Искрено се надявам здравият разум ( Детето от 3 до 7 години е в предучилищна възраст и водещата дейност е играта. Преходът към същинско учене се осъществява в начален етап в училище.) да надделее. И това нечие упражнение "учебни програми" да отиде в кошчето като непотребно и вредно за децата от възрастта, с която работим. 
    Поех ролята на "работлив глупак". Участвах в редактирането на нещо, изначално сбъркано. И през цялото време не ме напускаше усещането, че бедите за предучилищната педагогика дойдоха след решението на някои университети да слеят двете специалности ( ПУП и НУП) в една.

В интерес на истината, този път академичното общество изглежда единно в неприемането на предлаганите проекти. Те изглежда са писани като в познатата ни приказка за гъсока, който искал да има шията на лебеда, опашката на пауна, човката на пеликана... Аз лично се запознах и с мнението на проф. Гюрова, което беше качено от нея в група "Детски учители" и то е отрицателно. Надявам се професор Гюрова да качи и тук мнението си, тъй като е член на общността, бих го направила, но нямам изрична оторизация за това.
  И още повече се надявам, след тези над 13000 прочита, сред които, със сигурност има и на отговорни хора в МОН, проектите да бъдат свалени от страницата му и да бъде прекратен фарса с широкото обсъждане сред учителска аудитория.

    Шели, не видях позиция на проф. Гюрова по ОН "Игрова култура", а много ми се искаше. Повече оптимизъм ми вдъхва изреченото от министърa на Образованието в новия кабинет: ".... училището трябва да подготвя децата да бъдат граждани. " И детската градина - също. Дано!

Нарочно няма да сваля темата от избор за деня. Няма да заглъхне само с прочитите. А после сме приготвили за МОН и една публична анкета колко от учителите искат да бъде вдигната нормативно максимално допустимата бройка на децата в група /както беше анонсирано на сайта на министерството/. Ако МОН си мисли, че мнението на шепа заблудени /е най-меката дума, която намирам/ учителки и директорки е решаващо и на това трябва да се базират промените - лъже се. И лесно ще го покажем.

родителски кооператив има точно определено  съдържание - група родители (често неформална - т.е. без юридическа самоличност), която организира съвместното отглеждане на своите деца в доучилищна възраст.

освен тях има вече поне 3-4 родителски асоциации, които са граждански организации, така че - вместо кооперативи е по-добре - "граждански сдружения и организации на родители".

и остава все пак един въпрос - доброто училище според мен е общо дело на професионалисти на ученето и граждани - родители и други. сегашните синдикати на учители ми образуват уртикария, но принципното изключване на професионалистите и принципното допускане, че организациите на гражданите ще уважат приоритета на интересите на детето, а профасионалните - няма да уважат този приоритет ми разваля хармонията на намерението.

Благодаря за включването, Мария!

Съгласен и с двете ти забележки. Нещо повече... и аз изпитвах известно смущение докато отрязвах така синдикатите, но... повече заради това, че по този начин ще си навлечем яростта на Такева. Та ще го махна това уточнение и ще заменя "кооперативи"-те.

Да разбирам ли, че духа на написаното и остатъка от текста са ОК за теб? 

Павка, Мария, и за исках да добавя нещо подобно. У4ителските синдикати в този им вид - в никакъв слу4ай :) Други у4ителски организации ако се появят междувременно - да, непременно! Ако няма смислени професионални организации - да се мисли за анкети, разяснителна работа и други на4ини у4ителите да бъдат вкллю4ени в процеса на реформиране на образованието.

П. С. Извинявям се за правописа, утре на служебния компютър ще редактирам.

Благодаря ти за включването, Ани!

И аз, и Мария те разбираме чудесно, обаче докато не ми дадеш формулата си за друг текст, оставям този така, както го виждаш. Там синдикатите не са изключени, но не са и изрично включени. Това си е едно добро компромисно решение... мисля.

----------------------

За малко разведряване на атмосверата ето тази великолепна фраза на Джон Ричърдсън:

"Що се отнася до бъдещето, има три типа хора:
такива, които му позволяват да се случи,
такива, които го реализират (случват), и
такива, които се чудят какво се случи."   

Павка, имаш моето ОК. Само да добавя- Професионален учителски съюз  може да бъде общност от  учители-професионалисти, готови да  се включат в етапите, а не синдикатите! Статутът на учителите трябва да е различен от този на наемните работници по КТ и  с техните синдикални организации. Видяхме какво направиха и до къде доведоха учителското съсловие. Няма да се случи дебат и реформа, ако синдикатите запазят позицията си да "съгласуват" :)

Да, разбира се, съгласна съм по принцип. Много пъти сме говорили през какви етапи трябва да премине обществото в пътя си към по-добро образование.

Просто ми се иска да допълня, 4е има един процес, който все пак трябва да върви успоредно  с вси4ки тези етапи. През цялото време  трябва да има широка обществена дискусия, която да се изразявя не в говорене за образование по принцип, а да бъде нешо като разяснителна кампания - какви мерки предвижда правителството, от какви принципи се ръководи, защо е необходимо преминаванетопрез всеки от изброените от Павел етапи и т.н. Изобщо, българските граждани трябва да знаят /и това да е реален факт/, 4е тази мащабна реформа не е нещо, което им са "спуска" за пореден път, а да
бъдат вклю4ени в процеса максимално. Трябва дазнаят какво се върши и да у4астват в дискусиите до колкото е възможно.

Не знам дали има смисъл да бъде вписано специално в предложения от Павел текст, но по принцип не бива да го забравяме.

Оше нещо - мерките, които Нина е предложила в темата по-долу аз ги нари4ам "спешна помощ" :) Ако не бъдат въведевни 4ас по-скоро, просто в близко време няма да има изобщо какво да се реформира.

Дали ще го пишем в обсъждания в моменте текст - оставям на вас да прецените.

Благодаря за подкрепата и коментара ти, Нина!

ninarichy wrote :
... общност от  учители-професионалисти, готови да  се включат в етапите, а не синдикатите! [...] Няма да се случи дебат и реформа, ако синдикатите запазят позицията си да "съгласуват" :)

Ммммммммм, да. Мисля, че всички тук сме наясно с тази работа. А това със "съгласуването" не му е мястото тук. То е евентуален механизъм (порочен!) за взимане на решения в хода на реализацията на промяната, която още не е започнала. Та,... тук говорим само за това, как да я отпочнем! За нищо друго!

С това мисля, че отговорих на питанката на Ани. Все пак да се повторя: не им е мястото тук на "спешните" неща.

А с тази наша отворена дискусия (по-отворена от тази аз не мога да си представя! ) мисля, че даваме шанс на всеки да каже своето, да поправи или допълни "моето". Това е всичко друго освен "спускане" на някакво решение! И "Новото образование" ще продължи да работи така каквото и да става, каквато и тежест, малка или голяма, средна или супер-най-голяма да има . ГАРАНЦИЯ!

