Благодаря ти за добрата новина! Желая много здраве и щастие на Гергана!

Да е жива и здрава Гергана! Дано операцията да е успешна! Бързо да се възстанови и да се радва на абитуриентката си!

Много се надявах да си сваля снежинките, но уиндолса ми е стария вариант.

Хартиени снежинки.ppt 

Прекрасни са, Роси! Благодаря! Весели празници!

 

Страхотни са, Роси! Благодаря за споделеното!

 Благодаря ти, Роси!

Гале, благодаря ти много! Разбира се, че нямам нищо против! Не се съобразих да запиша презентацията така, че всички да могат да я отворят. Благодаря ви, колеги, за отзивите! Приятна предколедна подготовка и весели празници!

gala_hope wrote :
Хартиени снежинки.ppt 

Ето, plamache, предполагам, че Роси няма нищо против, че я записах като ппт. Роси, страхотни снежинки, ще вдигне градуса на настроението още повече. Весели празници!

Благодаря! Великолепни сте с всеотдайността си! Весели празници и много творчески успехи!

Благодаря, Роси, прекрасни са. Нали не възразяваш да кача в сайта на класа?

 Благодаря, Руми! Радвам се, че ти харесват. Разбира се, че можеш да ги качиш в сайта на класа!

Благодаря, Роси!

Едно голямо БЛАГОДАРЯ и от мен!  Весели празници!

Благодаря ви, колеги, за отзивите! Весели празници!

И аз мисля, че ще се справи за отличен.

Сладурката се казва Даниела. Днес предаде първа теста 33т. от максимални 35. :)

Прекрасна тема за дискусия. Когато ми се освободи време ще пиша по-подробно. Нека да бъде поставена темата най-горе, за да се вижда по-дълго време. Сега само накратко - Комисар Рекс е детски сериал, или по-точно за нещо като инфантилни възрастни. Гледал съм го покрай сина ми. Дори не съм забелязал, че има убийства. Те не се показват. Предполагам, че децата са имали предвид, че го гледат за да видят как се разкриват убийства - те.е чисто дедективската страна на въпроса за убийствата - нещо, което е любопитно за всяко дете /а и не само за него/. Това би било от полза за всяко дете - стимулира мисловната дейност. Второ - аз гледам филми - по около 200-300 на брой годишно, не по телевизията обаче. Гледам филми от всякакъв вид - от най-големите класици до по-обикновени и стандартни, но качестевни филми. Също така във екшъните и трилърите обичам сцените с убийства, ако са направени професионално. Това не ме прави агресивен, нито потенциален убиец. Мисля, че всяко момче/мъж обича докосването до такива сцени, дори с риск да го отвратят. Това не ми пречи и да плача на сцени с насилие. Двете неща не са взаимноизключващи се. Зависи от типа филм. Но тук почвам да измествам дискусията и затова ще се върна по-късно.

Чопър, благодаря за коментара!

Да, ще сложа поста за известно време най-отгоре само като препратка, но това ще стане, когато се измести и отиде на втора страница. 

По темата - да, възможно е филмчето за комисар Рекс да е харесвано заради разкриването на убийствата, но проблемът с привлекателността на насилието и проявите на агресия съществува. Част от децата се харесват в ролята на насилници. Както казва Руми Иванова: немалка част от класа изпитват удовлетворение, когато нараняват, обиждат, чувстват превъзходство, задоволство...но не могат да обяснят защо. 

След 20 години в училище вече съм свикнала, че проблемните и трудни деца са винаги в моя клас.Така и не разбрах как се ориентират родителите и защо така се получава.Вярно е , че децата с проблеми са все повече и така вече попадат и в други класове .И в този смисъл имам опит в работата с подобни ученици и мога да споделя, че макар и малки и неориентирани постъпвайки в първи клас децата усещат кога са разбирани и приети с обич. Това може би е ключът към цялата обща работа по-нататък Важен фактор са родителете и докато в първите години на моята работа се опитвах сама да се справя с децата в клас, то сега съм категорична, че още при първите проблеми трябва да се информират родителите, защото в повечето случаи те имат вина за агресивното поредение на детето.Тук причините могат да бъдат различни и обект на по- широка дискусия.

Друг важен фактор, който също късно открих е авторитетът на директора, който играе голяма роля при работата с подобни ученици и техните семейства. Разбира се от значение е и самият директори неговата работа, но в нашето училище, макар че е  голямо и трудно се обхващат учениците, факторът директор  работи. Мисля, че е много наболял въпрос е и му е времето вече да се създадат  Училища за родители под някаква форма- в по-големите градове или във всяко училище, но е факт, че има нужда от тях, както и квалифицирани психолози, които да работят в тях.

Опитах се да акцентирам само върху няколко важни аспекта, защото има много важни моменти при същинската работа с агресивни ученици и тя надхвърля рамките на училището.

Благодаря за коментара, Миленка!

Можеш ли да опишеш конкретна ситуация, свързана желанието на едно дете да наранява останалите ученици, и твоите успешни техники да промениш нагласите му? 

Съгласна съм, че ако не спечелим родителите, не е възможно да постигнем целите си, затова ще бъде много полезно, ако споделиш как по-точно успяваш да ги привлечеш на своя страна? 

Напоследък работя с хиперактивни ученици с дефицит на внимание и имам много наблюдения.Знаете, че нарушенията при тях са много разнообразни и различни.При тях забелязах незнайно как възникваща бързо агресия до изпадане в дива ярост и бързо нараняване на деца,  почти не може да се забележи как се случва нараняването, понякога доста сериозно .Много е важна първата реакция към детето- не да да се нахвърлим върху него и да го навикаме, а да го накараме да разбере и дори да съжалява за това което е предизвикало .Детето трябва да усеща, че го обичаш, това не се обяснява , това е една невидима връзка, която имам с всички мои ученици.Въпреки лошата постъпка да го погалиш , да поговориш спокойно , всъщност така му помагаш да осъзнае какво е направило, защото много често децата не си дават сметка за случващото се.

