BgLOG.net
Споделяне на опит, разрешаване на проблеми, дискутиране
By ValiaDobreva , 29 December 2009

Хей, дружино предучилищна!

Къде сте? Всички ли се качихте в шейната на Дядо Коледа и отлетяхте? То и аз бях поотлетяла, но се върнах и реших да ви го съобщя. (Между другото, все още се питам защо е дядо, като Коледа е в женски род? Питах и Далето като спец по въпросите с Коледа, но и тя не ми каза :-)))

Дълго не съм публикувала в блога. Имах време само за кратки коментарчета... и взе, че ме досрамя.  Не че съм спирала да правя по нещичко за моите дечица, но все не ми оставаше време да го кача тук.

Ето сега "Важно(то) съобщение", което децата от моята група получиха преди Коледа по е-mail-ите на родителите си. Последният слайд от презентацията приемете като пожелание към всеки, който прояви интерес към нея.

 Важно съобщение.ppt

Jingle_Bells.mp3

Изтеглете и музикалния файл (повод отново да БЛАГОДАРЯ на vorfax за споделения труд) и ги сложете заедно в папка. 

За малко да пропусна да отбележа, че картинките, които съм използвала в презентацията, са от руския сайт

http://www.detiseti.ru/modules/myarticles/

 

Legacy hit count
1438
Legacy blog alias
36047
Legacy friendly alias
Преди-Коледа--но----след-Коледа
Приятели
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments8

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Имам отговор, Валя, но е още в суров вид...За Дядо Коледа и Баба Коледа става дума...Търси се окончателния отговор...все още...
valyakonova
valyakonova преди 16 години и 4 месеца
Валя, благодаря ти за чудесната презентация.
Galq_P
Galq_P преди 16 години и 4 месеца
Поздравления и от мен!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Да...За добро утро изгледахме каквото трябваше, отговорихме на въпросите и попяхме "Джингълбелс" в този и закачлив вариант. Аз бях диригента в случая, а солото - сещай се кой. А знаеш ли как звучи "Джингълбелс" в стил метъл, хард-рок? Нещо в стил AC/DC...Ше го "филмирам"...


marinka
marinka преди 16 години и 4 месеца

Важно съобщение: БЛАГОДАРЯ, че ме свали за малко от шейната! Жалко, че не съм дете от твоята група, но си го запазвам като идейка-да знаеш:))))

                        

                       дети и снеговикЩастлива да е и за теб Новата година!

ZoiaLazarova
ZoiaLazarova преди 16 години и 4 месеца
 Валя,това е страхотно,БРАВО!!!
ZoiaLazarova
ZoiaLazarova преди 16 години и 4 месеца

А сега ще се опитам да възстановя онова,което снощи отлетя във виртуалното.Малкото име на дядо Коледа е Николай.Всъщност Дядо Коледа е прякор,"лепнат" на св. Николай вследствие играта на развален телефон между Холандия и САЩ.В края на ХVІІІ век холандските заселници в Америка разказват историята за добряка Синтърклаас,който обикаля по света за да върши добрини.Клемент Кларк Мур пише коледна поема,посветена на своите малки дъщери-"Разказ за едно посещение на св.Николай"В текста преплита християнските предания с легендите за древните елфи.Пише,че св.Николай пътува по света с вълшебна шейна,теглена от елени.През далечната 1841г.в един търговски център на Филаделфия с рекламна цел св.Николай е изобразен като дядо,подаряващ играчки и лакомства на децата.Рекламата има невероятен успех,а образът се запечатва в съзнанието на малките.Николаас или по-краткото Клаас,както холандците наричат св.Николай,звучи като английското кристмас(Коледа) И така постепенно става св.Коледа.

.През1881г.карикатуристът Томас Наст рисува усмихнат,възпълничък старец с гъста бяла брада.Облича го в  червен костюм,който контрастира на белотата на Северният полюс,където е построена работилницата му за играчки.Нарича го Дядо Коледа,женен за Баба Коледа и единствената му мисия е да разнася подаръци на децата по време на зимното слънцестоене.Публикува рисунките  в Harpers Weekly и ето,  ние го познаваме  точно същия-мил и добър белобрад старец.   Честита Коледа!!!(преразказах)

RusankaJordanova
RusankaJordanova преди 16 години и 4 месеца
Здравейте! Включвам се по повод дискусията за дядо Коледа .Струва ми се лично на мене , че доста се отдалечаваме от истинската същност на празника?! Та какво всъщност празнуваме на 24 декември?!!! - Празнуваме онази далечна нощ преди около 2010 години , когато нашия Господ Исус Христос се роди на нашата грешна земя в човешки образ , за да изкупи с кръвта си греховете ни и ни спаси за вечен живот , затова Коледа = Рождество Христово!!!! И в тихата и Свята рождествинска нощ , когато се ражда нашия Бог , който е любов - има ли по-скъп подарък от това - и то донесен лично от Бога ! Всичко останало според мен е символика и ритуалност дотолкова вече навлязла , че измества центъра на празника !  В този смисъл - СВЕТЛО РОЖДЕСТВО НА ВСИЧКИ!
By danieladjavolska , 13 December 2009
В различните страни хората по различни начини, но навсякъде радостно и тържествено се подготвят за посрещането на Новата година, с която свързват надеждите си за щастливо бъдеще.

В миналия век в много страни на Западна Европа, Дядо Коледа не е бил веселият добряк, какъвто днес го знаем. Дядо Коледа символизирал някакво зло, сурово и страшно същество и с него плашели децата. Добрият Дядо Коледа се появил едва във втората половина на 19-ти век.

Дядо Коледа има и различни имена: Санта Клаус, Пер Ноел, Дед Мороз и...

Монголия. Дядо Коледа прилича на овчар от миналите векове. Държи бич, който често размахва. Живее усамотено, грижи се за стадата си. На хълбока носи кесия за тютюн, огниво и кремък. Облечен е с рошава шуба и на главата си носи голям калпак от лисича кожа.

Иран. Нова година се посреща през март. Гърмят топове, подреждат се тържествени трапези, на които задължително има чаша. В чашата плува зелен лист и жива риба - символи на живота и дълголетието. В момента в който топовете известяват края на старата година, всеки трябва да държи в ръце сребърна пара, т.к. се вярва, че този, който не направи това, цялата година ще прекара вън от родината си.

Бирма. Нова година се празнува в най-топлото годишно време. Близки, приятели, познати и непознати се заливат с вода, без някой да се сърди за това.

Етиопия. Нова година се празнува през първата седмица на септември и съвпада с жътвата. С песни и игри етиопците се събират на края на градове и села. Всеки носи сухи клонки, вързани в снопове, които нарежда в големи купени и ги подпалва. Около тях празнуват, пеят, танцуват.

Германия. Австрия. Коминочистачът и свинята се смятат за символи на щастието. Твърди се, че в старо време на новогодишния празник, ако се появял коминочистач, хората тичали след него, стараейки се да го докоснат и да се нацапат със сажди. Вярвали, че това носи щастие. Във Виена всяка година се излива специален медал - сувенир на който е изобразено как дете язди свиня.

Румъния. Нова година се посреща с обредни коледарски песни. Коледарите държат в ръце изкуствени цветя, прикачени на пръчка или клонка. Със сладкиши и звънци посрещат и черпят коледарите.

Испания. Щастието на испанците зависи от това, как ще прекарат самият новогодишен ден. Всеки се стреми да не изостава в нищо от другите.

Шри Ланка. Правят се много вкусни сладкиши с ориз, а в Нигерия домакините сервират на гостите си храна от просо и царевица в специален сос и се радват на богатата си трапеза.

Швеция и Норвегия, и други скандинавски страни - вярват, че човек, който дойде в къщата този ден носи щастие.

Англия. Никой не кани никого на гости.

Дания. Младежите тропат, вдигат шум, за да изгонят неволята през вратата.

Хаити. Нова година е начало на нов живот. Затова в навечерието и скараните се помиряват, домовете основно се почистват, старите мебели се поправят или се купуват нови.

Финландия. Девойките в новогодишната нощ хвърлят през глава чехъл или обувка. Ако тя удари с върха вратата - означава сватба. Новогодишните подаръци се изнасят предварително на масата.

Индия. В деня на Нова година никой не трябва да прави злини, да избухва и да се сърди. Смята се, че какъвто си през първия новогодишен ден, такъв ще бъдеш през цялата идваща година. Там празнуват Нова година в средата на месец октомври. При тях няма елхи, нито Дядо Коледа, а бенгалски огньове осветляват градовете в най-красиви багри.

Мексико. Оригинален новогодишен обичай. В стаята, където са се събрали гостите се окачва голям глинен съд, пълен със сладкиши. Съдът е изпъстрен с различни фигури, картини на диви животни и чудовища. На гостите поред се връзват очите и се дава пръчка в ръцете. Този, който успее да счупи "пинага", така се нарича глинения съд, той ще бъде най-щастлив през Новата година.

Австралия. Мореплавателите, пътуващи за Австралия, не могат да посрещнат Новата година.

Виетнам. Там всички си подаряват полу разцъфтяло клонче от праскова. Семейството заедно с приятели дълго седят край огъня и си разказват приказки, интересни истории или случки. Виетнамците смятат, че в деня на Нова година стават с една година по-възрастни, а не на рождения си ден.

Унгария. На новогодишната трапеза няма гъски, кокошки и други птици. Според народното поверие тази вечер не бива да се ядат птици, за да не отлети щастието. На масата унгарците слагат чесън и мед и...прасенце.

Франция.В новогодишната нощ всеки селянин, който произвежда вино, трябва да влезе в избата и да почука три пъти по всяка бъчва. Съществува поверие, че виното е одушевено същество и не обича, когато го забравят. Всеки млад човек трябва да носи една рибка от сладко тесто и в дванадесетия час, когато загаснат светлините да отхапе главата и. Ако в тъмното отхапе опашката и, през годината ще му върви назад.

Чехия. На трапезата задължително се слага шаран.

Ескимосите. При тях Новата година идва, когато падне първият сняг.

Северна Америка. При индианците се е запазил обичаят да се посреща Нова година край огромен огън, сред горска поляна. Те танцуват с бели облекла, лицата им са боядисани с бяло, а в ръцете си държат пръчица с топче от пера накрая.

Бали. Жителите на този остров празнуват Нова година в различно време, т.к.по техния календар годината има 210 дни. Дълго време преди настъпването на Новата година се извършват приготовленията.

Судан. Тогава суданците празнуват деня на независимостта на своята страна.

Уелс и Шотландия. По древен обичай главата на семейството разтваря широко вратите на къщата при последния удар на часовника. Той пропуска старата година и кани Новата да влезе. Впрочем в новогодишната нощ всеки може да отиде в която къща поиска, знаейки че ще бъде радушно приет. Но от гост до гост има разлика. Смята се за лошо предзнаменование, ако първа прекрачи прага жена. Това предвещава неприятности. Нежелани първи гости са и русите мъже. Чернокосите, дошли първи, домакинята посреща с отворени обятия, т.к.носят щастие и успех. Хвърлянето на бучка въглища е задължително - огънят на домакинята никога да не загасва.

Холандия. На новогодишната трапеза се поднасят понички със стафиди. Такива понички се пекат само тогава. В полунощ всички кораби, намиращи се в пристанищата на Холандия. Приветстват със сирените си настъпващата Нова година.

Япония. Съществува стара традиция,когато настъпва Новата година да бият камбаните на погодите в градовете и селата 108 пъти. Сега този звън се предава по радиото. След последния звън хората си лягат, за да се събудят в зори. Тогава с лъчите на изгряващото слънце излизат на улиците и посрещат Новата година. Онези, които по това време още спят, не могат според поверието да разчитат, че настъпващата година ще бъде щастлива за тях. Ако дете нарисува това, което желае и сложи рисунката под възглавницата си, желанията му ще се изпълнят. За това всяко дете от тази страна прави такава рисунка в последния ден от старата година. На новогодишната трапеза се поднасят тънки дълги макарони, които символизират благоденствие, ориз, който означава изобилие, шаран-сила, фасул - за здраве. Японците вярват, че за да са щастливи през Новата година трябва да върнат всичките си дългове.

А как е в България...ще разберете следващия път.Ако някой иска може да направи съпоставка между българските и чуждите традиции.Има ли общи неща, съществени разлики?

Изнамерих и написах специално за вас. Източник - неизвестен. Запазено из бумагите ми от времето, когато работех в ЦРД. В тези бумаги откривам постоянно интересни неща, а защо не съм ги изхвърлила все още - не зная.Май ще продължат да си стоят в куфара, който у дома наричаме вълшебния куфар.

