Разлистване
Не ми се иска<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
да затварям страници
(ще има
още много за разгръщане).
Порязвам се в прелистени
мълчания
с натрапчивия привкус
на олово,
в прашасалите
стигми по кориците -
изтърканите
календарчета на края.
Не ми се иска
да затварям страници
(ще има
още много за забравяне).
Красиво.
Я ми кажи нещо.
"с натрапчивия привкус
на олово"
Защо - олово? Защото тежат мълчанията?
Ей там се спъва четящият.
Понякога е добре да се спъва.
Ако това е "планирано".
Та - планирано ли е?
Мяу, мяу :)