Българско национално радио
"Преди всички”
Даниел Вълчев, министър на образованието и науката
Водещ: Дали новата учебна година отново ще започне под знака на дилемата между модернизация на образованието и драмата с учителските заплати, битовизма на униформите и всички детайли за матурата, тестовете. Как да се преодолеят проблемите с частните уроци, допълнителния разход на семействата за частни уроци заради недостиг в образователната система. Всичко това сега ще разберем заедно с репортерката Александра Михайлова от министър Даниел Вълчев, министърът на образованието. Само да кажа, че доста новини имаше от семинара на Регионалните инспекторати в Албена, а Александра Михайлова ги представяше своевременно и бързо за слушателите на “Хоризонт”. Така, че сега наистина ще се съсредоточим върху ключовите въпроси за визията за средно образование вероятно. 15 септември ни диша във врата.Добро утро. Г-н министър на телефона ли сте?
Даниел Вълчев: Добро утро.
Водещ: Добро утро, министър Вълчев.
Даниел Вълчев: Добро утро.
Репортер: Преди два дни действително очертахте една спокойна обстановка относно подготовката на училищата за новата учебна година. Започнатите ремонти на сградите и спортните площадки ще приключат навреме.Безплатните учебници за децата от 1 до 4 клас също ще бъдат доставени в срок. Бележниците, ученическите книжки вече са на пазара.
Даниел Вълчев: Така е.
Водещ: Учителите обаче се готвят за стачка.
Даниел Вълчев: Само с едно донякъде шеговито уточнение. За спортните площадки не сме сигурни, тъй като не мога да се сетя по какъв повод, но в момента всички кметове силно са се впуснали в асфалтиране и сме малко, имаме известен проблем с асфалтовите бази, там, където ще преасфалтираме площадките.
Водещ: Така или иначе няма да се забавите значително.
Даниел Вълчев: Малко ще закъснеем, но няма разбира се. А по отношение на учителските протести. Аз съм имал възможност няколко пъти вече да излагам моето мнение, което едва ли сега ще бъде някаква новост. Искам още веднъж да кажа къде са различията, не с учителите, а със синдикатите. На първо място: Те са си фиксирали върху датата 1 октомври. Не, че това е някаква невъзможна дата, но затова трябва да се поговори...
Водещ: Дата, която искат увеличение.
Даниел Вълчев: Точно така.
Водещ: Така.
Даниел Вълчев: Но това е дата, за която трябваше да говорим миналата година по това време, когато се правеше бюджет 2007. Тогава никой не повдигна подобен въпрос, още по-малко по такъв остър начин. Така, че нашето виждане е, че разбира се, да, възможно е, разбира се да има и морални и всякакви други основания за увеличение на учителските заплати изпреварващо спрямо останалите бюджетни заплати, но това може да стане с новия бюджет.Второто ни различие е по отношение на размера. Искането на синдикатите, сякаш, за да се презастраховат, че със сигурност няма да им бъдат приети исканията, е за 100 % увеличение. Сега, ако вие ми дадете един пример за 100 % увеличение през последните не знам колко сигурно 50 г.в рамките на няколко месеца, аз много бих се изненадал. За да няма някакви недоразумения какво става като числа, искам да ви кажа, че това ще бъде един разход за българския бюджет, който надхвърля 1 милиард годишно. Да повторя пак- 1 милиард. Т.е. тук не става въпрос за някакви закачки, както в един вестник бяха написали, една моя бивша учителка, която много уважавам, “Даниелчо, дай на хората парите!” Тук не става въпрос за подобно нещо, тук става въпрос за едно много сериозно решение. И искам на последно място да напомня, че всъщност моето лично впечатление, без да искам никого да обиждам е, че синдикалните лидери смятат последните дни от преброяването, което по закон трябва да бъде извършено, да го направят именно под знака на такъв протест. Иначе не виждам никакво основание точно на 15 септември, точно в деня, в който първокласниците отиват с цветя, да се правят подобни неща. Спокойно могат да го направят на 1 октомври.