Legacy hit count
1467
Legacy blog alias
35684
Legacy friendly alias
Новогодишни-традиции-по-света
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments3

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Коледните традиции продължават...

В Холандия Санта Клаус идва от Испания в средата на ноември. Всички деца и кралицата го чакат на пристанището. Дядо Коледа - Санта Клаус тръгва на пътешествие из страната да провери дали децата са били послушни, за да получат от него коледните си подаръци. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата със знаменца и писма до добрия дядо при звъна на черковни камбани и оръдейни залпове. Децата приготвят по чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа, а  бисквитите и бонбоните, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. Спътник на Дядо Коледа е Черният Пиет, който носи подаръци за лошите деца.

 Испания

Коледа в Испания е семеен празник: след 22 часа на 24 декември ресторантите са затворени. Испанците са по домовете си и чакат литургията в полунощ. След литургията започва угощението - моруна, кестени, и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Десертът е бадемов сладкиш с мед.

 

Дания

 В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек. Четири седмици преди Коледа датчаните започват подготовката за празниците. Първо правят венец от борови клонки и слагат в него четири свещи, като запалват една от тях - неделята на запалването. Втората неделя  е на сладкишите - приготвят се сладкиши в които непременно има канела. Третата неделя се украсява елхата с датски знаменца, червени панделки и сърца от слама. Четвъртата неделя е неделята на приятелството и обичта и тогава датчаните пият топло вино и ракия. На улиците преобладава зеления и червения цвят. Вечерта срещу Коледа /на Бъдни вечер/ на датската трапеза ще видите: херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това и малки и големи пеят и танцуват в очакване на червения дух.

 

Германия

 Приготовленията започват през ноември.  И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. На нея се събира цялото семейство и младите идват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен. Особеното на този сладки със стафиди и много мазнина в приготвянето му. Той може да се направи месеци предварително и да се яде на Коледа, не променил вкусовите си качества.

 

Франция

 Франция е голяма държава и всяка област има нещо типично  в коледната традиция. На 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета, а зад всяко прозорче има изненада - малко лакоство. На 24-ти декември се отваря последното,  най-голямото прозорче. В празничната вечер, край бляскавите светлинки на елхата, семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, риба сомон и великолепен много скъп пастет от гъши дроб. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията повелява : печени кестени и греяно вино.

 

 САЩ

До камината се окачваг червени  чорапи - символ на Коледа в западните страни. Под елхата се закачват бели и червени бастунчета. На трапезата пуйката е на особена почит /някъде - говеждо/. Специално приготвена ромова напитка, в която има канела и индийско орехче, се поднася  в малки чашки на гостите.

В САЩ е прието да се правят много подаръци, които се събират цяла седмица под коледната елха и не се отварят веднага. На Коледа Санта Клаус също носи подаръци, а на него му оставят мляко, сладко и шоколад. Хората живеещи в малките градчета пеят коледни песни и си ходят на гости.

 

 

 

 

 

 

 

VESKAVACHKOVA
VESKAVACHKOVA преди 16 години и 4 месеца
Колеги, благодаря за споделените интересни факти около коледните и новогодишни традиции на различните народи. Някои от тях ще сподела с моите ученици. Ровейки се в интернет ,  срещнах описание на интересен френски обичай-

Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляба.

Весели празници !!!


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Весели празници и на теб, Веска!

Имам още да допълвам, но докъде ми стигне времето....

Кой кога посреща Новата година?

В различните краища на земята Нова година се посреща по различно време.

Първи посрещат Новата година жителите на остров Фиджи.

В Бирма започва през април, в най-горещите дни, които идват след тропическите дъждове. Бирманците се поливат с мода и се поздравляват с настъпването на Новата година.

Във Виетнам смяната на годината се празнува рано през пролетта, а В Китай - в дните следващи пълнолунието - в периода между 20 януари и 18 февруари.

В Сирия Новата година идва на 1-ви септември.

Ескимосите изпращат старата година всеки път по различно време. При тях празникът е зависим от времето, защото те смятат, че Нова година започва, когато падне първият сняг.

Преди повече от 200 години англичаните посрещали Новата година на 26 март. Извършена била реформа в календара и празникът се пренесъл на 1-ви януари, но това предизвикало бурни протести сред жителите, които се почувствали внезапно остарели с три месеца. /из старите тефтери/

 

 Кой как посреща Новата година?

Японците посрещат Новата година паднали на колене и пеят тържествени химни в прослама на светелото. Чак след този ритуал те започват да се готвят за празника. Обличат се тържествено, приготвят трапезата, канят гости.

Жителите на остров Борнео се готвят за посрещането седем дни предварително. През тези дни навсякъде из острова непрестанно бият гонгове. Заедно с Новата година жителите празнуват и деня на урожая.

В Русия началото на Новата година продължава точно 10 часа. Толкова време е нужно, за да премине слънцето от източната до западната граница на държавата.

В Чест на Новата година мексиканците накичват себе си и домовете с цветя и устройват карнавали. С настъпването на Новата година навсякъде в страната започват да звънят безброй камбани.

Само мореплавателите плуващи за Австралия не посрещат Нова година. Ако тръгнат на път на 31-ви декември, те за една нощ пресичат условната граница на времето и сутринта пристигат в Австралия, но там вече е 2-ри януари....

Италианците хвърлят ненужните си вещи през прозорците, дигайки олелия до небето.

Гърците надуват свирки и бият звънци.

Конгоанците палят огньове и танцуват под ударите на там-тама.

И разбира се, всичките, хората от различните страни и народи непременно ще си кажат и пожелания за здраве и щастие през новата година. Иначе каква година ще е тя, ако не носи здраве и щастие.

В Швейцария в новогодишната нощ всяко семейство слага в огъня котле с олово. Когато металът се стопи, всеки член на семейството грабва част от сивата течност и бързо я излива в съд със студена вода. По образувалата се фигура се гадае какво ще се случи на всеки през следващата година. /Нещо като леенето на куршум при нас./

В Гърция по старо поверие в навечерието на Нова година на всеки се купува свирка, пищялка или звънче, на които свирят и използват в полунощ, когато настъпва Новата година. Получава се такава пукотевица от свирни и дрънканици, че непривикналият човек би побягнал, където му видят очите.

 

 

 

 


By marinka , 11 December 2009

   След еуфорията от срещата окрилена от бурните емоции, просълзените и питащи лица на колегите и след целувките на нашите прекрасни администратори, които ми казаха всичко онова, което не чух по време на връчването на наградата споделям с вас отново приказката.

 Ето я: Малка горска приказка.ppt

           Malka_gorska_prikazka.ppt

Legacy hit count
906
Legacy blog alias
35591
Legacy friendly alias
Малка-горска-приказка
Приятели
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Предлагам...

Comments2

zorazori
zorazori преди 16 години и 5 месеца
Браво, ще  я  използвам  в  работата  си.На  дечицата   ще  им хареса.

У С П Е Х


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Маря, децата вчера пожелаха да им разкажа за пореден път "Дядовата ръкавичка"...След като им я разказах им казах, че има една "Малка горска приказка", която прилича на току що разказаната и не съвсем...и че другата седмица ще я чуят и нея, а може и да я "видят"...

За пореден път и ти ми четеш мислите от...разстояние...Имаш едно /а защо да е само едно?/ благодаря за телепатичните ти способности....


By MariaDimitrova , 8 December 2009
Скъпи предучилищници,

презентацията е качена в общност "Начално образование".

Поздравявам всички Вас, които работите неуморно като пчелички и с усмивка  приемате предизвикателствата на времето.

Прекланям се пред Вас! Бъдете здрави!

Весели празници!


Legacy hit count
11610
Legacy blog alias
35518
Legacy friendly alias
ПРИЕМСТВЕНОСТ-МЕЖДУ-ДЕТСКАТА-ГРАДИНА-И-ПЪРВИ-КЛАС-ПРЕЗ-ПОГЛЕДА-НА-НАЧАЛНИЯ-УЧИТЕЛ
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Новото образование

Comments25

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 5 месеца

Мария, благодаря и на теб, и на Далето, че под формата на диалог поднесохте темата. След провелата се дискусия останах с горчивия привкус, че в децата в първи клас  играят повече от децата в ПГ, а децата в ПГ учат повече от децата в първи клас. И как няма да е така...В ПГ хорариума е 24 (ние ги наричаме ситуации, по 30 мин.), а в първи клас - 22 часа седмично!

Вашият договор за партньорство "ДГ-училище" в годината преди постъпването на децата в първи клас ми дава много добра идея за следващата учебна година. Тогава моите деца ще са в подготвителна група. Дано и ръководството на ДГ, в която работя, я прегърне.

Благодаря ти още веднъж. Мисля си, че дискусията във връзка с приемствеността трябва да продължи и тук, в блога. Дори и само факти, които спъват работата ви на учители в първи клас да споделяте, за мен би било полезно.

MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 16 години и 5 месеца
Благодаря! Идеята да говорим двете едновременно дойде спонтанно и разговорът беше спонтанен, защото не бяхме разменили предварителна информация. И според мен точно това направи разговора интересен. По всичко личеше, че темата вълнува  и детските, и началните учители, защото пряко ни касае. Нека дескусията продължи и във форума. Ако ние не си подадем ръка няма кой дани помогне.
shellysun
shellysun преди 16 години и 5 месеца
Мария, благодаря ти от името на всички предучилищници, че разработи тази тема - толкова е важна за нас! Щастлива съм, че можах и лично да се запозная с теб - добронамерен, позитивен и изключително качествен колега. Сега и аз отивам да видя презентацията докрай, това което показа беше доста важно и ще мисля дълго върху нея.
DimityrDimitrov6
DimityrDimitrov6 преди 16 години и 5 месеца

Следпразнично,

и с най-добри чувства,

засега само два въпроса за размисъл /защото проблемът е Огромен/:

1.Възможно ли е приемствеността да е задача за "подготовка" само на едната страна и дали нещо се е променило в "подготовката" на училището за Децата?

2.Допустим ли е варианта проблемът за приемственост да отпадне, ако "училището" си припомни, че за древните гърци думата е означавала МЯСТО ЗА ИГРА? Или поне - според Плакроуз - Място за Деца?

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Мария, ще започна малко несериозно...Сродна душа "казваш", един екип...Би било чудесно, но това сродство на душите не идва ли от факта, че с теб сме дишали един въздух - северния, правилния /една малка закачка, землячке???!!!/.

В момента ме е "подгонила" една курсова работа и я карам поредна седмица по ред на номерата /по важност/, а има няколко места в доклада, които трябва да ги "пипна" /за Държавните образователни изисквания в детската градина/ и след това ще пусна пост в Предучилищната и ще ти пиша, да пуснеш линк и в твоя, за да са на едно място.

Сега обаче ще ви поставя за домашно да прегледате предварително що е това ДОИ за детската градина, за да имате представа, ако някой не ги е чел /към началните учители/.

За писането на печатни букви и аз съм против, когато е целенасочено, но и не бих спряла дете да пише, ако само е решило да го прави. Детското любопитство е безкрайно. Не бих ги ограмотявала целенасочено, защото не ми се иска да изземвам от функциите на хора, специално обучени за целта, а и защото съм на мнение, че една затвърдена грешка по-трудно се оправя в бъдеще време. Още повече - не на последно място, това ли трябва да правим в детската градина!?!? Да пишем, да четем....Не, не трябва, ако не се появи някоя умна глава и не наложи вето върху детството като такова...

Децата би трябвало да знаят буквите, както и цифрите до 10 отивайки в училище. Получава се някъде по пътя едно разминаване. Детските учители са на мнение, че натоварваме в повече децата, а от вас разбирам, разбрах, че отиват в първи клас непознавайки буквите. За цифрите не чух такова изказване...

Така, както аз имам в момента база за сравнение /от учебниците на дъщеря ми - първокласничка/ и съм в подготвителна група в детската градина, и във всеки един момент мога да отворя и тетрадка на първокласник, и на дете което му предстои да бъде, ако имате възможност, поискайте от най-близката ви детска градина тетрадки по направленията, които ви интересуват и сравнете с вашите изисквания...Гарантирам ви, че по-ясна представа от друго място няма да получите. От тези тетрадки ще разберете изисква ли се печатно писане на букви например. Работя по програмна система "Моливко". В едната тетрадка по математика цифрите са изписани във всяко квадратче, на следващата - през квадратче и през ред, както и трябва...Е, след като все им повтарям, че в тетрадките по математика се пише през квадрат и през ред, как да им отговоря на въпроса: Защо тук може, а там не може???

