BgLOG.net
By queen_blunder , 27 May 2006
За гостите на София, наред с интересните забележителности на този древен град, правят впечатление и хората, които си изкарват прехраната на улицата.

Най-често в столицата могат да се срещнат просяци - предимно роми, след тях по популярност са музикантите на различна възраст; можем да видим също така момичета и момчета, които продават картички на БЧК; а от няколко години по средата на пл. „Св. Неделя" стои една „позлатена статуя". Вижте я :)


Legacy hit count
686
Legacy blog alias
6777
Legacy friendly alias
Професия-статуя
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота

Comments2

Kalabria
Kalabria преди 19 години и 11 месеца
Браво на този човек бе.Много е изобретателен!Искам да те питам как да си кача видео в интернет?И да може да се гледа така?Ти твоите с какво ги правиш?С цифров фотоапарат?
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Да, клипчетата ги правя с обикновен цифров фотоапарат, който има и камера. Мисля, че нямаш проблеми със слагането на клипчето на страницата, стига да е в някои от по-популярните видео формати като .avi например:)
А това е бутончето за ъплоудване и вмъкване на видео файла:
By queen_blunder , 26 May 2006
Училището свършва, за да започне безкрайната ваканция на живота. Порасналото момче вече никога повече няма да бъде ученик. То се разделя окончателно със своя втори дом, който е прекрачвало толкова дълго време - в продължение на цели 12 години - и който така силно е обикнало. Сега ще го напусне завинаги и наесен няма да се завърне в класната стая, за да седне на своя чин.

Днес момчето е абитуриент и за последен път е част от своя ученически клас. Обзето от трепетно вълнение, то осъзнава, че този ден е много по-различен от всички други дни в неговия живот. Този ден се намира на тънката деликатна граница между едно добро старо "вчера" и едно съвсем ново неизвестно "утре". Утре вече момчето няма да е същото и, поглеждайки се в огледалото, ще види в отражението младия мъж, в който се е превърнало днес. Тази внезапна промяна връхлита върху него и силно го разтърсва...

Момчето ще поеме по своя път, който води нанякъде, но през целия си живот ще поглежда назад, защото там, между светлите стени на класните стаи, е оставило частица от себе си...

Внезапното порастване и раздялата са повод за ярко, диво и запомнящо се празнуване заедно с неговите съученици, които от утре ще нарича „бивши". Сияещи, ликуващи, красиви в своите блестящи тоалети, те профучават по улиците на града, махайки с ръце от лъскавите автомобили и извиквайки ни: „Хей, хора, вижте ни сега колко сме пораснали и ни подарете усмивките си... Днес светът е в краката ни и ще изпълним всички щури идеи, които ни хрумнат. Не ни се сърдете и не ни съдете строго. Виновен има и това е младостта ни - дръзка, луда, непокорна и толкова чаровна. Какво ще ни поднесе животът утре, ние не знаем, и може би заради това мъничко ни е страх."

„А какво всъщност е животът?" - ще бъде последният въпрос, който ученикът ще зададе на своята любима учителка преди раздялата. - „Казват, че приличал на море, спокойно или пък бурно".
„Животът не заслужава да го сравняваме с изтъркани метафори, а да приемем, че той е това, което е..." - ще бъде нейният отговор.

„Животът е това, което е..." - ще отеква гласът й в душата на момчето, което си отива. И миг преди раздялата, то ще получи скъп подарък от неговата учителка - едно цвете на обич, което ще запази завинаги в сърцето си.

„Днес е моят прощален бал с ученичеството" - си казва наум момчето - „и от утре ще мисля за сложните житейски въпроси. Сега искам да летя, да обичам, да покорявам и да се удивлявам на света...  Имам толкова много копнежи без имена, неизречени желания, изригващи пориви. Щастието бяга тук край мен, до мен, около мен и знам със сигурност, че един ден то ще ме докосне..."

...Удари часът на раздялата. Едно, две, три.... Дванайсеее... Сбогом, училище!!!



 
Хора и улици -

град, като град.

Тръгваме някъде, после назад.


Тръгваме някъде -

път, като път.

Иска ли питане, наш е светът.


Пориви полети,

без имена.

Младост е нашата главна вина.


Хора и улици -

ден, като ден.

Погледи срещнати, миг откровен.


Погледи срещнати

в профил, в анфас.

Нечие щастие тича до нас.


Трепоти, шепоти,

без имена.

Младост е нашата главна вина.


Тръгваме някъде, после назад.

