Когато общуваш с другите, отделяй внимание за тях. Нищо не ти струва да ги похвалиш. Обръщай внимание на интересите им. Постарай се да спечелиш чувствата им и тогава обсъждай доводите им. Всички обичат да бъдат с добър слушател, който умее да ги окуражава.
Изгода за сметка на другите! Това е само илюзия за успех!
Тези и други добри и мъдри съвети прочетох снощи в един клип, на който попаднах случайно. Подписвам се под тях, защото в различни етапи от живота си съм стигала до всеки един от направените изводи.
Особено силни са следните формули:
Животът е пример за взаимодействие. Победа или победа - търси се взаимната изгода. Победа или загуба - аз печеля, а ти губиш. Загуба или победа - аз губя, но ти печелиш.
Двете упорити взамодействия – победа или загуба, завършват винаги със загуба или загуба. Резултатът е отмъщение или равнодушие. За някои победата е да се почувстваш, че си над всички. (Огромна грешка!)
А всъщност - с желанието си да бъдеш над всички - не си никакъв победител!
Разгледах още като го пусна, Поли, но не ми остана време да коментирам, а и някак.. почувствах, че всеки коментар би бил бледичък и все пак, толкова е хубаво да не забравяме малките добри неща, а ти ни подсещаш за това! Благодаря ти от сърце!
Галето Тодорова сигурно не може да си представи какъв безценен подарък ми направи, слагайки ми на стената във Фейсбук един музикален клип.
В момента, в който го стартирах, музиката ме грабна и ме понесе нанякъде. Прекрасно, великолепно усещане, което исках отново и отново да изпитам, пускайки клипа много пъти. Даже си записах аудиото по оня начин, за да си го имам на компютъра.
От всичко чуто и видяно стигнах до извода, че "изключителен" е твърде слаба дума за този музикант от световна величина. За мое огромно изумление на български не открих абсолютно никаква информация за него, затова не мога да се въздържа да не споделя цялата тази красота и великолепие с вас, скъпи колеги и приятели.
Скъпи колеги, в навечерието на светлия празник – Денят на народните будители, ще споделя с вас една моя изповед в рими. Не всичко, към което се стремя, съм го постигнала, но поне знам какво искам и какви са целите ми на тази земя…
Честит празник, Куин Блъндър! Познавам не само виртуалната личност, но и очарователната жена зад този ник и знам, че тя е истински будител.
Нека не угасва вярата ти в доброто и желанието да пръскаш светлина около себе си! Благодаря за прекрасната общност, която създаде, благодаря за това, че беше и си вдъхновение и учител за много от нас, благодаря, че не допусна трудностите и хорската злоба да те повалят.
На този светъл празник аз с чисто сърце мога да кажа - святото дело на народните будители има достойни наследници.
Ти си едно съкровище, което за мен е много ценно и на което много държа. (Между другото вчера следобед си вървях из София и си мислех дали да не ти звънна, за да се видим и да пием кафе. Искаше ми се да видя точно теб.)
Правилно си го казала: именно чистото сърце и чистите помисли правят един човек красив, достоен и свят човек. Имаш дар слово за петима, знаеш го :)
Хубава вечер ти желая и се надявам съвсем скоро да се видим на рождения ден на общност "Предучилищна педагогика". Деси ми каза да се подготвя.
да, аз Голямото "Образование" не е съвсем моята админска област, но за този празник реших, че ти няма да го сложиш и проявих самоинициатива. Само не разбирам защо да не е в "Избрани", само защото е писано от главния админ ли? - мисля, че и той е човек и на него му е позволено да бъде добър и да пише хубави постове.
Шели, да - нямаше да го сложа, защото не е чак толкова добро от художествена гледна точка, според мен. А и е малко встрани от идеята на празника. Но ти благодаря за отношението към моето творение и изобщо - към мен...
Нищо, че е предпразничен за нас ден и сме си по домовете. Все пак днес е Международния Ден на Мира. Мисля си, че е добър повод да си помислим какво имаме като даденост и колко много трябва да го ценим.
А колко хубаво би било ако и в отношенията ни винаги цари мир и доброжелателност!
Нели това са моите снимки от Англия ,но помолих Мая да ги направи в презентация ,защото тя е специалист в това !Наистина има много зелени поляни и много цветя по улиците .
Хубав и слънчев ден желая на всички вас, уважаеми колеги!Бъдете себе си и отстоявайте на трудностите с хъс и упоритост!Все искам да се надявам, че ще дойдат по-добри времена и за учителите!!!Много усмивки и много късмет!!!