Отново, това не е тема, която да попадне в "позицията". Като се съберем отбор истински реформатори и отворим разговора по първа точка, тогава ще поставим въпроса за приключването на практиките за "спускане" на всичко от Дондуков 2. Ама това е разговор за духа и посоката на промяната, който за сега си го водим само ние тук... за жалост.

________

Понеделник Банчева събира НПО-тата (не зная часа. Ще пиша, като го разбера). Някой от четящите може ли да иде да ни представя? Нинка? Шели?

Мога да прехвърля задачки от понеделник за събота-неделя, и да си го освободя. Не знам обаче час, място, регистрация...Инфо някаква?

ninarichy wrote :
Мога да прехвърля задачки от понеделник за събота-неделя, и да си го освободя. Не знам обаче час, място, регистрация...Инфо някаква?

Благодарности, Нинка!

Писах на Явор (Джонев) да ми каже ориантировъчен час, ама той май зависи от разписанието на Мариана. Ако ти имаш директен контакт с нея, е добре да го използваш, а?

Нямам :) А Явор не може ли да  представи  етапите,около  които сме се обединили в съгласие, и да защити целите....

Следя дискусията с интерес и съм съгласна с текста на писмото.Един чисто технологичен съвет:Предлагам да отпадне вторият абзац от въвдението в Италик.Мотивът ми е, че всеки който се интересува може да влезе и да види брои коментари и одобрения.
Стискам палци на Нина и успех на срещата.

Благодаря за включването с подкрепа и хубаво предложение, Доротеа!

Готово! Махнах от текста информацията за броя на одобрилите, коментаторите и читателите на тази тема.

Ето, че е време за стоп на поправките (освен правописните, искам да кажа  ).

Обявявам текстът за окончателен!

Да си пожелаем посланието ни да намери добър прием! 
Успех в понеделник, Нина! 

Бях, чух и видях :) На срещата не се говореше за образование, а се спореше по точки от Правилата за определяне на членовете (НПО) в Обществения съвет към министъра :) Участваха представители на организации от гражданската инициатива   Диалог за бъдещето.  Единствената добра новина за нас е,  че бяхме единодушни в искането си към Мариана Банчева: СИНДИКАТИТЕ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ да не участват в Обществения съвет  (имат си представителство в Тристанния съвет).  Имаше много "разнопосочни" и "ексцентрични" предложения кои НПО да бъдат предложени на Министъра за одобрение,  по какви критерии да бъдат  "избрани" и кой  ще ги  избира :) Не съм участвала в  обсъждането, не съм се изказвала, не съм предлагала:) Вие ми делегирахте право да представя и аргументирам становището на Новото образование  за "реформата" към настоящия момент - март 2013, но темата на сбирката беше съвсем друга: Правилата, по които да се направи обществен съвет към министъра :) OS-pravila_2013.doc

на 26 март Вчера  М., между другото, писа (до всички участници в стещата):

"Само аз ли имам чувството, че обръщаме повече внимание на въпросите кой? и как?, отколкото на въпорса какво?, в точния отговор на който обикновено се съдържат отговорите на кой и как."

 

на което

аз отговорих (пак до всички):

Вече си прочела в моя предишен имейл, че не само ти имаш "чувството, че обръщаме повече внимание на въпросите кой? и как?, отколкото на въпорса какво?". Нещо повече: ние изобщо не сме се занимавали, камо ли изчерпали, въпроса ЗАЩО? Къде изобщо искаме да стигнем, та замисляме тази машина?  И тъкмо тази липса е в основата на провала на всички... общи политики и концепции, и на половината от инициативите на "добрите герои" като вас.

 

Има да се размонтира цяла една система, която неумолимо занулява ефектите от иначе много хубави практики и проекти (и техните инициатори!). Има да се монтира цяла една нова система - демократична, "децентрализирана" ако предпочитате, на нейно място! И от визията ни за тази нова система трябва да почнем, а не от другаде! Иначе работа е на парче, "ден да мине друг да дойде" и все същата тъмнина независимо от светлинките тук-таме (благодарение на вашия къртовски труд!). Липсата на визия и патологичното концентриране само върху делничните работи и текущите проблеми е основната причина за това 20-годишно буксуване на реформата. Дано да сте наясно.

Кой от вас ще ми обясни защо още продължаваме да слагаме в един кюп Науката (разбирай "БАН"), Университетското образование и Училищното образование? Че и "младежта"?!...?!  Още ли не сте разбрали (според мен сте го разбрали, обаче инерцията е страшна!!  ), че управлението на детската градина и училището са на разстояние "от небето до земята" от научното изследване? Още колко трябва да чакаме, за да си поискаме едно Министерство на училищното образование? Че всеки път, като се заговори за нов министър, всички започваме да се питаме от училищното образование ли ще е, от университет ли някой, или от БАН!!? Понеже от това зависи страшно за чии нужди ще се грижи "новичкия" и кой ще храни най-много, предвид че парàта така и не стига за всички... Аз искам и настоявам за училищното образование да се грижи Министър на училищното образование - МУО! Не МОН не МОМН, ами МУО. Това е фундаментално! Това е част от моята визия за бъдещето, която ви каня да допълвате със свои елементи. Това е първото нещо, което трябва да направим, за да подкараме промяната. Около тази работа трябва да се обединим. Не около друго!

 

Дано съм достатъчно ясен... 

Разговорът, проведен тук, породи спонтанно темата за "Защо и кога стратегията е по-важна от тактиката". Така че следвайте продължението там.

Споделям мнението. Не искам 100% отличници, защото това НЕ Е НОРМАЛНО. В противен случай как да обясня защо текущите оценки са 3 и 4, а на външното оценяване и по четирите основни предмета е достигнат максималният брой точки.

Понеже, според някои посетители, коментарът ми противоречи на добрия тон в блога, ще нанеса корекция. Искам онези, които знаят да покажат, че наистина знаят! Няма да ми е приятно, ако някой просто огражда отговори на късмет (понеже му е все едно за разултатите), налучквайки верните отговори и по този начин обезсмисли труда на дете, което цяла година е било отговорно, но накрая прояви повечко тревожност.

Колеги, миналата година преподавах на четвърти клас и наистина желанието ми беше такова - едва ли не всички деца да се представят отлично. Тази година съм оценител и разсъждавам по-трезво. Добре, когато правя контрол на децата с тест, изработен от мен, резултатите са различни, според възможностите на учениците. Така, че нормалната ситуация за един клас е да има и всякакви оценки. Единственото нещо, което ме притеснява е това, което споделя и Дани - за съжаление има ученици, които ограждат отговори на "тото". Имах следния случай. Момиче, което нямаше възможности, родителите не му помагаха и настояваха за самоподготовката, т.е. през годините получаваше четворки, тройки, на теста излезе със 17 точки. В същото време деца, които имаха само две грешки бяха с 18 точки. А те са полагали на макс усилия цели 4 години. За тях ми е думата.

