъм приключи – вече не се заблуждавам, че при ей-тези преговори най-накрая Любимото правителство и Синдикатите ще се разберат. Което ме кара още повече да не съм доволна от гореспоменатото Любимо. Дори „не съм доволна” е меко, нежно представяне на това, което изпитвам. Как може да са толкова безочливи да продължават да държат в патова ситуация няколко милиона души – учители, помощен персонал, родители и роднини на малки ученици... А самите ученици – 5 от 36 учебни седмици за цялата учебна година (но седмиците са по-малко за началния курс и за милите ни дванадесетокласници) – процента можете да си изчислите, ако счетете за нужно.

... Странна ситуация... Как да им помогнем?

Legacy hit count
2353
Legacy blog alias
15317
Legacy friendly alias
Странна-ситуация---

Comments21

Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Аз пък не ги подкрепям. С тези си действия потъват още по дълбоко в моите очи. Ако аз бях родител в България, и детето ми е застрашено от нулева година, нямаше да ги подкрепям изобщо, или колко са 5 седмици с бозата която се учи може и 2 месеца да наваксат за седмица .....
kralica_lavica
kralica_lavica преди 18 години и 6 месеца
                Майко "Vod",аз съм учител и благодаря за това,че въпреки усилията на "любимото" правителство си напълно наясно за нашата патова ситуация,в която бяхме поставени.Извинявам се ,не от свое,а от името на министрите,министър-председателя и т.н., за това че вие родителите и всечки деца на България видяха и преживяха тази ненормалщина,която както се видя можеше да се реши за 2 дни.Да ама не.Много удобен/но в случая не стана/ е принципа "Разделяй и владей!".   И не на последно място аз също съм родител,както и почти всички мои колеги.И ние,които цял живот отглеждаме и учим деца, искаме и нашите да са облечени с хубави дрехи,да имат достатъчно джобни,но най-важно,да учат в нормална съвременна среда.Не в стари окъртени стаи ,по2-3 деца на компютър и т.н.Тепърва , като майка на първокласник ще разберете ,че те такова животно като българското образование нийде нема-само с гъба и тебешир/ако има/ да се провежда упражнение по химия напр.
           Така че, отново приемете извиненията от един сърцат/според родителите ми/ учител с 15 г. стаж,който работи в град и иска по-добри условия за работата си с децата,достойно заплащане за 2-те си висши образования/за да съм мах полезна/и мрази политиците, заради тяхната поредна наглост вчера да си повишат заплатите на 2500 лв.Не искам детето ми да се срамува от факта,че неговата майка е учител!Благодаря на такива родители като Вас за разбирането. 
Vod.net
Vod.net преди 18 години и 6 месеца

Не мога да се съглася, Ивайло. С чист алтуризъм се живее... живее... колко, 18 години? И учителите са хора, и те имат нужди. Да се хранят, да се обличат, да са на топло в къщи. Стига са гледали чуждите интереси, сега мислят за себе си - явно най-после е дошъл момента. Аз също бих могла много да ги критикувам. Много от тях, за много неща.
Но съм оптимист и знаеш ли защо? Понеже, може би, ако това да образоваш и възпитаваш нашите деца, българските, стане нормално заплатено (понеже не смятам, че дори с желаните от тях залати учителите ще станат кой знае колко богати) ще има достатъчно хора, с ценз и хъс, които ще отидат в българското училище. И неспособните ще отпаднат, бъди сигурен. Не за година. Не за две. Но може би за 18? За да има равновесие, както повеляват природните закони.

Tanichka
Tanichka преди 18 години и 6 месеца

Страто, това, че си имал шанса да докопаш Германията, не се дължи само на уникалния ти интелект и на лудия ти късмет, вЕрвай ми! Понаучили са те на нещо, макар че ти си абсолютно убеден, че си самородно злато.

Съгласна съм, че има много некадърни учители и никога не съм крила мнението си. Надявам се, обаче, че всекиму е ясно, че учителите и училищата не измислят учебната си програма, нито пишат абсурдните учебници, с които измъчват децата... Това е дело на висшите ешалони на образованието в рОдината ни.

С децата на Бг тече експеримент вече десетилетие и половина, докато всеки по веригата успее да се налапа в удовлетворяващи ги размери, които май бавно идват... Къде в тая схема виждаш учителите?

И аз не понасям българските мързеливи копелета, както не понасям и тарикатските, и самовлюбените, и самозабравилите се копелета... И съвсем не всички деца на БГ днес са "миячи на прозорци и разтоварачи на тирове", както ти ни плашиш. Има шампиони на олимпиади, има поети, има художници...

А, между другото, като казах художници, нашият собствен 13-годишен син е много добър художник, който освен на вродения си талант, дължи уменията си и на школата на Ахмед Чаушев, която е посещавал в Стария град на Пловдив - научил е техники, получил е вдъхновение, стимул, хъс за още изяви... Радвам се, че сме добре възпитани хора с Жоро и че сме възпитали и Клаоян да уважава всекиго, който е допринесъл някога за сегашен или бъдещ негов успех.

Твоята мама не трябваше ли да направи същото с теб? Щом си в Германия и си успял да започнеш учение там - явно не си отишъл там тотално неграмотен от българското си обучение? Как мислиш? Или верно си мислиш, че си се самоубочавал from scratch?

Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Не съм казвал че съм се самонаучил ....
Но аз съм преживял това, наблюдавал съм как се държат съучениците ми, какви планове са имали ( разказвали че имат ). Целта на всяко лапе в днешно време е да удари къоравото, как да излъже, да намаже .... да прецака ...
Такива хора не заслужават уважението ми. А според моите наблюдения голяма част от населението в България са такива ...