Аз до тази година наистина нямах ясна представа какво правите вие в първи клас. Сега вече имам и много от въпросите, които си задавах вече имат своя отговор. Често се чува: В първи клас се повтаря до Нова година материала от детската градина и на децата им е много лесно. Сега обаче проумявам, че това впечатление е лъжовно, защото както беше лесно до края на ноември и изведнъж започнаха диктовки, четене...Някъде нещо не си е на мястото...Търси се...

Тези дни ще се включа отново...
galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 5 месеца

Мария,

Отдавна не бях преживявала нещо толкова хубаво като тази дискусия върху приемствеността, ръководена от две медиаторки от двете най-заинтересовани общности - на детските и на началните учители. И май сме единодушни в главното: детската градина не бива да иззема основната функция на началното училище - да ограмотява. Различията явно са в подробностите и в гледните точки. :-)

Това, което малко ме притесни беше намекът, че ако едно дете не се ограмоти до втори клас и продължава да пише огледално, например, вината е на детската градина. Никой дума не спомена за откриване в този период и по този начин на говорни нарушения, които няма как да бъдат открити в детската градина: дисграфия например.....Изобщо има един аспект на приемственост, който все още не е обект на специален интерес както от детските, така и от началните учители: приемственост по отношение интегрирането на деца със СОП. Признавам, че ако в проблемът "приемственост" се включи и този "частен" проблем, болките и недоразуменията ни ще се увеличат многократно и дискусията ни трябваше да продължи "три дни и три нощи". :-)Знаете, че тази тема живо ме интересува и се опитвам да бъда в крак с различни световни опити: http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=35385 . Но все пак някога и това трябва да влезе във вечната дискусия наречена "приемственост". И тук се присъединявам към питанията на доц. Димитров по-горе в коментарите. Мислиш ли и до колко училището е извървяло своя път към детската градина и Детството на децата?! Откакто се помня, а в детската градина аз се помня от мноооооооооого отдавна :-), все излиза, че приемствеността означава, че детската градина трябва да се нагажда към началното училище, което пък се е нагодило към основното.....Така ,по тази обратна логика, чиновете са се появили в подготвителната група на Далето.....А по света практики, които познавам (американска и германска), по-скоро показват обратното: всичко - от обстановката до методиката - по-скоро приличат на детско градински. За това и внукът на моята колежка тъгуваше за своето английско училище, издържа в българското само една година - втори клас - и се върна при свободата, игрите, басейна и Детството си......Защото Детството не свършва в подготвителна група, а продължава до 18 години......

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Галя, много държа да спомена, че не само в моята група има чинове, което изобщо не звучи успокоително...дори обратното. Де да бяха само в моята група...
MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 16 години и 5 месеца
Категорично съм против децата в детската градина да се ограмотяват. Те трябва да ИГРАЯТ и чрез играта да ОТКРИВАТ СВЕТА. Този процес трябва да продължи и в първи клас. Има деца, чиято адаптация в училище продължава доста дълго време. Връзката обаче се къса. Потърпевши са най-вече децата, защото тези невинни душички попадат в съвсем различна среда, друг режим. По поведението им личи, че им липсва играта. Всички знаем какво се случва в междучасието - те имат енергия и я изразходват.

Лично за мен  няма значение дали детето предварително познава буквите или не. Важно е да има добре развит фонематичен слух и да говори правилно.

По повод огледалното писане - несериозно е да се вменява вина на детските учители за това. Ще се изкажа несериозно, но повредата не е в техния телевизор. В детската градина и в училището трябва активно да влязат психолозите, да си провеждат тестовете, да откриват децата с проблеми, за да можем и ние, и вие навреме да им помогнем.

За съжаление, на този етап е по-важно да са изпълнени ДОИ, да са отчетени резултатите по тях и да са сложени в папките.


MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 16 години и 5 месеца
По повод написаното от Далето.

Прави ми впечатление, че децата по-лесно се справят с математиката. Затруднява ги писането на 2, 5 и 8, но с повече упражнения се справят. Не бива да пишат цифрите в детската градина. Букви и цифри се пишат ръкописно в първи клас по образец даден от учителя.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Да, обаче в книжките на програмна система "Моливко" /а те са две по математика/ има изписване на цифрите. Да, явно наистина трябва да се вземат учебните помагала от детската градина и от първи клас и да се сравнят...Къде какво има и не само...
galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 5 месеца

Даленце,

И си права, и не си права за книжките....

Какво са книжките? Визуализирана мисъл на някой друг. Пред всеки учител има три възможности: да следва изцяло тази чужда мисъл, да я следва само в частта, в която е съгласен с нея или изцяло да я отрече и да не купува книжките. На пазара има няколко различни комплекта от помагала. А пазарът е безмилостен. По света е така: ако никой не купува мисълта ти - ти отпадаш от този пазар.....

Другият вариант е да разнищим страница по страница комплектите тук, в общността......

А за чиновете - знам, че не само твоите деца, но и други се провират между чинове още от детската градина, но само ти изкрещя на глас това.....

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Да, Галя...И си права, и не си права за книжките.../Опит за шега.../

В подготвителна група книжките са "безплатни" /за родителите/, но ги има в наличност в групата и ако в по-малките групи можеш да си позволиш да минаваш покрай тях, както минава бързия влак покрай малка спирка, то в подготвителните групи в момента "върви" проверка как се спазват ДОИ-тата и при една такава се гледат и тестовите батерии, и работата в книжките !?!

Понеже книжките не са ми достатъчни, та обличам "темите" в игри, провокативни ситуации, казуси, за да стигнат до децата теми от ежедневието...

Промениха се децата, времената също...Някои теми звучат архаично. Вчера например достатъчно дълго време някои се чудеха какво е това зимнина, туршия. Кой слага в днешно време буркани? /Признавам, на мен ми се случва, но това е друга тема.../ А на една от картинките задачата беше да заградят плод или зеленчук от който не се слага зимнина. Да, обаче, гледам, гледам и от всичко показано може да се сложи. Е, от тиквата може ли? Може - рачел. Нямаше излишно, но явно "някой" никога не е опитвал от сладкия като мед рачел...

Миналата година /в трета група/ имахме по Художествена литература "Родна стряха"...

РОДНА СТРЯХА
Ран Босилек
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Прочетох стихотворението на децата и чакам някаква реакция от тяхна страна. Който е заставал пред деца знае какво означава разбиращи детски очички и очички, които те гледат с недоумение...Е, точно с недоумение ме гледаха децата. Прочетох отново стихотворението...Същата реакция. Трети път зачетох и се спирах на отделни думи в стихотворението. Оказа се, че децата не ги разбират. „Стряха” свързаха със „страх”, „липи” било нещо, което лепи, лепило. Думата „милувка” обясних, като погалих едно от децата по главата. „Злати” изобщо не свързаха със „златни”. „Царските палати” не ги затрудни, и думата „кът” за мое най-голямо учудване веднага разгадаха, като я свързаха със съвременните детски кътове за игра...”Свиден” се оказа неразбираема дума, а изразът: „И за царските палати не бих те сменил!” също бе възприет с недоумение. Защо да не се смени малка къщичка за огромен царски палат???
Не упреквам децата за неразбирането им. Това са думи, които все по-рядко се чуват в разговорната реч. Въпросът е от тук нататък накъде???
В последно време се наблюдава не обогатяване, а обедняване на българската разговорна реч. Това деепричастия, думи като: пеейки, играейки, смеейки се, тичайки, вървейки, танцувайки, шептейки...чували ли сте ги скоро, дори тук, в Бглог-а??? Изчезва мелодичността, звучността на българския език.
Говори се кратко, но в никакъв случай и ясно, мързеливо, без да се обличат думите в емоция и така речта става суха, постна...
Започнахме да говорим телеграмно, икономично, нещо като в рап стил:
Ъ – ъхъ- ъхъ – ъхъ...
/ „Ъ” може да бъде заменена с която и да е друга гласна./
След откритите практики и моменти в детската градина в която работя ми беше много драго да чуя, че децата от групата в която работя е с най-добро дар слово в градината и отключен речников поток. Приятното идва от факта, че дори колегите от подготвителна група похвалиха децата, а ние бяхме в трета...
Къде е разковничето??? В разговор заради самия разговор, говорене заради самото говорене, даване думата на всяко едно дете да говори и да се изразява, да каже, да сподели, да извика опит, да го разкаже. Натрупа ли детето речников запас, научи ли се свободно да изказва мнение, да задава въпроси, да отговаря на въпроси след това в училище ще му е лесно да учи...
В групата си имаме интересни занимания: Децата говорят, разказват, отговарят на въпроси, а аз записвам казаното от тях. Дори се научиха да ми диктуват. Трудоемко е, да. Записвам и техни разказчета, обещала съм им списание да си направим и когато им кажа, че това, което те ми казват, а аз записвам ще го сложа на родителското табло – старанието е голямо. И най-плахите се отпуснаха вече да говорят.
Помагат ми Джани Родари и Мая Дългъчева с техните приказки и разкази за деца. „Граматика на фантазията” от Джани Родари ми е нещо като настолна книга. Забелязала съм през годините, че децата по-лесно се научават да съставят фантастични и вълшебни разкази, отколкото втръсналите им вече разкази по опорни думи или картинки. Започнат ли свободно да се изразяват и до това ще се стигне, но ние все бързаме да ги сложим в рамка – така е по програма, така и ще се прави /признавам си, че понякога преминавам през фиксираната тема като бърз влак и дори не спирам, а ...отивам в други води. Там, където съм убедена, че ще постигнем максимален резултат с минимум усилия...Нещо се разприказвах...
Все се "питам" - няма ли в изобилие детски приказки и разкази, та от както се родят децата все едни и същи четем и разказваме - у дома, в детската градина, в училище!?!? Да, но в първи клас те я прочитат вече сами /приказката/ са ми отговаряли...Те я знаят наизуст, чели я били...

Не децата са трудни, а времената, нравите, хората......Не децата не знаят, а начина на поднасяне на информация е сбъркан. Колкото по-сложно, толкова по-умно!?!? Не съм съгласна с това твърдение. А мисълта на Айнщайн: Защо трябва да помня нещо, като зная къде да го намеря! ми е една от любимите, както и тази: Ако един човек не може да обясни нещо на шестгодишно дете, то той изобщо не може да го обясни...

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Като "засегнах" темата за българския език, та се сетих...Няма по-звучен, по-благозвучен език от нашия /проявявам обяснимо пристрастие!?!/, по-мелодичен, по-емоционален...Първа и основна задача, която съм си поставила /пред мен/ е именно отключване на речниковия поток на децата. Българската реч е като планински поток, лее се, звучи...

А какво се случва "обикновено"? Броим я. Броим звукове, срички, думи...Нещо много стана броенето...

Когато давам такива примери, не си мислете, че го правя единствено и само...Давам примери от ежедневието...


galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 5 месеца

Даленце, душичко

Аз те ценя, ценя и твоето мнение и няма защо да се повтаряш два пъти, единия като анонимна, за да изглеждаш по-внушителна. :-)

Съгласна съм с теб. И си права, и не си права за проверките. :-)Да, изключително стресиращо е някой да седи, да те наблюдава и отвреме на време нещо да си пише.... Но ако караме в йерархична последователност, за наблюдаващия са важни първо до колко децата ти са покрили ДОИ, след това тестовете и чак накрая безплатните за родителите книжки. Мисля, че при твоите лингвистични възможности в областта на българския език, твоите деца прекрасно биха се справили с ДОИ и без книжки.:-)А книжките би могла да даваш отвреме навреме на родителите - да свикнат да се потят над домашни. :-). Така и вълкът ще е сит, и агнето цяло.:-)

Впрочем, зависи от "проверяващия". Слава Богу, че Плевен има "свестен" експерт по предучилищна педагогика - г-ца М. Додова. От нея съм чула, че книжките са само ПОМАГАЛА. Те са пожелателни, не задължителни. Друг е въпросът защо държавата дава за бедните предучилищници само книжки безплатно. Те пораснаха толкова много, че вече не им трябват играчки, що ли?! Лятото в Германия посетих игротека в едно училище, в която децата прекарваха свободното си време. Знаеш ли каква игротека видях!!!!!!!! Включително център за сюжетни игри с кукли!!!!!!! За деца от І до ІV клас!!!!!!!!А вашата детска градина кога за последно е получавала пари за играчки за децата? Колко кукли има в твоята занималня? Колко време им остава след 24-те "ситуации" за гушкане на бебетата в къта за сюжетни игри? Едно време, в онези "мракобесни" социалистически времена поне 2 пъти в годината получавахме пари за играчки. Така им казвахме: "пари за играчки". Сега получаваме заповеди да не събираме пари от родителите, но пари за играчки иначе никой не ни дава........