Споделям мнението ви, колеги.И аз миналата година преподавах в четвърти клас.Направи ми впечатление, че родителите на учениците така се вълнуваха, като че ли завършваха ВУЗ.Питам се дали ще бъдат толкова отговорни през следващите учебни години.Или само някои от тях...

Колеги, как приравнявате точките от външно оценяване към оценка? На нас ни казаха да чакаме да качат в сайта на министерството скала за приравняване.

Успех, колеги!Утре ви е последният ден за външно оценяване.А ние си знаем, че колкото и точки за получат учениците, каквато и оценка да имат, това се е градило четири години.Според мен тези оценки трябва да се считат само текущи.

Скъпи колеги, споделям загрижеността ви. Тази година водя четвърти клас и моите ученици се явяват на изпитите. Радвам се, че показват това, което знаят и могат. Резултатите им може и да не са блестящи на фона на други училища, но знам, че постижението си е само тяхно. Нямат помощ от други - квестори или оценители. Винаги съм споделяла мнението, че борбата трябва да е честна и спортсменска. А и в следващи години резултатите лъсват. Ако всички ученици в четвърти клас толкова много знаят защо в пети картината се обръща? Наистина, защо?

А за скалата - тази свалих от миналата година. Не знам дали ще е същата, но поне ще ви ориентира какво да очаквате. Би ми било интересно да споделите и какъв е средния успех на класа ви в точки. Искам да знам къде се нареждат моите ученици.

Skala za ocenqvane na ban6noto izpitvane.doc

Един от отговорите на въпросите ви е - тестовете са много лесни и скалата за оценяване е много либерална. Нека тези, които проверяват да кажат колко от децата са с резултат под 50 точки. Това са реални двойки, но ще бъдат четворки.

Привет и от мен! Последна безсънна нощ...и аз се вълнувам заедно с моите ученици:) Колеги, след напрежението по външното оценяване, ще подготвяте ли и изходни нива? Лично за мен са напълно излишни...

Абсолютно съм съгласна с изказаното мнение, колеги! И аз държа децата да покажат реалните си знания. Затова обясних на квесторите, че ако се опитат да подсказват, това ще е в техен минус, защото са колеги от средния курс. Догодина няма да пропусна да им подскажа, че при мен всички деца са били отличници. :))) Удовлетворена съм от факта, че в последните дни направих с класа тестовете от миналата година. Резултатите от тях и от тези изпити са абсолютно еднакви. Много искам и разчитам резултатите да са реални. А що се отнася до резултатите в 5 клас, аз се убедих, че стъпалото в знанията между 4 и 5 клас е огромно!!! От там идват затрудненията на децата.

Чопър, какви са тези 50 точки? Та въпросите са 20 и всеки носи по 1 точка.

Аз подкрепям идеята да споделим резултатите в специален постинг, но нека да получим всички резултати.

Скалите (за превръщане на точките в оценки) се правят от самото начало на външното оценяване, след като приключат тестовете и се съберат резултатите.  Аз лично съм от хората, които са твърдо против тази "патерица", но признавам, че разбирам причината, която кара МОМН-ЦКОКО още да не се осмелява да определи скалите като в нормалните тестови системи - предварително.

Тестовете се правят за диагностични цели и търсят дали децата са достигнали приемлив национален минимум. Затова не се сърдете, че не дават "реалната" разлика в постиженията на учениците, които работят много и тези -- които не работят достатъчно. С едно стандартизирано тестване може да се провери едно нещо (не 2 или повече). Т.е. ако търсите достигане на общообразователен минимум, не можете със стандартизирания тест за него да научите и колко деца са стигнали най-високите за възрастта си нива на овладавяне на знания и умения и/или колко имат специални таланти и в какво. С две думи - много малка част от това което сте постигнали с децата през годината се показва от това стандартизирано оценяване. Тя е много важна за държавата (дали всички деца на 10/11 г. разполагат с минимума на знания и умения за 10-11 годишни), но не казва всичко което сте направили вие и децата. Не я приемайте като цялостна оценка нито за вас нито за тях. И - да - напълно съм съгласна, че мястото на тази оценка сред останалите е - място на текуща оценка. Да не би някой да иска да я направи срочна, че Поли го споменава?

 

Аз проверявам тестовете и на таблиците с резултатите направо, блести когато на учениците е подсказано грешно. Ясно се вижда как на един въпрос учениците в една от стаите отговарят по един и същ начин грешно, а в другите стаи има грешки, но не са масови. Явно някой толкова много си мисли, че знае материала за 4. клас, че налага мнението си на другите. За щастие вижда се как 1-2 отличнички не са се подвели и са писали това, което смятат за вярно.

Днес масовата грешка е при стенопис, мозайка и договор. Как е при вас на този въпрос? При доста деца това е единствената грешка. Е, има и работи с повечко грешки, но кажете ми НОРМАЛНО ли е за 16 часа да се научи стабилно такъв огромен исторически материал?! Всеки час - нов урок!   Съдейки по работите, които успях да видя за малко, моите деца имат по- малко грешки при географско- икономическите задачи, а при историческите са повече. Извод: или материалът е много за тези часове, или е труден и неподходящ за възрастта. За себе си, както и за вас /като съдя колко презентации и тестове по предмета публикувахте/ мога да кажа, че този предмет никак не се неглижира, а напротив. Моля, споделете какви са вашите изводи, както за ЧО, така и за другите предмети.

Аз реших да си направя мои ИН. Причини: ще включа повече въпроси със свободен отговор и упражнения, където няма да налучкват, а ще мислят, ще дават  свои примери, ще решават задачите на листа и ще покажат дали знаят, или е тото, както казаха колегите тук. Така и оценките ще са по- реални, а не в 5 клас "колата да се обърне"- шестичките станали четворчици и дори тройчици. Имах вуйчо, който ми беше учител по Български. Та той казваше навремето: 'Не искам тези, които ще ги учат след мен да ме питат "Ти на какво си писал тези оценки и на какво си ги научил?" Искам да не ме  е срам от мене си." . И аз искам да ги изпратя в 5 клас по живо , по здраво, но според труда.  Ще има натоварване и за децата, и за мен, но мисля, че ще  е за добро. Лошото е, че всичките трябва да се направят за още 7-8 учебни дни. Започвам още в събота. Утре съм ги оставила без домашни , и без уроци- ден за почивка преди последния рунд.

Грета, въпросът със стенописа, мозайката и договора прилича на въпроса с клопката. Аз също искам резултатите да бъдат реални, за да бъде честно и справедливо за всички деца.

Ех, че хубава тема! Аз също съм за честни резултати! Нека да видят, че учебниците не са на ниво начален етап, а също и програмата- всеки час нов урок! Какво е това? Кога ще научим децата на честност?! А за грешно подадените отговори... няма думи! Съгласна съм с Дани- какво ще кажем на родителите, чиито деца имат 3-4 като текущи оценки?