Бързам да предупредя обаче, че хедърите ни не са готови и затова сложих надпис, че "сайтът е в процес на разработка". По-скоро шапката и дизайнът на страниците не са избрани окончателно и ще ни трябва време да създадем тези красотички. Лично аз съм захванала вкъщи генерален ремонт и ми е трудно да бъда напоследък онлайн, но като се освободя, ще се включа да помагам с удоволствие.
А сега Ани, Ворфакс и Чопър могат да си правят експерименти с външния вид на своите общности. Нека да бъдем търпеливи, защото хубавите работи не стават бързо :) Ако някой може да помогне с идея, съвет, умения да работи на програми графични редактори, да заповяда при нас :)
Може и да не са съвсем готови новите общности, но тъй като вече са пуснати в интернет пространството, им желая успех!
Поли, неуморна си! Вече всички български учители ще имат малко интернет пространство, където да творят и да се информират за проблемите в своята област. Поздравления за инициативността и креативността ти!
Благодаря ти! Мечтая си да видя завършен нашия образователен портал :) Все още се търсят администратори на общности, за да продължим нататък и да стигнем до финала в изграждането на сайтовете и връзките помежду им.
Ние все се стремим да обобщаваме житейския си опит и да си съставяме изводи от преживяното. Къде по-добре, къде по-зле всеки формулира своите малки истини, видени през личната призма за добро и зло. Най-мъдрите човешки изказвания се превръщат в сентенции и крилати мисли, които прелитат през вековете, за да достигнат до следващите поколения.
Без да претендирам, че звуча зряло и мъдро, ми се прииска да споделя някои свои обобщения за човешките недостатъци и добродетели, които започват с „най-…”. Разбира се, вие имате пълното право да не се съгласите с мен. Ако изказванията ми ви прозвучат познато, то е, защото аз не откривам топлата вода. Със сигурност някой някъде из широкия свят може да е казал съвсем същото като мен.
Представям размислите си във флаш, за да затрудня малко онези, които обичат с копи-пейст да представят чуждите мисли и творения за свои. Така както това се случва с „Приказката за Завистта” и с превода на стихотворението „Аз съм жена”, което видях дори да участва в конкурс за най-романтичен стих, само дето не бяха ме уведомили за него. Но добре, че гугъл всичко издава…
Благодаря, Поли за пожеланието и за сентенциите. Сякаш обобщи моите мисли! За децата... Благодаря на Бога, че животът ми е заобиколен с най-чистите същества на света в най-сладката им възраст. Защо после се променят?! Ами особености на възрастовото развитие и соц.среда. Духовното отстъпва пред материалното и здравината на връзката с Бога, която има всяко дете, отслабва. Спомням си, че когато за пръв път осъзнах това бях върл тийнейджър и почти му бях сърдита на Всевишния, че изисква от нас хората духовни "постижения" пък ни е дал тяло, в което да се гърчим и което ни пошушва грешни помисли:) Всичко се израства, но много е важно всеки да съхрани от това светлото и детското в душата си, за да остане този добър човек, който е бил в детството си.
Най-радикалното решение за българското образование - премахване не МОН и регионалните инспекторати.
Доколкото има нужда от методическа и експертна помощ за образованието, нека тя да се осъществява от самите учители, като например се въведат "sabbaticals", тоест всеки учител след първите пет години непрекъсната работа получава една платена година без преподавателска натовареност, която използва за самоусъвършенстване, помощ на начинаещите колеги, и презареждане на батериите. Същото се повтаря след това на всеки десет години.
Най-песимистичното решение за българското образование - просто спираме да раждаме деца; след няма и двадесетина години, всички проблеми на българското образовние са решени.
Освен наи-песимистичен, май този сценарии е и най-вероятен сред предложените от мен.
Най-футуристичното решение за българското начално и основно образование, базирано на пробив в генното инженерство - клонираме необходимия брой копия на Куини.
Това малко шеговито, дори щеще да е подмазваческо, ако Куини ме познаваше. Но тъй като тук никой не знае дали не съм куче, мога да си позволя и такива мнения :)
Роси, много ми хареса казаното от теб, че всичко се израства. И при израстването си ние непрекъснато отсяваме ценностите: кое да съхраним и кое да подтиснем в себе си и да го премахнем, ако то не ни харесва. Човек трябва честичко да се поглежда отстрани и да си прави самопреценка, а отвреме-навреме и по някоя по-задълбочена равносметка.
