По-миналия петък бяхме с учениците на екскурзия до Рилския манастир.
Бях седнала точно зад шофьора, който охотно разказваше свои преживелици от ученически екскурзии. Твърдеше, че първите седалки винаги се заемат от деца, които често повръщат по време на пътуването. Случвало се върнатата течност да се излее във врата му и затова той бил свикнал да си носи чисти дрехи в резерва и да си ги сменя. Нацапаните си ризи перял там, където спирал за почивка.
Разправяше, че няколко пъти возил пияни гимназисти, ама много пияни – „на мотики”, както се изрази. Чувал бил даже въпрос от второкласник към учителка дали тя ще му разреши да палне една цигара. На това място аз не повярвах, но човекът твърдеше убедено, че било самата истина.
Най-фрапантният и трагикомичен случай от неговите съвместни пътешествия с ученици, според мен, си заслужава да бъде записан.
.............................
Било през 97-ма година, когато мобилните телефони все още бяха лукс. Не обърнах внимание откъде е връщал група ученици от начален курс, но запомних, че първата им спирка била на Предела. След почивката, при качването в автобуса, учителката установила, че един първолак липсва.
Претърсили няколко пъти района наоколо, но от детето нямало ни следа. Жената силно се разтревожила и се обадила по мобифона първо за помощ на мъжа си. Той й отговорил, че с нищо не може да й помогне и че трябва сама да се оправя.
Колежката – нямало как – извикала полицаите с молба да й съдействат, но за съжаление – без резултат. Първокласникът бил изчезнал вдън земя.
Шофьорът спомена, че близо час и половина-два стояли на Предела в чудене и вайкане къде ли е това дете. Междувременно му правело впечатление, че от автобуса протичала вода, заради което се замислял дали пък не е повреден. Само че по някое време водата спирала да тече и той се успокоявал. И така – няколко пъти.
Имало и още нещо, на което той не обърнал сериозно внимание и съжалявал за това по-късно. Когато едно от копчетатата на шофьорското табло светело зелено, значело, че някой е влязъл в тоалетната. Та това копче все си светело, но в суматохата шофьорът не съобразил да провери какво става в тоалетната.
След като минало много дълго време от началото на издирването, а учителката буквално вече си скубела косите и даже цели кичури откъсвала от главата си, на него му хрумнало да иде да надникне в тоалетната. И видял неописуема гледка!
Липсващият първолак бил гол-голеничък в помещението. Мажел се със сапунена каша и се поливал с вода от ръчния душ. Заниманието явно му доставяло толкова голямо удоволствие, че бил прекарал в тоалетната близо два часа в плацикане и сапунисване.
Шофьорът извикал учителката и мълчаливо посочил момчето. Тя вече изобщо не била на себе си, а като видяла своя подопечен, от гняв не могла да каже нищо. Само го хванала за ушите, вдигнала го и го пуснала пред строените в две редици ученици.
Хлапакът, въпреки че бил съвършено гол, и изкаран на показ пред всички, изобщо не се смутил, а се озъбил на учителката, заявявайки й:
- Не ме бутай, ма!
След това всички до един се качили и автобусът потеглил. Учителката, която никога до този момент не била докосвала цигара, още с качването си със силно треперещи ръце започнала да пафка и не спряла да пуши до прибирането им в София. Можем да си представим състоянието й, нали?
.............................
Нашата ексурзия до Рилския манастир мина много приятно, без никой да се губи. А на връщане, точно преди да слезем, до мен седна една колежка, която разправи друга история. И понеже е по същата тема, ще я разкажа и нея.
.............................
Преди няколко години тя и група ментори от Дома за сираци (това е предишната й работа) придружавали деца на лагер, а пътуването било с влак през нощта. Групата се състояла предимно от ромчета.
По някое време децата се поуморили и заспали, а учителите решили да проверят децата. Оказало се, че едно липсва. Започнали да го търсят навсякъде, където било възможно то да се намира: в тоалетните, вагон-ресторанта и всички останали вагони, но детето го нямало никъде. Брей къде може да е това дете? Влакът не бил спирал никъде, за да може то да слезе евентуално, пък и прозорците и вратите не се отваряли - следователно било някъде във влака.
Замислили се… и отново влезли в неговото купе да го търсят. Огледали навсякъде и надникнали под седалката… То сладко спяло там, на пода.
Колежката завърши разказа си с думите:
- Не го бяхме видели, че се е търкулнало. Но как да го видиш – нали е едно такова мургавичко и се слива с тъмнината…
Изводът е, че преди 11 години не просто си минавал покрай оградата на училището, а и си влизал вътре /цитирам моя даскал по математика от гимназията, който по тези два признака делеше задачите на лесни и...още по-лесни/!
Небето над камбанарията
Храм
"Продавам малки прасета"
Табела: "Забранено изхвърлянето на отпадъци"
Надпис на порта: 'Който открадна мотиката и правата лопата, да ги върне незабавно. Носят нещастие. 13 май е празник на слепия и света Гликерия'
Нагоре - да, точно натам е пътят.
Comments28
Плодчетата на първата снимка не са маслинки, но пък много маслинки се раждат в страната, откъдето тези плодни топчета са набрани. Това е жокер!
На втората снимка плодовете приличат на нашите ябълки, но са... [чуждоземски] ............................... [и ние имаме плодове със същото название]. Даже ги открих в нета, докато онези от първата снимка не успях - надявам се шофьорът да не ме е подвел нещо.
