Като че ли специално заради Деня на Народните будители времето беше слънчево и ведро. Красивите усмихнати деца на София почетоха достойно празника, а аз се постарах да направя колкото се може повече снимки, за да увековеча събитието. Днес нямам време, но по-нататък ще ги сложа във фото-галерията.
Преди официалната част снимах представителните групи на няколко училища, но най-добра визия имаха учениците от 138-мо училище и затова помествам тяхната снимка още в началото. Докато ги снимах, а те се стараеха да застанат възможно най-добре, ми просветна, че това е училището на нашата Ани. Попитах учениците дали познават госпожа Ананиева и те в хор, със светнали лица, извикаха: „Да! Разбира се!" Обещаха, че ще предадат поздравите, които й изпращам, така че утре Ани ще ни каже дали те са се сетили да й ги съобщят.
Преди да започне церемонията по освещаването на училищните знамена, срещнах една моя приятелка - учителка в 21 СОУ. По-точно тя ме издърпа от навалицата в момента, в който ме видя. Познаваме се от курса във ФМИ, който посещавахме миналата година, и тогава тя изпъкна като момичето с много висок интелектуален потенциал, заради което нашият млад и готин преподавател открито й симпатизираше.
Заговорихме се с нея и по едно време, ей така, между другото, тя вметна:
„Ето го нашият Смочевски, пак дава интервю."
„За кого говориш?", попитах.
„За един наш ученик, който има много изяви"
„Какви изяви?"
„Миналата година спечели първо място на национална олимипиада по философия."
„Така ли? Я го покажи, моля те. Ще го снимам и него като събитие, свързано с празника."
Отидох при момчето и то се съгласи да бъде фотографирано, но, разбира се, като един истински философ, поиска да се информира за какво ще се използва снимката, къде ще се публикува и с каква цел. Та дори и фотоапаратът ми предизвика у него интерес. Казах му, че е за бглог, общност „Образование" - една свободна електронна медия и той прие да бъде сниман.
Заговорихме се с нея и по едно време, ей така, между другото, тя вметна:
„Ето го нашият Смочевски, пак дава интервю."
„За кого говориш?", попитах.
„За един наш ученик, който има много изяви"
„Какви изяви?"
„Миналата година спечели първо място на национална олимипиада по философия."
„Така ли? Я го покажи, моля те. Ще го снимам и него като събитие, свързано с празника."
Отидох при момчето и то се съгласи да бъде фотографирано, но, разбира се, като един истински философ, поиска да се информира за какво ще се използва снимката, къде ще се публикува и с каква цел. Та дори и фотоапаратът ми предизвика у него интерес. Казах му, че е за бглог, общност „Образование" - една свободна електронна медия и той прие да бъде сниман.
Наближаваше 11:00 часа и аз се извиних на моята приятелка, че ще я изоставя, за да си намеря по-удобно място за щракане, но се уговорихме след тържеството пак да се видим.
Втурнах се да търся по-централни позиции, за да снимам.
Церемонията по освещаването на училищните знамена започна с тържествен парад на войските.
Последва ритуалът по раздаване на знамената, които бяха връчвани от кмета Бойко Борисов.
Следващият етап беше самото освещаване на училищните знамена от свещенослужителите на Светия Синод.
Нашият министър Даниел Вълчев и кметът Бойко Борисов бяха застанали един до друг. Кметът пръв се сети как да запали свещта си и услужи с огъня си на министъра.
Следват няколко папарашки снимки на министъра на образованието Даниел Вълчев и началника на столичния инспекторат г-жа Ваня Кастрева. Лично аз симпатизирам и на двамата, защото имат много приятна визия, интелигентни и възпитани личности са. Честно казано за първи път ми се случва да харесвам хора, които заемат точно тези постове. Казвам го съвсем откровено и сериозно.
От следващите снимки се разбира как е продължил празникът по-нататък.
След края на официалната част отново потърсих приятелката си. Тя щом ме зърна, сигурно заради проявения от мен интерес към техния изявен ученик, вероятно бъдещ велик философ, сметна, че трябва незабавно да ме запознае с неговата класна - г-жа Тони Венева. Опитах се да я отклоня от това й намерение по простата причина, че за мен беше достатъчно да видя момчето, което е постигнало големия успех, но чак пък и с класната му да говоря...
Приятелката ми обаче незнайно защо реши, че може би се чувствам неудобно, а не че не искам, и буквало ме повлече към г-жа Венева. Запознах се с една мила и фина дама, която веднага ми направи приятно впечатление, защото с нея се общува леко и свободно. Поговорихме си и те, двете с приятелката ми, решиха да ме поканят в заведението, където заедно с останалите учители смятаха да се почерпят по случай празника. Имах намерение след шествието веднага да се прибера вкъщи, но след настойчивите молби да дойда и аз, си промених решението.