За мен това е по-голямата болка. Пари за книжки има, пари за осветление и отопление вече има. И пари за храна вече има. Ама пари за играчки държавата не дава. Може би защото на тази наша държава няма кой да и обясни, че играчките са толкова важни за децата, колкото и хляба и осигуряват топлината за сърцата на хората до старини......

Даааааааа, скоро и аз се чудех: когато учим децата на "Бяла спретната къщурка" кого точно задоволяваме: естествената любов на децата към красотата и римите или нашата носталгия? Но пък ако чрез това стихотворение не усетят със сърцата си топлината на "кът свиден и мил" чрез рапа ли ще я усетят? Все пак децата са в началото на лингвистичния си път и само от нас зависи дали ще знаят и тези думи или ще си останат при ежедневието, възпято от рапа!

А иначе и аз като теб предпочитам да следвам Айнщайн. И за това съм категорично против програми, които трява да чета с речник на чуждите думи. Ако на някой му трябват куп чуждици за да обясни нещо толкова древно, нещо толкова популярно като възпитанието и обучението на децата, значи този човек не е наясно сам със себе си, а с деца не се е занимавал поне от две-три прераждания. :-))))  

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Пореден ден се опитвам за напиша коментар към поста и все нещо се случва...

Или ще излети във виртуалното /Галя, благодаря, че си го хванала, но аз за по-сигурно го повторих и то не защото "повторението е майка на знанието", т.к. не го вярвам много, много това за "повторението", а ако откриеш и един летен коментар, излетял и той във виртуала - към поста "Интеграция на децата с болестта на Даун в масовите детски градини" - ще ти бъда много благодарна, иначе ми виси на мисълта.../, или ще спре токът и...хайде отначало. То че компютърът е умен - умен е, но чак толкова да помни...та написаното да стои при всякакви ситуации....

Сега по същество...

Да, книжките са помагала и не го отричам, и не разчитам на тях - единствено и само. Когато привеждам примери, споделям не само какво на мен ми се случва, а и на какво ставам свидетел понякога.

За бялата спретната къщурка не срещам проблем да потопя децата в атмосферата и, защото и аз си имам една такава бяла къща в детските ми спомени. Дадох пример по-скоро от ежедневната ми работа и на какво се "натъкнах"...Става дума за неразбираемостта и ти си го доловила.

Наскоро участвах в спор - знание, познание. Опонентът ми твърдеше, че няма разлика между двете. Независимо как ще го наречем - все за знание ставало дума?!? Или че "не съм съгласна децата  само да играят"...Много често чувам и думата "наддавам" /правя асоциация с наддаване на конно състезание, но това е за една друга тема/. Ако сега, дори в първа, втора, трета група на детето му се "даде", то в четвърта ще пее и учи, а в първи клас просто няма да има проблеми, което изобщо не е така, понеже в един момент в детските глави става една "каша" от неразбиране и не проумяване, но и това е тема за друг разговор. Що става дума за играта, това е думата, от която се бяга като дявол от тамян. Сакън някой да не ни обвини, че само си "играем".

За играчките...Да, имаме в групата играчки и децата си носят...Всеки петък си правим детско куклено /чаено/ парти...На това парти децата представят в началото играчките си, разказват за тях, кой им ги е подарил, как се грижат за тях и след това започва играта - партито...В началото миналата година момчетата се "изключваха" от кукленото парти, но в последствие започнаха и те да си носят играчки.

А пари целенасочено за играчки няма и при нас. Има "по-важни" неща, като дограма, олекотени, смяна на радиатори...Е, сега за Коледа добрият дядо ще подари играчки на групата /спонсори са родителите/...И тук се получава разминаване между моята представа за подарък и "традицията на градината" в която съм. Все си мисля, че каквото и да ми подари Дядо Коледа, вечерта ще ми се иска да го гушна...


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Ето ви и един казус:

Какво е вашето виждане за "обучителен" процес в яслата. Представете си ситуация... Имате съвет и една от темите за разискване е /или по-скоро само тема за представяне, ако не желаете да се включвате с мнение/ как да бъдат обучавани децата в ясления период? Медицинска сестра, на която е поставена предварително задачата да се подготви най-прилежно ви запознава какво що се прави в яслата...Но някъде във въздуха витае: и в яслата да има "книжки", децата да се научат да държат молив, то не че нещо, да завъртят там едно кръгче...И вие сте наясно, че сестрата е добронамерена, върши си съвестно работата, но от нея се очаква да каже точно това, което се иска...Че децата броят до 5 още в яслата, защо не и до 10..../последното шега ли беше?/

Само казус....Нищо "друго"....


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Ехо от една родителска среща на първокласници...

Децата не могат да се строяват по двама, не "чуват", не говорят а крещят, движат се в класната стая по време на час /с което предизвикват забележката на учителя/, прекъсват учителя когато говори с друг учител...не изпълняват поставените поръчки /какво да направят у дома, какво да донесат на следващия ден/...

Има две момчета, които са "перфектни". Още с постъпването си в първи клас са могли да четат и пишат...Да, обаче, естествено и всички похвали и суперлативи са за тях и те "завишават" критериите към останалите деца, които за първи път започват да четат, да пишат...

И мен ме питат родители ще се учим ли да четем и пишем в подготвителна група, а аз им отговарям, че ограмотяването става в първи клас...

А аз пратих моето момиче "неподготвено"...И поех огромен риск...Ами ако се окажеше, че му е трудно справянето...Показах и как се чете през август в планината - реших да го свържа с някаква емоция...И там прочете първите си думи и изречения...За писане на ръкописни букви, за думи и изречения да не говорим. Случи и се в първи клас...

Е, от един месец вече чете, решава задачи безпроблемно, диктовките и са от онези, добрите, с една, максимум две грешки...Не е изгубила интерес към ученето...А дали съм била права да не натоварвам детето си - времето ще покаже...

Накрая дано не се окаже, че на обущарят децата ходят боси..."Подготвям" децата на хората, а моето отиде "неподготвено"- с багаж само от нейните детски учители, като се има предвид, че беше в две градини - четири учители са се "погрижили" за подготовката и. Приех го за достатъчно....без да може да чете и пише ръкописно, но и печатно не е писала, освен в някоя игра...

Отново ехо от родителската среща...

Дисциплината, редът, проявите на агресия са тези, които създават проблеми и нарушават мира и спокойствието....А това вече е онази, другата готовност, не базата знания, а психологическата, на която се оказва, че трябва да се обръща повече внимание...И отново ще напиша - променя се средата, променят се хората, децата също...

Ако ние не ги щадим - тях, психиката им, умственото натоварване, което идва от натрупването на знания, без разбиране, пребиваването им почти всекидневно в среда от 28 деца /а някъде и повече/, което няма как да не им се отрази - няма кой....Или има?...Пореден казус...

 


shellysun
shellysun преди 16 години и 4 месеца

А така, Дале, дойдохме си на думата. Какво, всъщност трябва да правим в детката градина? Ето го първото противоречие - не е полезно да учим децата на букви и зписването им, на четене и т н., но най-хвалените и толерирани деца в първи клас са именно тези, които заят да четат и пишат. Вижте само какво представлява детската градина, колко е далече тя от същностния смисъл на отглеждането на едно дете - обществото така е "напреднало", че за да съществува е принудено да измисля форми за обществено гледане на децата, докато възрастните бясно произвеждат. Естествената среда на семейството е толкова отделена от детето - то престоява по 10 и повече часа извън него, общувайки не с мама и татко, а хвърлено в конкурентната среда на 25, 28, 30 връстници и 2-ма, 3-ма възрастни, които заместват за него естестствено значимите възрастни - мама и татко. Навсякъде в постулати, мисии и т.н на детските градини, изписвани в документите се казва, че детската градина подготвя децата за училище като в това предимно се влага идеята, че ги подтовя да се справят с ученето като дейност. И дотук. А детето всъщност учи от мига, в който се появи на белия свят. Въпросът е всъщност в това знаем ли ние КАК то учи и дали нашите представи за това, как научава и начините, по които искаме да го научим не са в разрез с неговата природа.

    И аз съм чувала такива отзвуци от родитески срещи - излиза, че най-съществените проблеми, които изплуват в първи клас са неумението на децата да общуват с други деца, работейки в група, невъзможността им да говорят тихо, неумението им да изслушват, неумението им да си сътрудничат и да работят в група за постигане на общ резултат, а дърпанет всяко към своя си, нарастващият броя на деца с логопедични проблеми, за които после правилното писане става проблем,да не казваме, че много от тях не са и диагностицирани - те се квалифицират като невнимателни, неуспешни и т.н., увеличаващият се брой хиперактивни деца и деца с гранични невротични отклонения... Обаче ние ги подготвяме за училище. И какво им подготвяме - като слепите, наливаме там едни и същи знания /вървейки по спирала, пардон/ четири години, борим се с родители, които отказват за признаят, че детето им има проблем, крещим непрекъснато, защото и в семействата си викат, а и да постигнеш тихо говорене в групата е въпрос не само на смислена работа, но и на лични усиля за това от всички членове на екипа, не внимаваме КАК общуваме ние с децата, забравяйки, че най-ефективният начин за научаване в детската възраст е подражанието и оттам личният пример на възрастните, сред които детето престоява повече от 10 часа, пънем се да набутаме 2, 3 преднамерени ситуации по план-график, без да отчитаме, че в природата на детето такива организирани въздействия в група са почти неестествени, непрекъснато пишем трактати за субект-субектни отношения между възрастния и детето, но всъщност изобщо не сме излизали от обект-субектните...Смеем се на остарели теории като идеята за табула-раза, обаче на практика действаме така, сякаш детето е бездушна топка пластелин, която ние за четири години трябва да оформим като ученическа фигурка. Като се замисля, чак сме жалки в опитите си да покажем колко много сме постигнали. Не сме, Още сме в първобитния строй по отношение разбирането природата на децата и истински квалифицираната педагогическа работа с тях.

  Сега, ето някои основни теми от които трябва да започнем /така ми се въртят в главата/, трябва да започнем да мислим професионално върху тях,с цялата отговорност което може да означава думата "прфесионализъм"

- когато детето попада в група от много деца и няколко чужди за него непознати възрастни, как се отразява това на неговата психика, какви механизми - защитни и адаптационни активира, как да създадем отношения вътре в тази среда, които да намаляват стреса и да предпоставят нормална познавателна активност на детето;

- средата - не случайно има цял отрасъл в световната индустрия, свързан с продуктите за деца - защото те са специфични! и средата, в която поставяме това изкуствено отделено от семейството дете, също трябва да е специфична - щадяща, позитивна, създаваща предпоставки за естествено натрупване на опит и знания от детето със свой темп;

- отношенията на възрастните помежду им и това, което излъчват като послание към децата - с вида си, с тона, с езика на тялото, начините по които "вкарват" детето в една или друга дейност;

- сложните взаимоотношения между децата - всяко срещу всяко е "съперник" за вниманието и обичта на възрастния /все пак опората на детето само в групата, извън семейството, е точно непознатият възрастен и то трябва да предизвика неговото внимание, обич, преференции или дистанциране, за да "оцелее", да се "съхрани"./ Ако говоря неразбираемо, върнете се към идеята за това, че хората всъщност са социални животни и не могат като рибките да си оцеляват сами от момента, в който размърдат перки. Спомнете си как природата е предпоставила това оцеляване и как ние в съвременното общество го осъществяваме, какви проблеми предполага това, какви предимства има и вкрайна сметка до къде води/;

- до колко сме специалисти в знаенето за детското развитие и за сложните връзки, през които това развитие минава от периода на раздане до училище, за субектите, обектите и средата, които влияят върху него и дали сме наясно какво е нашето място в цялата тая система от отношения.

  Дале, пресекна ми сутрешното кафе с тая твоя родителска среща. Обаче, сега чакам тежката артилерия - всичките Магариди, плюс останалите, които считат, че имат мнение по тоя въпрос. Да го разчепкаме най-сетне.

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 4 месеца

Браво, момичета! Дойдохме си на думите......:-) Проблемът за приемствеността е същностен, проблем за Мисията и Визията на детската градина.....

