Спомени от миналото и как се вписваме в настоящето!

 Хем ми е смешно, хем- малко тъжно!

Почвам да си мисля, че съм късметлийка, защото съм изживяла едно страхотно, истинско детство в онези времена, но пък сега високите технологии до голяма степен осмислят живота ми и превръщат професията ми в още по-интересно занимание. Особено откакто се докопах до училищния проектор и вече не се разделям с него. Чудеса се сътворяват с него! Чудеса! Моите ученици са много силно мотивирани да учат и да се изявяват.

Мога само да ви споделя, че санкцията, която обикновено налагам на някое дете за нарушаване на правилата в училище, е: "Няма да те посоча да отговаряш в часа, щом като ти...".

Нищо против високите технологии и аз ги използвам много и вкъщи и в работата, но...защо ми е толкова тъжно, че всичко това безвъзвратно е отминало?

Защото нещо хубаво като детството е останало завинаги в миналото... Затова...