Две плодови фото загадки
Преди година-две в нашия сайт се развличахме със загадки, които всеки желаещ да се включи, измисляше, и беше много приятно. Темата за задаване на интересни въпроси към образователната аудитория е отворена по принцип. Все пак не е здравословно човек да натоварва съзнанието си само с тревожни новини, като влиянието на световната финансова криза у нас, например.
Идеи за загадки ми хрумнаха още по време на екскурзията ни до Рилския манастир. Сега ще ги споделя с вас. Нарекох ги „плодови”, защото и двете растения от снимките са всъщност на плодове. Но на екзотични плодове. По-съобразителните могат да се досетят по някои издайнически думи в описанията, дори без да са виждали същите тези растения в действителност.
На първата снимка виждате чуждоземски плод, който шофьорът беше окачил на предното стъкло на автобуса. Разбирайте изсушен, разбирайте и такъв, който е донесен от близка държава, защото човекът пътува из балканския регион. Обърнете внимание на размерите на плодчетата спрямо шишенцето за ароматизиране, което е горе-долу 2-3 см високо.
Втория плод носеше в раницата си едно от децата, което не беше българче. Не съм сигурна дали плодовете на овошката, която расте в далечната родина на детето, се продават на нашия пазар. Може би, но аз не съм виждала. Сигурно е, че ние имаме същото наименование на растение, но нашето растение с името на екзотичния плод от Изтока прилича на друго българско растение, а не на това, чието име носи растението от снимката. Малко заплетено го обясних, а? Ами как иначе - нали е загадка?
Плодчетата на първата снимка не са маслинки, но пък много маслинки се раждат в страната, откъдето тези плодни топчета са набрани. Това е жокер!
На втората снимка плодовете приличат на нашите ябълки, но са... [чуждоземски] ............................... [и ние имаме плодове със същото название]. Даже ги открих в нета, докато онези от първата снимка не успях - надявам се шофьорът да не ме е подвел нещо.
Още един жокер: ако се абстрахираме от размерите им, ще се сетим.
На мен лично ми приличат на неузрели райски ябълки...преди да добият характерния си жълтооранжев цвят, но не съм сигурна. :-)) Виждала съм ги на дърво в един наш южен град, но вече узрели и с големина на ябълка.:-))
Сега за другия плод.Толкова много прилича на ябълка,че не може да е круша!?!?
Предавам се.Ще потърся помощ от приятел.
За да отгатнете втората думичка от названието на растението от втората загадка, отговорът се крие коментара на Далето. Тя без да иска го е назовала. Със сигурност не е райска ябълка - той прилича на ябълка, но е... Първата дума от названието назовава произхода на растението, свързан с далечна източна страна.
...корейска круша?
На мен повече ми е интересно какво е първото растение. Бия си главата, но не мога да се сетя...
Остана само да определим каква точно е крушата. Не е корейска, а е.........................
Мисля, че двата сорта се различават, защото на едно и също място в интернет ги представят като различни плодове: едните са корейски, а другите са ............................ круши.
За първата загадка ще помогна пак. На кое растение най-много ви приличат тези светлозелени плодчета с тъмнозелени шарки? Плодът със същото име, който ни е познаваме, е огромен, но изглежда на външен вид като тях.
Къде вирее това миниатюрно чудо на природата? Да припомня: в страната на маслинките, намираща се в съседство. Или това е думата, която е определение на названието "диня". Тоест, това нещо, което виждате на първите две снимки е .......................... диня :)
Не е азиатска круша. Названието на крушата е свързано с името на конкретна държава, където тя се отглежда.
Браво за логичното мислене, Галя! Да, това е китайска круша :)
Шегувам се :) Не можеш да станеш за резил, каквото и да предположиш, защото то почива на някакви логически разсъждения. И всъщност в това се състои интересното на загадките - в пътя към разкриването им.
Ако знаеш моите ученици какви предположения дават при отгатването на гатанки! Голяма веселба настъпва, особено за мен. Даже някъде си бях направила един такъв весел запис. Ще трябва да го изнамеря и да го пусна тук :)
Браво, МарияД! А какво е това
С поздрав! :-)
Отговорът на последната загадка на професора:Карамбола/звезден плод/.Среща се в Индонезия и Индия.Вкусът му напомня вкуса на ананас,ябълка и киви.Хрупкав и сладък плод.
Професоре,да не би да четем една и съща "книга"в момента?
Значи коя е истината? Че китайска, корейска или азиатска круша е все един и същи плод ли? Със сигурност тя има вкус на круша, а вид на ябълка.
Далето ми е задала един въпрос: кои са децата на пустинята Калахари? Едва ли пита за рожбите на бушмените. Явно въпросът й се отнася по темата, а тя е плодова. Освен това отговорът на едната загадка е "диня". Така че аз, като ученик, който не знае кои са децата на пустинята Калахари, но се мъчи да излезе от положението, си мисля, че тук се имат предвид дините. Защото родината на динята е пустинята Калахари.Наскоро си купихме маракуя и папая.Да опитаме,да видим какво е на плод,не на сок.Не го изядохме нито единия,нито другия плод.И двата плода бяха много,много маслени,хлебни.Ядеш,нищо общо с вкуса на сока,който съм пила от тези два плода.
Сега за въпроса към Куин.Децата на пустинята Калахари са дините.
Сега е лесно.Ако незнаеш нещо...щрак копчето и готово,но я си представете ситуация:Бях ученичка в шести клас /кратко пояснение,по мое време в пети клас се изучаваше естествознание,в шести-ботаника,в седми-зоология/.Учителката ни по ботаника много държеше на предмета си.Караше ни растения да садим-в кутии,да ги носим в училище след това,на излети да ходим,реферати да пишем и още много други интересни неща,като да поливаме опитното поле през лятото.Всеки ученик трябваше да пренесе по...забравила съм колко кофи вода от сградата на училището до опитното поле,да не загинат посадените растения там.И учителката си отмяташе в едно тефтерче кой колко кофи е пренесъл.И опитното поле "живееше".В същото това опитно поле и сега си стои карта на България,излятя от цимент.Няма го обаче онова опитно поле,за което се грижехме.Буренясало е.
И така.Идва време за писане на реферати /отбележете-в шести клас/,стига до мен и ми казва:А ти ще пишеш за децата на пустинята Калахари.Първо изобщо не ми говореше нищо "Калахари",нищо,че звучи добре.За бушмени нямам спомен изобщо да съм била чувала.Децата-веднага си помислих,че ще трябва да пиша за хора,но нали предметът е ботаника.Забравила съм как съм стигнала до книгата,която ми отвори очите за какви деца става дума.Съвсем ясно се сещам,че книгата,която намерих в библиотеката,като я разлистих и пред мен...диня,снимка на диня,а от горе пише "Децата на пустинята Калахари".И през ум не ми е минавало,че става дума за онази сладка,сочна,изстудена диня,която всички обичаме през лятото.
Копчето на компютъра не може да замести практическия опит, натрупан на опитното поле. Ако искаме училищното образование наистина да подготвя децата за живота, трябва да възкресим някои методи на обучение, като онези, които дават възможност да се видят явленията и фактите в действителност, а не само на картинка или моделирани по някакъв начин.