Приятно ми е да видя, че стоите "разкрачени" между вътрешното си дълбоко убеждение що е то детска градина и има ли "училищното обучение" почва в нея и неофициалното, но толерирано от началните учители становище, че децата е добре да знаят да четат и пишат в първи клас...."Разкраченото" положение не е най-удобното и скоро вие ще сте принудени да направите избор. :-) Какъвто и да е този избор, той, Дале, ще е част от онова "рязане на пъпната връв", за което говориш на друго място, ще е професионално еманципиране от внушени догми и обичайни практики, защото за да го вземете ще сте принудени, както с Мисията и Визията на срещата да намерите своите доводи в едната и другата посока. Впрочем вие почти сте направили този избор в посока Детската градина - Място за Игра, скъпи мои съмишленички. А ти, Дале, вече си направила най-важния, житейския есперимент може ли дете, което тръгва "ненаучено"  на училище да успее. И знам, че оттук нататък няма да има по-убедителна учителка от теб в защита на правото децата да си изживеят детството в опознаване на света, задушевни разговори за всичко и за нищо, сред приказки и игри. На времето и аз изпратих децата си "ненаучени" в училище, а сега синът ми е доктор на науките и работи в Колумбийския университет в Ню Йорк (един от петте най-престижните частни университети на САЩ), а дъщеря ми успешно довършва обучението си там като отличничка....Споделям това, не за да се похваля като успешна майка (макар че защо ли не и това?!:-)), а за ви дам пример, че е възможно едно дете да изживее щастливо детство, без да е "броило звукове, срички и думи"(Далето) и пак да достигне формалните върхове на знанието....Всъщност и двете, Шели, правите прекрасни неща, за да бъде детството на поверените ви деца щастливо. А към твоя анализ на ситуацията в момента няма какво да добавя.....

Освен да съобщя на общността че вече се е "родила" първата книга на променената ситуация и нашето промененот мислене за детската градина в България - "Новата забавачница" на доц. Д. Димитров. Чуйте: първо за самата дума "забавачница" - "Припомнянето на тази превъзходна българска дума е предизвикано не само от все по-често признаваната значимост на празника, на развлечението , на забавата  - като незаменими компоненти на културата и като смисловообразуващи прояви на едни друг - привлекателен и свързан с битовите човешки потребности възможен живот, а и от неочаквания  - но продължително налаган  - деформиран смисъл на термина "детска градина", където на децата-цветя бе противопоставен възрастния (все още наричан "учител") - като ръководен градинар, който не само ги тори и полива, но и ги подрязва, плеви и подрежда в лехички - по свой/или по чужд?, програмен?, но не и техен!/ образ и подобие. "

"Трябва най-ясно да се разбере и за това най-категорично го казвам: същността на детския живот е играта! Пак играта е чудото - източник и форма на културата, привлекателен и неотменим компонент във всяка сфера на човешка дейност: в празника и ритуала, в изкуството и спорта, във войната и любовта. Няма друго време в човешкия живот, когато тя може  и трябва да бъде овладяна, за да стане личностно притежание, като определящ фактор на човешката интелигентност и творческа същност. "

"За това на личностно равнище целта (на предучилищното възпитание -мое изясняване) е ФОРМИРАНЕТО НА ДЕТЕТО И ДЕТСКАТА ГРУПА КАТ СУБЕКТИ НА ДЕЙНОСТТА И СВОИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ - когато преди всичко по собствена инициатива и в нарастваща степен самостоятелно децата осъществяват разнообразна дейност по повод на значими на тях проблеми

На най-конкретното, дейностното равнище е ОВЛАДЯВАНЕТО И РАЗГРЪЩАНЕТО НА СИСТЕМАТА НА ИГРОВАТА ДЕЙНОСТ - като свободна, собствена, самостоятелна и самоорганизирана детска дейност и като игроподобни форми на педагогическо взаимодействие. 

Включването на играта като целева система е не само решаващ момент в обосновката на новата парадигма на предучилищното възпитание, а и възстановяване на статуса и като централен феномен на детството. Това определящо място и ключово значение бяха продължително подкопавани от теоретичната неяснота и терминологичните недоразумения; от подходи, които (досега) я поставяха под опеката на обучението или я деформираха чрез грубовато механистично ръководство, или (сега) мълчаливо я заобикалят, отреждайки и второстепенната роля на манипулативно педагогическо средство."

Доц. Димитров, Вие върнахте малко от доверието и уважението ми към академичните среди! По-точно след тази книга само на Вас вярмвам, че мислите за предучилищното възпитание на днешното време!

А що се отнася до болката ти Шели, За яслата и протягането на пипалата на книжките и там - права си да те боли! И мен ме боли! Впрочем, защо за децата от яслата се грижат медицински сестри, а не учителки?! Децата там са здрави и не се нуждаят от медицински грижи, а от възпитание и обучение, което започва от първия момент на раждането?! Най- голямо обучение и развитие претърпяват децата точно от 0 до 3 години, и точно в този момент те са оставени в ръцете не на педагозите, а на здравните работници. Значи ли това, че държавата ни няма доверие, че ще се грижим за тяхното здраве? И ако е толкова загрижена за здравето им, защо се напъва да напъха и книжките там?! 

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 4 месеца

Увлечена да преписвам цитати от ценната книга на доц. Димитров, не писах за важните, според мен, а и според официалното становище на началните учители моменти от предучилищната подготовка. Това, което ти, Дале, формулираш като "Децата не могат да се строяват по двама, не "чуват", не говорят а крещят, движат се в класната стая по време на час /с което предизвикват забележката на учителя/, прекъсват учителя когато говори с друг учител...не изпълняват поставените поръчки /какво да направят у дома, какво да донесат на следващия ден/..." 

А да сме се чували ние как говорим като височина на тона, като умение да се изслушваме един друг; да сме мислили за себе си като образец на дисциплина: спазване на наложени правила, на обещания; и най-тъжното - да сме мислили за себе си като изтичник на агресивно поведение - чувала съм как колежки наричат децата с обидни думи в очите, а нали помните: "Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя"?!

Както правилно забеляза Шели, ние не сме излязли още от обекто-субектните отношения!  Все още робуваме на "Не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря"! За това и се напъваме да прилагаме какви ли не "интерактивни" методи, но забравяме най-въздействащия: примерът!  Сигурно съм ви омръзнала да хваля други образователни системи, но те са за мен практическия пример и еталон за подражание, нашата образователна система за мен е в "период на основен ремонт", а за сега, освен доц. Димитров, не виждам друг от "проектантския" екип да ми подава на мен, обикновения зидаро-мазач, смислен проект за ремонта. Май е добре ние, зидаро-мазачите, да седнем и да си направим проекта за ремонта, като вземем само доц. Димитров за консултант?! :-) То така ни препоръча и новия министър в едно свое изказване!:-)) Та, като става дума за пример, сещам се първо как в германската градина, който иска допълнителна храна - дете, учител, гост като мен - се нарежда на редичката пред учителката, която сипва храната и търпеливо чака своя ред. Да сте виждали учител в българска детска градина или училище търпеливо да чака, нареден сред децата, своя ред?! Да сте се заслушвали как говорим на съвети, дори как говорихме на дискусията за приемствеността на срещата?! Да сте влизали в кабинета на директора и да сте прекъсвали разговора мус някой, със съзнанието, че това което искате да кажете е толкова важно, че другия може да почака?! Е, надявам се да не сте го правили, а да сте били в положението на този, който трябва да почака!:-)) Може би за това забравихме добрия стар ЛИЧЕН ПРИМЕР, защото не е в наш интерес да го помним. Може би за това и предпочетохме обучението пред възпитанието последните години и десетилетия, защото е по-лесно да контролираме знанията, които даваме, а не личното си поведение. Него ние не искаме да контролираме, защото е много трудоемко и значи да "преподаваш" чрез себе си 6 часа на ден непрекъснато. Представяте ли си да се самоконтролираме 6 часа на ден какво казваме, как го казваме, какво провим и как го правим!!! 

Когато се върнах от Германия след два дни започнах работа. Лято. Сборна група от 30 деца от три групи. Две лели от различни групи. Всичко това в 8 часа започва да се надвиква срещу мен. Щях да получа удар. Не получих, но получих културен шок. И разбрах защо успяват германците и американците, а ние - не. Защото в първите седем години те възпитават децата си, а ние ги обучаваме. Справка - не само моите писания, а и един пост на Ела за анериканската детска градина. Впрочем, ето и моето писание за американските практики, в които акцента дори в училище е в "кръговете за подкрепа", което по същество е акцент върху "взаимоучителната метода" (няма нищо ново под слънцето:-)) или пропуснатото от мен в горния коментар "...на концептуално равнище съвместния живот и дейността на децата и педагога трябва да осигурават принципно неограничено и детерминирано само от възможностите на двата субекта  ОБОГАТЯВАНЕ (амплификация) НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ, като приоритетът е винаги човешките ценности, а критерият - в децата, в техните актуални потребности и интереси." ("Нова забавачница", дц. Димитров)

Таааааааа, ето възможни техники за това, видян в американски образователни филми:http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=35385

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 4 месеца
Впрочем, колкото повече мисля, толкова повече съм убедена, че пълна приемственост между детската градина и училище няма и не може да има, дори и да сложим чиновете в занималнята. Просто защото това са две различни степени на образователната система с различни водещи дейности. Преминаването от едната в другата степен е като да се преместиш да живееш от една държава в друга: колкото и добре да мислиш че си подготвен, винаги ще преживяваш стреса от новото. Казват, че адаптацията към чуждата страна е от 6 месеца до година, но познавам хора, които така и не можаха да се адаптират към чуждата страна и се върнаха обратно. Но известен факт е, че който веднъж е преодолял бариерата да живее в чужбина, преместването във всяка следваща страна е по-лесно. В този смисъл първата бариера "на чуждата страна" детето преживява преминавайки от семейната среда в средата на градината. Толкова ли сме загрижени за преодоляването на стресовете в тази посока, колкото и за приемствеността детска градина - училище?! И какво сме направили тук, в началото, където нещата са изцяло в наши ръце, за да е минимален стреса и бърза адаптацията?! Ако сме коректни към детето, което обичаме да изписваме с главна буква, трябва да сме  ЕДНАКВО загрижени и за двата момента на приемственост.....
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Шели, ти от къде знаеш, че слушам и Висоцки????

Валя, позволи ми едно допълнение...Тези дни си вървя по улицата към работата и представи си ми хрумна идея...Още от утробата на майката да започва "обучителния" /така наречен/ процес...Докато жената е бременна да чете подходяща образователна литература, учебници, да пише, да смята, да...

Спирам, защото ме хваща несериозността.....


 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Пропуснах да напиша, че и аз бях някога на забавачка....
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 4 месеца
Нека бъдем коректни...С децата, които по-бързо усвояват учебния материал е лесно да се работи, да, но нашата госпожа не пести похвали и за тези, които в момента научават абв-то...По-скоро мен, като родител /този ми коментар ще бъде "чисто" родителски/ ме притеснява друго. Проявите на деца, които нямат... ученическо поведение...или неподходящо такова /имайки предвид, че говоря за деца?!?/.

Може и да ви се стори неподходящо, но т.к. поста е пуснат от начален учител, ще си го позволя.

Когато едно дете в първи клас чупи моливи и химикали /своите и на съученици/, сипва вода в раниците, къса лични карти, играе на игри в час /докато не му приберат телефона?!?/, носи вместо учебници и тетрадки - комикси /като майката му има безрезервно доверие да си подрежда чантата само - детето/, ако изсипе боза върху главата на друго дете, ами ако и краде?!? - кой не си е "свършил" работата - детския учител или родителя /"свършил" е в кавички, защото отглеждането и  възпитанието не е вършене на работа, обучението е нещо друго.../. Приемете написаното като поредни казуси - срещат се, но ако и става дума за едно дете - тогава за какво става дума? Или повечето от горе написаното....

Не мога да приема, че един първолак от 7 до 19 и повече часа трябва да седи на едно място и да учи...Както и да се отиде на училище без домашно /това правило го проумяхме у дома, след  едно хитруване, след една ре-имунизация "бяхме" решили, че не трябва да си натоварваме ръката - не аз де..и писахме до...20.40 часа вечерта, защото на занималнята не бяхме си написали каквото трябва. Ре-имунизацията беше правена в събота, а "ние" се бяхме сетили в понеделник за нея...Както и да е...Приемам подобно хитруване, но...домашната работа си е домашна работа. От тогава не ни се е случвало....

Не зная с какво време разполагат родителите, но навиците за учене се създават още от първия учебен ден и ако ние не намерим време сега, после може да се окаже късно. Не може да се изпрати детето на училище следващия ден, ако предния не е отворен всеки един учебник /за деня/, не е отворена и всяка тетрадка, не е проверено домашното, не е намерено време за разговор с детето как е минал денят му...не е дописано ако нещо има да се дописва, не е приготвена раницата за следващия ден и...накрая, ако остане време да се поупражнява детето върху материал, който го затруднява. Най-често време се намира в събота и неделя - за упражняване.

