Точковата система на МОН - съвременна форма за уволняване на неудобните учители
След снощния коментар на Сибила не съм на себе си. Тя приведе цитати от статия във в-к „Стандарт”, в които недвусмислено се казва, че на всеки директор ще се даде възможност да увеличи заплащането на своите учители, като намали броя им по щатно разписание.
Това от своя страна ще доведе до увеличаване бройката на децата в паралелките примерно от 26 на 30. Разбира се кой го интересува, че качеството на работа ще се влоши и че днешните деца имат нужда от повече време за индивидуална работа с тях. За да се развържат ръцете на директорите, промяната ще бъде записана в новия Закон за народната просвета.
Не мога да се стърпя да не цитирам убийствения коментар на зам.-министъра Кирчо Атанасов, направен в същия вестник: „За да сме сигурни, че съкращенията са обективни, а не на личностна основа, ще важи точковата система за оценяване на учителите.”
Господин Атанасов дали наистина не разбира, или само дава вид, че така изработена, системата дава възможност именно на личностна основа директорите да подбират персонала си? Но този път реформата ще бъде облечена в законова форма и учителите няма да могат да защитят правата си по никакъв начин.
В основата на това грозно и безскрупулно противопоставяне на учителите, което става задължително на базата на "Националната програма за диференцирано заплащане", стои една крещяща несправедливост. В МОН отказват да се вслушат, че да се прави оценка на работата на друг колега, изградена само по мнението на група хора – така наречената училищна комисия - е невъзможно, необективно, нереално! И дори да приемем, че най-безкористно ще се отнесат към изпълнението на своя ангажимент, това изобщо не гарантира правдивост и истинност в техните преценки, просто защото те не са подготвени да бъдат експерти. Също така те ще отсъждат, без да имат точна представа какво прави един учител в часовете си, само и единствено на базата на лично мнение.
Аз не разбирам как могат да се сравняват учители, след като материята на преподаване е толкова различна! Да вземем да речем учител по география, учител по информатика и учител по физическо възпитание. Всеки един от тях ползва различна методика и различна терминология, произтичащи от учебния предмет. Как може да се определи, че учителят по физкултура е по-добър от учителя по информатика, например?
Също така невъзможно е да се сравняват и учители, които преподават едно и също (като началните учители), защото всеки си има свой стил и подход към децата. Кой постига по-високи резултати не се определя от мнението на други учители, а се измерва по един обективен начин, включващ диагностика на класа и засичане на резултатите от входното и изходното ниво.
Всичко е измислено така хитро, че съм удивена от перфектността на скроения пъклен план на МОН!
1. Хитростта не е присъща на МОН. Нито способността да направиперфектен план на каквото и да било вкл. и на пъклено дело. За да не визвучи като безотговорна декларация - пробвайте да се убедите сами.Отговорете си на въпроса каква е крайната цел на "пъкления план" на МОН. Какво печели МОН е другата по-проста форма на същия въпрос. И, моля да вземете предвид, че "да унизят учителите"не е валиден отговор. За такава цел, има много по-лесни, бързодействащии безопасни за самия "пъклен планьор" средства, които са достъпни наМОН и не са достъпни на учителите. Ще дам и примери ако настоявате, номи е крайно неприятно.
2. Броят на децата в паралелка и сегаима и долна и горна граница. И сега се формират паралелки с различенброй деца според условията. Където не стигат учители или класни стаи -паралелките са по-големи,където децата намаляват - и паралелките седържат на допустимия минимум с надеждата, че следващата година ще бъдатпривлечени повече деца. И сега директорът има решаваща роля при вземането на тези решения.И сега директорът може да намери достатъчно основания като правиобразец 1 и разпределя часовете да "освободи" неудобния (Нина ни описаподробно как става това стъпка по стъпка). Защо мислите, че има нещо принципно ново в това отношение, което се предлага?Единственото принципно ново би било, педагозите "без които училището неможе", да настояват пред директора за по-високо заплащане и той да"намери" средствата като съкрати други техни колеги и натовари с работас повече деца всички. За мен това е само още една причина, спешно да се поработи върху изграждането на педагогически екип. Истински.