Училището ми е дало малко, наистина много малко.

За мен как така прецени че съм се самозабравил ... просто ме отвръщава всичко в нашето подредено и простодушно общество. 

Хайде със здраве
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 6 месеца
О, аз не съм имала предвид теб в изброените качества - самозабравилите се и самовлюбени копелета са в страната ни на всяка крачка. Не съм имплицирала подобни качества за теб, в никакъв случай.

За теб питах дали си се самообучавал, защото съм забелязала, че когато премине един период в живота на човека, после всичко избледнява и човекът си приписва някакви "херойски" постижения и постъпки. А със сигурност, в етапа ти на училището е имало важни хора за развитието ти. изказвайки се по начина, по който ти го правиш, омаловажаваш качествата на всичките.  А самият факт, че сега учиш в чужбина показва, че си постигнал добро качество на уменията си. Ти си ги доразработил с труда си, но все отнякъде си почнал от нула. И някой те е напътствал как да стане.

Нашето общество открай време е малодушно - не знам дали е простодушно, но за мен е малодушно. Затова сега приветствам тази продължила тъй дълго стачка. Защото се намери прослойка, която да каже, че подигравката не може да продължва вечно. Исканията са за пари - т.е. не са идеални, а материални. Чудесно! В цяла свят се работи за пари. Но и за уважение.


Българските учители бяха насила докарани до ниво "посмешище". Не само заради идитоските си заплати, които рефлектираха в израждане на идеала за тази професия - изнудване за частни уроци, немарливо отношение, смешен външен вид, старомодно поведение, закостенелост... Искрено се надявам, че с тази позиция, демонстрирана в тази стачка, ще се възстанови очакването, че учителят е новатор, борец и градител на знанията. Чудесно е това.

И нека уточня - и в Бг да бях, пак щях да мисля същото. Иначе синът ни щеше да е седмокласник в Бг, което значи кандидатстване. Но позицията струва повече, не мислите ли? Ако трябва - ще бъде нулева годината. Ще учат у дома си децата, което също е възможно. Винаги се намира начин. Когато има чрезвичайни обстоятелства - природни бедствия, военни действия, терористични актове - трябва да има и чрезвичайни изходи и решения.

За мен отношението на Vod е наистина достойно и я поздравявам. Мисля, че така трябва. Останалото е егоизъм и нагаждачество.

А иначе си прав, че голяма част от децата на Бг днес са боклуци. За това, обаче са виновни родителите им.
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Надявам се да сте преави, и следващия път като се прибера в България да разбера че учителяt по математика XXXXXXXXXX, който си ляга с ученички е най - сетне уволнен, и че не се намира под крилото на директора ... и се амира в затвора

Ако това се случи , шапка ви свалям.

Хората които са уредили стипендия за чужнина на децата си, с което са взели шанса на много по кадърни ученици са в затвора за измама

Когато всичко това се случи ... тогава ще стане ясно че промяната е станала. Иначе не виждам причина подобмни "учители" да се поущряват и да се представят като стълбове на обществото, защото те тези конкретни примери са гадни нищожества, които също ще намажат покрай цялата ситуация ...
Vod.net
Vod.net преди 18 години и 6 месеца
Може би малко груба намеса от моя страна... ама все пак коментарите са след моето мнение... Та как да приема критики от някой, пишещ с толкова правописни грешки? Ако не си си дал труд в училище да понаучиш българския език, то хвани се сам - явно имаш претенции...Докажи, че имаш правото да ги критикуваш поне :)
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Хех....

ако не се хване някой за сламка няма да е интересно нали ?
Това, че пиша с правописни грешки е принципно без значение :)
или виждам нещата грешно
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 6 месеца
Stratovarius написа:"Bylgarskite myrzeliwi kopeleta ne moga da gi ponasqm, sega pak protesti srestu maturi, wisqt piqni po dupkite .... kakwo da ti goworq. Bydesteto na towa pokolenei zasluzeno ste byde miq4i na prozorci, raztowara4i na tirowe i podobni"
Не си спомням кога нещо прочетено,е предизвикало подобен гняв в мен!
 "Германецо",ако си позабравил български,ще те попитам на немски:
 Warst du schon immer so dumm,oder bist du erst in Deutschland so geworden?
 Bevor du die bulgarischen Kinder beleidigst,stelle dir die Frage,was fuer Nationalitaet du hast!Du -der neugewordene Deutsche!
 Извинявайте,че пиша на немски,но ми е трудно да обидя на майчиния си език.
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Копривке ... така го чувствам така съм го казъл. Ако потършиш в video.google.com ще видиш: " Некви малки 13 - 14 момиченца, ма тя бирата не е моя, ... , а най - много две да съм изпила ", а ако си в България, това са го давали по Господари на ефира. 

 Нито съм немец, нито парадирам с това къде уча или подобно, повечето немци също са малудушни и тъпи, но има голяма разлика в начина по който се държи младежта тук и у нас. Ако в България бутнеш без да искаш някое пишлеме в дискотеката ако не ти скочи да се разправя .... няма да стане ...

Така че, Копривке това си е моето мнение, което идва от опита и от нещата които аз съм преживял в България. И ми е все тая ти какво мислиш. И как така реши че моето изказване имплицира че съм глупав ...