Разбира се, това би било улеснено, ако детето е до обяд на училище, ако има кой да се грижи за него /така ми се иска, поне тази година!!!/, да бъде взето на обяд, докато се прибере, ще си отпочине, у дома също...Обяд, отново почивка...И към 15 часа да започне подготовката му за следващия ден.

Дори за децата, които не се затрудняват, висенето в училище по цял ден...е...изморително /да не кажа някоя по-силна дума/. Те, децата, също имат необходимост от своята глътка въздух, така, както и ние, възрастните...Дълго писане ще излезе, ако върви в тази посока мисълта ми...

И да не забравя - към 21 часа към леглото "ходом, марш" - може и без марш, с валсова стъпка, но това е времето...Докато се каже или прочете приказка за лека нощ, докато...и дете заспало...

 


OlyaMiran
OlyaMiran преди 16 години и 4 месеца
Късно вечерта е,а аз чета и не мога да се откъсна. Пропуснала съм я темата по- рано / покрай подготовката за празниците и поредното боледуване на дъщеря ми/ и сега наваксвам.Напълно съм съгласна с вас. И аз съм в позицията на учител - родител. Мога само да споделя моя опит /колкото и малък да е той/. Синът ми тръгна на училище на 7г.и 6м.(защото е роден февруари).В детската градина беше подготвен - познаваше буквите, правеше звуков анализ на думи, сричкуваше, пишеше чертички, но не можеше да чете и пише. Отиде в първи клас и се научи. Сега е 4-ти клас и в началото на годината се появиха проблеми - усвоява бързо материала, пише си упражненията и започва да пречи на учителката, която обяснява материала на децата, които по- бавно се справят. На него му е скучно/ дори си е написал и домашната в час/. Класната ми се обади за съдействие. Но да ви кажа честно не можах да му се скарам. И за какво...

 Дори си е позволил да "изпрати" госпожата в къщи, която в изблик на омаломощение след поредното обяснение на материала за някои деца е казала, че й идва да си вземе чантата и да си отиде. И моят син чисто по детски / без да влага нищо лошо/ й е казал да си отива. Като учител го разбрах и го оправдах, но като родител трябваше да реагирам и да му кажа, че не е постъпил правилно.

 А дали аз постъпих правилно? Оттогава той винаги си носи някоя енциклопедия в раницата за моментите когато му е скучно.

Та защо ви разказах това. За да защитя тезата, че децата не трябва да са предварително подготвени за училище, защото в един момент ще им стане скучно и безинтересно. Трябва да извървят целия път на писането и четенето. Нали в това е магията.

 Тази година ще бъда в другата крайност. Дъщеря ми ще тръгне на училище на 6г и 9м. Смятам, че не е готова за това - малка е. Не е ограмотена - оставила съм я на грижите на нейните госпожи / аз нали съм заета с чуждите деца- втора група/. И съм много притеснена, но поне знам, че няма да носим енциклопедии в раницата. Ще ми бъде трудно с нея, защото  възрастта е от голямо значение. Но това ще го разбера впоследствие.


By danieladjavolska , 27 November 2009
   Днес в нашата подготвителна група имаше празник. От днес официално се казваме "Камбанка".

   Бях споделила с вас, че в края на миналата учебна година /но в тази календарна/ предложих на децата да измислим заедно име на групата, понеже сме големи и можем да го направим, за разлика от по-малките групи. Имаше различни предложения, но не бяха одобрени от всички, защото, ако се казваме "Спящата красавица" - не е момчешко, ако се казваме "Патиланско царство"- не е момичешко. Заформиха се сериозни дебати.

   В един момент сладкодумницата на групата - Лора със звънливо гласче каза: А аз предлагам да се казваме "Камбанка". Настана мълчание. Аз на ум прехвърлях мисли какво бихме могли да правим с това име. Благодатно ли е от към идеи? Камбанка? Цвете камбанка. Коледна камбанка. Детски гласчета като камбанки...

   Децата започнаха да се споглеждат, да коментират. Настана кошер в групата, но с едно такова приятно жужене.

   Е, деца, какво ще кажете? - попитах ги аз.

   Отново настана мълчание, след което децата започнаха едно през друго да говорят: Защо не? Името е нежно... Звучно.... А има ли друга група, която да се казва така или ние сме единствените, или поне първите?

   И така от дума на дума, решихме да бъдем група "Камбанка". Това не беше достатъчно, а ни хрумна идеята да го отпразнуваме - с гости, песни, танци и....каквото още решим.

   Започнахме подготовката за деня, в който ще обявим на всички, че от този ден нататък за нас ще говорят не като за Подготвителна група, а за група "Камбанка".

   Най ни затрудни намирането на стихче за камбанката. Трябваше ни само едно, но да е най-хубавото. Намерихме. Момичето, което предложи името стана и кръстница на групата. Избрахме си и четири орисници, от добрите, лоша не ни трябваше, които да кажат своите благопожелания към групата. Разучихме стихчета за това, какво правим в детската градина, разучихме песен за детството, припомнихме си "Хайде моми на хорото" и...бяхме почти готови.

   Един татко на дете от групата ни направи емблеми с камбанки за всяко дете и за таблото и входната врата на групата. Една от майките поръча торта ей толкова голяма и купи фоерверки. Друга майка поръча две големи питки. Имаше и мед, и сокове за децата...Имаше и подаръци от майката на Габи. На празник като на празник.

   Които родители имаха възможност дойдоха в уречения час. Не бяха никак малко. Дойдоха и татковци. Започнахме първата част от нашия празник, защото имаше и втора, но за нея след малко ще ви пиша.

   Започна Лори, кръстницата. Със гласче като камбанка каза стихчето за цветето камбанка и отново обяви на всички своето предложение групата ни да се казва "Камбанка". Всички деца казаха: Да бъде! -  и дойдоха орисниците. Изказаха своите благопожелания и празникът започна. И пяхме, и хоро играхме. И подаръци получихме.

   Точно в 10.30 часа дойде отец от близката църква, който предварително поканихме да извърши водосвет на групата. Настъпи тишина. Отец Александър заговори. Не съм виждала децата от нашата група толкова смълчани и тихи...

   След водосвета дойде ред и на детския купон. Тортата, фоерверките, танците. Майките помагаха. Всички се включиха в днешния празник. Остана ни време да излезем и на двора докато стане време за обяд.

    Поканата ни за празника беше с нарисувано цвете камбанка:

    Камбанките звънят с весел глас, каним ви всички утре при нас /27.11.2009 г./. Групата вече име си има, "Камбанка" нежна, весела, звънлива. Заповядайте в уречения час /10.00 ч./ В ПГ - при нас. Какво да носите с вас? Без приготовление, само шепи усмивки и много настроение.

    От Подготвителна група, която от утре ще се казва "Камбанка"

 

 От днес се казваме официално и за всички група "Камбанка".

   


Legacy hit count
5661
Legacy blog alias
35267
Legacy friendly alias
Днес-официално-приехме-името------
Приятели
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Сладуранчета

Comments16

IGLIKA56
IGLIKA56 преди 16 години и 5 месеца

 Поздравления! Да ви е честито името! Децата от тази група да растат умни,здрави и щастливи! На тези ,които всеки ден се грижат за тях- успехи !!!

goldie
goldie преди 16 години и 5 месеца
 Честито ново име!!!
pmarkova
pmarkova преди 16 години и 5 месеца
Честито име!Децата от групата да растат здрави и звънливи като камбанки и много щастливи!Здраве и успехи и на техните преподаватели!
verailieva
verailieva преди 16 години и 5 месеца
Да е благословено името ви! Нека детските гласчета звънят като камбанки и ти носят радост и наслада!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Иглика, Диди, Маркова - благодаря ви за хубавите и слънчеви пожелания.

Много би ми се искало да споделите как е при вас, колеги. Как давате име на групите с които работите? Името на групата е като името на детето. Важен и специален момент е и избирането на това име, и официалното му обявяване или за вас не е точно така...Споделете...


ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 5 месеца

ДА БЪДЕ честито името ви!

На децата пожелавам здраве и да сбъдват предсказанията на орисниците. (Казваш че са дошли само добри орисници.)

Дале, на теб желая сили, за да се справяш все така успешно с всичко, с което се захващаш.

Как е при нас ли? Нямаме си имена, освен... А и... Б група.

В градината, в която работех до преди 5 години, всяка група имаше име. Името си получаваха по различно време. Ако колегите правеха именуването  още в първа група, името се избираше чрез анкета с родителите. В III гр. пак съм била свидетел на анкета сред родителите, но предложените от родителите имена децата обсъждаха заедно с учителките на групата, добавяха и свои предложения и в крайна сметка избираха най-подхождащото им. Често избираха имена на приказни герои или такива от анимационни филми, но имаше и гр. "Фаворити", "Слънце", "Веселушко" ( повлияни от много обичана песен :))). Празниците им по даване име на групата бяха организирани по различен начин, но винаги - много вълнуващи!

 

verailieva
verailieva преди 16 години и 5 месеца
В предишната ми градина в Лозенец всяка група си имаше свое име,символ ,знаме и т.н като всяка група фигурираше с името си във всички документи.Преместих се в настоящата градина преди 3 г.,започнах в първа група.Изчаках една година /все бях младата,а не знам защо след като съм завършил през далечната 1986,но както и да е/ и в края на миналата година предложих да си именуваме групите,да си определим една дата за рожден ден-повод за още един празник всяка година.Директорът прие радушно идеята,но ме изуми това,че повечето колеги погледнаха на идеята с досада,не мога да си го обясня.Не знам при вас как е,но в моя колектив болшинството от колегите са т.н.професионални бакалаври и нещо май започват да се отегчават,което не е хубаво,ама изобщо.Групата ми вече се казва 'Звездица" и дотук.Колегата ми е чудесен педагог,но е от цитираната група и казва,че нищо не й се прави,с което попарва ентусиазма ми,все пак ни е сме екип.Но не съм се отказала от идеята за наш си,само в групата, рожден ден, и ще го направя като "пижамено парти",отдавна ми се върти в главата,нека само минат празниците.Аналогично тази година ,по моя инициатива ,заведохме  за първи път децата на ски на Витоша  за една седмица.,Е,,няма да ви казвам какъв купон беше,но това е друга тема.
gali_ilieva
gali_ilieva преди 16 години и 5 месеца

        Да   ви  е  честито   името !    " Да  бъде ! " -щастие   и     радост   в очите  на  децата   от   група   "Камбанка"  .   

        А  на  госпожите   им   пожелавам   творчески  успехи  !

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Валя, благодаря за добрите думи и пожелания. И ние доскоро бяхме А и Б групи. Мисля си, че името на групата е нещо важно за усещането на групата като група. Иначе е просто А и Б - две букви от азбуката.

Срещала съм групи с интересни имена, например "Паяче" /никой ли не се сети, че децата се "страхуват" от паяци?/, комар не си спомням да съм чувала.

Имах за кратко време група "Българче" /заварено положение/...


mucun, да, звънят детските гласчета като камбанки, но са подготвителна група и от следващата есен всяко дете ще тръгне по пътя си...За сега си имаме име, имаме си и символ - камбанка, знаме си нямаме, но можем да си направим, и песен си нямаме, а би било добре да имаме и песен на групата. Благодаря и на теб за пожеланията. В понеделник ще прочета всички пожелания на децата. Предполагам ще се почувстват специални.

В градината в която работя има колежка към 33 години и още една 1968 родена, така че вече не съм "най-младата"...Все си мисля, че ако носиш млад дух, независимо на колко години си, той се усеща. Миналата година при нас дойде едно младо момиче, но издържа точно месец и напусна...А децата понякога искат да им се "поднася" на акъла....


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
gali_ на, благодаря! Трябва да създаваме повече положителни емоции и настроение у децата, да търсим типично детското и характерното за тяхната възраст, защото улисани понякога в "гонене" на големи цели, не усещаме, че не остава време за детски смях и веселие...

Нека "Да бъде!" и твоето пожелание.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
poksi, радвам се, че се включи и не търси повод за "изфукване", а го прави когато решиш, така и на нас можеш да ни дадеш повод да се похвалим с нещо, което не ни е дошло на ум до сега...

А "Делфини"?...Харесва ми... Делфинчета...Умни и красиви. Знаеш ли легендата за цветето делфиниум /още наричано ралица/?

Делфиниум - ралица

Гръцка легенда разказва, че някога, много, много отдавна, в древна Елада, талантлив юноша изваял своята любима, която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот.  За тази му дързост боговете го наказали, като го превърнали в делфин.