Хора и улици -

свят, като свят.


Legacy hit count
5727
Legacy blog alias
6753
Legacy friendly alias
Момчето-си-отива
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Нещата от живота
Училище

Comments2

Kalabria
Kalabria преди 19 години и 11 месеца
Браво,браво!Прекрасна статия.Ти ли я писа?
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Да, аз я написах, мила Kalabria:) И снимката аз я направих от прозореца на колата, докато пътувахме с мъжа ми, но след това малко я обработих, като махнах грозната гледка край пътя.

 Благодаря ти за високата оценка, която ми даваш:) Опитах се да предам преживяванията на главния герой така, както аз ги чувствам. Знам обаче, че ако някой писател се заеме с темата, ще успее далеч по-вълнуващо от мен да ги изрази.

Този филм „Момчето си отива", ако си го гледала, с главен герой Ран (ролята се изпълнява от актьора Филип Трифонов), е посветен на абитуриентите. Винаги, когато го гледам - а те често го дават по кабелната телевизия - си спомням за моят абитуриентски бал. Тогава толкова много страдах и плаках, че се разделям с училището, че накрая взех решение: ще се върна отново, пък каквото ще да става. И май затова станах учителка.  

     
By queen_blunder , 22 April 2006
Не казвам, че е почтено, когато търговците, жадни за бързи печалби, манипулират нас, зрелите хора, но в тези случаи всеки персонално носи своята вина за проявената глупост или наивност. Когато обаче пред очите ми се прилагат евтини трикове от този род спрямо децата, е тогава вече ми става много неприятно. 

В училищната лавка в момента най-голям хит са пържените картофки на Chio Chips, защото вътре са напускани картинки на български банкноти от 10 до 100 лева. Те не са цели, а са снимани само наполовина.














Каква е идеята на търговеца измамник? След като ти се е паднала такава картинка, ти се обяснява, че наполовина късметът ти е проработил и оттук-нататък трябва да откриеш другата половина от банкнотата. Близко е до ума, че за тази цел трябва да продължиш да си купуваш от тези чипсове. Сещате се колко е голяма е вероятността да попаднеш на другата половина сред хилядите пакетчета, продаващи се из цяла България.

Но това не е всичко - поставя ти се срок, който е твърде кратък, и поради това децата, образно казано, се избиват да купуват и да търсят банкнотите преди той да е завършил.


 











Ще ви цитирам условията на промоцията, защото от снимката е трудно да се прочете:

Съберете двете половинки на банкнотите от 10 до 100 лева. След това ни ги изпратете с вашите данни на адрес: София, 14211 П. К. 12 и ще получите вашата истинска банкнота с пощенски запис до поискване. Периодът на промоцията е: 17.04.2006 - 31.05.2006 г. 

Ваш Chio Chips
Legacy hit count
2892
Legacy blog alias
6146
Legacy friendly alias
Търговски-трик-за-сметка-на-учениците
Ежедневие
Размисли
Нещата от живота
Коментари
Училище

Comments3

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 11 месеца
картофки. пише се с "ф".
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 11 месеца
Разбира се, че се пише с "ф". Анонимко, благодаря ти, че ми обърна внимание. На това му се вика висша степен на разсеяност от моя страна Frown
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 5 месеца
Да ви кажа,че дори и срока да се спази няма никакви пари.Още си чакам 10те лв.каде са гспода от чио чипс???????????
By Eowyn , 22 March 2006
Не знам дали на някого другиго му е направила впечетление тази тъпа реклама, но аз лично съм много възмутена.
Първо нека започна от там, че самата аз съм научила английски и руски от частни уроци.Започнах на 7 с английския. Учителката ми беше невероятна, студентка, приятелка на леля ми. Разбирахме се отлично и ученето всъщност беше игра, адски забавно и нямах търпение тя да идва вкъщи. Това дори беше използвано за заплаха - "Ако не направиш това/онова (най-често "ако не си напишеше домашната" ;):) ), Иринка няма да дойде"...И аз правех. Тя ми даде основата, научи ме да обичам езика . Впоследствие имах още един учител - Христо ( то тва име цял жияявот ме преследва), с когото също много добре се разбирах. Не знам каква е била цената на уроците, но едва ли е било чак толкова скъпо, щом средностатистическо семейство на учителка и икономист си е позволило да наеме учител на дъщеря си.После трябваше да тръгна на частно училище,бях достатъчно голяма.В последствие учих  руски също на частни уроци при една от най-добрите преподавателки в Пловдив.Също съм много доволна, че срещнах прекрасен човек, който не само ми даде знания по езика, но и ме запозна с културата и руската душевност.
Исках да кажа всъщност, че според мен частните уроци са една много добра алтернатива на ученето на чужд език от разните му там други системи, самоучители (и с тях можеш да постигнеш нещо, но ти трябва упоритост и силна мотивация) и ето тук идва ред на маргарина. Каква е тази глупост да ми  продават самоучител по английски с маргарин!?!?!?!!?И от горе на всичко самата реклама тоя слънчоглед вади толкова ужасно произношение, че ушите ми скърцат, когато ми каже "Джъст уан анд търти файв" .Иди-дойди, другото се търпи, но това ме разби. Ако така говорят и в диска - по-добре си ходете на частни уроци.
За мен това е анти-реклама и на маргарина, и на системата на Релакса, която върви с него.

