Аз да ти призная, съм много задръстена и съм от хората, които не могат да преписват, но не защото понякога не им се е искало, а защото прекрасно знаят, че няма да могат да преживеят срама, ако ги хванат.

За мене унижението да ме уличат в преписване е толкова голямо, че заради него никога не съм се докосвала до тези методи на изкарване на оценки.

А на преписвачи съм се нагледала. Имах една съседка, която следваше руска филология. Хубаво, симпатично момиче. Нито веднъж това създание не взе дори един-единствен изпит БЕЗ преписване през ЦЯЛОТО следване. Ей, голяма майсторка! Студентската й книжка бе от красива, по-красива, да й се ненагледаш, отгоре до долу с шестици. Тя даже имаше наглостта да се хвали с нея и да я показва навсякъде.

Един друг фрапиращ случай е свързан с мой познат, който беше преписал на конкурс за научен сътрудник и по този начин го беше спечелил. Той пък беше горд от себе си, че много артистично и умело, въпреки че в залата е имало само още двама кандидати и изпитна комисия в пълен състав, да заблуди всички присъстващи и да вземе изпита. Даже ми показа "патрондаша", в който е бил напъхал всичките навити на фунийки пищови, ушит удобно, специално по негов размер, за да му опаше точно целия кръст.

А един път бях на гости на едни хора - далечни мои познати. Младежът следваше медицина. Спорът с майка му се въртеше около това как да препише - направо от учебника или да скъса страниците, които му трябват. Студентът настояваше да запази цял учебника, защото е ценен и трудно се намира, а майка му го успокояваше, че това не бива да го тревожи и че по-удобно ще е, ако откъсне нужните му страници.

Тогава си мислех от тоя човек какъв ли доктор ще излезе и как ли ще лекува хората... Същото може да се каже и за хората от другите специалности - никой не може да ме убеди, че да не знаеш, а да си изкарал диплома, в това няма лоши, а в някои случаи дори пагубни последици.

Защото преписването прикрива точно това - незнанието...

Така че, Ейси, преписването не трябва да се стимулира, не трябва да му се съдейства, дори с цената на това, че може някой да упрекне, че си постъпил неколегиално. Човек по-често трябва да се вслушва в собствения си вътрешен глас и да се успокоява с това, че съвестта му е чиста.