Водещ: Г-н министър, какви са шансовете ви да се преборите за по-сериозен финансов ресурс в новия бюджет? Казвате, че миналата година е изпуснат моментът да се увеличи разхода за образование в сегашния бюджет и затова не може да се мисли за по-сериозно увеличаване на заплатите на учителите. А за следващата година?
Даниел Вълчев: Ами аз само искам да напомня, че, когато аз станах министър през лятото на 2005 г. имаше пак протести есента. И тогава исканията на синдикатите бяха за 20 % увеличение на заплатите. И тогава някакси се споразумяхме мисля, че съвкупно, въпреки, че с натрупването няма да е много точна сметката, но общо 10 % и мисля, че всички страни бяха сравнително доволни. Сега вие сравнете 100 % искане. Въпросът е от една страна финансов, но от друга страна е въпрос на обща политика по доходите. Притеснението на правителството и това искам да подчертая тази страна на въпроса, притеснението на правителството не са, че една социална група, поставила остро такива искания, а още повече в случая с учителите, те са легитимни, обосновани, закономерни са, ако щете тия искания. Въпросът е, че вчера имаше на младите колеги от БАН също много основателен протест, тъй като техните заплати са горе-долу, колкото учителските. И така много трудно може да задържиш таланта, мозъка на България в страната. Онзи ден имаше на горските работници, преди няколко дена на други..
Водещ: Да, ясно е всички ще поискат. Въпросът е, че в понеделник вие ще се срещнете със синдикатите. Има отраслов съвет...
Даниел Вълчев: Съгласен. Ако може още едно изречение. Това, че всички ще поискат не е проблем. Проблем е, че синдикатите не поемат никакъв ангажимент да кажат така- Да, имаме верно 1 милиард. Дайте тази година да стиснем ръцете с правителството и въобще да има така като общество да се покажем силни и да кажем- тая година ще поставим акцент върху учителските възнаграждения, или върху пенсиите, или върху горските, или де да знам върху кого. Но не можем на всички едновременно. И тогава синдикатите да поемат ангажимента. Да, тая година ние ще направим наистина много голям скок на учителските заплати, но ние се ангажираме да не правим протести в другите области. Защото разбираме, че няма достатъчно средства. А то сега какво излиза. Всеки казва- а, ми ний сега искаме 100 % на учителите, но вий бъдете рахат след един месец ще поискаме 100 % и на медицинските.
Репортер: В понеделник казахте...
Даниел Вълчев: ... на тези и на онези.
Водещ: ..., че правителството до дни ще обяви позицията си за учителските заплати.
Даниел Вълчев: Така е.
Водещ: Възможно ли е това да стане на...
Даниел Вълчев: Продължавам да го твърдя.
Водещ: ...на днешното заседание, което започва след около час и да ни подскажете за какво става дума?
Даниел Вълчев: Не бих могъл да кажа. Искам само да кажа, че понеделник ще започнат преговорите със синдикатите с ясна позиция от наша страна.
Водещ: Не искате да ни кажете какво ще им предложите?
Даниел Вълчев: Не бих могъл да кажа, тъй като в момента правим различни изчисления, различни варианти. Пак казвам, тук става въпрос за възнагражденията само на педагогическия персонал са 102 хил. човека. Тук не става въпрос за хиляда човека. Иначе с хиляда човека аз и с моя бюджет бих могъл да оправя. Тук става въпрос за изключително много хора, за изключително сериозен разход и така, извинете за израза рано сутрин, една така не ми идват може би правилните изрази. Обаче празни приказки на такава сериозна тема, честно казано, не ми се говорят. Лошото обаче, знаете ли, че аз имам едно чувство, че каквото и да стане в понеделник, синдикатите ще си призоват към протест и, ако искате отсега може да се обзаложим за затова.
Водещ: Че има реална опасност от стачка в началото на учебната година. Това ли казвате?
Даниел Вълчев: Надявам се, да… Надявам се това да не се случи, но в крайна сметка, пак казвам, трябва да разграничим от една страна легитимността на исканията на учителите, тъй като те наистина живеят зле. Това е така. И не само, че те живеят зле, ами има един вторичен ефект, който е изключително важен. Не искат млади компетентни хора да влизат в тая система, а това е проблем вече на нацията.Да разберем, че нашите деца, децата на нашите деца нямат възможността да получат качествено образование ще бъде все по-малка. Това е много сериозен въпрос. Друг е въпросът вече нали какви са възможностите. Защото иначе, да, има, има много неща всички знаем, че трябва да има няколко хиляди километра магистрали в България. Ама, както виждате няма.