Колеги, какво мислите за критериите за оценка на диктовките? Проверявам тестовете по БЕЛ вече 4 години. И винаги има недомислици. За пропуснати думи и за тирето в "по-късно" се отнемат по 0,5 т. Има парадокси: за 6 пропуснати думи и за едно тире оценката е еднаква. Но знанията не са!!! Кому са нужни тези резултати? Те не са обективни. Господа, които правите тестовете, постарайте се повече! Или се допитайте до учителите. Иначе си играем на проверки. И е така вече 5 години.

Точно това е сериозен проблем - и за една грешка, но фиксирана в критериите,  и за много повече, но непосочени или по един критерий, оценката е същата. Явно е нужно по-сериозно обмисляне.

 

Наведе ме на разсъждения коментара на Гинчето за материала по ЧО. Наистина географската част е много по-лесна за учениците. Историческата част ги стресира, а парадоска е в това, че учебниците са пълни с информация, години и събитя, които трябва да се научат за много кратко време... И защо след като толкова много години се изучават в тестовете няма нито една! Поне да бяха попитали кога е създадена българската държава, или кога е създадена славянската писменост, кога е покръстването... дати които е задължителна да знае всеки ученик, а не дали договорът е писмен източник или стенописът... Въпроси, на които едва едва ли ще обърнат внимание господата от Министерството. Според мен задължително трябва да присъстват поне 5-6 години от историята на България!

Да не говорим за стила на учебниците, особено в историческата част! Академичен и труден за разбиране и възпроизвеждане от децата.

Рада, съгласна съм с теб, че въпросите, дадени в теста, не са най-добрите. Има толкова важни исторически събития, които трябваше да намерят място в него, а не такива некоректно поставени и маловажни въпроси.

И аз съм проверяващ по БЕЛ. Абсолютно си права, Мария Даскалова. За мен това външно си е абсолютно ненужно в този си вид. Необективно.

За ЧО- никой не може да ме убеди, че 32 часа са напълно достатъчни за овладяване, затвърдяване и оценяване. А теми като "Политици на България" нямат място в учебника. Сега съм в трети клас, визирам учебника на "Просвета". Който си е въобразил, че 10- годишно дете ще прави разлика между политик, държавник, владетел, много бърка. И още куп недомислици има там- ... обществото- групи хора с общи цели и интереси; но и комитетът също е група хора с обща цел; ... за Апостолите, които са първите ученици и последователи на Иисус Христос и връзката им с Апостола на свободата, защото децата ме питаха дали са се познавали:)))))... и как в един урок скочихме от 1888 година до късите поли, джинсите, ресторантите, попконцерти, самолети...

Децата разбират историческия материал до падането ни под турско, османско робство- присъствие, или каквото там го измислят производителите на учебници. Въпреки че според същия учебник може и да се замисля дали въобще сме били под някакво робство- хората си живеели заедно, пеели, празнували, направо да се чуди човек защо им е било това Априлско въстание! И тази Руско- турска война. По- нататък ми се струва, че не е за тях.

Аз искам да попитам, кога ще излезнат резултатите ?

Май никой не разбра за какво иде реч....

:)

Пишеш добре. Умееш да разказваш. Доста асоцииации ми навява написаното за случки случили се покрай мен. Нямам време да прочета текста до край, довечера това ще сторя, но е хубаво разказано.

 Почакай, за твоите постове винаги се нуждая от повече време и спокойствие, за да им се насладя. От вчера отлагам прочитането, докато ми отшумят емоциите от новините, за да мога да потъна в твоите разкази :)))

:)))))))

Е, чакам!

 

:)))))

Ела, добре дошла! Приветствам Ви от името на всички като първия участник в нашия конкурс   !!!
   Това, което сте написала, за мен е изключително полезно. В критериите, заложени като ориентир за готовността на детето за ущилище от общо 8 критерия, само 2 визират конкретни знания на детето . Останалите 6 са изцяло от областта на комуникативните умения, социалната и емоционална интелигентност - нещо, което в нашите ДОИ е обърнато точно наопаки. Прави ми впечатление и, че отговорността за подготовката на детето за училище се разпределя между учителите и родителите, както косвено и върху институциите, осигуряващи наличност на база и качествена програма. В България тепърва ще трябва да говорим за това какви умения е необходимо да изгражда родителят у детето си, за да му помогне да се подготви за училище. Ако мога да ги обобщя според Вашата схема те са:
-развиване на любознателност и любов към книгите;
-включване в разнообразни преживявания, свързани с научаването;
-активен контакт с детето при всяка възможност с обясняване на причини и следствия;
-приучаване на дисциплина;
-подкрепяне на креативното развитие на детето чрез изпробване на едни и същи действия в разнообразна среда;
-утвърждаване на добро отношение при общуването с другите.
   Та това си е цял родителски кодекс!!! Колко много има да мислим и да правим в това отношение.
  От учителите, според Вашия пост, се изискват основно 2 неща:
1. Професионализъм;
2. Партниране с родителите
 А от институциите:
 - " учебна  програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете".
    Дотук аз намирам всичко за изключително полезно и възможно за изграждане в България, при добронамерени усилия и професионализъм от страна на всички активни субекти в образованието.
   Слагам един плюс и очаквам продължението с нетърпение.

Благодаря много! Страхувах се малко как ще бъде приета публикацията ми...

За мен всичко, което обсъждаме сега, е много важно - обучавана съм в българско училище, а децата ми се налага да учат по абсолютно различен начин, да не говорим за чуждия език. Затова аз живо се интересувам не само от училището им, от това как изглежда класната им стая (снимки ще постна при първа възможност), но и от това как работи цялата система.
Затова ходя по семинари, училищни екскурзии, доброволец съм за различни мероприятия, участвам в родителско-училищния комитет...
И както забелязвате и вие, много характерно тук е споделянето на отговорността! Детето не се "хвърля" на учителката в детската градина; родителите са напътствани (та дори и с тия брошури, които ни раздават непрекъснато - все пак не всеки родител е завършил педагогика, да не говорим, че огромна част са емигранти и иначе трудно биха се ориентирали) какво да правят, за да помогнат на детето си ДА ОБИЧА и цени училището. 
Умирам от срам като си спомня откриването на учебната година в детската градина в България, където съм учила аз и където почнаха обучението си двете ми деца. Аз ги заведох с букети в ръка, за да чуят как една майка от малцинствен произход (тя има и "жълта книжка", което я "извинява") псуваше учителките пред своите и нашите деца.
Та, макар и това да е само изолиран случай, аз мисля, че много родители имат нужда от  ясни и конкретни напътствия - как, какво и защо се прави в детската градина.
Безумие е да товарим учителите и с цялото възпитание на едно дете.
Затова имаме нужда от: добри програми, съобразени с ВЪЗРАСТТА на децата; обучение на самите родители (винаги може да се намери форма, която да не ни обижда :));  и разбиране у  учителите  как да си партнират с родителите (особено като споменатата по-горе майка), без да се чувстват персонално засегнати, когато родителят е критичен за нещо.