Веднъж възродената девойка дошла до брега на морето и видяла във вълните делфин, който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя, които излъчвали лазурна светлина. Това бил цвета на делфиниума, на раличката. Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин. В Русия това цвете го наричат "шпорник", в Германия - "рицарски шпори", в Англия - "забавни шпори". На френски звучи много интересно, но не мога да го преведа в момента.

Своето название цветето делфиниум /ралица/ е получило вследствие на сходството на пъпките му със силуета на делфина....
ednaotmnogoto
ednaotmnogoto преди 16 години и 5 месеца
 Не знаех за това цвете,ще потърсим да си насадим-прочетох,че е по-добре да презимува.Благодаря ти,daleto!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Покси, понеже у дома си имаме една Раличка, та от там и "слабостта" ми към делфиниума - ралица. Да, продават се семена. И ние си купихме и ще си насадим. Миналата година пропуснахме, а цели две пликчета със семена си купихме...
marinka
marinka преди 16 години и 5 месеца

                 

                              ЧЕСТИТО ИМЕ!

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Маря, благодаря!!! "Чувстваме" се важни, важни от такова внимание...

Интересно нещо са децата. Не че е някакво откривателство, но като им кажа: Група "Камбанка" и всички очета се обръщат...


KATYANIKOLOVA
KATYANIKOLOVA преди 15 години и 6 месеца
   
By danieladjavolska , 10 November 2009
  В момента се чувствам насадена на пачи яйца или като в небрано лозе...

БДП е нещото, което никога не ме е вълнувало до степен да "ме запали" по посока да творя, да му се прехласвам, да ми е единствено и само то в главата...

Да, обаче...Онзи ден разбирам от директорката, че съм в комисията по БДП...На предния съвет разбирам, че откритата практика пред колегите на трети и подготвителни групи ще е по БДП.../Аз съм за пред колегите, а колежката ще е пред родителите на открития момент и сме подготвителна група, и съответно на мен се пада честта да "показвам" БДП пред колегите./ Днес бях на някакъв курс по БДП с лектор самият господин Паунов!? Пак днес разбирам, че и курсова работа ще трябва да правя по БДП...до един месец.

Колеги, помоооощ!!! Как е при вас?
Ако трябва да го направя - добре. Ще го измисля някак си, но в градината няма почти нищо за това БДП...
И след като се нагледах на щури възрастни на пътя пресичащи и изпреварващи на червено и то с деца до себе си, си мисля, че по-скоро бабите, дядовците, родителите /не всички, не се засягайте, само тези, които видях в нарушение/ трябва да обучаваме. Децата колко до толкова ги научаваме основните неща. А и нали нямаме право да ги оставяме сами и да се движат сами? /Не че и това се спазва.../

Приемам идеи всякакви и споделяне на опит всякакъв. На Маря песните са качени в нейния блог. Сега, тази вечер и Ина качи една презентация...

Какво чудо ми дойде до главата...БДП...

И изобщо не преигравам. Аз кола не карам, книжка шофьорска нямам, а като гледам що знаци са...Шегувам се, наистина...Ако имате желание, разкажете какво правите по БДП при вас...

 


Legacy hit count
2727
Legacy blog alias
34751
Legacy friendly alias
Насреща-ми-е----
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments8

zlnikr
zlnikr преди 16 години и 6 месеца

Здравейте,

Може да видите списанието,,Първите седем"- ,,На червено спри".Там има всичко -игри,ситуации,песнички,разкази,работа с родители,материали за децата.Ако неможете да го намерите пишете ще се опитам да ви го пратя.

KatyaMincheva
KatyaMincheva преди 16 години и 6 месеца
Спокойно, мила

Мога да помогна, миналата година беше този ужас при нас. Много е сухарско това БДП, но въпреки това съумяхме да се справим. Изпрати ми e-mail: за да мога да ти изпратя нещичко. Аз търся щури идеи по Математика, Природен и Социален свят, тази година съм насадена в тези направления.


ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 5 месеца
Дале, за всичко  - открити практики, семинар, обучение при ПАУНОВ ( Честито! Очаквам да споделиш наученото :-))) ) мога да се досетя защо ще се прави. Курсовата ти работа кому е нужна съвсем не проумявам.
Anyqnkova
Anyqnkova преди 16 години и 5 месеца
Дале,аз направих ситуация, но за първа група/ пак  покрай този квалификационен курс.....?!/.Всъщнокт- един куклен етюд,те нали само така прихващат бебоците.Играта още не съм я мислила, защото тя топлата вода е открита, но ще е нещо около нея.Ако искаш куклен етюд с Мечо Пух, утре ще ти го изпратя,защото не е в компютъра, а в детската градина.Спомням си как се напъвах преди години да изведа децата на наблюдение по БДП.Тротоарът, по който трябваше да минем, беше зает от коли и ние някакси се оказахме на уличното платно.Тогава  дадохме кръгом и аз и дума не обелих за пешеходци, тротоари, улично платно и улично движение.Но сегааааааа ще се справим, стига да не си планираме задачи за професионални шофьори.
masvera
masvera преди 16 години и 5 месеца

Не мога да ги изпратя в общността. имам много материал - презентации и други музикални клипчета. Как да ги пусна?

 

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Колеги, благодаря ви за отзивчивостта. Накрая ще стане: Бягай БДП, че идвам!!!
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 5 месеца
Най-накрая, след като си получиш сертификата, ще те поканя като лектор по БДП в моята група :)). Успех !
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 5 месеца
Маря, благодаря !!!! Ще прегледам препратките....
By maya123 , 9 November 2009
Legacy hit count
2349
Legacy blog alias
34700
Legacy friendly alias
Приказки-за-грипа-и-за-чистотата
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments13

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 6 месеца
МАЙСТОРИИИИИИИИИИ! И текста, и озвучаването и визуализирането, и....... всичко! И така актуално! Благодаря и на трима ви! Мая, на теб благодаря, че не забравяш да  го публикуваш в ПУП.
maya123
maya123 преди 16 години и 6 месеца
Напомниха ми, Валя! Да си призная, до толкова си мисля за двете общности като за едно цяло, че не се сетих сама да го публикувам и тук. Мислех, че ще ги намерите при нас. Нали си ходим често на гости!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 6 месеца
Е, аз го намерих първо при вас - нали често ви ходя на гости, а след това го открих и "у дома", в Предучилищната...Снощи у дома гледахме първо за грипа, а днес сутринта - другата приказка. Реакцията беше: Уаууу!!! Колко хубав глас!!! Там дето Куин се смее: Ей, че смешен глас! А за картинките? И от къде са ги намерили? Защо на нас в училище не ни пускат такива интересни неща? /Въпросите са от първолачето у дома, което много съжалява, че е във ваканция и няма възможност да ходи на училище. За това от сутринта си играхме на училище - ходихме ви на гости в НУП, след това си написахме всичките домашни.../

Поздравления за добре свършената работа, която при вас се съчетава май и с удоволствие.


DANIELAPETROVA3
DANIELAPETROVA3 преди 16 години и 6 месеца

"МНОГО НИ ХАРЕСА!"

Написано е от ръката на 6 годишната ми дъщеря. Аз -какво да добавя ? Прекрасно  е изпълнението  и оформлението, много по-хубаво от филмчетата по телевизията, толкова завладяващо и увлекателно!ПОЗДРАВЛЕНИЯ! И един голям плюс!

shellysun
shellysun преди 16 години и 6 месеца
Валята, Куини и Мая - моя дълбок поклон за перфектния ви и изпълнен с любов труд!!! Мисля, че положихте началото на депрофанизацията на българските обучителни материали. А и сега, по време на епидемията, мисля че е точно на място излизането им в "ефир". Не спирайте и не забравяйте да пускате всяка нова творба и тук.
                                     БЛАГОДАРЯ ВИ !
konstantinaivanova
konstantinaivanova преди 16 години и 6 месеца
Нямам думи. Отлична работа! Поздравления! Дано някога и аз успея да ви предложа нещо подобно. Хиляди благодарности!
Galq_P
Galq_P преди 16 години и 6 месеца
+ + + + + и от мен!!!
IGLIKA56
IGLIKA56 преди 16 години и 6 месеца
ВЕЛИКОЛЕПНО! Както казваше баба ми навремето " е то бива хубосия" но това тук което видях... Момичета, ПОКЛОН за труда ви!!!
Marianafilipova
Marianafilipova преди 16 години и 6 месеца
Пракрасна приказка.!Щом се върнем на училище ,ще я покажа още първия час на моите първолаци.Чудесен екип сте!!

 

!
lidia7608
lidia7608 преди 16 години и 5 месеца
Чудесни приказки!Онемях докато ги гледах.Поздравления!
konstantinaivanova
konstantinaivanova преди 16 години и 5 месеца
Благодаря за чудесните приказки! Невероятен интерес проявиха към тях децата. Гледаха ги в захлас, а да не говоря за дискусията, която предизвикаха след като ги изгледаха! Имате Отличен 6 от децата и от мен.
nevena
nevena преди 16 години и 5 месеца
Чудесна работа сте свършили, момичета! Поздравявам ви и ви благодаря !
nevena
nevena преди 9 години и 6 месеца
Ето че сега ми трябват вашите хубави приказки, но линковете вече не са активни.
Мая, моля те да ги споделиш отново. Надявам се да видиш съобщението ми.
By danieladjavolska , 8 November 2009
   Галя Трифонова започна една тема, на която не обръщаме нужното внимание или не достатъчно. Разглеждаме ги - сградата на детската градина и двора не като част от цялото, а като две различни неща - сградата на детската градина от една страна , от друга - двора към сградата. Мислим за едното, мислим за другото, но нишката между двете някъде се къса и то точно, защото не ги разглеждаме като цяло.

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

 

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

 

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

 

  

 

  

 

 

 

 

  

 

 


Legacy hit count
1328
Legacy blog alias
32402
Legacy friendly alias
Детски-парламент---Дворът-в-детската-градина-през-погледа-на-децата---извънредна-лятна--сесия-
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Сладуранчета
Предлагам...
Детски парламент

Comments2

galinatrifonova
galinatrifonova преди 16 години и 6 месеца

Мила Дале,

Благодаря ти за тази сесия на вашия парламент. Мечтаният от децата двор отчасти прилича на немските детски градини, в които бях. Толкова е тъжно, че студените германци са успели да осъществят мечтите на децата си, а ние, уж топлите българи, нямаме нито уши, нито сърце да ги чуем. Защото, нали разбираш, нещата не опират само до липсата на пари. Дворът на детските градини показва истинското състояние на грижата ни за децата. Тя е грижа на уж. Грижа от вчерашния ден, забутана някъде сред насъщните грижи и фалшивите суети на днешния.....

IGLIKA56
IGLIKA56 преди 16 години и 6 месеца
  И още нещо: dou953 е базова градина. През април тази година на посещение са били колеги от детски градини №5, 7 и 55- София. Ако има сред нас от тях, нека споделят впечатления.
By marinka , 5 November 2009

       Здравейте!

  Предлагам за нерегламентираните ситуации по природен свят една занимавка, която е подходяща за ІІІ гр. и ПГ  http://dox.bg/files/dw?a=da582985ce

Приятни занимания!

Legacy hit count
2486
Legacy blog alias
34564
Legacy friendly alias
Занимавка-пъзел-36CC3F95FCE34F65805798A3E70C84B1
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Да играем заедно
Предлагам...
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments5

gretah
gretah преди 16 години и 6 месеца
 Браво, Маря! Възхитена съм за пореден път!!!!!!!!!!!!!!!!
marinka
marinka преди 16 години и 6 месеца
Зарадвах се:)))
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 16 години и 6 месеца
Пак нещо много интересно и полезно си сътворила.
Galq_P
Galq_P преди 16 години и 6 месеца
Поздравления и от мен!
marinka
marinka преди 16 години и 5 месеца

 vigiiv,  Galq_P :)))

 pepa, моля Ви допишете коментара!

By danieladjavolska , 22 October 2009
   Аклим, ти си на ход...

   Обикновено през есента всичко заспива, а аз точно тогава се "събуждам"...В този ред на мисли ми хрумна хрумка...Тъй като и група "Червената шапчица" са подготвителна група като нас - група "Камбанка" и тъй като и те като нас си имат вече Детски парламент, предлагам един път месечно /поне/ да се срещаме тук на словесен двубой или иначе казано - на ринга - във виртуалното пространство.

   Как да стане ли?

   Ние, "камбанките" задаваме въпроси на "Червените шапчици" на които те отговарят или върху които размишляват. Отговорите ги публикуваме тук. "Червените шапчици" задават въпроси на "камбанките". Отговорите ги публикуваме тук.