Ти сигурно си много остра ... щом не си на това мнение или обратното, какво става с Демокрацията или я има само на хартия в БЪЛГАРИЯ. Или подлежа на разстрел че съм си казал мнението ?
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 6 месеца
 Директно ме питаш,затова и директно ще ти отговоря!
 Не знам,какво става с Демокрацията в България.От 7год. не живея в България и се боря с носталгията.Не съм гледала и "Господари на ефира".Ориентирам се за обстановката там предимно по интернет.Като се прибера,непременно ще напиша първите си впечатления за състоянието на демокрацията.
 5год.учих,работих,живях в Karlsruhe ,от 2 год.съм в Испания.И тук и там,хората ме уважават и разбират,а приятелите ме обичат,но през цялото време съм се доказвала и гордяла с България,въпреки негативното отношаение,че сме от "Източния блок" или от Балканите.
 Преди да обидиш българскита младеж,вгледай се внимателно в немската!
 Хората са различни,тук или там,има и добри и лоши,просто на някои са им се паднали по-добри карти при раздаването и са получили по-добър старт в живота!
 Не ни е достатъчно,че целият свят,благодарение на комунизма,ни брои за "втора ръка",ами остава и ние да го повярваме и да си го доказваме!
 Не пращай линкове за българската младеж и предавания,а използвай случая и се вгледай в немската!Може и с наблюденията,с времето,да ме разбереш!
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
Аз съм в Германия от около 4 Години. Имам приятели навсякъде и в България и в Германия, НО тук колкото пъти някой да ми направи нещо гадно  ( случвало се е два пъти, единия път не го броим, защото си бях виновен сам ), са го правили българи ( Българка ). В началото като бях сам, не ми помогнаха българи, те само ме спъваха, сам се справих, с помоща на тогава непознати много добри приятели немци. 

Както виждаш говоря от опит. Явно съм попадал на неподходящи хора. А и с изказването си не имплицирам цялата българска младеж, а хората които отговарят на описанието малодушни и тъпи, явно не си ме доразбрала. Щом сега се съгласяваш с мен че има и ЗЛОБНИ, ЗАВИСТЛИВИ, ОТКАЗВАЩИ ДА МИСЛЯТ, ЛЕСНИ ЗА МАНИПОЛИРАНЕ хора в големи количества, както и тук, но тук някак си не бие на очи, поне са отчтиви ....
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 6 месеца
 Да-а-а-а!И аз така си мислих!Коректни,точни,супер немците!
 Хайде смени климата и ги виж в Испания!
 Издухват си държавата до дупка!Верно,има много да се учим на маниери и не можем да ги догоним,нито по поведение,нито по фалш.Има и готини(и те са ми приятели),но има и толкова подли,че да не повярваш!Не искам да измествам темата,но разходи се до Майорка,да видиш,честните немци от Германия,ревящи,против безскруполните чужденци,които им се ползвали от системата,как си доят собствената държава,как са се забили в социалната си система и си  се радват на слънце и море със социални помощи,работейки на черно,не от нужда,а заради собствен кеф.
 Е,българите,поне сме принудени,за да оцелеем!Поне до сега не съм чула,българин,да се кефи,със социални помощи!И преди да си внушим,колко те са супер,а ние лоши,е по-добре да се замислим,кой къде и при какви обстоятелства е израстнал!И дали е наистина е лош,или е реагирал според обстоятелствата?
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 6 месеца
Верно отчтиви,но осигурени и спокойни!Е колко българи могат,да си позволят отчтивост,покрай безкрайната борба за оцеляване!Търпим си последствията от "Комунизма" без дори да знаем,какво е това?Не знам защо,но според Запада,сме родени в "Източния блок"и сами сме си виновни за това!
Vod.net
Vod.net преди 18 години и 6 месеца

Какво да отговоря - хайде да съм честна, няма смисъл от притворени слова.
Трябва да мине време, няма начин. Време, през което ще израстнат способни, обичащи професията си млади хора. Да си учител е призвание. Да си учител е не само призвание, но и тежък труд. Необходимо е да си добър човек, да обичаш хората около себе си и в частност децата. А това не винаги е лесно... Била съм учител в гимназиалния курс. За малко. Научих много неща, благодаря. Благодаря на прекрасните си ученици. Надявам се и те да са взели нещо хубаво от контакта си с мен. Но учителството далеч не се учи в университетите. И представа си нямаш какво те чака като бухнеш в дълбокото. И, както вече съм споделяла, частта с преподаването далеч не е най-трудоемкото и преди всичко - времеемкото в тази професия...
Ама аз пак бягам, а?
Не отговарям на въпроса...
Е, добре. Мисля, че действително има хора, които е по-добре да не са учители. Такива, които уронват доброто име на останалите. Закостенелите, тези с тесен светоглед например. Но такива хора има навсякъде. Да, ще кажете – но защо точно те да учат нашите деца? Това е огромен проблем за мен. Но как да бъде избегнато? Мисля, уви – не може да бъде избегнато. Някакво решение би бил контрол над качеството и съответното диференцирано заплащане.

Обаче – КОЙ ДА ВАРДИ ВАРДИЯНИТЕ?

Но някак си не приемам контрола да се извършва от директорите или от учениците. Оценката ще е толкова субективна, че ще дрънка.

Та – щом ще има матури, за да се види аджеба усвоили ли са материала учениците, защо, питам, на няколко години да няма изпити и за учителите. На национално ниво. По предмети. Не би трябвало да е трудно – та процента на учителите е по-нисък от този на учениците. Изпълнимо е.