Наистина си поставих за цел да привлека родителите и това не става изведнъж.Но не се отказвам и използвам всички възможности.По една инициатива родителите без да се усетят правиха коледни сладки заедно с децата вкъщи, които подариха на деца от защитено жилище .После по друга инициатива изработваха мартенички заедно, толкова се увлякоха , че сами започнаха да питат какво още ще правим.Децата бяха страшно доволни, а аз разбрах, че когато нещата се случват родителите могат да бъдат наши партньори.

Поканих родители на деца с хиперактивност да бъдат доброволцш-консултанти в часовете по предприемачество по програмите на Джуниър Ачийвмънт.Ефектът за мен беше поразителен:децата бяха необичайно спокойни, родителите видяха колко трудно се работи в час, видяха и собствените си деца, които бяха горди със своите родители.Най-важното -след това всички прегради паднаха, вече ме чуваха когато споделях проблемите на детето и заедно се опитвахме да му помогнем. Сега се опитвам да привлека родителите на едно страхотно дете, които все още открито не признават проблема.Ако бащата се съгласи да стане треньор на тенис на целия клас наистина ще бъде постижение.И за мен ще бъде интересно развитието по случая, но съм сигурна в благоприятния ефект. 

Много ценен опит и изключително добре описан! Благодаря, Миленка!

Лично аз, като твой колега, си направих извода, че трябва да показваме любовта си към децата, дори когато те грешат! Великолепна идея! Истината е, че ние ги обичаме такива, каквито са, каквото и да са свършили, но когато ги укоряваме, те не чувстват любовта ни и до голяма степен това може да бъде причината те да реагират агресивно. 

За родителите - повече съвместни сплотяващи мероприятия е разковничето на проблема, за създаване на дружески отношения, основани на по-голяма близост и спечелване на доверието. 

П. П. Знаеш ли, Миленка, не те познавам, но вече зная за теб, че ти си един много добър човек...

Благодаря. знаеш ли бях учудена когато колега , който работи с мои ученици в пети клас и нагоре каза същото, може би предаваме част от нас самите на децата с които работим.

Да, ние предаваме част от себе си на децата и това е неизбежно. Именно затова личностните качества на учителя, неговата ценностна ориентация, морал, светоусещане, изобщо - отношение към децата, са от огромно значение при решаване на сложни казуси от психологично и педагогическо естество. 

Поли, тази тема много ме вълнува. Даже следващата презентация, адресирана към моите родители, е агресията.

Здравейте, преди 2 години румънски партньори (Фондация нашите деца) ни разказаха, че при тях добре е сработила една доста отдавна направена холандска методика за работа с родители на деца в началните класове. Холандците са я правили, за да предотвратят насилието над дедето в семейството,  по идея на учителите (т.е. и на холандските ви колеги тази работа с агресията им пречи от доста време и те също като вас мислят как да приобщат родителите). На практика е нещо като училище за родители в пет теми и се прави на човешки организирани срещи с родителите за няколко месеца. Водят го учителите на децата (силно препоръчително е в екип по двама за група родитители  до 15 души). Основната цел е да се дадат на родителите елементарни понятия за онези аспекти на възпитанието, които са най-важни за училището (поощрението, наказанието, изслушването и пр. на децата) Направено е симпатично и просто, има си "задачи за родителите" - не са сложни но поддръжат усещането за партньорство учители-родители докато тече своебразната форма на училище за родители. 

Преведохме писаните материали (доста са подробни сценариите на всяка среща с родителите). Направихме и тестов семинар със самите румънци и 20 учители, родители и училищни психолози. Пак с наши си средства (румънците си намериха сами финансиране - за да дойдат да демонстрират). Участницте одобриха. С едно изключение - има филмчета (ситуации на поведение на деца), които са вече много вехти като визия и като цяло не са хубаво поставени сцените. Оттогава си мисля да ви питам има ли доброволци да помогнат да довършим пакета и да направим нещо полезно он-лайн от вече вложения труд и средства.

Идеята ми за по-адекватни видео илюстрации да използваме откъси от български детски филми - или други подходящи. Уговорила съм доброволец проф. по кинорежисура в НБУ да свърши работата по уреждането да ни подарят правата за откъси  (от български филми) и отрязването на откъсите и пригаждането им да се ползват през мрежата. НО ми трябват професионалисти доброволци дето знаят детски или други филми, от които да изберем подходящите откъси. Ако ви е интересно - моля дайте знак. Ще пратя повече информация за съдържанието на методиката и ще измислим начин да ви покажа някак филмчетата дето ни препънаха.

Първа причина за агресията - еволюцията на обществото. Времето е много динамично, силно, оцелява само най-бързия, най-добрия, най-най-, в кратки срокове. Аз сравнявам моят начин на живот, в който времето все не ми достига и това ме побърква с начина на живот на моите родители. Ако поставите едно дете от 50-те или 60-те години в сегашната ситуация на развитие на обществото, то ще получи инфаркт, или ще бъде отведено след кратко време в лудница. На моменти и аз имам чуството, че съм сезапътил натам, а какво остава за едно дете.

Второ - езикът също еволюира - ако през 50-те години едно дете каже - "По дяволите", това се е възприемало като крайно невъзпитание, силно нецензурно поведение и наказанието е било сериозно. Сега тази реплика е нещо семпло и обикновено на фона на другите изразни средства, които едно дете използва за вербален изблик на негодуванието си.

Така, че децата еволюират заедно със света. Убийствата и насилието са нараснали в пъти в света на възрастните, в сравнение с преди десетилетия. Защо при децата да е обратното ??? Тоест, макар и неприемлива агресията при децата е нещо нормално от цивилизационна гледна точка на общото развитие на човечеството.