Legacy hit count
1320
Legacy blog alias
5494
Legacy friendly alias
За-частните-уроци-и-за-маргарина
Размисли
Нещата от живота
Училище

Comments3

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 1 месец
Миличка, не съм гледала рекламата с маргарина, защото телевизията не я гледам, а я слушам. А когато започнат рекламите, съзнанието ми изключва автоматично. Затова и не направих коментар в постинга на Тери, защото се оказва, че си спомням много малко реклами и дори не съм се опитвала да вникна в смисъла им. 

А  частните уроци наистина са най-добрата възможност при изучаването на чужд език, когато не можеш да си позволиш да го упражняваш в неговата естествена среда - т.е. да постоиш за няколко месеца в страната, в която той се говори. Мога само да поздравя твоите родители, че са направили най-добрият избор за детето си. Ти си една щастливка, приятелко, защото си заобиколена не само от готин съпруг, но както разбирам, и от чудесни родители :))
Janichka
Janichka преди 20 години и 1 месец
Не съм я гледала тази реклама, но като стана дума за Релакса и всички други самоучители от този вид, държа да отбележа, че според мен ефективността им е много близко до нулата. Ще ми се някой, който се е опитвал да учи по тях, да сподели, но едва ли има много такива хора. Основния проблем е, че повечето хора са неорганизирани и трудно си налагат да седнат днес точно в 15 ч. да речем и да учат САМИ. Няма ли учител, който да ти дава домашно, да те кара да се изчервява, че не си подготвен и тн. - не е учене това за мен.
А за маргарина - много смешно ми звуци. Какво ли не дават вече с покупката. Олио, маргарин, тоалетна хартия.... Плачевни напъни от страна на фирмите просто.
Shogun
Shogun преди 20 години
Е, аз съм въобще привърженичка на частните уроци, макар точно чужди езици никога не съм учила точно по този начин (а все в групи. Макар че по едно време ходех на немски за кратко при учителка, обаче нямах никаква полза, в сравнение с Алианса).

Като кажат "тия частни уроци" - все едно че някаква супер голяма гавра с образованието. Естествено, ако детето иска по-сериозно да се занимава, или ако не разбира материала, ще си ходи на уроци - какво толкова? За по-доброто образование си струва да се плати.

Първа година английски учих сама, мъжът ми ми преподаваше вкъщи. Наистина трябва човек да е много мотивиран, за да се справи, без да има ангажимент да ходи някъде. А се опитвам испански със самоучител, обаче не става. Друго е да има кого да попиташ...
By acecoke , 24 February 2006
Сетих се за една история, която бих искал да споделя. Влиза строго в рамките на образованието и бирата, ама понеже няма общност бира, затова ще я споделя тук.
Имам една приятелка, която до скоро беше ученичка. Та спомена ми тя, че имала готина учителка по руски. И аз клъвнах, само до мястото "...готина...".

Та срещнахме се ние с таз учителка. Видя ми се свясно момиче - малко по-възрастна от мен, изключително ерудирана и може да се каже - приятна личност. Отидохме да пием бира в една бирария близо до училището. Говорихме си много. По хиляди теми и то - все полезни разговори. Но видях, че дамата не е мой тип. Нито външно, нито вътрешно. Все пак си разменихме телефоните, но реших повече да не я търся.

Тази моя приятелка, като разбра впечатленията ми, беше доста разочарована от мен. Не знам какво беше очаквала от цялата работа, но се нуждаеше изключително много от хубава оценка по руски, тъй като и предстоеше завършване на образованието. Беше доста разочарована от решението ми, но тъй или иначе не успя да го промени.