PS   Сега погледнах анкетата отстрани - за мен най-важно е да се "промени нагласата на обществото за целите и същността на образованието". От политиците ни не очаквам много, техните деца учат в частни училища и имат осигурена работа дори при доказана семейна некадърност.

Откривам в коментара Ви и още една възможна тема за дебатиране - Материална обезпеченост и организация на средата в детската градина. При нас нивото е изключително различно, но в повечето случаи добрата материална среда е плод на усилията на учителките в съответната група и добро ръководство от страна на директора. Ако публикувате снимки, ще можем да обменим идеи и да коментираме какво можем да променим със собствени усилия; къде трябва да търсим сътрудничество с родители и инстанции. Аз също обещавам да снимам през следващата седмица и да изпратя снимки от места-открития в моята градина, това могат да направят и всички останали колеги тук. Това ме провокира, защото организацията на средата влиза в длъжностната ни характеристика, без да коментирам огромното и значение за развитието на децата.

Предучилищната група, която малката ми дъщеря ще посещава тази година, е към основното училище, в което учи по-голямата. Ще направя снимки, за да покажа начина на организация на пространството и материалната база.

Радвам се, че тази ценна публикация получи още един плюс. Искам само да помоля гласувалият с плюс да обоснове оценката си, както е според регламента на конкурса  - иначе трябва да не признаем оценката. А би било изключително жалко.

Благодаря на всички, които са прочели статията. Бих искала да знам мнението на тези, които са дали оценката си досега, заради регламента на конкурса (необоснован "+" не се зачита като положителна оценка), но най-вече заради диалога. Идеята на Общност "Предучилищна педагогика" е ценна и уникална именно с това, че дава възможност на едно място да се съберат и обменят идеи хора, на които наистина не им е безразлично как/защо/какво става в българското образование.

Здравейте колеги, за мен тази информация беше много полезна и подтвърждава вижданията ми относно отношението  учител-родител.Аз 
съм учител от три години , но имам впечатления от системата /имам две деца/."Училище за родители" ни е наистина необходимо, защото никой родител не е готов за това и се опира  често на опита  на  своите родители.Давам  своя плюс за полезната информация.

Мила Ели, едното от плюсчетата го сложих с чиста съвест :) и с ръка на сърцето! Радвам се на желанието ти за споделяне, на откритостта и на добронамереността ти, което вече ме впечатли и в други твои мнения в общността, все по теми, свързани с образованието. Намирам за себе си заразителността на прочетеното от голяма полза. Жадувам спокойствието и времето, което една майка има, за да се отдаде на децата си. Отчитам липсата на време за себе си лично като голям минус...
Радвам се, че си сред нас, Ели!

Dafi,
Наистина сега повече отвсякога родители, учители и ученици имат нужда от система от ясни правила. Преди всичко беше ясно - първо си чавдарче, после пионерче, после комсомолец. И всяка организция си имаше правила и задължения.
Днес родителите не могат да ползват възпитателните похвати на своите родители - оказва се, че те вече са остарели, не са "готини".
И така в настъпилия вакуум се настаниха  ненаказуемото поведение, наркотиците, цинизмът.

А нереформираното ни образование се задъхва пред гледката на този Апокалипсис...

И се оказва, че "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се"...

Galina_fr,

Благодаря!
Много пъти съм размишлявала за ефективността ми като преподавател.
Аз съм родена в учителско семейство - баща ми, майка ми и двете и`сестри плюс 3 от децата им са учители - като се почне от детската градина, та до университета. Така че познавам системата отначало докрай. На теория. Но практиката иска много повече от нас, отколкото диплома и богата обща култура.
Практиката изисква да можеш да реагираш правилно и възпитателно :), когато ученик се държи лошо (пие, псува, удря учител...).
Да можеш да обясниш на родител, че двойката, която си написал на детето му, не е заради това, че са бедни и не могат да му купят друга оценка,  "а на Иво си писала 3, госпоо, ама той баща му е богат...".

Често се проваляме именно в практическото приложение на теорията, защото и ние сме хора.
И защото е лесно да се оправдаем с нашенското "всички правят така".
Ако обаче на всеки родител и ученик на 15 септември се връчи лист с 10 ясни и написани на достъпен език правила, за всички ще е по-лесно.
Има само едно условие - тези правила да важат за всички, и неспазването им да носи наказание независимо дали бащата е "богат", дали се казва Станишев, Петков или Иванов.


Отвлякох се, а всъщност исках да кажа няколко думи и за ролята на майката във възпитанието:
по принцип майките могат да се разделят на 2 подгрупи:
работещи и домакини. И за двата вида е характерно, че с радост биха си разменили местата :).
Работещите се кахърят, че не отдават достатъчно време и внимание на децата си. Стоящите вкъщи копнеят да могат да посветят малко време и внимание на самите себе си...
Каквато и да е подгрупата, към която принадлежим, ние сме преди всичко майки.
Т.е. чувството за вина е наша втора природа :).

Ела, дадох "+" за статията ти , и ако беше до мен щях да ти стисна ръката. Ако всички родители обграждат децата си с толкова внимание нещата съвсем нямаше да стоят така, както сега.Аз съм от работещите майки,но за щастие съм на 7 часов работен ден, който започва по-рано сутрин и се прибирам по време, в което се прибират и децата ми.Това в случая е много хубаво,защото като се приберат от училище винаги съм насреща им.И 2-те споделят как е минал денят и т.н.,но като се замисля за децата чиито родители /и двамата / сутрин излизат в 7 и се прибират в 7 и като се приберат децата/ако са по-големи/ вече са излезли   направо се чудя кога ще имат възможност, ако нещо ги тревожи да го споделят с родителите си.И после защо вземат наркотици,защо това,защо онова...
Като бях малка,майка ми беше от работещите /то тогава нямаше безработни/ и на нея не й оставаше много време, но споделях , когато имах проблем.
Аз станах майка много млада- на 21г и смятам, че тогава не съм била узряла за това.Имам две дъщери:голямата е на 16 ,а малката на 9.И 2-те са учили в едно и също детско заведение.Много бях доволна от учителките им и досега като се срещнем е голяма радост за децата.Едно нещо само не ми харесваше в градината и се ядосвах: защо събирахме допълнитено пари,като си пащахме регламентираната такса за посещение.Навсякъде по медиите се тръбеше, че учебните помагала са безплатни и същевременно като ходехме на род. среща искаха пари.Подразних се от факта,че в другите градини събираха например 30 лв., а в нашата 60.Аз бях дала 40 и реших да не давам последната вноска / на род. среща бяха казали, че парите са за материалната база :сенници , щори и т. н. /.Според мен материалната база е работа на Общината и като не дадох парите ме извикаха при директорката на ОДЗ-то ...На другия ден ги внесох, защото имах чувството, че съм им "трън в очите". Най-много ме беше яд, защото децата бяха последна година в градината и все пак това е работа на Общината да си купува сенници и щори.Така поне мисля аз.За тези пари/въпросните 60лв./ никой не ни даде касов бон.
Нямаме ЯСНИ правила тук в БГ.Трябва мно-о-о-ого да се работи по въпроса.
Радвам се, че има "бяла лястовица" като теб!!!