Мисля си и за нещо друго. На битово ниво агресията в света е нараснала, но в глобален план човечеството е напреднало - няма ги големите касапници от края на 19-ти, началото и средата на 20-ти век. Има само регионални конфликти и локални войни. Касапницата от реалния живот навлезе във виртуалния чрез различните компютърни игри и екшън филми. Това е повече от прекрасно. И има нещо, което просто се нарича контрол. Всички игри, в които има насилие в белите страни се продават само на лица над 18 години. Има много прости механизми. Въпреки това напълно смятам за безпочвена тезата, че игрите и филмите с насилие пораждат насилие. Освен у някои болни индивиди.

Трето - определено смятам, че промяната на храненето е също причина - всичко е изкуствено, всичко е във пластмаса. Както разбрахме пластмасата, в която се опаковани почти всички храни отделя вещества, които водят до по-ранното полово съзряване при децата, особено при момичета. При тази храна, която ядат аз се радвам, че все още имат хуманоиден външен вид. Поради това, че извратихме и храненето на домашните животни се появиха и болестти, като луда крава. Така, че нормално е да се появят и агресивни деца.

Толкова накратко за цивилизационните причини за агресията. За мен те са основата. И доказателството за това е, че  проблемът с детската агресия е характерен за всички РАЗВИТИ държави.

Разбира се за България си има и куп местни фактори, които ще разгледам утре. А как да се справим ? - тук аз еволюирах много и през последните години стигнах до извод, който ме ужаси от мен самия, но който за мое успокоение улових като идея прокарана от авторите на много от игралните филми третиращи този проблем. Накратко - на злото се отговаря със зло. Това е единствения цивилизационен отговор. Нулева толерантност. Агресията в децата е янколко типа. Има деца, които изначално и най-вероятно по Божията воля са зли /много моля никой да не ме убеждава в противното/. По принцип злото в най-префинената му форма е характерно за децата. Има обаче деца, които реагират агресивно, поради трупан гняв, от обиди, от унижения - от родители, съученици, учители. Дори и да проявят агресия, тези деца трябва да бъдат оправдани и защитени, а агресорите довели ги до това състояние - третирани безмилостно. Между другото, гледайте In a Better World - датският филм, взел наградата Оскар за 2011г. за чуждестранен филм. Там авторът процежда точно тази моя идея. Досега, а и сега се смята, че към агресивните и лоши деца трябва да се постъпва меко, правят се много компромиси, не се действа твърдо и с наказания, като преди десетилетия. И тези деца тормозят по-беззащитните деца. Това е тенденция в цял свят. Докато на унижаваните деца не им писне и не взривят едно училище или да избият някой и друг ученик. Така, че аз окончателно съм решил - агресивните гадове /думата не е подходяща - знам/-деца - тотално смакчване, защото страдат добрите деца, при които после агресията се отпушва увеличена многократно. Гледал съм около 10 филма на тази тема и всичките се въртят около този проблем. Силните и агресивни ученици се толерират от днешната педагогика в цял свят. Това трябва да престане. Ох има и още, но спирам засега. Утре ако не забравя, ще пиша за филма, който ми е направил най-силнно впечатление по тази тема. Всъщност два филма. Единият е написан от учител. Другият е направен по пиеса, която се играе от ученически театри в цял свят. Дори ще приложа файл с указания от Американската асоциация на училищата /нещо подобно беше името на организацията/ как да се използва в часовете на класа - на английски език, но не е нещо сложно

Конкретен пример от моя 2 клас.

Силно агресивно дете на възрастни родители- бащата е над 60 г, майката е около 52 г. Няма ден, в който да не се сбие и то неведнъж. В 1 клас е посещавал училищен психолог. Доброто отношение и разговорите, че това не е хубаво имат много краткотраен ефект. Наказанията и разговорите с родителите също не помагат. Майката непрекъснато оправдава детето си с лекарства, които приема, поради хронично заболяване. Вкъщи се държи перфектно и според нея в училище той е провокиран и се защитава. Тя се кара   с другите деца, а не рядко и с техни родители. От своя страна родителите на ударени, наплюти или по друг начин обидени деца, започват да  се карат на детето или с майка му,  да ходят при директора с искане за заклеймяване на детето и семейството му на родителска среща

Моята реакция: държа го под око непрекъснато. За мен няма междучасие извън класната стая. Няма да допусна публично заклеймяване на когото и да е. Ежедневно говоря с детето и хваля добрите качества, които има. Стремя се да го накарам да ми се довери. За сега без дълготраен ефект.

 Моята грешка: при поредното сбиване, плюене или хвърляне на чужди вещи, губя търпение и почвам да му се карам и дори му крещя. Резултат: унищожавам постигнатото крехко доверие. Днес след сбиване се разяри и нарече децата и мен глупаци, простаци и т.н. . А видях, че той започна пръв и не беше справедливо да му прощавам.  

Извод: За сега не намирам правилния подход. Губя търпение и едва удържам агресия от моя страна към него.Учителите сме безсилни да се справим с агресията сами. Нужни са строги правила в училище за деца и родители,  регламентирани часове за забрана на предавания с  насилие по ТВ програми, помощ от училищни психолози.

Не на последно място,от разните агенции и комисии за закрила на детето чакат само някой учител да приложи по- нестандартни мерки и го наказват безмилостно. С вързани ръце сме и заради делигираният бюджет, защото родителите ни веднага заплашват с преместване , а бройката едва се крепи.  Ако съм начинаещ учител, ще се откажа и ще си потърся друга работа- спокойна и заплатена.

 

Грети, благодаря за искрено споделеното мнение!

А ако проблемните деца бяха повече от едно, дали ще ти е физически възможно да ги държиш "под око"? Това ще означава групово да ходите заедно навсякъде: до бюфет, тоалетна, двор. 

Все по-често срещаме родители, непризнаващи агресивните прояви на своето дете. Това е една криворазбрана и много опасна форма на родителска грижа и обич, която води до сериозни беди по-нататък, тъй като проблемът не се дефинира, за да започне да се решава, той просто се отрича и се приема, че не съществува. 

Както казваше една колежка от бившето ми училище: "те са наши ученици четири години, но са деца на родителите си цял живот". 

Днес си мислех и за учителското търпение - то не е безгранично и ти съвсем искрено признаваш, че едва удържаш гнева си, когато виждаш как едно дете безнаказано и нахално малтретира останалите.  Питам се какви са границите на нашето учителско търпение? Какво трябва да прощаваме и доколко да проявяваме разбиране? Толерантността не означава безгранично приемане на нечий произвол, та бил той и детски. 

Само че върху тези граници у нас не се работи. Няма правила, които да ги очертават и да регламентират конкретни действия в този или онзи случай, като да речем, както примера ти от днес: наругаване на учител от ученик. Такова поведение редно ли е да се отмине без никаква санкция? Не мисля, че е редно, нито че е възпитателно и правилно. 

Въведе се от една-две години като санкционираща мярка изгонване от час или полагане на обществено-полезен труд, което съвсем не е достатъчно от гледна точка на разнообразните проблеми, които се пораждат в нашата работа с деца и родители.  

Тук нещата са отишли твърде далеч, но не трябва да се подминава обидата на учител.Ученикът трябва да бъде" наказан".Вероятно то вече е имало проблеми в др. училище и след неправилна реакция то винаги ще заема агресивна позиция, за да може така да се защити.Понеже има много прояви всеки ден ние не успяваме да реагираме и като че ли сме в омагьосан кръг.Най-виновни са родителите, защото лъжат, че вкъщи детето не се  държи така -няма начин??.Но детето чува тези оправдания и се крие зад тях.Има наказания по училищния правилник и трябва да се започне с тях, може дори да си измислите такива и да го шантажирате, но родителите трябва да бъдат официално предупредени от директора, защото те шантажират всички без да осъзнават и себе си дори.Обяснете, че няма как да останат така нещата , защото другите родители реагират.Ако трябва , въпреки бройката кажете им, че ще напусне училище.Дайте му да разбере, че не той определя правилата , защото сега е в такава позиция.

Поли, темата е актуална и едва ли има учител, който не се е сблъсквал с детската / а и не само/ агресия. Скоро бях попаднала на две издания на община Варна, които намирам за много полезни. Те са в полза не само за учителя, но и за родителите. Друг е въпросът как да ги привлечем като съмишленици в работата и ежедневието ни с агресивните деца.

Градивна агресия.pdf

agresiq_knijka2_pass.pdf

Темата е изключително актуална. Всеки ден се сблъскваме с този проблем. През изминалата седмица, в която имаше 3 учебни дни, разбрах, че дори самите деца осъзнават, че са уязвими. Споделям това по повод конкретна случка. Един от моите третокласници (съвсем не безобиден по отношение на агресията) след есенната ваканция трябваше да дойде на училище с очила. За него вербалната агресия е забавление, но осъзнавайки, че появата му с очила ще направи него самия обекг на подигравки, се е почувствал силно разтревожен и обезпокоен. Майката ми се обади по телефона и сподели с мен за тези терзания на детето. На следващия ден, когато ...... дойде в училище, аз заявих високо и с необходимата интонация, че е много хубав и очилата много му отиват. След два дни майка му ме срещна и ми благодари, че детето било спокойно и дори споделило как другите деца проявяват загриженост и интерес към очния проблем.

 

След цялото това излияние мисля, че не е лесно да се борим срещу агресията, но сме длъжни да възпитаваме човеци и затова трябва да търсим и да намираме пътя към доброто.

Ди, много са полезни и хубаво оформени книжките, които споделяш! Благодаря! 

Роси, благодаря за конкретния случай, който описваш цялостно! Децата трябва да бъдат научени да разбират другите около себе си. Както се вижда от споделения ти опит, те попиват нашето отношение към света и хората.

Далеч по-бързи и ефективни са резултатите, ако родителят е наш партньор във възпитанието, но ако не можем да разчитаме на подкрепа от негова страна, тогава задачата ни става доста сложна и тежка.

Затова следващия постинг ще бъде по същата тема за агресията, но ще трябва да намерим подходи и решения по конкретен казус. В тази връзка проф. Иванов ми е пратил снимки, които ще разгледаме и ще коментираме. Струва ми се, че този мост, който осъществяваме между висшето образование и училищната практика ще донесе ползи и за двете страни. 

Мисля като теб, Мери! Само зимата ли се обличаме?! Би било най- удачно да имаме възможност през цялата година си пазаруваме дрехи.

Мери, напълно съм съгласна с теб.Ние в Димитровград имаме само един магазин, от който можем да си купим въпросния костюм, но на баснословна цена. Поредното безумие!

На нас пък изобщо не ни дадоха пари за облекло ... За какво говорим тогава?!

 

На мен ми направи впечатление как завършва статията: Директорите на училищата обаче сами ще решават кога да отпускат средствата. Ако те преценят, че парите им трябват за друго перо - отопление или бонус към заплатите на педагозите, няма да има нови дрехи.

До колкото знам, срокът за износване на костюм е 2 години, а на ризи (блузи), поли (панталони) - е 1 година. Това означава, че през година ще ни отпускат пари за "представителен костюм". Друг е въпросът, доколко всеки от нас се чувства комфортно в костюм. Не говоря за себе си, а по принцип.

Учителка с костюм е обичайна картина от недалечното соцминало. Когато прибавим и една джуфка между ревера на сакото, картинката е пълна. Съвременните учителки отдавна не смятаме, че най- удобното и най- подходящо облекло е костюмът. Може да е стилно, но не е практично за ежедневно облекло. Днешните учителки смело комбинираме всякакви дрехи, като малцина все още се движат костюмирани.

Да вземат сега от министерството да помислят къде ще го представяме този представителен костюм. Може би срокът за износване ще звучи по- добре така: " Ако сте обличали костюма за 1 ноември, Коледа и всички зимни празници, докато пукне пролетта, считайте го за износен!"/ става дума за есенно- зимна колекция/ Много по- нормално би звучала симбиозата " представително облекло", в резултат на кръстоска между  "работно облекло" и " представителен костюм", защото всеки учител всеки ден трябва да е представително облечен и естетично изглеждащ.