Благодаря ти, Таничка. Ще се радвам да добавяме още „най-ковци”, както се изрази една приятелка :)
е2718, много интересни предложения за българското образование, пречупени през темата, даваш. Третото го приемам като огромен комплимент. Благодаря! В нашите образователни общности има още отличен материал за клониране :)
В този ред на мисли бих добавила, че може би най-добрият избор за бъдещ министър на МОН трябва да е на учител с минимум 20-годишен учителски опит, като в него е добре да се включва и опит на директор на училище. Не разбирам защо образователните министри са все хора, които са много далече от нашия бранш. Ами няма как да са наясно с нещата. Няма как! Образованието не е лъжица за всяка уста.
Боро, благодаря ти. Според мен, в повечето случаи, когато формулировката започва с „най-…„ означава, че навлизаме в някаква крайност. А крайностите винаги си носят своите негативи.
Затова – може би ще прозвучи малко като игра на думи – но най-добрият път е онзи, който води към златната среда, или когато се стремим да сме умерени във всичко, а не непременно "най-..." :)))
БРАВО!СЪГЛАСНА СЪМ С ТЕБ !НО КОЙТО И МИНИСТЪР ДА СЛОЖАТ ДОРИ И ДА Е ТОВА ,ЗА КОЕТО СИ НАПИСАЛА КАТО КАЧЕСТВА, ЩОМ СЕ КАЧИ ГОРЕ НА ТРОНА,ЗАБРАВЯ ОТ КЪДЕ Е ПРОИЗЛЯЗЪЛ.АЗ,ЗА 30г..УЧ. СТАЖ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТАЗИ ГОДИНА - ХОДИХ В МОН И БЯХ БЕЗКРАЙНО ОГОРЧЕНА, ОТ ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ .ВХОД ЗА ГРАЖДАНИ И ВХОД ЗА БОГОИЗБРАНИ.ДА ОСТАВИМ,СЛУЖИТЕЛКАТА ,КОЯТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ РОЛЯ НА ПОРТИЕР,ИМАШЕ РЕМОНТ ЛИ ?КАКВО ЛИ ,НАД ГЛАВАТА МИ ВИСЯХА НЯКАКВИ ТРЪБИ И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ.ЧУДЕХ СЕ КЪДЕ СЪМ ПОПАДНАЛА.ЗА КАПАК,СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КОИТО ПРЕДАДОХ ПРОЕКТА МЕ ГЛЕДАХА СТРАНО..........НЯМАШЕ,УСМВИКИ,НЯМАШЕ УЧТИВОСТ. ТАКА РАЗКЪСАХА ПЛИКА В КОЙТО БЯХ ПОСТАВИЛА ПРОЕКТА,ВСЕ ЕДНО,ЧЕ РАЗКЪСАХА СЪРЦЕТО МИ,А АЗ СИ НОСЯ ЗАБОЛЯВАНЕ,КОЕТО И ПРИ НАЙ - МАЛКИЯ СТРЕС,МОГА ДА КОЛАБИРАМ!..........УЖАСНО МЕ ЗАБОЛЯ,ЗАЩОТО СЕ ПОЧУВСТВАХ - ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!НЕЗНАЯ КАК ИЗЛЯЗОХ ОТ СГРАДАТА.ПО ЕДНО ВРЕМЕ СЕ ОСЪЗНАХ И ВИДЯХ ПОЛИЦАЯ НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА И ТОЙ МЕ ГЛЕДАШЕ УЧУДЕНО,ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН И МЕ ПОПИТА"ДОБРЕ ЛИ СТЕ ГОСПОЖО?"АЗ,ОТГОВОРИХ, ДА!В ТОВА ВРЕМЕ ВИДЯХ ТАКСИ,СПРЯХ ГО И КАЗАХ ДА МЕ ОТКАРА НА АВТОГАРАТА!И ДОКАТО ЧАКАХ ДА СА КАЧА НА АВТОБУСА СЕ УСПОКОИХ СИ КАЗАХ "БЛАГОДАРЯ НА БОГ,ЧЕ НЕ СЪМ СЛУЖИТЕЛ В ТОВА ВЕДОМСТВО"!КАТО ИЗЛЯЗА НЯКОГА В ПЕНСИЯ,АКО СЪМ ЖИВА И ЗДРАВА СЪМ РЕШЛА ДА НАПИША "РