Много освежаващо ми подейства презентацията, когато преди около година я получих от приятелка. Променени са само два слайда. Ето в какъв вид я получих: doza optimizym 1.ppt

Винаги, когато я гледам, се усмихвам. Изпратила съм я на много познати и приятели като поздрав с леко намигане. Но кой е авторът, така и не узнах. Щом Йордан Димитров си е написал името на последния слайд, значи е той. Остроумно и весело :-))) А песента от "Брилянтин" е чудесно допълнение.

Дори, според мен няма "бивш музикант" :) Благодаря за оценката :)

Калабрия, ще ти напиша на личните това, което те интересува :)

Моля те, отиди утре при директора и попитай спокойно как се използват оценката и самооценката при вас и защо се налага да си правиш самооценка:

а) само за да е пълна документацията (защото останалите колеги имат, ти -не)

б) защото  липсатата на самооценка не е дала възможност на комисията да направи такава оценка, че да не я приемаш с възражения (срещала съм доста хора в системата, които се изнервят от различието и хвърлят доста излишно време да класфицират еднакво всичко което им попадне под ръка, вкл. ученици).

в) защото самооценката е задължителна (и по силата на кой документ точно). може да сте изгласували набъзро правила за комисията, в които точно така и да пише. тогава всички въпросителни падат от раз.

Доротея, колеги, оценяването се извършва по следната схема:

до 10 педагога оценката може да се извърши само от директора

над 10 се сформира комисия в която влизат членове, които се предлагат от директора. В крайна сметка окончателното решение и брой точки се дават от директора. В самата карта разбивките на точките и критериите се извършва от директора. Даването на възможност за самооценка е демократичен жест, но никой не е длъжен да се съобрази с това,защото няма задължителен характер. Това което аз лично не одобрявам  е, че не е регламентирана възможността да се запознаеш с оценяването и да възразиш в случай на несъгласие, с което отпада и по-нататъшното действие за евентуална корекция или да се търси арбитър.

Целта по всяка вероятност е учителите да се въведат в ситуация на недоволство и заглавичкване с отклоняване от важния факт, че се дават трохи срещу много шум и оформяне на недоволство срещу директори , комисии, брой точки и на "баба му в кътника"

След като няма ясни правила, може да се измислят много практики, които да облужват интересите на когото трябва. 

И защо няма ясни правила?

При нас се процедира така. Комисия, предложена от директора, доразви критериите по всеки показател, съобразно специфичните условия в нашата детска градина. Така например влязоха критерии:  Работа с деца над норматива; Работа с хиперактивни деца в групата и др. Постарахме се по всеки показател да има най-малко 5 критерия. След това в колегията дискутирахме кой от критериите да има най-голяма тежест, съответно да носи най-много точки. Така изработихме картата за оценка заедно. Приехме варианта самооценка. И т.к. имам поглед върху самооценката на всички колеги, твърдя, че бяха доста самокритични, а някои и излишно  скромни в самооценката си. ( Защо избрахме самооценката?! Защото ако аз, учителят, знам какво е правил мой колега в определен момент от работното  време, то аз не съм била на работното си място в същият този момент. В детската градина междучасия няма.). От тук нататък, какво точно е направил директорът ни с даденото му право да отнема или прибавя точки, никой не знае. Само знаем, че скоро ще си получим парите. Нали трябваше да подпише всеки картата си и тя да влезе в личното му професионално портфолио? 

Питам се, какво им пречи на директорите да застанат очи в очи с колегията, да уведомят за решението си всеки, като изтъкнат и мотивите си. Същото  и при определянето на  новите заплати,  при разпределянето на реализираните икономии? Питам не само себе сиииииииии!  

За мен ако един директор не започва всяко изречение с :,това е мое право,-могат да бъдат намерени начини всичко това да протече максимално демократично,интелигентно,цивилизовано,както в случаите,които описва Мария.Обаче ако целта е слабият директор да обвърже материално тези които слушкат ,то на тях той и избраната от него комисия/ИМА ПРАВО/гласуват в пъти по-големи възнаграждения,а на останалите...

Разбира се от това охлювите няма да се научат да хвърчат!

Eeeeee Куини, ти просто си си заслужила такава награда, че и още отгоре!

Браво на фондацията!

Добре е да се знае повече за тези курсове - сигурна съм, че не повтарят злощастния модел на мародери от миналата година, които искаха по 146 лева от учител по време на стачката! - че и 16 души събрани! - за да открехнат надменно пред тях тайните на проектите на МОН, дето още се влачат ...

Обучението, което ти описваш щастливо се отдалечава от тази представа и ме изпълва с надежда.

Тъй че ако има още подобни курсове - Мария да ги обяви, моля!

:-)

Браво на фондацията, да! Не мисля, че се повтаря модел от миналата година, в който учителите е трябвало да се бръкнат, защото на нас пари не са ни искали. Явно финансовите въпроси се уреждат по друг начин.

За гласността на курсовете и ние трябва да си помогнем, надничайки в сайта на "Пайдея" и ровейки се в нета.

Куини, твоят принос в общността съвсем не е скромен. Понякога  (почти винаги) тук откривам отговори на въпроси, които никъде другаде не съм намерила. Мисля, че си заслужила наградата си напълно.

Куини ти си страхотна!

Радвам се, че си открила Пайдея. Това е дух, който като те завладее се раждат само прекрасни неща.

Нямам време да пиша, но Ви чета и ви се радвам.

Успех на всички!

БРАВО на МАРИЯД, БРАВО НА ФОНДАЦИЯ ПАЙДЕЯ, БРАВО НА СОФИЯНЦИ, БРАВО НА ТЕЗИ КОИТО ОРГАНИЗИРАТ КУРСОВЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ!София - това е България, България - това е София!

Малко злобно, с малко завист, с много съмнения и подозрения!

Всъщност споделям с всички от провинцията, че до този момент не съм била на курс по разработване и управление на проекти на който водещите наистина да споделят истината как се прави успешно това. Директно попитани, насаме ,те казват, че с това "си вадят хляба" и нямат интерес да ни научат как да им "вземем хляба от устата". Оставям без коментар прословутите 10 % за успешен голям проект. Хайде, здраве да е...!ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА! ДАЙ БОЖЕ ПОВЕЧЕ УСПЕШНИ ПРОЕКТИ ЗА ВСИЧКИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ - НЕ В РУМЪНИЯ, НЕ В АЛБАНИЯ, А В   Б Ъ Л Г А Р И Я!

А пък аз ще пътувам към Родопите и тръпна в очакване да видя прелестите на планината, която не познавам.

))Благодаря, Куини!Страхотна си!Винаги ще намериш начин да ни накараш да се усмихнем и да се чувстваме полезни :))

Още повече ,че аз живея на 7-мия..

  Благодаря ти, Куини, за слънцето, усмивката и добрите пожелания! Нека да е лято! Нека да е слънце! Нека да сме усмихнати и свободни напук на всичко!

   Желая ти много веселие и само хубави емоции!!! ;-)

Прекрасно настроение с това реге!!! Благодарско!!!

Смятам, че и по една текила няма да е никак зле.... :) :)

Наздраве! :)

 Заглавието на песента на Петър Чернев ми напомни, че от известно време ме човърка една идея: да събера всички хубави песни, посветени на българката на едно място. Може би в един постинг. Като се почне от Калина мома, продължи се с Катерина, Йована, Биляна, Лиляна, Малина и много други, свързани с конкретни имена. Можем да си припомним и онези песни като "Македонско девойче" или "Невесто, мори убава", в които българката не е назована по име.

Ще се получи, мисля, една хубава компилация, подчинена на темата.

Лили, съжалявам, ако моят пост Ви е натъжил... Аз исках само да внеса малко слънце в нашия блог. Аз също съм изпадала в тежки и безизходни ситуации, но в такива случаи обичам да препрочитам един пасаж от книгата на Луис Карол -"Алиса в страната на чудесата":

 "-Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго. "

Ситуацията в нашето образование е не по-малко абсурдна и измислена от фантастичния свят, който попада Алиса...Важно е да не падаме духом!

Светльо, не съм съгласна с обобщенията, които правиш. Ако имаш на някого да казваш нещо, моля те обърни се персонално към него, защото така излиза, че всички ни слагаш под един знаменател. Също така, ако някой може да изтрие постингите ти в „Образование”, това съм аз, но не ми  минавало през ума да го правя. Напротив – смятам, че трябва да се говори откровено по всички въпроси, но да си откровен, не е достатъчно. Трябва и да си обективен. Тоест да виждаш нещата в тяхната пъстрота и цялостност. Съгласна съм, че трябва да се дава гласност на случаите, описани от теб, но това все пак не означава, че те са достатъчни, за да се изгради вярната картината на българското образование. Няма да сме обективни, ако гледаме само грозната страна на нещата. Все пак в училищата работят и достойни хора, които заслужават да бъдат забелязани и да бъде писано и за тях.

