Предложение за стих по картина :)
Ами, много ми хареса последната картина, която Alisbalis предложи, а струва ми се, не само и на мен. :)
Та, рекох да подновим традицията като "хвърлената ръкавица" пак бъде с нейна картина ;)
Не знам дали би имала нещо против, ама тя сега май е в Индия, така че и да има, ще е трудно да се възпротиви :)
Та, ето я и картината, която предоставям най-любезно на вашето внимание :
Та, рекох да подновим традицията като "хвърлената ръкавица" пак бъде с нейна картина ;)
Не знам дали би имала нещо против, ама тя сега май е в Индия, така че и да има, ще е трудно да се възпротиви :)
Та, ето я и картината, която предоставям най-любезно на вашето внимание :
Аз досега не бях погледнал този детайл като релси :)
Ами айде де! Мен ме сърбят ръцете, ама ще изчакам малко, че имам и да уча и сега сядам за трети етап днес. :)
Включвам се с едно стихотворение, не съм го писала сега, но ми хармонира на идеята за пътя.
***
Бях забравила, колко е синьо небето,
как те мами просторът да тръгнеш на път.
Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето
се прегръщат и сливат в едно дух и плът.
Бях забравила... Ала твоят подарък
ми помогна отново да полетя.
Бях забравила... Но най-неочаквано
аз получих крилете на любовта.
Тази картина ми е измежду най-новите и се чудих дали някой ще я хареса въобще, щото бях в странно настроение, като я рисувах, но изглежда няма значение
Ама няма стихотворения, хихихи :)
Ама няма много стихотворения, хихихи :)
И това наистина са релси :)
Алис, то не е до картината, тя е толкова хубава, че какво да напишеш. То и мойто стихотворение е старо, пуснах го заради пътя, а иначе си е лирика отвсякъде.
А и по предишната ти картина не можах нищо да напиша. И вярвай ми, не защото на картината нещо не й е наред. Напротив!
:)) <3
Няма вече лилави дървета,
сухи клони, шубраци и съчки.
Пламват хвощове, лумват полета,
посред зима – сурово намръщена.
Мокри релсите дъжд тюркоазен,
вплита тръни в бодливи прегръдки.
Гали скрежни гнезда и циклами,
блъсва капките в глинени пръски...
Спотайва се и дебне,
зад огньовете на дърветата
пълзи отчаянието.
Аз гледах на листата
танца бесен
И посажденото небе.
И не разтоварих багажа
като се върнах.
А чак след три дена.