И срокът си мина. И аз не се обадих никога на тази учителка. А моята приятелка получи шестица...

Legacy hit count
1188
Legacy blog alias
4805
Legacy friendly alias
Учителката-по-руски
Размисли
Приятели
Нещата от живота
Училище

Comments1

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца
Хм... Ейси, тая твоя приятелка май доста безцеремонно се опитва да те използва. От това, което разказваш, оставам с впечатление, че се е надявала ти да се сближиш с учителката по руски и може би в удобен момент след това да ходатайстваш за по-висока оценка. А фактът, че по-късно момичето е завършило с шестица, може да се обясни с това, че впоследствие някой друг е свършил очакваната от теб работа :)))

Може и друго да е обяснението: евентуално твоята приятелка, нищо че е ученичка, да е много близка с учителката (нали знаеш, че в училище мъжете са кът) и да е поела някаква инициатива да я „урежда" с готин приятел.

Като прочетох заглавието на поста ти, си спомних и аз за една моя ученическа история с учителка по руски. Ще я разкажа, въпреки че по нищо не си прилича с твоята случка.

________________________

Да си призная, винаги съм обичала руския език и абсолютно всички учители, които са ми го преподавали, с лекота ми пишеха шестиците по този предмет. В гимназията учехме английски и руски и в тези часове  деляха класа ни на групи. Точно заради това делене, задълженията на дежурните да трият дъската се размиваха и обикновено никой не се ангажираше с подобно безинтересно занимание. На мене не ми пречеше да върша тая работа и в девети клас през целия първи срок почиствах дъската, за да има къде да пишат преподавателите по езици.

Не съм и предполагала, какво ще й хрумне на учителката по руски в края на срока по този повод. В началото на последния час от първия срок тя направи обобщение на резултатите по предмета и след това заяви, че тъй като през цялото това време й е направило впечатление, че само един човек бърше дъската, тя смята, че на него трябва да му се плати за труда. Казах, че не искам да ми се плаща, но тя настоя, и тогава разбрах, че го прави не толкова заради мен, а по-скоро като възпитателна санкция спрямо останалите. Задължи всички да дадат по пет стотинки, уедри ги във вид на един лев и ми го връчи, от което на мен ми стана безкрайно неудобно.

Щях да забравя за този случай, ако не ме беше впечатлило развитието на събитията по-нататък. Би звънецът и в междучасието мернах три от съученичките ми да се наговарят за нещо, явно свързано с мен, защото непрекъснато ми хвърляха погледи.

След малко от групичката се отдели едно от момичетата и се доближи до мене с думите:

- Извинявай, имаш ли да ми услужиш с един лев, защото довечера съм на рожден ден, а не ми достигат пари, за да купя подарък?

Естествено, че веднага схванах плоската лъжа, която бяха измислили, за да си върнат паричките, и ми стана още по-обидно, заради неискреността, а може би и завистта, която са изпитали към мене.

Подадох левчето с пожеланието да успее да купи подаръка и да си изкара хубаво на рождения ден.

Разбира се, учителката никога не разбра, кой всъщност е похарчил парите, които тя беше толкова настоятелна да събере от всички, а у мен остана неприятният спомен от цялата тази история.

By acecoke , 20 February 2006
През дългите години, които прекарах в ХТИ се нагледах на хиляди шашми за вземането на изпити. То не бяха преписваници, пищови, царски пищови, подставени лица и дори подкупи на преподаватели. За последното няма да пиша, защото ме отвращава твърде много и за момента няма смисъл да си тровим главичките с него.

Става въпрос за преписването и пазенето на изпити. Днес пак ми се случи. Заедно с мен на изпита се яви и едно момче. Беше си по негов си изпит, но начинът по който го взе, направо ме отврати. Вярно, бяхме сами в заличката и всичко "бе позволено", но все пак не мисля, че това е начинът за взимане на диплома. Аз, разбира се, също се е случвало да преписвам по време на студентските ми години, но никога не е било толкоз нагло и грозно. Чудя се, къде идва смисълът на цялото следване, ако най-важните изпити се взимат по такъв начин (този на това момче, беше доста важен)?!