Куини, страшно добра приятелка си и прекрасен човек, тъй че приемам несъгласието ти с уважение. Но ме изкушаваш да дам близък пример. Една начална учителка преди година и половина беше ужасена от колежките си. При събирането на първи клас /деликатен момент на всеки 4 години!/ нейните колежки и конкурентки за деца се държали гадно. Разпространявали слухове сред родители, че видите ли била ненормална, неадекватна и т.н. Колежката е достатъчно добра специалистка и въпреки клеветите събра паралелка. Успокои се. Позабрави подлостта. И днес моите обобщения за учителите и се виждат прекалено черногледи.
А съвсем сериозно, ще ти се обадя да поизчистим някои от ненужните постинги в блога ми. В състояние ли си да ми делегираш права сам да правя това?

Не, не идеализирам охранителският занаят. Писах нееднократно за недоспиването и за факта, че без нищо пари не дават никъде. Освен това отбелязах, че и при нас има доносник, но само един - не като в училище!

Не смятам, че картината на учебния процес е далеч от реалността. Нали я преживявах последните 5 години учителство, а работите стават още по-проблемни. Пък и с истински примери и случки трудно може да очертаеш несъществуваща действителност.
Но благодаря за добронамерения диалог и казаните истини.

Нели, не смятам да се "оттеглям", нито са ме засегнали отрицателните оценки, на които всеки има право. Още по-малко съм си измислял историите. Те са си точно от "учителското ежедневие", не съм работил в телефонна централа. Просто си задавам вечния въпрос: "Дали си заслужава?". Приех философски фактите, че с мен или без мен образованието заминава в "десета глуха", както и родното училище.
Смятам да отделя подобаващото време пред монитора на писането на поредното помагало, както и на сборника на bglog. Тук му е времето и мястото да кажа, че нещата напредват. И избраните автори трябва да чакат моите послания в пощата на блога.
Тъй че - до скоро! А с Куини ще се разберем по телефона, щом имейла в блога нещо заяжда.

   И въпреки всичко това, и въпреки отчайващата перспектива за поредните 300-400 лева в края на поредния месец ( с които се чудиш кое да платиш и кое да не платиш ), та въпреки всичко това, трябва да намираш сили да се усмихваш и да бъдеш лъчезарен и да си доволен, че въобще си жив  – напук на всичко…

 Всеки е свободен да прави своя избор, във всеки един момент от живота си. Аз уважавам твоя избор, Светев . Пък дано дойде по-светла страница от историята за учителската общност…И дано сме живи да го видим…

 Ще поясня, че го написах, не за да се оплаквам ( защото изборът във всеки един момент си е мой ), а за да разберат всички ( извън професията ), според които работим по 3-4 часа на ден, докато те бъхтят по 8 ; почиваме по 4 месеца в годината ( как го пресметнаха !), докато те почиват по месец ; богатеем от частни уроци, които даваме в бол-свободното време и т. н. Да обясня и на всички онези родители, които трудно изтрайват и по 1-2 мили дечица вкъщи ( и родителската грижа им се свежда до това да им хвърлят по някое левче за хамбургери и чипс ). А ние сме длъжни да се справим блестящо с претенциите и прищевките на 20 различни характера ( минимум ), от които 5-6 ( минимум ) с отчайваща липса на възпитание, на всеки един от които може да му хрумне да каже или да прави каквото си поиска във всеки един момент… Та в един скромен отрязък от време ( 45 минути ) трябва да си виртуоз да озаптиш тези двайсет- трийсет човечета ( в ерата на демокрацията тоталитарни диктаторски подходи не вървят ) и да проведеш пълноценно въпросния урок, съобразен с т. нар. ДОИ и куп други чиновнически претенции. Как ми се иска някой от тези ( законотворците и автори на безумни наредби), с хилядите претенции към нас, да влезе  в клас ( защо не и през зимата при температура в класната стая 14-15- градуса ) и проведе един образцов урок. Всъщност, ако се напъне повече си мисля, с един би се справил. Въпросът е да се справяш ежедневно, ежемесечно, ежегодишно.