   По един въпрос или проблем размишляват двете групи. Отговорите - отново тук.

   Ние, "камбанките" имаме вече своите първи въпроси към "Червените шапчици". След като разказах на децата за едни други деца, които живеят в Горна Оряховица и че са техни връстници, след като прегърнаха идеята за словесен двубой, наддумване, състезание, проверка и съпоставяне на отговорите на едни и същи въпроси на различни деца - ето ги и първите въпроси:

   Децата от група "Камбанка" питат децата от група "Червената шапчица":

   Йоана: А вие като нас ли изглеждате?

   Стела: Хубаво ли е при вас? Биете ли се? Крещите ли, тичате ли в групата?

   Вики: Изяждате ли си всичкото ядене в детската градина?

   Ивана: Вие какви играчки имате? Дали е същата храна при вас, каквато е тук при нас, каквато ние обядваме в нашата детска градина?

   Стела: А вие седите ли на чинове както нас? Играете ли си с есенните листа, правите ли си есенен листопад с листата, въргаляте ли се в шумата както нас? Нашата госпожа ни разрешава, а вашата?

   Мони: А вие слушате ли?

   Йоана: Играете ли си с кукли и играчки, правите ли си чаено куклено парти като нас? Също и момчетата. Момчетата правят ли си истинска куклена игра с любимите играчки?

   Биси: Какви неща има в двора на вашата детска градина и приятно ли ви е да си играете там?

   Анджело: А вие строите ли роботи и коли?

   Мони: А вие дали като работите говорите, викате и не слушате?

   Калоян: Имате ли много играчки?

   Теа: На какви игри играете във вашата група?

   Йоана: А вие можете ли да четете и пишете?

   Има още въпроси, но тъй като Аклим е на ход, ще изчакаме нейния отговор, за да продължим с въпросите - за запознаване на двете групи...

   Ами сега???

  


Legacy hit count
1188
Legacy blog alias
34161
Legacy friendly alias
Група--Камбанка---София--подава--бялата-ръкавица--на-група--Червената-шапчица---Горна-Оряховица-
Приятели
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Сладуранчета
Детски парламент

Comments7

shellysun
shellysun преди 16 години и 6 месеца
Браво, момичета!!! Ей, това е - директна връзка между две едновъзрастови групи. Дале, ако можеше, 10 плюса бих ти написала.
   И, понеже хубавите идеи не трябва да се подминават, предлагам да хванем целия възрастов диапазон по този начин. Аз съм първа група, мисля, че и Галя е в първа - ще и пиша да се "побратимим" и да дискутираме проблемите на възрастта публично. Таа...има вакантни места в дебата за втора и трета група. Хайде, търсят се четири екипа, които не се притесняват да се излагат публично.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 6 месеца
Е да, но Аклим я няма да "поеме" ръкавицата....
MILKATODOROVA
MILKATODOROVA преди 16 години и 6 месеца
Дале, даже хванах ръкавицата!!!! Идеята ти е страхотна сега ще запозная децата с нея и ще отговорим предполагам ,че ще са съгласни!Съжалявам че пиша толкова късно,но бях в Хамбург Германия по дейности свързани с проекта имам да ви разказвааааааааааааааааааам много!Снощи кацнах от там,така че вече съм на линия!Много ми липсвахте!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 6 месеца
А пък аз се чудех защо мълчите, а то ето каква била работата...Не може да сте се "уплашили", в никакъв случай и все пак...Мълчанието в един момент ме "озадачи"...Шегувам се. Добре си дошла...Чакаме ви на линия. Ние ще ви подготвим едно представяне днес и утре на група "Камбанка"...
MILKATODOROVA
MILKATODOROVA преди 16 години и 6 месеца

 Е, " камбанки" това са отговорите ни на ексклузивното ви интервю ! Хареса ни вашата идея  и сме готови да се подложим на предизвикателството ви! В края са нашите въпроси към вас!Но ние мислим че е редно да се запознаем малко по официално преди да искате от нас такива интервюта, но понеже ние сме винаги готови и обичаме предизвикателствата,затова се отзоваваме

                                               POZDRAV.wmv

  Йоана: А вие като нас ли изглеждате?

Теодора: Ние още незнаме как изглеждате вие.Ние имаме една глава,две ръце,едно тяло,два крака,две очи , един нос, една уста, две уши.Ако и вие изглеждате така, значи сте като нас.

 

   Стела: Хубаво ли е при вас? Биете ли се? Крещите ли, тичате ли в групата?

Мартин:На нас ни е хубаво в нашата група.В нашата група ние не се бием ,а сме приятели!В групата само малко викаме и тичаме само когато забравим ,че вътре не трябва да се гоним.

   Вики: Изяждате ли си всичкото ядене в детската градина?

Ростислав:Да ние си изядаме всичко , защото готвачките готвят вкусно.

Мартин :И много вкусна салата.

   Ивана: Вие какви играчки имате? Дали е същата храна при вас, каквато е тук при нас, каквато ние обядваме в нашата детска градина?

Росен А:Ние имаме много хубави играчки в детската градина.Ами ние незнаем какво обядвате вие.Аз обичам таратор и тук ни правят.

   Стела: А вие седите ли на чинове както нас? Играете ли си с есенните листа, правите ли си есенен листопад с листата, въргаляте ли се в шумата както нас? Нашата госпожа ни разрешава, а вашата?

Димитър:Ние не стоим на чинове , а сядаме на столчета и масички.Да и нашата  учителка ни позволява, но при нас още няма много паднали листа.

   Мони: А вие слушате ли?

Лилия:Ние слушаме госпожата

   Йоана: Играете ли си с кукли и играчки, правите ли си чаено куклено парти като нас? Също и момчетата. Момчетата правят ли си истинска куклена игра с любимите играчки?

Борис: Ние играем с кукли и играчки.Момичетата  са майки на бебетата , а ние момчетата сме бащи.

   Биси: Какви неща има в двора на вашата детска градина и приятно ли ви е да си играете там?

Йоана:На нас ни е много хубаво ,когато ни извеждат в двора и много обичаме да играем там.Момчетата играят футбол а ние в къщичките и беседките.Нямаме много уреди и играчки на вън.

   Анджело: А вие строите ли роботи и коли?

Рости:Понякога обичаме да си строим.

   Мони: А вие дали като работите говорите, викате и не слушате?

Атина:Ние не викаме когато работим.Слушаме госпожата защото е много интересно.

   Калоян: Имате ли много играчки?

Християн:Имаме много и различни играчки и тук си играем с тях.

   Теа: На какви игри играете във вашата група?

Бобо:Ние сега играем с бакогамите.

   Йоана: А вие можете ли да четете и пишете?

Теодора:Аз мога да чета и Елис може и Тонито може и можем да пишем.Останалите деца се опитват.

А това са въпросите на "Червените шапчици" към "Камбанките":

Борис: Дали имате и вие в групата си карта на България,  Европа и света?

Атина:Какво хапвате на обяд?

Рости:Имате ли компютър на който да работите в групата?

Мартин:Имате ли тетрадки и учебни книжки в групата?

Теодора:Дали при вас храната е вкусна ? На какво обичате да играете?

Габриела:Имате ли тераски със снимки  за вашите награди?

Лили:В колко часа сутринта отивате в градината?

Росен А:Правите ли купони за рождените си дни и имате ли торти?

Теодора:Имате ли закуска в 10 часа?

Рости: Кога излизате да играете на двора?







 

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 6 месеца
Аклим и "Червени шапчици", здравейте...

Аклим, не мога да ти опиша погледите на децата от групата докато им четях вашите отговори...Отначало учудени, след това ококорени, в следващ момент недоверчиви и накрая всеки следеше да чуе има ли отговор на негов въпрос. И понеже децата ни живеят в "друг век", са наясно с що е това електронна поща, имейл и т.н. Веднага ме попитаха: А ние имаме ли си поща? Не, все още си нямаме им отговорих, но може и да си имаме. Докато се уреди компютър, годината може и да свърши, което ще е много, много жалко. Следващата година с "бебетата" няма да ми е нужен, но така стоят нещата в момента. Чакаме.

Преди да "отговорим" на въпросите ви, да ви кажа, че в момента подготвяме "представянето" си - ще ви разкажем за нас, за града в който живеем. Ще очакваме същото и от вас. Забавихме се с отговора точно заради представянето, но бяхме много малко деца на градина и за това. А на вашите въпроси отговорихме веднага и няма повече да ви караме да чакате.

 

Децата от група "Камбанка" отговарят на въпросите на децата от група "Червената шапчица":


Борис: Дали имате и вие в групата си карта на България, Европа и света?

 Стела: Ние в нашата група имаме карта на България, но на Европа си нямаме. Имаме си знамето на нашата държава и един голям глобус на земното кълбо, който свети.

Атина:Какво хапвате на обяд?

Дани: На обяд хапваме супа с пиле и фиденце, ядем и мусака.

Стефан: Дават ни и пица, спагети, пюре с кисели краставички и кремвирш, филия с лютеница.

Стела: Таратор, зелева салата и филия с шоколад.

Анджело: Супа, боб, зеле.

Ема: Супа топчета, филия с краставици, айрян.

Юри: И картофи.

Асен: Дават ни супа крем и пица, и сок.

Госпожата: А кой забрави за ашурето, за овесените питки, за рулото "Стефани" и кюфтетата...за дроб сърмата, рибата, филията със шарена сол и мед, цариградските малки кюфтенца върху пюре...

Всички: Вярно че забравихме...

Рости:Имате ли компютър на който да работите в групата?

Калоян: Нямаме си.

Мартин:Имате ли тетрадки и учебни книжки в групата?

Асен: О, да!!!

Теодора:Дали при вас храната е вкусна ? На какво обичате да играете?

 Габи: Да, вкусна е.

Анджело: Да, вкусна е.

 Васко: Да.

Стела: Да, и то много.

Анджело: Аз обичам да си играя с момчетата, които си носят роботи.

 Стела: Ние, момичетата от нашата група обичаме да си играем с кукли бебета, с кукли русалки и често си правим куклено парти, което понякога наричаме детско, чаено, куклено парти на което всяко момиче представя куклата си - кой и е подарил, как се казва, как се грижи за нея??? И задължително има почерпка. На парти, като на парти...

 Габриела:Имате ли тераски със снимки за вашите награди?

 Ива: Не, нямаме си.

Стела: Не, нямаме такива тераски.

 Лили:В колко часа сутринта отивате в градината?

Стефан: В 5.30.

Ема: В 10.00.

Габи: В 8.00.

Анджело: В 9.00.

Васко: Понякога в 10.00, понякога в 9.00.

Асен: Само в 8.00.

Стела: В 13.00.

Госпожата: Нещо най не е както трябва...Стефане, кой ти отваря градината в 5.30 сутринта??? Ема, в 10.00 се е случвало, но и е имало причина някаква за късното идване в градина. Стела, в 13.00 на обяд??? По това време вече сте в леглата...

Стела: Лелееей! Как се объркахме??? Поправям се. Аз идвам на градина в 8.00 часа сутринта. Уточнявам - сутринта, не вечерта...

 Анджи: И аз ще се поправя: Идвам в 8.00 сутринта. Как се изложихме...

Росен А: Правите ли купони за рождените си дни и имате ли торти?

 Ема: Да, правим си купони за рождените дни. Изпращаме рожденика навън, а ние се скриваме някъде в групата и той ни търси ли, търси. В един момент скачаме, викаме: Изненада!!! И след това празника започва...Дори веднъж на Габи на рождения ден си направихме парти по пижами. Суперско си беше.

 

Теодора:Имате ли закуска в 10 часа?

Калоян: Не, нямаме...

Стела: Калояне, а кой яде моркови в 10.00, кой пие топло мляко с какао и без какао, а ябълките защо забравяш?

Рости: Кога излизате да играете на двора?


Стефан: Излизаме преди обяда и след като се наспим.

Стела: След като свършим заниманията госпожата ни казва: Обличайте се деца, че ще излизаме...

 

А сега ето и нашият въпрос към всички вас: Как усещате радостта? Какво е това "радост"? Има ли радостта цвят? А има ли мирис?

Ние обикновено дискутираме в нашия Детски дискусионен клуб, след това, ако остане не разрешен проблем си правим Детски парламент.

Вие какви закони бихте "измислили" свързани с радостта или какви заповеди бихте "издали" свързани с нея? Ето нещичко и за вашия парламент...

danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 6 месеца
Аклим, забравих "да ти се оплача": Не отварям поздрава....Ами сега!?!?