Приятелката ми обаче незнайно защо реши, че може би се чувствам неудобно, а не че не искам, и буквало ме повлече към г-жа Венева. Запознах се с една мила и фина дама, която веднага ми направи приятно впечатление, защото с нея се общува леко и свободно. Поговорихме си и те, двете с приятелката ми, решиха да ме поканят в заведението, където заедно с останалите учители смятаха да се почерпят по случай празника. Имах намерение след шествието веднага да се прибера вкъщи, но след настойчивите молби да дойда и аз, си промених решението.
До „Дивака" аз и приятелката ми стигнахме за десетина минути и седнахме в единия край на една дълга маса. Имаше още доста незаети места, но след като дойдоха и останалите колеги от 21-во училище, г-жа Венева избра да седне до нас. Можеше да седне на друго място, но не - точно при нас.
Заговорихме се, вече не си спомням за какво, но по едно време я попитах по какво преподава.
„По философия", отговори тя.
„А дали се познавате с една ваша колежка от 138-мо училище - Ани Ананиева се казва?"
„ Разбира се, че я познавам, но тя е от друга планета, невероятен човек..."
Ахнах. Споделих й, че познавам Ани само виртуално, но никога не съм я виждала. Тони Венева продължи да я описва, като използваше изрази от рода на: изключително ерудирана личност, много креативна, действена, с широки възгледи, силен човек, човек, който постига мечтите си... Няколко пъти спомена, че й се възхищава. Разказа ми няколко интересни истории, свързани със срещите им по професионална линия, от което аз още повече се изумих. Тези истории няма да ги разкажа тук, защото са от кухнята на учителската работа и е добре да си останат от вътрешната страна на вратата.
Заговорихме се, вече не си спомням за какво, но по едно време я попитах по какво преподава.
„По философия", отговори тя.
„А дали се познавате с една ваша колежка от 138-мо училище - Ани Ананиева се казва?"
„ Разбира се, че я познавам, но тя е от друга планета, невероятен човек..."
Ахнах. Споделих й, че познавам Ани само виртуално, но никога не съм я виждала. Тони Венева продължи да я описва, като използваше изрази от рода на: изключително ерудирана личност, много креативна, действена, с широки възгледи, силен човек, човек, който постига мечтите си... Няколко пъти спомена, че й се възхищава. Разказа ми няколко интересни истории, свързани със срещите им по професионална линия, от което аз още повече се изумих. Тези истории няма да ги разкажа тук, защото са от кухнята на учителската работа и е добре да си останат от вътрешната страна на вратата.
В заключение само мога да кажа, че този ден ще го запомня със съвпаденията, които ме водеха непрекъснато към нашата Ани, невероятна личност, с която общност „Образование" може само да се гордее.
) не променя съзнанието на децата, това е просто нова технология за забавление.
Замисляли ли сте се , че вече е 21 век и децата растат много по-бързо . Аз например за първи път се целувах с език на 11 и майка ми остана меко казано ПОРАЗЕНА , когато и го съобщих преди една година . Не знам на вас как ви звучи , обаче аз на това му викам РЕАЛНОСТ 
като работещ в рекламния бранш и аз благодаря;-)
.Ама сега сме приятелки.Поздрави!
Comments7
Да не би да ми предстои пенсиониране, пък аз да не съм разбрала!! ... ;-)
Бла-го-да-ря ти, Куини, за всяка прекрасна дума, от които едва ли и половината заслужавам! Но ти си явно като моята забележителна директорка Магдалена Кръстева - тя винаги гледа да отбележи по нещо хубаво за всеки колега при случай. Казва - "може да съм й единствената за деня!" :-)
Най-вълшебното от всичко през вчерашния изключителен ден, който описваш, за мен е била тъкмо срещата ти с моите любими ученици. Тези, които са попаднали в обектива ти са "мои" вече 3-та и 4-та година! И са много специални - всичките! Сашо е най-личният ученик, живата история на училището - слънчево, прекрасно същество! ... Днес ще ги питам аз как са представили у-щето! ...
Ани, на твоята директорка изглежда не й липсва чар и чувство за хумор.
За теб – да! Вълшебството изцяло се свързва с твоите ученици, които и на мен ми направиха силно впечатление с излъчването си. Те сякаш грееха, искряха. За миг ги почувствах и разбрах, че те наистина са по-специални деца, прекрасни, чисти създания. И ето сега от теб разбирам, че интуицията не ме е подвела.
За мен вчерашния ден премина през две ключови думи: „празник” и „Ани Ананиева”. Ти като философ как би коментирала фактът, че има дни, в които всичко сякаш върви по един здраво утвърден сценарий?