Още един жокер: ако се абстрахираме от размерите им, ще се сетим.
На мен лично ми приличат на неузрели райски ябълки...преди да добият характерния си жълтооранжев цвят, но не съм сигурна. :-)) Виждала съм ги на дърво в един наш южен град, но вече узрели и с големина на ябълка.:-))
Сега за другия плод.Толкова много прилича на ябълка,че не може да е круша!?!?
Предавам се.Ще потърся помощ от приятел.
За да отгатнете втората думичка от названието на растението от втората загадка, отговорът се крие коментара на Далето. Тя без да иска го е назовала. Със сигурност не е райска ябълка - той прилича на ябълка, но е... Първата дума от названието назовава произхода на растението, свързан с далечна източна страна.
...корейска круша?
На мен повече ми е интересно какво е първото растение. Бия си главата, но не мога да се сетя...
Остана само да определим каква точно е крушата. Не е корейска, а е.........................
Мисля, че двата сорта се различават, защото на едно и също място в интернет ги представят като различни плодове: едните са корейски, а другите са ............................ круши.
За първата загадка ще помогна пак. На кое растение най-много ви приличат тези светлозелени плодчета с тъмнозелени шарки? Плодът със същото име, който ни е познаваме, е огромен, но изглежда на външен вид като тях.
Къде вирее това миниатюрно чудо на природата? Да припомня: в страната на маслинките, намираща се в съседство. Или това е думата, която е определение на названието "диня". Тоест, това нещо, което виждате на първите две снимки е .......................... диня :)
Не е азиатска круша. Названието на крушата е свързано с името на конкретна държава, където тя се отглежда.
Браво за логичното мислене, Галя! Да, това е китайска круша :)
Шегувам се :) Не можеш да станеш за резил, каквото и да предположиш, защото то почива на някакви логически разсъждения. И всъщност в това се състои интересното на загадките - в пътя към разкриването им.
Ако знаеш моите ученици какви предположения дават при отгатването на гатанки! Голяма веселба настъпва, особено за мен. Даже някъде си бях направила един такъв весел запис. Ще трябва да го изнамеря и да го пусна тук :)
Браво, МарияД! А какво е това
С поздрав! :-)
Отговорът на последната загадка на професора:Карамбола/звезден плод/.Среща се в Индонезия и Индия.Вкусът му напомня вкуса на ананас,ябълка и киви.Хрупкав и сладък плод.
Професоре,да не би да четем една и съща "книга"в момента?
Значи коя е истината? Че китайска, корейска или азиатска круша е все един и същи плод ли? Със сигурност тя има вкус на круша, а вид на ябълка.
Далето ми е задала един въпрос: кои са децата на пустинята Калахари? Едва ли пита за рожбите на бушмените. Явно въпросът й се отнася по темата, а тя е плодова. Освен това отговорът на едната загадка е "диня". Така че аз, като ученик, който не знае кои са децата на пустинята Калахари, но се мъчи да излезе от положението, си мисля, че тук се имат предвид дините. Защото родината на динята е пустинята Калахари.Наскоро си купихме маракуя и папая.Да опитаме,да видим какво е на плод,не на сок.Не го изядохме нито единия,нито другия плод.И двата плода бяха много,много маслени,хлебни.Ядеш,нищо общо с вкуса на сока,който съм пила от тези два плода.
Сега за въпроса към Куин.Децата на пустинята Калахари са дините.
Сега е лесно.Ако незнаеш нещо...щрак копчето и готово,но я си представете ситуация:Бях ученичка в шести клас /кратко пояснение,по мое време в пети клас се изучаваше естествознание,в шести-ботаника,в седми-зоология/.Учителката ни по ботаника много държеше на предмета си.Караше ни растения да садим-в кутии,да ги носим в училище след това,на излети да ходим,реферати да пишем и още много други интересни неща,като да поливаме опитното поле през лятото.Всеки ученик трябваше да пренесе по...забравила съм колко кофи вода от сградата на училището до опитното поле,да не загинат посадените растения там.И учителката си отмяташе в едно тефтерче кой колко кофи е пренесъл.И опитното поле "живееше".В същото това опитно поле и сега си стои карта на България,излятя от цимент.Няма го обаче онова опитно поле,за което се грижехме.Буренясало е.
И така.Идва време за писане на реферати /отбележете-в шести клас/,стига до мен и ми казва:А ти ще пишеш за децата на пустинята Калахари.Първо изобщо не ми говореше нищо "Калахари",нищо,че звучи добре.За бушмени нямам спомен изобщо да съм била чувала.Децата-веднага си помислих,че ще трябва да пиша за хора,но нали предметът е ботаника.Забравила съм как съм стигнала до книгата,която ми отвори очите за какви деца става дума.Съвсем ясно се сещам,че книгата,която намерих в библиотеката,като я разлистих и пред мен...диня,снимка на диня,а от горе пише "Децата на пустинята Калахари".И през ум не ми е минавало,че става дума за онази сладка,сочна,изстудена диня,която всички обичаме през лятото.
Копчето на компютъра не може да замести практическия опит, натрупан на опитното поле. Ако искаме училищното образование наистина да подготвя децата за живота, трябва да възкресим някои методи на обучение, като онези, които дават възможност да се видят явленията и фактите в действителност, а не само на картинка или моделирани по някакъв начин.