Преди много години на всички учителки от нашия  град купиха едни престилки в бледозелен цвят. Беше задължително да сме с тях в училище или в детската градина. Децата ни нарекоха "кукуряците".  Беше много смешно. Децата ни бъркаха на двора и в коридора, ако ни гледат в гръб. Сега пак ще бъде така, но ще сме с костюм. Нали ще ги купуваме от един магазин, където едва ли има повече от 1-2 модела.

    Колеги, "радвайте" се на избор от магазин, защото можете да си купите нещо модерно и актулно. Нашият директор сключи договор с ТПК "Димитър Благоев". Там положението е трагично- дрехите са напълно и безвъзвратно остарели, върнати от чужбина заради дефекти.

    Представете си 50 учители на днешния празник с костюми от 50-те години с фабрични дефекти. Станахме за посмешище.

След като прочетох всички коментари ме обзе "радост"! Нашият шеф се оказа супер демократичен като ни даде право да изберем от кои магазин да си купим "работно облекло"!

Стела, караш ме да се чувствам щастлива, защото на фона на цялата какафония се намери един читав шеф, който да прояви нормалност по въпроса и да не се подчинява сляпо на изкукали наредби. БРАВО и поздрави на вашия шеф от мен!

При нас няма да има нито работно, нито представително...

Мери, непременно ще го поздравя и ще зарадвам колежките ми, че имаме свестен шеф -не само по отношение на работното облекло/ че май все сме свикнали да се оплакваме, а не да хвалим/!

 

 

Поредната  не"добра"  измишльотина  на  управляващите ни, които с всеки следващ ден  ни  напомнят за  завръщащия се режим....СОЦ-а  за  който  споменавате  по-горе  се  възвръща ... мълчание  и  изпълнение .... подчинение  и  преклонение ...

Колеги, искам да споделя, че и моята директорка е много демократична. След дълги дебати тя реши на колектив от 25 човека 23 магазина. Избор голям, пари да има. Искам да попитам има ли колеги от град Луковит, които са взели пари на ръка  и ако има нека да споделят как е станало, защото в моето училище се чу такова нещо. 

Здравейте, искам да  попитам вярно ли е това, че на последно събиране на синдикатите се било решило, че учителите нямали право на работно облекло.Защото на нас така ни казаха и вместо дрехи щели да ни дадат някакво допълнително доплащане.Но да  не го разбираме, че е за дрехи, защото учителите нямали право на работно облекло. По смисъла работно облекло - е да запази собствената ни дреха, а в училище от какво ще ги пазим.НИЩО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА.

Спокойно! Батакът е пълен. Нещата вместо да се влошават стават трагични, както е казал някой.

Да, Цвети, за съжаление загубихме някъде простите неща, които ни правеха човеци, а хукнахме след новичките сложнотии, които закопаха някъде нашата човечност.

Боже, колко вярно е това :-( !

Абсолютно си права!Въобще , кога бяха празниците ?!Понеже ...аз нищо не усетих-дати ,графи ,списъци и какво ли още не !Боже ,та аз съм вече книжен плъх , но не и  Творец !

Самата аз се изумих, че цялото това време - четири дни! - уплътних в писане на документация и когато снощи една приятелка ми се обади по телефона към 22:30 с извинението, че може би ме е обезпокоила късно и вероятно съм си легнала вече, аз в този момент плувах в листове хартия, описах й ситуацията към момента и й отговорих, че няма да мога скоро да стигна до леглото си. 

Пълна безумица, Поли, измислена от хора, които никога не са били Творци, а  не се и опитват да се запитат, що е това!                                                                                 Аз също се измъчих със цялата тази бумащина, та дори и до мигрена стигнах! Но докато организирано мълчим и продължаваме да пишем  безропотно всички тези планове, справки  и анализи, Ч  ще продължи да ни товари и да  губи ценното ни  време със собственото си слабоумие! Пълно безхаберие, господа Ч!                               Оставете ни да бъдем Учители, а не буквоеди!

Професоре, благодаря за коментара!

Изоках си болката и по одобренията разбирам, че е споделена. Също като теб копнея да бъда просто учител, а не книжен плъх, както се изрази az в своя пост. 

Моля се да се върнат онези дни, когато учителят имал достатъчно време, за да подготвя уроците си и с удовлетворение да върши пряката си работа, за която е призван. 

Амин!

 

Как се сбутва всичко на лист А4 ли? Шрифт с размер 8, за да не може никой да го прочете, включително и аз! Така и така не чета останалите графи, а само тема и дата...

Наистина обезумяха с тези бумащини, а като си помисля - учебната година едва започва!!! Ще има графици, справки, планове, анализи, протоколи, декларации... и любимите ми служебни бележки, че детето посещава редовно училище. Аз съм просто една секретарка на класа си! Доволен съм, когато ми остане време да си поговоря спокойно с децата в междучасието.

Много пъти съм си казвала, че не бива да се впрягам на всяко нещо и да изричам на глас всичко, което мисля, но напоследък ми се отваря приказката...

Та става въпрос за бумащината - отвратителната бумащина, която и мен оплита в мрежата си...

В България си имаме поговорка - "Присъстващите правят изключение..." Та наблюденията ми не визират никой от пишещите в блога... 30 години съм посветила на началното образование и продължавам да се вдъхновявам от колегите, които започват и завършват работния си ден с поредната идея и от светещите детски очи, които не лъжат, когато не им харесва...

Много от нещата, които и аз пиша на пръв поглед изглеждат излишни. Не крия, и аз се ядосвам. Ама защо не си сложим ръката на сърце и не признаем, че единствено написаното понякога е доказателството за добре подготвената работа в клас. Не вярвам да ви оценяват само заради начина по който е  написано/преписано  разпределението или тематичния план. Ама достатъчно често съм чувала "Ами никой не ми е казал, че може така", "Не съм мислила за това", "А бе аз друг път...ама днеска..."...