Така, може би, некадърните ще отпаднат.

Но хайде първо да има способни претенденти за тези Работни места. Защото да си учител е и Работа. А човек работи, защото в днешните условности на Днешното общество той Трябва да си покрива материалните Нужди.

Albena
Albena преди 18 години и 6 месеца
Човеци-форумци!,мисля си,че има и един различен подход към патова ситуация-всички останали фигури по шахматната дъска ги бута човешка ръка.Аз съм от стачкуващите-вече шеста седмица и ще се върна в танцовата зала,защото там ни е мястото-на мен и на учениците ми само с декрет-принудително!,защото искам да гледам с чист взор и изправена глава учениците си и с вяра,че ние-сега,а те-в бъдеще-променяме за добро света в който живеем.
iskradocheva
iskradocheva преди 18 години и 6 месеца
И аз съм от тези, които вярваха, че живеем в нормална държава...
И аз съм от тези, които от първия ден стачкуват....
И аз съм от тези, които вярваха , че властимащите ще ни чуят...
Но от всичко, което става, вече не съм сигурна...
LubaRadoslavova
LubaRadoslavova преди 18 години и 6 месеца
Точно така ! Министъра ви току що каза, че преди "народните будители" са работили без заплащане, че това били истинските будители.В кой век живее този човек? И че не би трябвало да се сравняваме с Македония и Румъния. А с кого, по дяволите! Кой ни остава за сравнение? Подкрепям учителите.Точно те сега се опитват да събудят обществото, което иска да се обърне на другата страна и да продължи да си дреме.
Честит празник, стачкуващи учители !
LubaRadoslavova
LubaRadoslavova преди 18 години и 6 месеца
Копирано от друг форум:
" Гнус ме е да се върна на работа, а и лицето ми е покрито с вашите храчки, скъпи сънародници и родители, та не знам дали ще ме познаете. Аз съм тази, на която носехте цветя; аз съм тази на която звъните по всяко време, за да я използвате като безплатен психоаналитик; аз съм тази, която познава цялото ви родословно дърво и как детето се родило недоносено и затова в 8ми клас му било трудно...; аз съм тази, която гушка детето ви, когато то е тъжно, която го изслушва, която го гълчи, която го хвали, която със светнали очи се радва на успехите му, която му връзва обувките в първи клас, която му държи главата, докато повръща от препиване уви само няколко години по-късно, аз съм тази, чието име то не знае, аз съм класната или оная по... Аз съм тази, която вашите деца посещават години след завършването си, на която пишат имейли от чужбина, където са отишли да следват - аз съм некадърната, неграмотната, неквалифицираната. Аз съм уродът, извергът, рекетьорът, който трупа несметни богатства от частни уроци, плащания от партийни каси и сега ламти за вашите пари, които вие всички така добросъвестно декларирате. След някой ден детето ви ще тръгне на училище. Ще ме познаете ли?  "
Stratovarius
Stratovarius преди 18 години и 6 месеца
 Какво иска да ни каже всъщност автора:

"След няколко дена ще ми паднете кучета, тогава ще ви отмьстя за всичко."

Дай и изтчника да можем да говорим с автора :)

By bkasamlarla , 30 August 2007

За децата и техните родители

Ято щъркели, както всякагодина наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабои не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили.Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякнедостатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете ситака, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкотощъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

Legacy hit count
1063
Legacy blog alias
14414
Legacy friendly alias
УРОК-ЗА-РОДИТЕЛИ
Ежедневие
Размисли
Любов
Интересни линкове
За BgLOG.net
Забавление
Нещата от живота
Семейство

Comments1

Katia71
Katia71 преди 18 години и 6 месеца
Чудесна приказка и много поучителна!
By queen_blunder , 8 February 2007

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.


Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!


Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!


Legacy hit count
5685
Legacy blog alias
11134
Legacy friendly alias
Инструкция-за-родители

Comments8

stefanov
stefanov преди 19 години и 3 месеца
Идеално, това е готово за първата родителска среща в 1. клас.

Супер си.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 3 месеца
Благодаря ти!

Мислим еднакво с теб! Докато пишех статията, се чудех дали във вторник на родителската среща да не прочета тази статия или да я оставя за следващата година :) 

Ох, ако знаеш, вече ги сънувам тези първокласници :)))
nad_and
nad_and преди 19 години и 3 месеца
Тази статия е точно това, което трябва да чуе всеки родители от устата на учителя!

Поздравления!

Днес една колежка от начален курс ми даде да прочета една статия на подобна тема. Още не съм я погледнала. Но ако си заслужава, ще я препечатам и ще я постна тук.
Shogun
Shogun преди 19 години и 3 месеца
Чудесни са тези съвети. "Хвалете детето, критикувайте изпълнението". Някои хора са толкова далеч от това....
sestri4ka
sestri4ka преди 19 години и 3 месеца
Много е хубаво :))) Имахме нещо подобно закачено на таблото в Детската Градина. Тогава много се зарадвах, че са го сложили. Повечето от нас знаят тези неща, но често ги забравят. Не е зле да си ги припомняме от време на време.
die_Kirsche
die_Kirsche преди 18 години и 10 месеца
А сега посочете един родител, който спазва всичко това, не който е готов да го спазва, а който го спазва.... ммммммммм нали и аз така си помислих...
Можете да посочите и учител.......... даааа, пак няма...
И изводът е: "...колко хубаво нещо са думите..."
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 10 месеца
Права си, че няма идеални родители и идеални учители, но това не означава, че не трябва да знаем кое е правилно и добро за децата.
die_Kirsche
die_Kirsche преди 18 години и 10 месеца
Да знаеш как да направиш нещо и да го направиш е различно...
By queen_blunder , 8 February 2007

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.


Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!


Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!


Legacy hit count
2063
Legacy blog alias
16058
Legacy friendly alias
Инструкция-за-родители
Работа с родители

Comments

By Darla , 26 April 2006
Майката:  Мишо, свали си краката от масата, когато се храниш?
Мишо: Няма пък!
Майката: Чуваш ли, какво ти казвам?
Мишо (нацупено) : Аз пък тогава няма да си изям супата! Искам ти да ми помагаш със супата.
Майката (вече леко раздразнена): Ти можеш сам, вече си на 5 години и в детската градина знам, че се храниш сам.
Мишо остава супата си непокътната и чака (знае), че мама най-накрая ще вземе голямата лъжица и ще му напъха всичко в устата. Всъщност Мишо наистина може сам, но е открил, че ако продължава да настоява, да се запъва и да не си яде супата, то мама най-накрая ще го нахрани, а той ще е спечелил битката за надмощие с нея. Не че Мишо се чувства голям, а просто иска да провери дали "отвъд оградата тревата е зелена". :-)

Сценарият е измислен от мен, но като майка съм срещала подобни и далеч по-предизвикателни, уникални, шокиращи, комични, зашеметяващи тестчета от 4 годишния ми син. Сякаш иска да ми каже - "ха, да те видя сега, наистина ли си толкова добра, колко искаш да ми докажеш, че си?" :-)  Ами, старая се, сине!  Никой не ме е учил да ставам родител, но определено ми харесва, че ме караш да се замисля за тази наша велика отговорност - да бъдем родители и да възпитаваме децата си!  След 10-тина години, пак ще си говорим, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да прилагам съветите на д-р Рос Кембъл от неговата книга "Детето - как да го обичаме истински". Ето част от тях:

Детето - как да го обичаме истински
Д-р Рос Кембъл
С, 1994 Издателство Нов Човек


  "Родителите трябва да постъпват гъвкаво, за да  могат когато се налага да сменят похватите си. Те трябва да са способни и да се извинят. Нуждата от смяна на решението и от извинение е нормална във всеки дом.
 
Да бъдем гъвкави с цел да променяме уместно възпитателните си методи и да бъдем твърди са две различни неща. И двете са съществени. Твърдостта преди всичко включва нашите очаквания към детето и неговия отклик на молбите им. Ако очакванията ни са сурови (например, да очакваме от 2-годишно дете веднага да откликва на първата ни молба) ние постъпване неоснователно. Едно нормално двегодишно дете по природа е настроено негативно през повечето време и е твърде непослушно и предизвикателно. Но това е нормален етап от развитието му, нека го наречем " негативизма на 2-годишните". Тогава наказанието е неоправдано. Разбира се, любящите родители на 2-годишните трябва да бъдат твърди, но твърди в ограниченията, не е наказание. Тези родители трябва да контролират поведението на детето си чрез нежно маневриране - чисто физическо, например като повдигнат, обърнат, насочат или поставят в правилна позиция.

Този "негативизъм на 2-годишните" е съществен за нормалното детско развитие. Това е един от начините всеки от нас психологически да се отдели от своите родители. Може да изглежда като предизвикателство, но е коренно различно. Една от разликите между предизвикателството и негативизма на 2-годишните е войнствеността. Негативизмът у 2-годишните е нормален и не трябва да бъде наказван. Войнствената предизвикателност, от друга страна не може да бъде търпяна, а трябва да се справим с нея.
 
В процеса на растежа се засилва и способността на детето да откликва на устните молби и в периода 4 и половина години (за различните деца е различно) родителите могат да очакват детето им да откликне на първата ми молба. Ако не го сторят, знаят, че ще бъдат предприети мерки. Разбира се, те са свободни да изказват мнения по въпросната молба и евентуално да задават въпроси.

Страшно важно е да запомните, че да бъдеш твърд не означава да бъдеш нелюбезен. В очакванията си ние трябва да бъдем твърди и настоятелни,но бихме постигнали повече, ако ги изложим любезно. Любящата строгост не изисква от над да бъдем ядосани, гневни, гръмогласни, властни, с една дума - нелюбезни.
 
Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не  го правят.
 
Когато родителите  съзнателно са положили всички любящи и възпитателни мерки, а детето си остава  войнствено предизвикателно, те трябва да го накажат. Този вид предизвикателство трябва да бъде спрян. Наказанието трябва да бъде достатъчно твърдо, за да отстрани войнственото предизвикателство, но то трябва да бъде и умерено, доколкото е възможно, за да предотврати проблемите, които току-що обсъдихме. Ако заповедта или обяснението са достатъчни, за да премахнат предизвикателството, защо е нужно да сме по-сурови? Ако изолирането на детето в стаята му за известно време е достатъчно, добре. Ако отнемането на някои негови привилегии ще премахне предизвикателството, постъпете така. Нека сме наясно, понякога телесното наказание е необходимо за премахване на войнствената предизвикателност, но само като крайно средство."