  Сигурна съм, че много от нас съумяват да го правят и това зависи изключително от ерудицията и подхода на учителя. А това ( убедила съм се) всички ученици инстинктивно го усещат. И затова се изисква изключително себеотдаване, ежедневният стрес е огромен…

 Това, за което си струва да си в професията са онези, които си успял да мотивираш, и в чийто очи можеш да прочетеш обич и благодарност – тогава усещаш, че усилията, които си вложил не са били напразни. Струва си и заради онези калпазани, които с много търпение и упоритост си успял да смириш и промениш към добро…

 Та заради тези предизвикателства съм все още в професията…Другото го чухте в горния ми коментар и в постинга на Светев…

 Между впрочем, Светев, има ли жени-охранители ?    

Е, пак спретнах едни изреченияяя... Някои хора пак ще ме упрекнат ...

Жени-охранителки има, но рядко. Иначе бих предписал на всички колежки тази терапия против стрес и "вдаскаляване"! Представете си картината: Зимна нощ, температура -17 градуса. Ти си сетиш в симпатичната кабинка при печка-духалка и си четеш интересна книжка. Отвън по улицата ни човек, ни кола минава. Излизаш за 5 минути да се разходиш по периметъра на поста. Абсолютна тишина! Само ледът красиво, поетично хрущи под обувките ти. Прибираш се, надуваш радиото на "Мелъди" или "Радио 1"  и продължаваш четенето.
И всичко това с чувството, че не си на почивка, а на работа, за която ти дават доста повече пари от даскалъка.

  За стреса да, но специално това за вдаскаляването мисля, че си е до човека. Имам по-млади колежки, които наистина вече са вдаскалени, а имам и доста по-възрастни, много добре съхранени, с адекватни реакции и присъствие на духа във всякакви ситуации. Мисля, че е до типа нервна система, до интелект и някои други нещица…А против стреса има много терапии, всеки трябва за себе си да избере, кои най-добре му подхождат, за да прави нужния релакс.А, иначе нищо друго не ме дразни толкова, колкото недомислиците в системата и това, че някакви чиновници те оковават в безумни рамки, като например :

Ще те изкарат по-черен от дявола ако дори и един час в материалната книга не съвпада с разпределението ти ( а класовете са различни като възможности) и понякога се налага в хода на работата да реагираш адекватно, все пак това са живи хора ( но иди им обяснявай )! Или пък относно преструктурирането - това, че не можеш да съкращаваш теми ( нищо, че половината са за изхвърляне ). Кому е нужен такъв обем и сложност, който отвращава учениците ( има цели раздели от висшата математика ). И аз ги питам кое е по-добро да изучиш из основи и в дълбочина 10 теми ( с повече упражнения, за да усетят учениците красотата и удоволствието от решаването и на най-сложните  и сериозни задачи ),  или да препускаш отгоре-отгоре по 20 теми, като решиш по няколко елементарни.А за учебници въобще не ми се говори. Не знам, но моите учители успяваха да приложат на практика мисълта : " Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш " , което сега донякъде трудно се осъществява, именно поради огромната по обем усложнена теория. И тук ще цитирам някой ( не помня точно, но мисля, че беше Бабев) : Кое е по важно ? Да знаем, че трябва да спрем на знака "стоп" или от какъв вид е знака - забранителен, указателен и т.н.

Има наистина бивши ученици, които търсят връзка с мен и си приказваме, помагам им с каквото мога. А от последните два випуска преди уволнението? Отначало искаха да вдигат бунт, но ги разубедих. После лека-полека се позабравихме. Напоследък аз избягвам всякакви контакти. Решил съм, че това е минал период от живота и въобще не страдам. Всеки си има своя живот.

А помагалата ми не помагат на системата, а на децата, които си дават труда да ги купят и прочетат. В тях пише доста неща напук на стандартните тълкования и глупостите, които иска да внуши системата на подрастващите. Относно издателите - за тях най-добрата разработка е продадената такава. Не им пука за власт, система, ученици, даже не търсят одобрението на МОН.
Естествено в един момент ще се разделим. Нищо не е вечно освен Изкуството!