Вчерашният беше такъв ден. Първо срещам твоите ученици. Поговорихме си за теб. След това моята колежка и приятелка, която виждам случайно, ми насочва вниманието към дете от нейното училище, което се изявило не къде да е, а точно в областта на философията. Тогава за втори път си помислих да теб. След това сядам на една маса с класната на това дете, която се оказва преподавател по философия. Асоциацията е отново Ани. Но и това не е достатъчно. Установява се, че тази жена не само, че те познава, събрала е много силни и трайни впечатления от съвместните ви срещи, но изпитва към теб огромно възхищение.
Е, нищо не е състояние да ме убеди, че тези събития са случайни! Нищо!
Ама хич не е и нужно да се убеждаваме, в разни "случайности", Куини - изобщо! ... :-)
Само да кажа първо, че децата от снимката много щастливи ме уведомиха за запознанството ви, предадоха ми поздрави от теб, за които благодаря много и те описаха като "млада, руса и много хубава жена". Казах им, че това си е нормално за кралица! :-)
За случайностите и съвпаденията - наистина има периоди - от големи до съвсем кратки - в които сякаш всичко около теб само се повтаря и върти около една или две теми. Ама всичко! Най-лесно това се демострира понякога с превключването на програмите с дистанционното. Вчера, например темата "асансьор" се беше оплела така - по една програма хора слизаха с асансьор до сутерена и поподнаха на нещо ужасно - беше гаден трилър и бързо превключих на следващия канал. Там някакъв шемет с перука не успяваше никак да се добере до определен етаж, колкото и да натискаше копчетата в асансьора. Бързо отегчена, превключих, за да попадна на... реклама с двама, заседнали в асансьор. Тук въпросът е кога и как ще успеем да разчетем тези "знаци" какво означават за нас. Може би трябва да питаме повече интуицията си. И може би когато ни трябват за сериозни дела ни се дава да разчетем каквото трябва...
Тази тема за случайностите и закономерностите е огромна във философията и има застъпници както на едното крайно мнение - че всичко е "драснато" някъде предварително, така и на точно обратното - че светът около нас и самите ние сме един резултат от съвсем случайни събития. Лично аз се придържам към възгледа, че ако има нещо, което е предопределено, това са важните събития в живота човешки. Когато кажеш - "ще се омъжа за този човек" - това е "написано " (но и него сам си си "постлал" в предишни животи самичък)! А инак дребните неща - какво ще облечеш днеска - няма какво да ти ги пишат никъде. Освен това вярвам във възможността да изменяш предварително "начертаното" за теб чрез нов и различен начин на живот. Защото смисълът на цялото ни съществуване тук е познанието, нали така! Да понаучи някой и друг земен урок безсмъртната ни душа. И ако се справя по-чевръсто от предписаното - защо да трябва да минава всичката предписана Голгота?! ...
Май се разбъбрах повече от нужното и доста офф топик... Ама като задаваш такиве въпроси, Куини... ;-)
И за мен вчера имаше ново съвпадение. Купих си крем от козметичната марка „Елеа”, от която ще пробвам за пръв път неин продукт, а вечерта прочетох в електронния учебник по философия, че Парменид е роден в Елея, Южна Италия. Потърсих връзката в смисъла между „Елеа” и „Елея”, но уви – не намерих, от което следва, че някои съвпадения се раждат само в моята глава.
Между другото открих, че една река във Великотърновско се нарича Елея. Каква е точно топонимията й – не зная. „Елеа” е също така марка качествен гръцки зехтин. Всъщност „елей” означава „зехтин” и в църковните ритуали се използва за миропомазване, като светото миро е благовонна смес от елей, гроздово вино и ароматни билки.
По темата за случайностите и закономерностите мисля, че всяка случайност е закономерна, защото е последствие от онова, което се е случило до този момент, и по-точно резултат на онова, което ние сме направили. Бъдещето до голяма степен зависи от нас самите и напълно споделям мнението ти, че то е своебразен познавателен процес за осмисляне на житейските истини. Представям си го като непрекъснато препрограмиране на предстоящите събития. Когато решаваме как да постъпим в дадена ситуация, винаги имаме няколко избора. Всеки избор носи различни последствия за нас и всяко наше решение-команда е като натискане на бутона, от което се задейства конкретно развитие на нещата за даден етап от живота.
И затова е толкова вълнуващ този живот, всъщност...
Апропо, къде са емотиконите, моля?
:-)
Това мога да направя на този етап.
А, нещо важно пропуснах! Това преместване с мишката е възможно да се осъществи само под Интернет Експлорер и Мозила. С Операта не става.
Приятно ползване