3. Единственото "ново" (относително, защото е известено още през юни 2006 г. с решение на НС за приемане на Национлалната програма 2006-2015....),е че директорът ще поеме управленската отговорност в нейната цялост -както за човешките и техническите ресурси (която и сега си носи), такаи за бюджета на училището (която сега носят само директорите на училищас делегирани бюджети). И в рамките на определените от държавата горни и долни граници (за численост, за заплати и пр.) ще може да взема решения. Тези рамки не са много широки. И никога не са били.
И, да не забравяме, че директоритесъщо ще подлежат на ежегодна оценка като учителите. Само, че задиректорите тя ще е външна - от нещо наречено училищен съвет - в коетоще се представляват учителите, родителите, общината и РИО, като РИО иОбщината не могат да формират мнозинство.
Хитростта може да не е присъща на МОН като цяло, но на една немалка част от неговите служители – да. Ще обясня какъв смисъл влагам в това определение.
1. Хитро е да прехвърлиш целия ангажимент около диференцираното заплащане върху самите учители, а ти, като орган, който има експертни и контролни функции (РИО нали е звено на МОН?) да не правиш нищо. Не че досега са се преработили в нашето министерство, но една от идеите – както при националната изпитна проверка в ІV клас, която я извършиха учителите – е да си клатиш краката общо взето.
2. Хитро е веднъж завинаги да преустановиш възникването на проблеми, които пораждат некадърните директори, и заради които МОН с досада се налага да взема някакво отношение, пишейки отговори на жалби. А некадърните директори са ценни кадри – те трябва да бъдат защитени, защото умеят да се отблагодаряват. Отварям скоба: вземането на отношение се изразява в потулване на случая, но това - ще се съгласите с мен, че е неприятно занимание - а и трябва да се мисли какъв отговор да се изфабрикува, така че горе-долу да пасне на нормативната уредба. А ако нещата се раздухат повече, то тогава и медиите се намесват, и става още по-неприятно.
Сега, при новото положение съвсем законово на всички директори им се дава карт бланш да правят каквото си искат. Това, че ще има училищен съвет, пак не дава особени гаранции, че ще има контрол върху действията на директора. В този училищен съвет ще влязат подбрани хора.
3. Хитро е измислен начинът за увеличаване на учителските заплати, но не в градивен план, като се намерят допълнителни средства, а в регресивно упадъчен – като се закрият училища и се съкратят учители. Благодаря им за това увеличение, което не само, че ще остави част от нас без работа, но за останалите ще бъде още по-тежко да работят с големи паралелки, а за самите деца ще има изцяло негативен ефект.
4. Хитро е да създадеш конфликтна атмосфера в училищата, за да отклониш вниманието от себе си. Диференциацията е задължителна – не може учителите да взимат еднакво, дори и в едно училище да няма изявени преподаватели. Следователно проблемите, дразгите, конфликтите тепърва предстоят. (Как ли ще се работи в такава обстановка – умът ми не го побира!)
5. Хитро е да вмъкнеш промяната в ЗНП, която гласи, че онзи учител, който има по-малко точки, ще бъде съкратен, защото той дори няма и да отиде да си потърси правата в съда, понеже такива вече не притежава. Това осигурява пълно спокойствие на управляващите от директор нагоре. Нина поне имаше на какво да се опре и печелеше делата досега, а оттук-нататък в съда тези въпроси ще започнат да се разглеждат в друга светлина. Един учител по никакъв начин не може да докаже, че не е некадърен, но за сметка на това една училищна комисия може да го изкара всякакъв. И това ще се случи точно с онези учители, които казват истината, неудобните.
1. Не е ли по-добре, вместо от МОН да казват "децата намаляха с 10% в национален мащаб - разпореждаме да съкратите 10% учители" в закона да пише, че бюджетът на училището е равен на броя на децатата в училището х издръжката за ученик за годината и в рамките на този бюджет директорът в граници от - до решава колко паралелки и колко учители ще има? Колко училища в добро здраве и с добро развитие изпаднаха в униние, че ги третират по "средния за страната" начин, който всъщност не е пряко валиден за нито едно училище.
2. Защо обезателно преструктурирането на педагогическия екип, ще е източникът за увеличаване на средствата? Например ако вземем тази година за модел - за училищни проекти - такива в които и учителите участват и могат да бъдат възнаградени в системата влизат над 45 млн. лв. , парите за "втория стълб" са също - 15 млн. лв. - извън бюджета за възнаграждения, без да броим инфраструктурните пари (сгради, площадки и други всякакви над 100 млн.), които спестяват такива разходи в бъдеще от училищния бюджет. И всички програми са предвидени да съществуват 5-7 години с нарастващо финансиране - и тези в които има много педагогически труд и тези за инфраструктура. Не казвам, че това допълнително финансиране е достатъчно. Само, че има такова вече и от държавния бюджет и че то не е едногодишно (т.е. прах в очите).