Всъщност, докато вие, най-работещите, се възмущавате, думите ви се подемат от колежката, дето "люпи" семки, докато е при поверените и ученици, разговаря седнала на прозореца по мобилния телефон, пак докато е в т. н. учебен час или пък, не дай си боже, доизтрезнява ...

Страшно е, но е истина... И децата обижда и унижава с думи, които не мога да напиша тук, позволява си да удари, а за предварителната подготовка - не си и помисля.

Аз съм за документацията. Отнема време, но показва  черно на бяло компетентности, усърдие, творчески подход. За да оцелея в морето от бюрокрация, определям приоритети - сериозно подготвени документи и такива, които само обновявам. Едно от разпределенията си подготвих през лятото, докато си прехвърлях учебника, тетрадката и разни други резерви. Отделих време и на ровичкане в нета... И знаете ли защо? За да е интересно на учениците ми и на мен. А и понеже следя този блог, знам, че имаше и други като мен, които още през лятото подготвяха учебната година... 

Сега бих искала да ви поощря и успокоя. Разпределението не е измислица на БГ образованието. Има го във всички цивилизовани държави. Различен е само принципът на изготвянето му. Има държави, в които то се получава от директора.   Това на мен въобще не ми харесва ... друго си е творчеството, което ни вменява чл. 127/1 от ППЗНП. Разпределението е необходимо на нас и ако си спомняте времената преди 10 години, когато всичко пишехме на ръка - сега сме си много по-добре.

Разпределението като част от бумащината в БГ училището е една от отликите ни с Хаджи Генчовото училище, в което също не искам да бъда учител, макар да си падам по романтиката...

И понеже вече всеки е приключил по своя си начин с разпределението, нека позитивно сменим темата...

 

dream dream wrote :
Как се сбутва всичко на лист А4 ли? Шрифт с размер 8, за да не може никой да го прочете, включително и аз! Така и така не чета останалите графи, а само тема и дата...

Наистина обезумяха с тези бумащини, а като си помисля - учебната година едва започва!!! Ще има графици, справки, планове, анализи, протоколи, декларации... и любимите ми служебни бележки, че детето посещава редовно училище. Аз съм просто една секретарка на класа си! Доволен съм, когато ми остане време да си поговоря спокойно с децата в междучасието.

Мечтателю, поставени в тези условия на работа, които ни превръщат в писарушки, ние ставаме длъжници на учениците си. Нима не можем да отсеем важното от маловажното, същественото от несъщественото, смисленото от безсмисленото?...

Да, трябва да водим документация - разбира се, че тя принципно е необходима, за да докажем, че сме работили, но нека ангажиментите ни бъдат изчистени от излишната бумащина - тя отнема твърде много скъпоценно време и енергия, които могат да се вложат в други дейности, свързани с пряката ни работа. 

Например в едно разпределение - годишен тематичен план - освен дата и тема на урока друго не е нужно, за да се разпредели през цялата учебна година учебното съдържание по даден предмет. 

professor wrote :
Пълна безумица, Поли, измислена от хора, които никога не са били Творци, а  не се и опитват да се запитат, що е това!                                                                                 Аз също се измъчих със цялата тази бумащина, та дори и до мигрена стигнах! Но докато организирано мълчим и продължаваме да пишем  безропотно всички тези планове, справки  и анализи, Ч  ще продължи да ни товари и да  губи ценното ни  време със собственото си слабоумие! Пълно безхаберие, господа Ч!                               Оставете ни да бъдем Учители, а не буквоеди!

                                             Абсолютно съгласна!

Като майка искам детето ми да получи удовлетворение от обучението ,  да харесва училището и да усети онова  топло отношение,което ще го насърчи и накара да вярва,че има смисъл да учи ,а въобще не ме интересува как  и кога учителката си пише разпределението  и не  искам да я оценявам по него и по тия бумащини-та добрият учител действа  ,работи и твори с децата-когато е до тях и с тях, няма как да не планува темите, да не  мисли върху урока- сигурно не взема готови разпределения ,но  няма как  творец-професионалист  да харесва да му отнемат времето с  такава бюрокрация. Поздравления , колеги за написаното от вас и съхранете заряда за стойностните,възвишени неща . 

Gyga, благодаря ти и те поздравявам за здравомислещата позиция на родител!

Към темата, подхваната от Поли, ще прибавя едно запитване. Как успявате, колеги, да осигурите подписи на учениците си в документи, декларации, инструктажи?  Нима е предвидено такова време в графика за часове и междучасия или в допълнителния час на класа е възможно да оставим целия клас да се подписва. Аз имам задължение да осигуря подписи за: Запознати с условията на безопасен учебен труд, Декларация за получени учебници, специален списък за родителската среща с подпис- ученик и родител, че са запознати с ПВТР, инструктаж за работа в компютърния кабинет, подписи в два списъка за Допълнителния час по ФВС - единият - с "да", другият - с подписи, инструктаж за безопасен учебен труд във физкултурния салон. Вярвам, че не моето ръководство е измислило всички тези наши задачи... Сега моите ученици са в 4 клас и става по-лесно и по-бързо, но  децата в 1 клас имат нужада от повече време .. Няма да продължавам, защото знам, че ме разбирате, но .. това е положението, "черно на бяло" трябва да има!

Темата много ми допадна. Както ми е напряло..... Работя повече от 20 години. Обожавам работата с децата и непрекъснато мисля  как да ги заинтригувам.  Последните две години явно напипах точната жилка на нещата и работя с удоволстлие. Децата са нетърпеливи да работят, а мен непрекъснато ме "сърбят ръцете" да измисля нещо ново и различно и да ги провокирам. Но наред  с това, което ми е пряк ангажимент, аз осигурявам редовно посещение на учениците без никакви заплахи. Те  водят войни с родители, които измислят ангажименти през учебно време, защото за тях това е пропускане на забавлението. В тоя смисъл мисля, че съм успял учител. За всичко това обаче се изисква неимоверна работа по предварителното планиране и подготвяне на интересните неща. Овладяването на приятната емоция отнема междучасията. Проверката на изпълнените упражнения си изисква своето време. При голям клас това е още повече. И за капак... всичката оная бумащина, за която писаха всички по-горе. 