Не зная вашето мнение, но аз не поддържам телесното наказание (пляскане, удряне, извиване на ухото, шамаросване и т.н)  като възпитателна мярка при децата. Ако един родител прибягва до такива действия, то ми се струва, че по този начин се разтоварва от напрежението си и признава своята слабост над ситуацията. За да бъда честна ще кажа, че ми се е случвало да напляскам по дупето детето си.  Но, откакто взех решение да не го правя, виждам наградата от себевладението си.  Особено трудно е да се прояви в атмосфера на изнервеност, безсъние и ако има една или две баби-защитнички, които ти казват, "Абе, какво му правите на това дете?".  Та, възпитанието не е шега работа! Сигурно затова много родители са се отказали да възпитават децата си?! 
Мда, кога ли ще отворя училището си за родители...?Smile


Legacy hit count
9822
Legacy blog alias
6242
Legacy friendly alias
Отново-за-Възпитанието-на-Детето

Comments7

Eowyn
Eowyn преди 20 години
Бе все ми се струва,че българският родител някак си не придиря много някой да му казва как да възпитава, та ако разчиташ на училището, гладна ще си умреш :)
Иначе статията беше интересна и полезна, добре,че намерих време да я прочета. Аз самата също си мисля, че "телесните наказания" не са за предпочитане, учихме го и по педагогика, обаче от друга страна ми се струва,че колкото пъти ми е бил удрян шамар - заслужавала съм си го. Но определено не е променяло нито мнението, нито поведението ми ...
Darla
Darla преди 20 години
Е, Еоин - аз такива надежди залагам на училището, такива картини в ума си виждам, а ти пък сега ми казваш, че гладна ще си умра.Smile  Добре, че си имам и друга професия, ама честно да ти кажа повече си припечелвам от извънработни дейности, например да изпитам няколко американци за нивото им на български език и разни други леки занимания. Хем доходни, хем ме гледат в очите и чакат да им дам оценката си.Smile

Аз пък съм на мнение, че хората са склонни да се учат, да четат специализирана литература и да се допитват до специалисти относно възпитанието на децата. Разбира се, има целеви групи на които всичко им е ясно и затова резултатите им са плачевни. По-скоро родителите избират на кой авторитет да се доверят, а българина по принцип е недоверчив. Още по-малко са отворени да приемат чуждият опит. Ама хора, всякакви!

Всъщност има степени на телесни наказания. По мои наблюдения майките (особено ако са напрегнати, изнервени) без да се замислят използват ръката си, за да ударят детето си - независимо дали си е заслужило, или не. Просто, това е инстинкт, тове е лесният начин да се надвие детето.  Не ги упреквам, но знаеш ли много лесно се забелязва кое дете е бито от родителите си. Едно такова дете при всяко протягане към него, дори и с намерение да го погалиш, то ще реагира по отбранителен начин - и това е неговата защитна реакция на "вдигане на ръка" срещу него. Да не говорим за психологическите проблеми, които ще се появят в по-късна възраст - страх, ниска себеоценка, може би и агресивност.... не знам, мен тази тема силно ме вълнува, затова пиша без някакви сериозни очаквания.

Благодаря, че си намерила време да прочетеш написаното. Разбирам, че е трябвало да прибаваш малко ентусиазъм към намереното време, но да ти кажа честно и аз невинаги чета  дълги статии в блога. Така че, мерси за вниманието!Smile
Eowyn
Eowyn преди 20 години
:) За нищо. Аз тук всичко чета, понякога с малко закъснение, но това са теми, които винаги си ме вълнуват и не мога да ги отхвърля с лека ръка.
Сега се замислих по-подробно и определено пътите, в които ми е бил лепнат шамар, се броят на пръстите на едната ръка. А 2 от тях бяха и в по-късна тийнейджърска възраст, което е по-различно. :)

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 7 месеца
Здравей Деси! Това, което си написала ме заинтригува като заглавие и реших да го прочета! Сега попадам на сайта и затова със закъснение се включвам.Аз скоро четох тази книга на Д-р Рос Кембъл и много ми хареса, но я прочетох на един дъх и виждам, че съм позабравила някои неща.Трябва пак да си я прочета и препрочитам.Много си права за наказанието, но аз съм малко експлозивна като темперамент(след което бъзо ми минава) и реагирам както не трябва.Синчето ми е малко все още, но дано бързо се отуча от този си табиет...и да не реагирам с шамарчета заради изнервеност!Явно това са отражения на приложеното върху мен самата възпитание, затова наистина трябва да сме много внимателни с децата си!Този автор има и езна книга за тийнейджърите - тя е продължение на тази, за детето и също е страхотна.Ако не си я чела, препоръчвам ти я.Казва се "Тийнейджърът - как да го обичаме истински" Деси, бих искала да те попитам нещо.Видях, че си писала в интересите си и християнство.Какво миаш предвид по-конкретно?Православна ли си?Не го приемай като натрапничество, просто ми стана интересно.Ако не ти е приятно, не отговаряй.Чао и успех във възпитанието!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 7 месеца
Скъпа Анонимке,
надявам се и ти да не го приемеш като наглост, но виждам, че имаш какво да споделиш и по въпросите на възпитанието, и по въпросите на отглеждането, така че ще ни бъде приятно да те посрещнем и като регистриран член.Така ще бъде и по-удобно за общуване.
Благодаря ти за вниманието към нашата общност :)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 7 месеца
E Eowy, регистрирах се! ПРиятно ми е да се запознаем! Аз съм Иванка Стратиева! Дано по-често да имам възможност да се включвам, че с тоя малкия времето е кът! Хайде чао и до скоро!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 7 месеца
Радвам се,че ще те виждаме :)
By ivka , 11 April 2006
Не знам защо, но напоследък се улавям, че когато ми е тъжно или ми се случват житейски несполуки мислия за благородни дейности. Аз по принцип много обичам да мисля за социалните проблеми на обществото, но в такива моменти ставам особено чувствителна на тази тема. Тя е и едно от нещата, които не ми позволяват да падна в черната дупка.
Страшно много обичам децата и ми става много мъчно за тези мъничета, които са без родители и ще трябва да отпразнуват поредния празник сами, т.е. в тяхното голямо семейство – приюта.
Преди години посещавайки зъболекаря, чух разговор между две възрастни жени. От него стана ясно, че едната жена всяка събота и неделя взима едно момиченце – сираче – от приюта. Осигурява му здравни грижи, забавления... Когато момиченцето излезе от кабинета, то беше на 7-8 годинки, очевидно изглеждаше щастливо и имаше хубава рокля и нови обувки, които жената му е купила. Разчувствах се и много се зарадвах, че все пак има милозливи хора.
Този случай е и повод сега да Ви предложа нещо, което не знам как ще приемете.
Предлагам няколко неща и всеки да помисли, кое от тях може да направи:
-                            да вземе едно малко детенце от  сиропиталището за празника и да му подари няколко щастливи мига в едно истинско семейство
-                            пак да се организираме, но не с играчки, а с козунаци, кифлички, кисело мляко и шарени яйца да посетим някой дом (кой откъдето е – по градове, защото едва ли всички ще могат да се мобилизират до София) и да зарадваме дечицата с внимание
-                            същото предлагам и за някой старчески дом – да осигурим програма и великденска трапеза, да станем приятели с тези хора в последните дни от техния земен път.
 