Но тука идва втората част - иманно моята вина. Макар и малка и незначителна, все пак си е вина. Случвало ми се е веднъж да ми "поверят" студенти на изпит, да играя ролята на квестор. Съдбата ми е отредила, да следвам в катедра, където идват само четвъртокурсници и магистри. Толкова съм се нагледал на хора през всичките тези години, че мога да ви кажа, като видя един студент и веднага разбирам доколко е реален или имагинерен. Та за конкретното пазене. Все готини хорица. С някои от тях ходехме на кафенце дори. Та ми възложиха да ги пазя. А те културни - стоят и не пишат. Ами като не знаят, какво да пишат?! А стаята - 2 на 2. Просто няма начин да препишеш. И аз какво? - Ами знаете си Embarassed

Чудя се кое е сбъркано в цялата работа? Аз ли съм, системата ли е, младежта ли е?!?!?!? Абе, неам думи. Срам ме е от мене си, а в същото време и се разбирам.


Legacy hit count
2005
Legacy blog alias
4748
Legacy friendly alias
Смисълът-от-преписването-и-пазенето-по-изпити
Размисли
Нещата от живота
Училище

Comments2

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Аз да ти призная, съм много задръстена и съм от хората, които не могат да преписват, но не защото понякога не им се е искало, а защото прекрасно знаят, че няма да могат да преживеят срама, ако ги хванат.

За мене унижението да ме уличат в преписване е толкова голямо, че заради него никога не съм се докосвала до тези методи на изкарване на оценки.

А на преписвачи съм се нагледала. Имах една съседка, която следваше руска филология. Хубаво, симпатично момиче. Нито веднъж това създание не взе дори един-единствен изпит БЕЗ преписване през ЦЯЛОТО следване. Ей, голяма майсторка! Студентската й книжка бе от красива, по-красива, да й се ненагледаш, отгоре до долу с шестици. Тя даже имаше наглостта да се хвали с нея и да я показва навсякъде.

Един друг фрапиращ случай е свързан с мой познат, който беше преписал на конкурс за научен сътрудник и по този начин го беше спечелил. Той пък беше горд от себе си, че много артистично и умело, въпреки че в залата е имало само още двама кандидати и изпитна комисия в пълен състав, да заблуди всички присъстващи и да вземе изпита. Даже ми показа "патрондаша", в който е бил напъхал всичките навити на фунийки пищови, ушит удобно, специално по негов размер, за да му опаше точно целия кръст.

А един път бях на гости на едни хора - далечни мои познати. Младежът следваше медицина. Спорът с майка му се въртеше около това как да препише - направо от учебника или да скъса страниците, които му трябват. Студентът настояваше да запази цял учебника, защото е ценен и трудно се намира, а майка му го успокояваше, че това не бива да го тревожи и че по-удобно ще е, ако откъсне нужните му страници.

Тогава си мислех от тоя човек какъв ли доктор ще излезе и как ли ще лекува хората... Същото може да се каже и за хората от другите специалности - никой не може да ме убеди, че да не знаеш, а да си изкарал диплома, в това няма лоши, а в някои случаи дори пагубни последици.

Защото преписването прикрива точно това - незнанието...

Така че, Ейси, преписването не трябва да се стимулира, не трябва да му се съдейства, дори с цената на това, че може някой да упрекне, че си постъпил неколегиално. Човек по-често трябва да се вслушва в собствения си вътрешен глас и да се успокоява с това, че съвестта му е чиста.

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Да, права си, Куини, но по някой път се наслагват нещата на везните. А именно - дали да се мъчи човека до живот или да си затвориш очите и да му теглиш шута към дипломата. Знам, че е тъжно, а също така все още се учудвам на колежките, които пишат дипломните работи на дипломантите си, но за съжаление знам, че един ден и аз ще се поддам на това измамно милосърдие...
By RositsaAtanasovaMin , 1 January 2007


Молитвата е таен, съкровен разговор на човека с Бога, с Христа и Неговата майка, със светите закрилници. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух. В личен план ние възнасяме чрез молитвата ума и сърцето си към Бога, чрез просителни, благодарствени и хвалебни молитви. Истински се моли онзи човек, който вярва във всемогъществото и благостта на Бога и има съзнанието за своята греховност, душевно и телесно безсилие.

Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява видовете молитви:
   • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
   • молитви - като към Бог;
   • молби - като към Съдия на делата ни;
   • благодарения - като Творец и Подател на благата.

С просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.

Истински вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно, а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал простичко: "Бог забавя, но не забравя!"

Някои вярващи подсилват молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова, което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!

В дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност, хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във всяко време.

Най-тържествена форма на християнско моление са свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.

В православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми почит към тебе!"

Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта към ония, които ни мразят.

Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!

По форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра, смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния (Великденския) период християнинът да не коленичи!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия. Амин!

Съвършен образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата "Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.

По стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители. Молитвеният кът е задължително на източната страна. Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.

Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма"


      ДА СЕ ПОМОЛИМ И НИЕ НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК -  ГЕРГЬОВДЕН !

 

 

 

 

 


Legacy hit count
296
Legacy blog alias
29240
Legacy friendly alias
Свети-Георги-да-помага---
Интересни линкове
Интернет
Нещата от живота
Коментари
Гражданско образование

Comments

By GalinaHristova1 , 1 January 2007
  Наближава крайната дата -15.11.2009г., в която изтича срока на Анекса към договора по проекта на МОМН / за всички работили в първия етап на Училище на две скорости"/Без звънец"/. Естествено е да очакваме прословутите хонорари за положения от нас труд.Да?! За голямо мое съжаление- поредната измама! Отново е необходимо да подписваме втори пореден Анекс, с неизяснена дата за приключване на договора. Докога ще бъдем лъгани колеги, работещи по проекта?! За всички заинтерисовани http://www.nobell.bg/content/page_17.html

 PS: Дълбок поклон пред труда Ви, колеги!!!

 

Съжалявам, че дълго време не съм участвала и благодарила за чудесните материали, полезни съвети и уроци!


Legacy hit count
211
Legacy blog alias
34787
Legacy friendly alias
--Без-звънец--и-без-хонорари
Нещата от живота
Новини
Коментари
Проекти

Comments

By TonyPanayotova , 31 December 2006

Нима има такава страна? Можем само да мечтаем, защото у нас всичко е сбъркано. А какво ще кажете за коментарите?

http://www.dnes.bg/video/2009/07/19/kyde-uchitelite-sa-milioneri.74634

Legacy hit count
166
Legacy blog alias
31335
Legacy friendly alias
Къде-учителите-са-милионери--F8E99E6458214E9ABB1FDAEA5DD934CF
Ежедневие
Нещата от живота
Коментари

Comments

By RositsaAtanasovaMin , 31 December 2006
Историята в поста ми е провокирана от вопъла на една будна душа, грешното попадение на една объркала се, но добронамерена  душа, и отрицателния вот на няколко бездушници. Ах, как щях да забравя и онази душица, която неуместно се пошегува с нас на първи април.

 И така:

            Колкото и кьорав да бил Кьорчо имал си едно око, с което виждал всичко. С него сутрин се радвал на изгрева. Отварял го широко, когато слънцето щедро обливало в светлина света и той се обагрял в цветове. Поглъщало жадно окото на Кьорчо всяка форма и проследявало всяко движение. Неуморно бдяло и никога не спяло, за да не пропусне нещо. Изморявал се понякога Кьорчо, но си казвал:

         - Не, не трябва да спя, а да бдя. Не трябва да пропусна нищо, за да съм полезен на хората !"

          Така и правил - денем и нощем той бдял...Та нали хората на него чакали и на него се оповавали да им разкаже за изгрева, чийто топлина чувствали, но не виждали...За птиците, чийто гласове само чували...За цветята, които можели само да помиришат... Да, Кьорчо бил единственият едноок сред народ от слепи и на него те възлагали надеждите си да ги води през тъмнината. И той го правел всеки ден, ежечасно, ежеминутно...Поемал ръката им и ги превеждал безопасно през техния свят от тъмнина. Разказвал им за света изтъкан от багри и трептения, напътствал всяка тяхна крачка, провокирал въображението им, давал им надежда за светлина...

            Докато един ден Злобата и Завистта си нямали друга работа и  решили да се позабавляват като накажат Кьорчо за неговата преданост. Подшушнали тук, прошепнали там в ушите на слепите, че Кьорчо не им е нужен.

          - Какво се прави на важен?! - казала Злобата.

          - С какво е по- добър от вас? -добавила Завистта - С това, че е по-различен ли? Я, му извадете окото, да видим тогава!

           И защото, когато едно твърдение се повтори сто пъти то става истина, те го повторили хиляди пъти. И понеже слепците били свикнали да се доверяват само на ушите си, те им повярвали. Хванали Кьорчо и му извадили единсвеното око.

           Какво станало после със слепците ли?  По - добре никога да не узнаем!...
Legacy hit count
142
Legacy blog alias
28259
Legacy friendly alias
За-едното-око-на-Кьорчо---
Размисли
Приятели
Нещата от живота
Коментари

Comments