Поли, шапка ти свалям за напипването на винаги актуалната тема за книжните плъхове в образованието! Хвала/ с ударение на последната сричка/!!! Ако знаеш колко съм ритала срещу ненужната бумащина в нашите среди... И съм се питала на кого е нужно нещо толкова ненужно?

Аз, за разлика от  Rosica Dimova, съм против ошашавянето от документация най- вече в началото и в края на учебната година. Ако някой може да ме оцени по купищата листи, които тогава ще изпиша, може да стана учител на годината и да ме поканят за 24 май на среща с президента,да вляза в новините  и ... един Господ знае още какво! Щото така мога да издокарам нещата на хартия,че ви е бедна фантазията!

Важна е практиката и всичко, което можеш да дадеш на едни малки деца. А глупавото писане за щяло и нещяло ти изяжда от ценното време, поради което се чувстваш като изцеден лимон, от който и да искаш да си направиш лимонада/ по Дейл Карнеги/ няма как да стане.

Много уважавам и Dochka Kyuchukova , която лично не познавам, но тук чета нейни публикации. Та несъгласието ми е свързано с изречението" ще си пишем всичко като попове и ще си траем, просто защото не можем безучастно да " присъстваме" в клас и да имитираме работа, а в останалото време да попълваме прилежно документите, за да изпъкнем с едни гърди напред." НЕ!!!

Никой само от послушно и изрядно попълване на документация не е станал авторитетен учител или поне аз не познавам такъв. Всичко е в нашите ръце, стига да се захванем да го променим. Просто досега никой не се е захващал с този горещ картоф. Но си струва!

Аз например съм бунтар и много обичам да нарушавам глупави заповеди или искания. Спазвам строго принципа" Всичко, което може да се наруши, се нарушава." И понеже няма как да подмина в коментара си " любимия" на учителската гилдия г-н Паунов, ще кажа, че петминутка не провеждам, каквото ще и да ми струва. Между другото  по този въпрос имам много последователи!

Та в заключение да отправя няколко призива:

" СТОП НА ИЗЛИШНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ!",ама кой да чуе?

" ДАЙТЕ ШАНС НА ПРЯКАТА РАБОТА С ДЕЦА!", ама кой да чуе?

" УЧИТЕЛЯТ ТВОРЕЦ СЕ ПОЗНАВА ПО ДЕЛАТА, А НЕ ПО ДОКУМЕНТАЦИЯТА!", ама кой да чуе?

Отличен  6.00, Meri Nikol

Meri Nikol ,подкрепям всяка дума, казана от Вас!

Подкрепа  и от мен! За съжаление това е реалността ни :-(!

Не ви ли е ясно, че в нашата образователна система изобщо не е важно обучението на децата. Аз лично от 15 септември съм в нервозно състояние заради документацията. И най-важното, което Поли е написала - не ми остава време за да мисля как по-качествено да си предам уроците. Но, както казах в родното ни образование не това е най-важната цел.

Мери Никол, просто не си разбрала черния хумор в изречението ми. Аз също съм от вечните бунтари но... освен  да си образуваш нови нерви и да минеш на хапчета, защото си сам срещу всички.... друго едва ли можеш да постигнеш. Виждам колко добре поставени и облагодетелствани са всички, които "присъстват в час" без инициатива и плам. Те са там, за да са  спазват кодекса и да чакат числото със заплатите. Те винаги са от онези, прилежни с документацията, които ми сочат за пример. 

Извини ме тогава, Доче! И аз съм съгласна с констатацията на Чопър. Днес си направих труда да преброя от колко листа ми е разпределението по ЗИП/ БЕЛ и ЗИП/Математика.  По първия ЗИП преброих 16 листа, от които важните за учителя са 7, а по втория преброих 9, от които нужните са 5. Всичките останали 13 листа са хвърлени на вятъра, язък за материала и за мастилото!

Какво му трябва на един учител?

Една титулна страница и няколко страници с темите и датата. И ПИТАМ.

На кого му е притрябвало представянето на учебната програма? НА МЕН НЕ!

На кого му е притрябвало учебното съдържание по ядра? НА МЕН НЕ!

На кого са му притрябвали методическите указания по прилагане на учебната програма?  НА МЕН НЕ!

Вземам на подбив и очакваните резултати, които са толкова много, че могат да станат неочаквани. Моля, ако има тук компетентни колеги, които могат да отговорят на зададените от мен въпроси, да ми пишат!

Колеги, какви са тези разпределения за ЗИП по 16 листа?! При нас са само  3 страници- 1 титулна, 2- общо представяне, цели, очаквани резултати, специфични методи за оценаване/ всичко това е 1 страница в най- сбит вид/, 3- таблица с глобалните теми и броя на часовете. Самите разпределения по ЗИП на нас не ни ги искат. Те се проверяват от директора.

Имахте ли колеги, септемврийски съвещания? Ние още не. И става така, че указанията ги получаваме след сроковете за предаване на  разпределения и програми за ЗИП .