Благодаря ви за мнението!
Децата ви са имали добър старт в живота, защото са обичали първите си учителки.

Поздрави и за смелостта да обсъждате нещо толкова деликатно като финансите на една детска градина!
Аз нямам представа как стои този въпрос нормативно - т.е. колко и какво общината е длъжна да осигури.
Но морално и правилно е да има абсолютна отчетност и прозрачност (да си спомним тефтерчето на Левски, където той отбелязва и най-дребния разход с пари на Организацията!).
Иначе неминуемо у родителите остава утайката на съмнението - че са използвани, или по-лошо - рекетирани чрез децата си, за да дават пари.
Така става, когато държава и община абдикират от задълженията си.
Но не и от правото си да  събират данъци!!!

Коментарът на Valkata Angelova ме накара да се замисля за цената на образованието.
Споделям от опита си тук - 3 месеца преди началото на нова учебна година ми пращат списък с необходимите за работата на учителя неща. Всичко е регламентирано - например децата трябва да си купят 8 броя от даден вид най-евтини флумастри. Попитах защо всички трябва да са с еднакви. Отговорът беше, че, първо, тези са достъпни за всеки родител заради цената. И най-важното, децата биха се разсейвали, ако всеки ден гледат другарчето си по маса с какви нови моливи или боички рисува.  

Аз имам избор - или сама да ходя по магазините и да си търся най-добрите цени, или да си купя от готовите комплекти, които продава през август училището. Цената е около 65 лева.
Извън тия пари на два или три  пъти в годината са събирали по 2 лв, за да идат децата на посещение в някой музей (другата част от билета се доплаща от Родителско-Учителския комитет, за чиято дейност би трябвало да пиша отделно). 
Не знам как стоят нещата в частните учебни заведения, но предполагам, че там родителите се бъркат дълбоко в джоба "в полза на училището".

За частните съм съгласна да се бъркат дълбоко,щом са частни те си определят правилата.Родителите си преценяват,щом са си пратили детето в частно училище- те са си преценили възможностите-"всеки се простира според чегата си"

Във всяка детска градина се налага родителите да помагат при закупуване на материали, защото таксата, която родителите плащат е нищожна /направена нищожна нарочно популистки, за да е уж по възможностите на всички/ - в действителност нито едно семейство не може да изхрани, отоплява, отгледа и обучи едно дете с два лева на ден /колкото се пада на ден според плащаната такса от 40 лв в София/. Поне в София от години общините не купуват блокчета, листове, пластелин ит.н. - всяка община се грижи според възможностите си за дълготрайните вложения - ремонти и оборудване. Казвам - според възможностите си, защото има общини, в които всичко е по каталог и родителите не плащат такса за градина / напр. в гр. Несебър/, но не виждам от това обучението да е на супер ниво. Проблемът е не в това, че родителите плащат нещо допълнително, а в това какво точно плащат, дали то е най-необходимото, дали те са готови да сътрудничат на педагозите. Сътрудничеството може да има много страни - от моливите , излишната хартия втора употреба, старите запазени, но безинтересни вече домашни играчки; до изграждането на взаимно уважение, еднопосочност при възпитанието в къщи и в градината, прякото участие в живота на детето в групата до обмислянето заедно на перспективите и възможностите за развитие на детското заведение чрез Настоятелството.
    Това са все въпроси, по които взаимно трябва да търсим съгласие, но всъщност идеята на моя коментар беше да споделя, че при нас също в началото на годината на първата родителска среща се представя на родителите списък с необходимите за групата материали /от сорта на моливи, боички, хартия и т.н./ заедно с ориентировъчна оценка колко струва това за едно дете /което е в рамките на 20-25 лв/, след което родителите гласуват сума, която да се събира и решават как точно да се закупят материалите. Обикновено това става на едро за цялата група - така се пести от отстъпки, а и много от родителите, като знаят за неоходимостите, сами носят хартия, лепила .... - т.е. чрез своето дарение освобождават още от събраните пари и те могат да се пренасочат за други нужди - например празнуване на рожденни дни, мартенички, награди по специални поводи и т.н. В края на годината, на последната родителска среща на база касови бележки и фактури, се прави отчет на изразходваните средства пред всички родители от групата и така няма съмнения и недоволни. Още по-добър вариант е, когато родителите се самоорганизират за всичко това чрез родителския актив - нещо, което се избира във всяка група. Та, според мен проблемът е в това до колко родителите са въвлечени като партньори във възпитанието и обучението на децата, доколко са убедени, че те също са активна страна в този процес и доколко са наясно, че сътрудничеството между детската градина и семейството е задължително за качественото образование и възпитание на децата.

Добре дошли сред предучилищниците на Дафи, Валката Ангелова и Елена Чопакова    !!!      Радвам се, че започваме да мислим и дискутираме заедно бъдещето на децата. Няма какво да се лъжем - наистина трябва да реализираме принципа "Направи си сам" качествено образование - учители и родители заедно. Ако чакаме някой да ни го направи - няма да дочакаме.
  Искам да отбележа /за протокола на конкурса/, че един минус трябва да се счита за действителен плюс, тъй като е натиснат погрешно. Елена е дала и обосновка за гласа си - вижте тук .
   Не съм забравила обещанието за снимките от градината - просто ще ми трябва малко повече време.

Shelly,
Права сте. Таксите за детска градина в България наистина са нищожни в сравнение с това, което се плаща по света; друг е въпросът, че по една или друга причина и тези ниски такси са непосилни за част от родителите.
Но при добро желание и съвместна работа между училището и родителите няма пречка, която да не може да се преодолее.
Винаги е имало и ще има хора с по-малки и по-големи финансови възможности, но истинското богатство са инициативните родители. Тези, които дават не само пари, но и време и внимание - и за своите, и за чуждите деца.

На този етап на нашата образователна система материалната среда е една от областите, в която учители и родители биха могли много успешно да си сътрудничат - учителите с идеи, целесъобразност и оформление; родителите - с желание за подобряването и, личен труд, личен принос. Както по-горе обещах, ето някои интересни места в градината, сътворени благодарение на такова сътрудничество, което е обогатяващо и за двете страни и е от полза най-вече за децата:
- кътове за ограмотяване - учителите с принос в идеята и оформлението; родителите - с вещи и материали
Picture 153.jpg                Picture 157.jpg               Picture 162.jpg

- природни кътове и места за игра:
Picture 148.jpg                 Picture 149.jpg               Picture 138.jpg

- информация за родителите:
Picture 135.jpg                 Picture 140.jpg               Picture 147.jpg

Picture 151.jpg                 Picture 139.jpg               Picture 144.jpg

- места от общия интериор и ежедневието на децата:
Picture 136.jpg                  Picture 133.jpg              Picture 134.jpg

Picture 137.jpg                  Picture 141.jpg                Picture 142.jpg

Picture 145.jpg                  Picture 146.jpg                Picture 150.jpg

Picture 158.jpg                  Picture 154.jpg                 Picture 164.jpg

Здравейте, Шели!Поздравления за снимките!