Може би нещо по-ясно и категорично ще чуем след изборите, да видим от кой министър обаче, не е много ясно Вълчев или някоя нова звезда.
Много интересно, не мога да разбера, при положение, че заплатите все още са фиксирани с наредба, явно разликата в заплатите ще идва по пътя на диференцираното заплащане.... Т.е. излишните пари в бюджета на училището ще се дават като запллати... Или ще бъде премахната съществуващата наредба....Какво сте чули по въпроса?
Аз по принцип съм фен на идеята колкото е възможно повече неща да се уредят в закона, ако ще това да стане на цената на по-дълги публични дискусии докато стигнем консенсус и малкото, които са много менливи да се оставят за наредби.
Но се опасявам, че МС ще притисне МОН да дава законопроект за внасяне още през октомври (отлагат го от началото на годината и пак го гледам, че виси в Законодателната програма на МС за юли-декември 2007). И МОН ще даде някакъв сурогат, а всичко, което е недоправено (като кариерното развитие), ще го оставят да го уреждат с наредби. Което не е добре. Много по-лесно им е да ги променят и се отнасят се по-безотговорно към тях по тази причина.
Другото неприятно на непрестанните изоставания на МОН по законодателните програми (открай време, не е от този кабинет), е че все се оправдават с "няма време за публична дискусия, НС чака законопроекта, иначе не можем да направим матурите законно". Куини би го нарекла хитрина, обаче аз си мисля, че е лоша организация и липса на капацитет.
Циркът продължи когато стана ясен изборът на комисията.Моите уважения към колегите - избранници,но....Единият колега сред учениците е със прякор -фелдфебела,но дълбоко приближен на директора, а другият начален учител ,които имаше честта да обучава и моето дете.Мога да преценя и като родител педагогическите му достойнства.Такава е действителността.
Съгласна съм ,че от някъде трябва да сеп започне ,но не по този опошлен начин.По повод анонимността и липсата на едниство между нас от гилдията.Аз нямам проблем да изляза от нея,но не мисля ,ч е нещо ще се постигне.Казвам това от личен опит ,защото 11 години се боря срещу безпросветността на един директор и накрая за награда получих освобождаване от длъжност.Може би звуча твърде песимистично,но реформата трябва да е по-задълбочена и да се започне от управляващите.
А може би аз греша и разсъждавам твърде едностранчиво?Времето ще покаже!!!
Р.Р. НАСЛУКА В МЪДРОСТТА НА ВСИЧКИ КОЛЕГИ,КОИТО С ХЪС И УСТРЕМ СА ЗАПОЧНАЛИ РАБОТА ПРЕЗ НАСТОЯЩАТА УЧЕБНА ГОДИНА!!!
Пайдея, казваш, че всяка лично преживяна несправедливост е по-валидна за конкретния човек от всяко принципно добро правило и процедура. Несправедливости съм преживяла не само аз, но и всички учители, които проявяват по-активна гражданска позиция – онова, което всъщност обществото би желало да види в лицето на българския учител, но когато той изпадне в немилост, се оказва, че няма кой да му помогне и да го защити. Освен Нина и Светльо, които са жертва на системата, тук пишат и други учители, които са ми споделяли, че срещат проблеми от сходно естество.Така несправедливостта излиза от рамките на личното, а основанията да НЕ СЕ ВЯРВА на добрия замисъл в предстоящите реформи са доста много.
Идеята за преминаването към делегиран бюджет на мен ми допада, но да се стига до там, паралелките да се препълват с ученици, означава, че парите за издръжка на един ученик ще бъдат твърде малко и трудно ще формират прилични заплати на учителите.
Тези проекти, за които говориш, са извън училищната ни работа. Те са нещо допълнително, което отнема много време и сили. Разбира се, че трябва да бъдат заплатени, но това не може и не бива да се вменява като задължение на учителя, защото неговата основна работа е друга. За нея той трябва да получи достойно заплащане.