Да не забравяме, че всички тези изисквания са съставени от кабинетни величества, чиято работа е не да влизат в клас и да подготвят уроци, а да отчитат дейност чрез  такива нелепи нововъведения във Великата Бумащина. Но за жалост върху нашите гърбове, тъй като цифрите и фактите трябва да дойдат от нас. Лекарите също се оплакват от бумащината - превърнали се били в секретарки... Но те поне имат медицински сестри, които я поемат. Да въведат помощник - учителите, та да ги товарим тях с нея :)

Много благодаря на greta! Относно септемврийските съвещания на нас във Великотърновска област ни казаха, че такива няма да има. В интерес на истината през последните години те бяха ненужни и отегчителни, защото инспекторката си четеше протяжния доклад къде е ходила и какво е гледала. Слушахме някакви отчети, от които никой не се интересуваше, а после се даваше думата за въпроси.Някои колеги колеги задаваха такива, но безобидни. Ако все пак беше отправен някой по- щекотлив въпрос, инспекторката едва ли не го приемаше лично и започваше да се държи като ощипана госпожица. Положителното беше, че се виждахме с колеги, с които иначе нямаше къде да се засечем. И толкова. Всеки го отчиташе като загуба на време.

Относно разпределенията по ЗИП излиза, че изискванията за това какво да се включи в едно такова разпределение, е лично решение на съответната инспекторка, а нашата явно така си придава важност. Ако е така, лично на имейла й ще съобщя, че от следващата учебна година най-тържествено отказвам да разтягам локуми, пък тя ако ще да ми го заверява.

Затова са ми важни и мненията на още колеги! Моля, споделете!

Проследих постовете на всички колеги до тук и се чудя в една система ли работим. От единия инспекторат изискват едно, от другия-друго... И съм благодарна, че нашият експерт иска програмите за ЗИП кратичко (около 3-4 листа излизат общо), но в тях вписваме само обобщени теми- не повече от 7 за годината. Всички "задължителни атрибути" също са кратки. Но вече съм много ядосана от друго- ще правя трети път разпределение за ЧК, защото в началото на учебната година се уточни график за посещение на "зелен автобус" и трябваше да се впише в този час.На 20.09. пристигна писмото от зам.-министър Дамянова, дейности по което също трябва да включим в това разпределение. Та ето ни 3 разпределение за ЧК. Дано не се налагат промени и в другите разпределение след съвещанието, което необяснимо не е в началото на септември, а в средата на октомври.

 

Ох, казах си поне какво ми тежи.

Страхотна тема се е получила! Дано някой "отговорен" за това да я прочете. Във всяко училище има бумащина. Тя не е само на ниво учител, а и в канцелариите. От директорите искат всевъзможни справки и отчети, които те смъкват надолу, към нас... Ние, учителите наистина се превърнахме в отчетници, писарушки и всевъзможни такива дейности, а за подготовка на работата ни с децата остава все по-малко време.
Днес се замислих и върху нещо друго-имаме задължителна консултация с ученик/ци - къде да я провеждам, след като в стаята ми има целодневно деца (моите ученици са 2 клас и са на целодневно обучение!)??? Ще правя някакви комбинации, но пак децата страдат от някои "умни" идеи.
Колеги, пожелавам Ви много търпение и дано все пак нещо да се промени, но към по-добро! Дано отново да имаме възможност да творим и да се радваме на срещата с децата! Успех!

Темата е прекрасна! Само че е необходимо да има отклик в онези среди, за които става дума .

EliAleks wrote :
. Аз имам задължение да осигуря подписи за: Запознати с условията на безопасен учебен труд, Декларация за получени учебници, специален списък за родителската среща с подпис- ученик и родител, че са запознати с ПВТР, инструктаж за работа в компютърния кабинет, подписи в два списъка за Допълнителния час по ФВС - единият - с "да", другият - с подписи, инструктаж за безопасен учебен труд във физкултурния салон. Вярвам, че не моето ръководство е измислило всички тези наши задачи... Няма да продължавам, защото знам, че ме разбирате, но .. това е положението, "черно на бяло" трябва да има! 

А книгата за подлежащи за I клас с по 25 имена на деца и родители, адреси, месторождение и то по няколко пъти ?!! Навсякъде е едно и също, Ели! Страхотна тема, Поли! Поздравления!

 

 

 

         Колеги , точно днес бяхме извикани при директора и ни бяха съобщени нови изисквания за годишните разпределения , а ние вече сме ги предали за утвърждаване .Може ли да се правят според вас "Септемврийски съвещания " в средата на м.октомври и всяка година , всеки  експерт да си измисля все нови и нови абсурдни неща , които да пишем в годишните разпределения.

         И аз като колегите искам повече време за работа с децата , а не всяко междучасие и след работа да се чудим кое първо  да напишем  от всичките ненужни бумащини.

             Бъдете здрави и успех ,колеги!Дано някой прочете всичко изписано и нещо да се промени към по-добро!

Може би някой се е вдъхновил от популярния стих на Гео Милев, че септември ще бъде май, само че този път с препратка към октомври!

 Да,cvetka, в страната на абсурдите това направо си е нормално да се случи. Само дето никой не може да си отговори на логичния въпрос за какво ще иде реч, след като вече сме се качили на влака и сме го подкарали. Написали сме си нужната документация и всеки си е подхванал работата. Ако изискванията са за следващата учебна година, може някак си да се преглътне, макар че сме едва в началото на тази. Ако обаче става дума за тази, беден ми е речникът какво да кажа по въпроса...

На нас тази хумористична новина още не ни е съобщена, затова следващата седмица ще съм в очакване... на Годо!

 

Пздрав за всики, които имат смелостта да се бунтуват...

Васко Кръпката - Ден След Ден

Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от вятърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден

Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден

Последните убийствено точни коментари на Поли, плюс убийствено точния поздрав с песента на Васко Кръпката са възможно най- логичният завършек на темата, защото каквото и да си говорим, както и да се пеним, винаги ЖИВОТЪТ Е КАТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ- В НЕГО НАЙ-ЧЕСТО НАЙ-ЛОШИТЕ ИЗМЕЖДУ ХОРАТА ЗАЕМАТ НАЙ-ДОБРИТЕ МЕСТА /ПИТАГОР/

Но бъдете сигурни в едно, колеги. НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА!Нали ако всичко продължава дълги години по един и същи начин, развитието спира. И това ще мине... И други ще дойдат на тези постове...