Добре дошла, Маря! Благодаря за поздравленията, но си мисля, че има по всички градини интересни кътчета, правени с любов, пък и ми се иска да има още снимки от различни градини в България, да видим и снимките, които ни е обещала Ела от американската предучилищна група. Всъщност тези снимки са разширение на въпроса за организацията на средата в детската група - на мен лично ми харесва възможността за организиране на кътове, центрове, ателиета, както и да ги наречем, местенца, обединяващи по-малка група от деца за съвместно извършване на еднородна дейност - това дава възможност за отговаряне на индивидуалните интереси на децата, за гъвкавост при осъществяването на дейностите, за  периодична промяна, ако щете, и разнообразяване на общия интериор чрез размяна местата на кътовете, за съобразяване наличните материали в занималнята с възрастта и потребностите на децата.
   Маря, ще ми е интересно да прочета кое в снимките Ви впечатли, кое намирате за недобро и да споделите идеи. И още - ако плюсчето за статията на Ела е Ваше, според регламента, за да се зачете, трябва да е придружено с коментар.

Благодаря за снимките! Те показват голямата любов и всеотдайност на нашите учители!
Мен лично много ме впечатли къта с птиците - добре е децата да се възпитават в любов към животните.
Много уютни са спалните; дворът е прекрасно поддържан!
Не съм забравила обещанието си - днес имам уговорена среща с учителката на предучилищна група, за да направя снимки.

Публикувах обещаните снимки; постарах се да кача на сайт в Интернет оригиналните файлове, които иначе са много големи да се сместят в блога. Така могат да се видят и най-дребните детайли в интериора.
И аз смятам, че организацията на пространството в една "класна стая" в детската градина е нещо много важно.
От една страна, е хубаво да се запази атмосферата на игра и непринуденост; от друга - максимално да се използва пространството за целите на обучението.

Преди малко написах коментар, за да обоснова положителния си вот, но той се изпари някъде. Ще опитам отново.

Изчетох внимателно както статията, така и коментарите. Засягате много и ралични теми. Аз бих искала да коментирам само една от моя гледна точка.  Ще се спра на два от критериите за готовност на детето за детска градина, които с пълна сила важат и за първи клас:

* "--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца". Повече от половината деца в първи клас не са способни на такова геройство. Няма значение колко е работено в детската градина в тази насока. Няма значение, че от първия учебен ден се опитваме да покажем колко е важно да се изслушваме един друг. Всяко дете бърза да изяви собственото си АЗ без оглед на правилата за общуване. И тук стигам до втория критерий:

* "--имат основни умения за общуване". Проблемът е ,че точно когато детето се нуждае от някой, който да отговори на безкрайните му въпроси и да му покаже как се общува, мама казва: "Стига си ме занимавал! Знаеш ли какаво ми е на главата?" И изпраща любопитното дете да се ограмоти от телевизора или за да си почине от него, го командирова на село при баба. Другият вариант е по-страшен. Точно когато юнакът ще тръгва в първи клас, на мама и татко се открива доходна работа в чужбина. Те тръгват на гурбет и оставят баба и класната да се опитват да вкарат в пътя едно самотно, обидено и наранено дете, което воюва с целия свят. Разбирам ги, но не мога да им простя, че в ситуация, когато на едната страна на везните е поставено финансовото благополучие на семейството, а на другата емоционалното здраве и психическата устойчивост на детето им, те избират първото. Засипват детето с пари, купуват си чиста съвест и дори не подозират какво ще се случи с това дете по-късно. Ние, за съжаление, знаем...

Да нуждаем се от училище за родители. Но тези които са тук, и без това постоянно контактуват с нас и заедно решаваме проблемите на децата им. А какво става с другите? Как да се преборим с тези вятърни мелници?

А по повод чудесните  снимки на shelly, ще се опитам утре да ви покажа снимки от нашата полудневна градина в училище.

Благодаря, Мая! Наистина, трудно е детето да има нормални умения за общуване и да е толерантно към чуждото мнение, когато не е било изслушвано. Когато са го научили, че този, който крещи по-силно, има по-голям шанс да бъде чут, независимо, че може да говори глупости... 

 Готовността на децата за училище е много сложно нещо - и като параметри, и като постигане. Изписани са купища литература по тази тема, но все се оказва, че не сме на точното място. Искрено се надявам в края на нашия конкурс да извлечем есенцията от всички публикации по тази тема и да ги обобщим, защото те ще са носител на събирателното мнение на учители, родители, експерти, психолози.. Т.е. най-важното от най-важното. Това ще бъде от огромна полза - реален ориентир в работата на предучилищните педагози, а ще улесни и всекидневната работа на началните учители, тъй като пътя за нея ще бъде наистина подготвен.

Такова обобщение би било чудесно! Интернет днес е единственото  пространство на истински свободното слово. Вярвам, че публикациите тук в следващата  половин година ще очертаят най-важните параметри на промяната, която ни е нужна. Време е вече да започнем да се учим от своите и чуждите грешки, време е да осъзнаем, че българските деца не са опитни зайчета и не би трябвало да плащат повече за недодяланите експерименти на възрастните.

 

Предлагам още нещо - нека да измислим слоган, рекламна фраза на тая кампания, нещо кратко и ясно (и да може да се скандира лесно!  Напр. "Добро образование - добър живот!"). Нека да го отпечатим на шапки и тениски. Нека да го покажем пред погледа на всички - на цялото общество. Защото експертите в МОН няма да променят нищо без натиск от обществото. Време е родителите, поне тази част от тях, която все още има някакво гражданско съзнание, да излязат да скандират ЗАЕДНО с учителите.  За промяна!

Ще живеем и утре, но промяна ни е нужна днес!

Ела, личи си свободния полъх отвъд океана! Честно казано, когато обявявахме конкурса, изобщо не съм мислила за подобно нещо. Да, надявах се, че най-после обществото ще се раздвижи, ще започне да се вълнува и да дискутира истински, хората да търсят сътрудничество помежду си, за да преодолеем кризата. Това, което предлагаш, е просто фантастично! Ще мислим заедно.

  В този дух искам да споделя нещо, което ме накара да се почувствам изключително радостна и горда. Скоро, бродейки из нета, попаднах на невероятно смислена статия за психодрамата. Изчетох я с удоволствие и... отдолу стоеше името на автора и добавка Общност "Предучилищна педагогика" - нямате представа какво изживях, когато осъзнах, че има хора, които се гордеят с това, че са част от тази общност и се инициират в публичното пространство с нея!

  Благодаря на всички Ви - различни, светли, истински, благодаря за това, че сте тук и че бъдещето на децата е Ваша болка!