Водещ: Добре, безспорно най-новото тази учебна година, защото ясно е нямаме, няма да получим отговор засега...
Даниел Вълчев: Не, ако искате мога да кажа все пак няколко думи...
Водещ: ...по въпроса за заплатите.
Даниел Вълчев: Аз мога да кажа няколко думи за позицията. Позицията е такава. Възможностите са от 1 януари. Това е истинската възможност, тъй като ще има нов бюджет. На второ място трябва да бъде ясно, че, каквото и увеличение да има, то няма да бъде еднакво за всички. Нещо, за което настояват синдикатите. Не, няма да бъде еднакво за всички. И на трето място трябва да бъде ясно, че по-големите възможности, които ще бъдат дадени на бюджета на образователната система при всички случаи трябва да бъдат съчетани с поемане на отговорности от страна на синдикатите за подкрепа на това, което става в образованието.
Водещ: Така, безспорно новото през тази учебна година е провеждането в края й на задължителните държавни и зрелостни изпити, по народному матурите...
Даниел Вълчев: Така е.
Водещ: ..., което от 2003 г. насам се отлага три или четири пъти.
Даниел Вълчев: Да, за него се говори...
Водещ: Съществува ли опасност...
Даниел Вълчев: ... сигурно от 1993 г.
Водещ: Така, опасност съществува ли това да се случи отново?
Даниел Вълчев: Ами вижте сега, в крайна сметка, то всяко едно нещо не само в образованието, ми в която и да е област, е свързано със сериозни организационни усилия. И в крайна сметка с воля.Този екип на Министерството на образованието и науката има воля да проведе най-накрая държавни зрелостни изпити. И тук искам да отворя една скоба, не, защото ние сме се фиксирали върху, върху матурите и не, защото някой смята, че някой някога е решил пък ние сега просто наготово приемаме, че няма какво толкова да разсъждаваме. Просто държавните зрелостни изпити са нещо, което се прави в цял свят. Поне в сериозните образователни системи го има навсякъде. И второ да бъде ясно, че това е нещо, което се прави в полза на децата. А това не е някаква зловещина, измислена от некакви кабинетни хора, които сега, както казвахме като деца- ново 20.
Водещ: Започвате една разяснителна кампания.
Даниел Вълчев: Много сериозна разяснителна кампания, защото....
Водещ: Какво ще представлява, кажете?
Даниел Вълчев: Да, ще кажа. Само преди това, ако ми разрешите да спомена, че социологическите проучвания, които ние направихме, тъй като проявихме интерес към това- каква част от децата знаят. Какво представляват матурите, по кои предмети има матури, кои са задължителни, кои са доброволни? По какъв начин, изборни, прощавайте, кои са вече и факултативни, по какъв начин става записването и т.н.? Оказва се, че, и децата са недобре информирани, и родителите са недобре информирани. Да не говорим, че продължават да се задават тези въпроси, които и аз зададох. Добре, защо е нужна матурата като ще има кандидат-студентски изпит? Отново ще трябва изглежда да обясним, че и в Закона за висшето образование е ясно записано, че матурата може да служи за вход към висшето училище и с оглед на това, което след промяната, която иницирахме през пролетта стана в кандидат-студентската кампания. Ако не знаете почти няма висше училище, което все още да си изпълнило квотата, т.е. да се е напълнило. Това означава, че за мен поне, означава, че по-голямата част от висшите училища съвсем закономерно ще премахнат кандидат-студентския изпит. Разбира се, не мога да гарантирам, че това ще стане за всички специалности и за всички висши училища, но мисля, че това ще бъде нормалната реакция.
Водещ: И няма да стане толкова бързо предполагам.
Даниел Вълчев: Според мен ще стане още от догодина.
Репортер: За съжаление обаче по отношение на отлагането за, опасността да кажем за отлагане за пореден път на държавните зрелостни изпити...