Първият и третият стълб няма да функционират. Защо тогава стартира национална програма в полуготов и безкрайно несъвършен вид? За втория стълб нямаме абсолютно никаква готовност, защото системата не е реформирана. Толкова смешно и абсурдно е да се твърди, че НИЕ САМИ можем да измерим по ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ И КРИТЕРИИ постигнатите резултати от труда. Още повече ПО ТОВА ВРЕМЕ НА ГОДИНАТА. В Програмата е записано, че допълнителното трудово възнаграждение се определя в зависимост от постигнатите резултати от труда за учебната 2006/2007 година. На мен лично никой не ми е измерил резултатите от труда и не е запознат с моята работа по така формулираните показатели!
Мене продължава да ме удивлява как и защо се стигна до формулиране точно на тези показатели, според които би трябвало да се могат да се измерят резултатите от работата на всеки учител. Абсолютно съм убедена, че никакво обективно измерване не би могло да бъде направено, каквито и критерии да се измислят!!!
Хайде пак да си ги припомним...
Как ще се определи броят на точките по показател №1 – „Планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес", след като няма учител, който да не го изпълнява? Та нали това е същността на пряката ни работа? Защо за нея да се дава допълнително заплащане и как могат да се пресметнат точките, така че да няма и сянка от субективизъм?
Също толкова отвлечен е вторият показател за "работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда". Кое ще наложи по него да се вземат точно този брой точки, а не някакъв друг? Не разбирам.
При третия показател, отнасящ се до работата с деца: застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда и със СОП, може броят на точките да варира, защото е напълно възможно даден учител да не работи с деца от изброените категории. Тогава какво правим? Не го точкуваме, което след това пък ще се отрази на общия му брой точки, а един ден, когато дойде време за съкращения, погледите ще бъдат обърнати към него. Твърде несправедливо!
Петият показател е за призови места в състезания, конкурси и олимпиади. Една част от учебните предмети поради естеството си не предполагат подобни участия. Защо тогава учителят по обективни причини да е лишен от възможността да получи тези 7 точки? Честно ли е?
А показател № 6 – работа с родители, е просто смешен. Нима не провеждаме родителски срещи и не контактуваме с родителите? Представете си как може да се пресметне защо на Петрова примерно ще дадем по този показател 3 точки, а на Георгиева – 5? Бих искала да науча кое ще определи конкретния брой точки и по този показател. Разбира се, искаме/не искаме трябва да се даде на едни повече, а на други – по-малко, понеже така е записано в Програмата.
Следващ показател е "работа в методически обединения" – отвлечено и неясно е какъв обем от работа ще донесе тези точки.
Подпомагането на новопостъпили учители, може да се даде като допълнително заплащане, ако... има новопостъпили учители. В нашето училище такива няма през последните няколко години. Значи автоматично се лишаваме от тази благина, заради лошия си късмет.
Най-много точки (цели 30) обаче се дават за получени награди и отличия. Защо? Защото тук учителите от цялата страна, които имат някакви награди и отличия, се броят на пръсти.
Сега се сещам за нещо интересно, което моята директорка непременно ще използва, за да ме лиши от добавки. На мен не ми е за парите, а за евентуалните последствия от по-малкия брой точки. В Програмата се казва, че определянето на резултатите от труда на помощник-директорите и членовете на комисията се извършва от директора. Аз ще бъда в комисията, което значи, че директорката ще ми определи колко да получа. Но тъй като не съм от послушните учители, това ще бъде добре дошло за нея. Сега ще се възползва от случая, за да ми натрие носа. Програмата дава възможност на директора еднолично да определя размера на добавките на няколко човека и в това не виждам нищо демократично и честно.
Също така нали щеше да има Училищни съвети, които да контролират работата на директора и да осигуряват прозрачност в управлението на училището? Те кога ще започнат да фукционират? След като пъклената процедура с диференцираното заплащане, чийто краен срок е 14.09.2007 г., бъде приключена, нали така?
Не смятам, че невъзможните за изброяване недостатъци на реформата са само плод на нехайната работа на институциите. Зад тези промени аз виждам и користни подбуди, които са насочени срещу учителя и учениците, и са в угода на управляващите. Освен това самата мудност и забавяне също не са случайни – те са основният принцип, чрез който функционира тежката бюрократична машина, създадена, за да пази онези отгоре от близостта им с народните маси.