Shelly,

Искрено се надявам, че усилията на всички в тази прекрасна общност няма да останат само "глас в пустиня". 
Има моменти, когато песимизмът ми надделява. Но само знанието, че съществуват хора, които не са безразлични и безлични, ми е достатъчно, за да повярвам и да се надявам.
Успехът на тази инициатива за по-добро образование ще е многократен успех на цялото общество в България!!!

Ела, благодаря, че ни връщаш към този пост. Мисля си, че обсъждането на проекта за програма, което правим в момента, е много значима инициатива. Аз няма да спра да популяризирам идеите на общността и всячески да привличам нови хора за съмишленици.  Наистина искам това място да се превърне в споделена територия на учители, родители, специалисти, управляващи, граждани. Надявам се за това да допринесе и нашият конкурс, в който очаквам да се включат много хора до 1-ви ноември. И наистина си вярвам, че гласът ни няма да остане глас в пустиня.

Върнах се към написаното в този пост и по лични причини - малката ми дъщеря след две седмици тръгва в предучилищна група.
Като родител се питам направих ли достатъчно, че тя да е по-самостоятелна, за да понесе по-леко тази огромна промяна. Научих ли я да изчаква реда си и да изслушва чуждото мнение? Правилно да изразява с думи чувствата си, а не да удря или да се тръшка на пода?
Намерих ли време да отговарям на ВСИЧКИТЕ и` въпроси с търпение; да изслушам всяка нейна история, да прочета точно тази книжка, която тя иска в момента, да не забравя да сложа на хладилника последната и` рисунка...

Като майка също така се надявам, че хората, които ще научат моето малко момиченце да чете и да брои, наистина знаят какво е нужно на едно дете. Надявам се, че в детската градина учителката му ще го обича и ще  му даде време да научава нещата със своето собствено темпо, ще му позволи да говори (защото това е, което Ана обича да прави повече от всичко друго :), да задава въпроси и да играе с кубчетата...  

...Надявам се също аз да се науча, че няма нищо лошо в това да скачаш в калните локви, когато ти се скача, или да задаваш неудобни въпроси на приятелките на мама...или да рисуваш по стената, защото листът хартия не може да побере въображението ти :).
На добър час, миличка! Знам, че всички прекрасни възможности са пред теб, и знам, че ти няма да пропуснеш  нито една!

Ела, поздравления за публикацията. Децата са най-важното за нас и трябва да обръщаме сериозно внимание на тяхното образование. Образованието има нужда от реформа, но в смисъл да е по-достъпно и приятно за децата. Да им е интересно и с желание да посягат към книгите, за да научат нещо, което им е важно и от полза, а не абстрактни уроци и понятия.

Мога да кажа само ЕГАТИ ГАВРАТА!!!

Гаври с българите

Поредни идиоти от жълти вестници си правят ташаци...Ами и някой българин ще си направи ташаци с тях, ще се посмеем и дано да ни цитират.

За Холандия  на мен ми изниква следната карикатурка:

Холандска майка тийнейджърка подхранва плачещето си бебе с хероин, за да го успокои, докато в същото време обслужва български работник.

:))

Или примерни заглавия като за нашия "Телеграф":


Холандски нерез задява българка - гларус му смачква достойнството

"Нерезът си помисли, че съм лека жена от някой Амстердамски бардак" -
 сподели потърпевшата. За щастие в момента в който холандският изнасилвач се опитал да изпълни престъпните си намерения, гларус чул писъците на нашенката и се притекъл на помощ. С ритници и юмруци той успял да сгъне достойнството на холандеца обратно в мръсните му гащи.


Английски хулигани вилнеят като хали по морето - споделят, че смисълът на животът им бил да пият и да се бият

...


:)

  Леле,  мале!  Тош,  онемях!     Ай, стига бе........
  Нямам думи и поздрави също!

Без коментар.

Е, поне са видели козичка, може и да им е харесала, ако отдавна не са виждали женичка....

Аз работя по учебник на това издателство за 3 клас.Харесва ми.Идва с материалите,които са необходими за изработка на изделията, в учебника има снимки на отделните етапи на работа,малко допълнителна информация за някой материали, с които се работи.Лесно е ,защото родителите нямат грижата да търсят "две сламки" или "дървена пръчица за знамето".Има дори и бял и червен конец за мартеничката.

Здравейте колега, аз работя с това издателство от самото начало.Тъй като съм учител в едно селско ромско училище ,избрах тези учебници, тъй като учениците ми никога не носят материалите които поръчвам.Всички материали са приложени към учебника.Като цяло съм много доволна.Съжалявам само ,че нямат одобрен учебник за 1 клас.

Тази година работя в първи клас с учебника на "Просвета" София и не съм доволна, но ни беше дадена информация, че от Варна не е предложен комплект за първи клас. Нямам спомен дали преди три години, когато пак бях първи клас имаше предложение от варненското издателство, но във втори и трети клас работих  с техните учебници и съм много очарована.Децата, с които работим са малки,обичат да режат, сгъват, лепят, а издателството предлага такива дейности. Материалите  цветово са много добре подбрани, крайният резултат се харесва от учениците.Това, което не им хареса в трети клас бяха теглилката, асансьорът , космодрумът- просто не се получи това, което очакваха.Като препоръка- да се съобразят с времето, за което се изработва моделът- часът е 35-40 минути, нужно е обяснение,  и понякога не успяват да довършат.Могат да включат материли за изработване на красоти, подобни на тези, които Стефанов предложи преди няколко дни, за релефни картички, картини, които могат и да не са свързани с някакъв празник. Днес правих с втори клас пролетната украса, много им хареса, но не успяха да я завършат за един час.Клоунът, украсата за Нова година, за партито , просто ги споменавам по памет, са много красиви и изпълними за  определеното време. Децата обичат много цветове и красота- да се съобразяват с това. Поздравете авторите, да знаят, че ги харесваме и очакваме да ни изненадват приятно още дълги години!

Аз също съжалявам за това. С предишния си випуск работих с Просвета  - учебника на Г. Иванов. И той не беше лош, но се прехвърлих на Бит и техника. Като че ли е по-интересен като материали с които се работи. И наистина е голямо удобство това, че има торбичка с материали. Доволна съм.

Здравейте колеги, благодаря на всички, които се отзовахте на запитването ми. Ще предам вашите впечатления и препоръки още в понеделник на г-жа Т.Николова. Аз също работя по това издателство  и съм съгласна, че дизайна на материалите е много сполучлив и привлича децата. Въпреки всичко, ще споделя и с вас един проблем, който ме притеснява - залепването. Тъй като приложенията са гланцирани, децата не могат да залепят добре изделията и бързо се разочароват. А за материалите сте прави, че идват наготово. Дори в началото на годината си ги сортирам в отделни торбички по теми и така ми е по-лесно. Досега не съм ги давала на децата за вкъщи.Още веднъж ви благодаря за изказаните мнения.

Здравейте,колеги!Обръщам се с молба към вас, ако някой работи на целодневна организация в начален етап , да сподели.Благодаря!