Даниел Вълчев: Такава опасност няма.
Водещ: ...е, че моите впечатления от разговорите ми със зрелостниците, не са, че толкова, че нямат информация и т.н., а защо ние?
Даниел Вълчев: Как защо ние?
Водещ: Защо точно нашия випуск? Хайде догодина да е!
Даниел Вълчев: Да ви цитирам една историческа личност, която като й задавали такъв въпрос винаги казвала: “Кой, ако не аз. Кога, ако не сега”.В крайна сметка така не може да се разсъждава. То винаги едно нещо някога трябва да стане, дори и от някаква гледна точка да не е много престижно. И в крайна сметка човек трябва да си върши правилно работата. Мисля, че всички мислещи хора в тая страна са наясно, че не може да има образователна система, за която ние не знаем какъв продукт дава. А ние досега, повярвайте ми, допреди две години ние нямахме никакви механизми. Ние не знаем четвъртокласника в Севлиево знае ли, колкото четвъртокласника в Долни Дъбник или в Нови пазар, или в София, или в Хасково, или без да знам къде. Ние не знаем зрелостника , едва като се яви на кандидат-студентски изпит и то само по един предмет, и то в различни висши училища по различни изпити, разбираме повече ли знае, по-малко ли знае. Оттук нервността на всички родители, които влагат огромни средства затова да доизучат децата си и т.н. И накрая и въпросът за възнаграждението на учителите. Всички казват- ми ние прекрасно преподаваме. Ми дайте да видим какви са резултатите на децата. Може и наистина. Има много хора, които преподават прекрасно. И нямам нищо против на тях и 100 % да има увеличение на заплатите. Но не на всички.
Водещ: Можем ли категорично да кажем, че това ще е последната учебна година, в която ще има 13 клас? Както и няколко думи да кажете за любимите ви, в кавички разбира се, слети паралелки. Знам, че те са ви една мъка.
Даниел Вълчев: Да ...
Водещ: И на всички нас, разбира се.
Даниел Вълчев: /.../ трудно за 13-я клас. Може би за част от вашите слушатели е изненада, че има 13-ти клас в България, но в част от професионалните гимназии, бившите техникуми – популярно да го обясня, има 13-ти клас във връзка с необходимостта от придобиване на по-висока, просто да го кажа, квалификация в съответната професия. Сега, нашите ...
Водещ: И вече няма да има 13-ти клас, от 2008 година ще бъде последният, така ли?
Даниел Вълчев: Само да кажа каква е логиката. Всъщност проверките, които ние правим вече две години поред, а особено тази година, с мобилните екипи, показват, че паралелките 13-ти клас са или празни, т.е има нула ученика, когато отидем в училище, или има по 5-6 ученика.
Водещ: Ясно, това не е ефективно.
Даниел Вълчев: Смисълът от този клас е от моя гледна точка – нулев. Имаше един формален смисъл, че момчетата, тъй като трябваше да има, имаше до скоро всеобща военна служба се отлагаха по този начин от казармата. Тази година, според мен, няма и да има и записани в 13-ти клас и аз съм казал много ясно, че маломерни паралелки в 13-ти клас няма да разрешавам. В крайна сметка, който иска да си вземе квалификацията нямам нищо против, да е жив и здрав, отива си в съответното училище, полага си изпити и просто си взима съответното удостоверение.
Водещ: Г-н Вълчев, Можем ли...За слетите паралелки само искам аз да ми се каже!
Даниел Вълчев: Да! За сега, за слетите или маломерните паралелки. От 1 януари тази година системата мина на единен норматив на издръжка, което по-просто означава, че издръжката на едно училище е правопропорционална на броя на децата, които учат в него. Така че, колко паралелки ще оформят, кои ще оформи директорът, това донякъде вече е въпрос на бюджет на самото училище. Разбира се, ние контролираме този въпрос, това го казвам, за да разделя слетите от маломерните паралелки, т.е маломерната паралелка става вече икономически проблем по-скоро на финансиращият орган. Сега, що се отнася до слетите паралелки, обаче, това е един много тежък въпрос, защото освен икономически въпросът стана и въпрос и на качество на преподаването и ако трябва да бъдем честни, когато три деца от първи клас учат с три деца от трети клас и след това – втори и четвърти съответно, техните шансове с един и същи учител, в една и съща стая около печката, техните шансове след това като отидат в пети клас, в по-голямо училище, при по-голяма конкуренция на връстниците си на са много добри. И мисля, че това вече и родителите го разбират, и в най-малките населени места, и от тях ние имаме подкрепата. Проблемът е, че има един чисто емоционален проблем, защото при ликвидиране на тези паралелки, имам предвид на слетите, най-често се стига, рано или късно да закриване на училището, а това е един сериозен емоционален проблем.
Водещ: Това винаги е било болезнено. Г-н Вълчев ...
Даниел Вълчев: Ами, понеже хората сто години са имали училище, дядо ми е завършил там, баща ми е завършил там и нали разбирате, как да го закрия това училище?
Водещ: Безспорно!
Даниел Вълчев: В крайна сметка демография е това.
Водещ: Г-н Вълчев, така или иначе има доста детайли, а цялата визия за модернизацията на образованието минава през тези детайли, за жалост дебати по конкретните детайли не се правят, а в случая не можем да изчерпим абсолютно всички теми вътре в образователната стратегия, за това един наистина последен въпрос от мен. Вие цитирахте – “Кой ако не аз, кога ако не сега?” Плътен ли е вашият ангажимент към образованието при положение, че си давате сметка, очевидно, за това, че визията за модернизация на образованието ще бъде винаги на фона на интригата със синдикатите и на фона на битовизма и мизерията в българските условия като цяло в този публичен сектор, защото разбрахме от финансовия министър, че повече пари за образование едва ли ще се предвидят за новия бюджет. При това положение оставате ли твърдо в тази сфера или ще приемете някои политически закачки, включително за това, че може да бъдете адекватен кандидат за кмет на НДСВ в София, нещо, което чухме вчера от Олимпи Кътев?
Даниел Вълчев: Сега, в интерес на разнообразието би била интересно сред толкова състезаващи се генерали един ефрейтор от грудовските казарми да се хвърли, в мое лице, но ако трябва да говорим сериозно – в образованието има толкова много работа, че не един, два, три, ами сигурно десет мандата няма да стигнат, как да кажа, дори да се налеят основите на това, което в бъдеще трябва да се гради.
Водещ: И докато имате мандат ще си стоите там, така ли?
Даниел Вълчев: Сега, това може би е малко силно, но в крайна сметка, аз поне нямам някакво намерение да се отказвам от това, което сме започнали заедно с екипа. Въпросът с битовата и как да кажа, перспективната страна на въпроса в образованието, обаче, искам да кажа, че те донякъде са свързани. В крайна сметка, образованието и това ще потвърдят колегите от Министерството на финансите , е може би единствената сфера в българския живот, в която публичните разходи не са се увеличили драматично, напротив, ние сме спрямо 2006 г. през 2007 г. , както се вижда публичните разходи за издръжка на системата са останали почти същите. Това е много важно, защото това ни разреши тази година да имаме над 170 млн. за програми и всъщност именно програмното финансиране да окаже просто не на всеки по равно и не на всяко училище по равно, а повече на онези, които си направят труда да направят проект, да направят някаква визия, да отчетат резултати и т.н, това е нещото, което мисля, че дърпа системата напред.
Водещ: Добре. Нека да сложим тук финала, за момента.
Даниел Вълчев: Само последно изречение, ако разрешите? Същото е и с учителските възнаграждения. Колегите ще получат силен, така, силен сигнал от правителството, но пак казвам, нека да не разсъждаваме така – на всички по равно, това нито е справедливо, нито води системата към добро.
Водещ: Не на всички по равно и на калпак, защото важни са диференциациите, важни са програмите, а тяхната ефективност министър Даниел Вълчев, в разговор с Александра Михайлова – репортерът на “Хоризонт” за образование в ефира на “Преди всички”
Legacy friendly alias
Какво-се-случва-и-ще-се-случва-в-сферата-на-образованието-
се измерват така:
Comments