МОН не можаха ли да разберат, че фиксираните от тях критерии нямат нищо общо с работата на учителя, а са някаква абсурдна еклектика, неприложима в никое училище. Най се облещих, когато директорката каза, че ще прави отделни критерии за психолог и за ръководител на компютърен кабинет. От днеска до утре. Въобще, ще поживеем, ще видим :)
За последния показател, за който се получават най-много точки, получихме указание да предложим критерии, които се отнасят конкретно за училището ни. Утре всички предложения ще се обсъдят на УС и ще се вземат конкретни решения.
Комисията ще включва директора, помощник-директора и председателите на методическите обединения - предложението е на директора. Мисля, че така ще е справедливо, защото всяка група учители, ще има свой представител, а единият председател на МО е и профпредседател. В комисията няма приближени на директорката.
За какво въобще си говорим тогава.
По принцип ние отхвърлихме идеята за диференцирано заплащане още преди лятната ваканция. В сряда има съвет - да видим там какво ще стане.
Наема ли се някой да ми помага да напишем едно становище-коментар, което можем да пуснем от името на БГ Великден, за ситуацията?
Струва ми се очевидно, че оценъчната система е под всякаква критика, защото:
- се базира на критерии, които фалшифицират качеството на педагога;
- може да е источник на конфликти, чиято ескалация не е регламентирана;
- разпределя мизерни средства
- не стимулира/привлича млади учители.
От коментара на Вили лъха голяма доза оптимизъм. Явно директорката в нейното училище е успяла да спечели доверие сред подчинените си и затова те са готови да се включат в процедурата. Поздравления! Пожелавам ви хубавата идея да срещне подходяща реализация и дано по-нататък да споделиш как се развиват нещата при вас.
Сибила, имам въпрос! Ако училището ни приеме да се диференцира, може ли един учител персонално да откаже да участва в процедурата? Ако е така, отказът протоколира ли се, документира ли се някъде? На мен ми е необходимо да знам, защото смятам да постъпя като теб. Това, което казваш за колегите си, че едно са говорили в отсъствието на директора, и друго – в негово присъствие, е много неприятно, жалко и недостойно, но на много места се наблюдава. Това е основната причина да сме толкова слаби и разделени.
Стеф, тази процедура е нова. Онази, в края на миналата година, беше първият старт. Ние също се отказахме тогава от диференциране на заплатите, но сега отново ще гласуваме. Нашият съвет също е в сряда.
Павка, след малко ще пусна нещо, което ми дойде наум днес. Мисля, че поне мъничко ще избистри причините за хаоса в главите ни.Оценъчната система в тази й част е замислена да разпределя приблизтелно равностойността на 10% от основните заплати във вид допълнително финансово стимулиране (в първото си прилагане 5%, защото е за половин година). Средствата са мизерни в абсолютна стойност. Но като финансов инструмент размерът им е коректен. Ако това наше несъгласие не ти пречи, бих помогнала за становището.
Не е необходимо много хора в Българският Великден да мислят като мен. Стига становището да не влиза в конфликт с нашите принципи, които най-общо са 1. никакви пристрастия към политически субекти, 2. толерантност на мненията, 3. аргументираност на позициите, 4. отговорност за изразената позиция.
Това означава, че напишем ли едно аргументирано срановище, то ще мине през одобрението на актива ни почти сигурно. Гарантирам!
Казвай какви ги мислиш и да запретваме ръкави.
Слава богу, че има и други хора с компетенции, по-високи от нашите, които не се страхуват да изразят мнението си сред обществеността. Прочетете статията.
Защо не започва реформата в науката и образованието
Между другото оригиналната таблица е на друго място,
http://imhotep.hit.bg/Kriterii.xls
само че там нещо не излизаше сумата (100) и някои критерии не ми изнасяха.
Да бях събирал по левче на директор ли...
подсеща ме за нещо, което исках да питам: откъде е тази любов към шаблоните в училище? оптивах се преди месеци да сравня стратегии за училищно развитие на различни видове училища с идеята да проследя някакви модели за развитие, както си ги представят самите училища (или поне техните директори, защото не знам за случай стратегията да е обсъждана сериозно от училището, преди да се приложи под № 17 - последен към образец №1), и се шашардисах колко разпространен е един шаблон за стратегия. До степен, че в 6 различни общини и 8 вида училща намерих практически еднакви стратегии.
По левче на директор е добре, а на комисия по колко...?