Какво ще кажете? Съгласни ли сте?
 

Аз смятам да взема едно детенце от интерната в Бургас и въпреки, че нямам много голяма финансова възможност да го направя щастливо за празника. Ще боядисаме заедно яйцата, ще приготвим трапезата, ще го заведа да гледаме “Иисус за деца” и ще се забавляваме.
 

А ето тук можете да прочетете някои мои мисли по темата.

Legacy hit count
888
Legacy blog alias
5883
Legacy friendly alias
Великден-и-децата-на-Бог-0E51A470FB4B4582A4F9904E57BA4361
Размисли
Нещата от живота
Семейство

Comments3

momo
momo преди 20 години и 1 месец
Моя приятелка искаше да вземе така дете за Коледа. Не знам как го е правила онази възрастна дама, но изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда от пръв поглед. Бюрокрацията е доста голяма. Трябва да се подаде някаква молба поне месец предварително, ако не и повече. После проучват теб и семейството ти. Всичко е с грижа за детето, разбира се, в какви ръце ще попадне, макар и за няколко дни само. Искам да кажа, че ще ти е трудно да вземеш детенце за Великден, но ти пожелавам успех в това благородно начинание!
Ако решите нещо за домовете, ще участвам.
Janichka
Janichka преди 20 години и 1 месец
Чудесна идея наистина, Лейди. Аз само че този път мисля, че няма да имам сили. Имам голяма нужда от почивка и ми се ще да подаря на себе си малко сън и време със семейството и любимите хора. Майка ми много би се зарадвала да й обърна малко повечко внимание от това в края на работния ден и ми се ще да я зарадвам.
Лейди, теб поздравявам за прекрасната инициатива. Ти си много добър човек :)
Eowyn
Eowyn преди 20 години и 1 месец
Дааа, определено е доста труден бюрократичният път, миналата година учихме някакви закони за децата по педагогика...Ако не беше толкова трудно, да съм взела 2-3 вече :) Ма те искат достатъчно пространство в къщата, доходи, кой ще се занимава с него...Аз нямам ни пространство, ни доходи, само либофф :)
By ivka , 11 April 2006
Наближават християнски празници и се запитвам какво държавата прави за народа и прави ли въобще нещо?
Много е тъжно, но е факт, че точно тогава държавниците ни се сещат за хората лишени от внимание, за самотниците и се втурват да правят благотворителност. Опитват се на база на едно добро дело да печелят гласове и привърженици. Не е ли жалко! Не е ли това подигравка, злоупотреба с положението на тези хора! И тогава следват въпроси като: Защо само по празниците се сещат? Защо само един единствен път го правят? Защо не се грижат наистина за народа?
Защото са забравили, че благодарение на тези хора са натрупали богатство и престиж, обществено положение. Защото са забравили, че тези хора дълги години са ги хранили. Защото не мислят, че един ден и те ще изпаднат в подобна зависимост и ще трябва да разчитат на младото поколение, на децата.
Какво правят те? Купуват оборудване, правят ремонти веднъж на 20 години, зареждат с бакалия, подаряват играчки и дрехи втора употреба. И това се казва благородство! Всички мислят откъм финансовата страна. Хайдеее, изтупват благодеянията си и си заминават. Никой не се сеща, че това са човешки същества и имат нужда от внимание и забавление, от грижи.
Сигурно сте попадали на интервюта на журналисти с деца сираци или хора в старчески домове. Когато ги попитат какво най-много искат какво отговарят? – родители, семейство, приятели. Една толкова проста, съкровена и макар, че е проста най-съществена и смислена мечта.
Учудвам се и на отношението на социалните служби. В интернет попаднах на няколко обяви на социални институции, занимаващи се с осиновителна и настанителна дейност и останах потресена от обявата им, от посланието, което отправят към младите майки. Вместо да ги мотивират да се грижат за децата си, да поемат отговорност и да си стегнат мързеливите задници ги окуражават пишейки съобщения, че съответният дом, служба приема деца на родители, които са бедни и следователно не могат да се грижат за тях. По-добре ли е да изоставиш детето си в дом, който ти предлага същите мизерни условия каквито и ти можеш да му предложиш, с тази разлика, че ти няма да лишиш детето си от така копняната от него родителска обич?
Приканвам всички бъдещи майки, на които им е минала мисълта да изоставят детето си, вместо да се жалват за окаяното положение в което се намират, да направят нещо, за да променят това положение и да не си оставят децата на произвола на съдбата!
Също така приканвам и хората, които имат финансова възможност да гледат дете, а се чувстват самотни да си осиновят едно приятелче. Така хем те няма да са вече самотни, хем детето ще е щастливо.
Legacy hit count
947
Legacy blog alias
5882
Legacy friendly alias
----Великден-и-децата-на-Бог--продължение-
Размисли
Нещата от живота
Семейство