Eх, Елина, за Образованието като абстрактна съвкупност не съм загрижен. Но виж колегите и колежките, които се решат да излязат от системата поне временно ще изживеят едни от най-хубавите мигове в живота си. Откъсването от шума, стреса, затворената среда на училището са изключително полезни и в здравословно и в творческо отношение.

Нещо да сте чували за лични и съсловни интереси? Или не дай боже /какво табу!/ за личен живот и лични амбиции?! Старата социнерция за вярност на "обществото", което те праща в 10-та глуха, трябва да отстъпи на индивидуалната грижа за личността тоест за себе си. Вероятно най-важната грижа на системата ще е учители и родители да не живеят в отминалото безвремие, а да "превключат" в новото хилядолетие - по-добро или по-лошо - друг въпрос!
А вместо вопли за пропадналата "система" както написах в един материал по-реалистично ще бъде всеки родител да се грижи качествено за децата си. Така и на учителите ще е безкрайно по-лесно.

hrabrova, в центъра на образователната ни система е поставено именно детето. Но, за да се разбере това, е необходимо да вникнем по-задълбочено в темата, а да не гледаме само външната страна на въпроса. Да започнем оттам. Само помислете на какъв човек поверявате едно дете, за да го учи! На мизерстващ, подтискан, унижаван, безправен човек. Така ли разбирате вие грижата за детето?

Учителят е поставен в условия, в които му е изключително трудно да работи и не се чувства пълноценен. В нашия сайт има обширна информация по редица проблеми на образованието. Не можете да искате хем да обществото да не се грижи за учителите, да ги остави на ръба на физическото оцеляване, хем обучението на децата да бъде на ниво. Не става така.

Ако вие наистина поставяте в центъра детето, значи ще създадете всички необходими условия то да се чувства добре. Хубава обстановка в училище, с добра материално-техническа база и хора, които не мислят за насъщния си, а как по-интересно да проведат образователния процес. Също така добри, честни, прозрачни правила, в които всички участници: учители, ученици, родители, управленци в системата на просветата имат ясно регламентирани права и задължения. При неспазване на задълженията да се налагат съответните санкции.

Нещата в повечето случаи опират до пари. Добро качество, но без пари не съществува като понятие, освен ако не е някакво хоби.

Вероятно трябва да отговоря на въпроса на Куини и други колежки. Да, ако ми забранят да пиша и да чета книги повреме на дежурство бих напуснал веднага. Именно веднага, защото в охранителският занаят свободните места са много и фирмите молят да те вземат на работа. Това не е училище, в което те плашат със съкращение или уволнение! Вдигаш си шапката на часа и утре си на друг обект при друга фирма, при това може да избираш място на обекта, заплата и т.н.
Интересен казус се случи в една от фирмите, където работя. Според новите осигуровки ние губим 10-15 лв. от заплатите. Попитахме дали ще ни ги компенсират. Отначало ни отговориха с плахо мрънкане, че компенсацията при частните фирми не е задължителна /вярно!/, че нямало синдикат с който да преговарят. Отговорът на един колега бе, че нямаме синдикат, ама имаме пистолети и ако не се реши положително проблема щ напуснем масово. Досещате се какво стана нали? И то без стачка!

Честита и на теб, Куини и на всички приятели от блога! Посрещнах Новата година на дежурство в "Илиянци". Но настроението бе празнично и приповдигнато не само от полагащата се двойна надница.
Поздравихме се всички колеги, надухме радиоапаратите и слушахме в захлас като професионалисти канонадата от "Надежда". Та бяха изстрели, откоси,  пиратки, взривове - и най-въоръжената охрана ряпа да яде! Дано няма пострадали от Новогодишната еуфория и днес да си допразнуваме.

Честита и от мен, Куини! И на всички вас, приятели !

И нека Бог да ни благослови и да ни пази !

Благодаря отново за чудесната песен на Абба !

да са здрави, да слушат сърцето си, да следват мечтите си, да казват по-често „обичам те”, да работят с удоволствие, да получават европейско възнаграждение, да имат американско самочувствие и да се веселят по български! И нека дъгата винаги докосва рамото им!

Честита нова година на всички и от мен.
Аз неотдавна ви открих приятели, но от все сърце ви желая
Огнище да топли ръцете Ви,
вино да топли сърцата Ви,
обич да топли душите Ви
и бог да закриля делата Ви.