Comments2

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 1 месец
Ох,миличка, не е само въпрос до желание да осиновиш...Много български семейства искат, но процедурат българско семейство да осинови българско дете е много по-утежнена, от колкото чужденец да осинови българче...Чакаш с месеци, мотаят те по служби...Могат да те докарат до отчаяние и отказ :(
Аз самата бих искала да помагам с нещо на децата от домовете, само че нямам право - защото не може всеки, който поиска,да отиде да се занимава с тях...Тоест, ако аз искам безплатно да уча 4-5 дечица на френски или английски - няма да ми разрешат....Въобще тия социални служби само утежняват ситуацията...Предполагам,че вършат и нещо положително,де...Или поне се надявам да вършат нещо положително.
Darla
Darla преди 20 години
Според мен благотворителност има, както и хора не само от държавните служби, които вършат нещо на практика. По-скоро липсва постоянство! Защото за едно сираче или възрастен човек нуждата от любов, грижа и внимание е целогодишна, а не само по празниците. Не казвам нищо ново, знам, че много осъзнават този проблем.

Да, има още какво да се направи относно социалната политика на държавата ни. Има ли воля? Има ли някой на който да му пука за другите? Има ли политици, които са готови да постоянстват докато социално слабите усетят лично резултатите? Може да има - един, двама...

А дотогава?
Да, майките да не изоставят децата си! Как обаче това да го осъзнаят циганките (нарочно не използвам термина ромки, защото в редица други езици термина е цигани) ?
Всеки да поеме своята лична отговорност!
А, който има призванието да работи в тази област - мога само да кажа, че шапка му свалям!
By Bozhidar , 16 February 2006
Възпитанието на децата е сложен процес , защото те правят това, което правим, а не това което говорим. Ето един текст, източник izvorite.com

КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

Legacy hit count
2655
Legacy blog alias
4658
Legacy friendly alias
Когато-мислеше--че-не-те-гледам

Comments5

Tanichka
Tanichka преди 20 години и 2 месеца

Страхотна статия, Божо !

Невероятно е как целият ни живот след идването на децата ни се превръща в излагане на показ на всяка наша постъпка, усмивка, ядосване, страдание, дори мисъл.... Все едно ставаш стъклен и всичко прозира през теб. И всичко което направиш или не направиш, помислиш, отсъдиш има последствие - дай, боже, по-често да е положително...

Много тежък товар, макар и тъй сладък.

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 2 месеца
Аз това го гледам от няколко дни и се чудя как точно да си оформя коментара. Имаше една серия на "Всички обичат Реймънд", в която Дебра казваше нещо от рода, че е нужно цяло село , за да се отгледа и възпита дете.Е, и аз го вярвам.Вярвам,че в известна степен всички ние като общество сме отговорни за възпитанието на всяко едно дете - дори тези, които не познаваме лично. Винаги съм се старала да бъда добър пример за братовчедка ми, защото както нейната майка беше за мен нещо като "пътеводна светлина" - имитирах я, слушах я дори понякога повече от майка си, така и сега дойде моят ред да бъда пример за Кристи и Борис. А като общество ми се струва, че трябва да бъдем по-добри едни с други, за да бъдат и нашите деца добри.И не пресичайте на червеноWink
Bozhidar
Bozhidar преди 20 години и 2 месеца
Уча се Таничка какво да правя, нали скоро ще практикуваме.
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
На мен това ми звучи по-скоро успокояващо:

Ето, ти не спиш - и някой го забелязва.
Ето, ти се тревожиш - и някой го оценява.
И ако ти искаш да разбереш другия и да се съобразиш с него - теб ще те разберат и ще се съобразят с теб.
Ето, ти си добър човек - и край теб расте един малък добър човек.

Така е, и така и трябва да бъде.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 8 месеца
Аз имам 7 месечна дъщеричка и винаги се чудия дали ще се справя с отглеждането и възпитанието й. Когато малко се поотпусна и не й обръщам онова внимание, което смятам, че трябва, защото например вече съм доста изморена или просто искам мислено да се изключа от контакт за да презаредя батериите, веднага започвам да се чувствам виновна и недостатъчна. И в такива мигове си мисля, че едва ли не я уча на недобри неща. И тази статия още веднъж ми напомни, че трябва 24ч в денонощието, 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината да съм на най-високо ниво. Вие така ли се чувствате? Това не ви ли уморява? Или аз нещо съм сбъркана?
By galinatrifonova , 31 December 2006

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.

Legacy hit count
211
Legacy blog alias
25163
Legacy friendly alias
Как-се-работи-с-родители-424AC0C8A89B4A3BBB7FF9C6EB9B2067

Comments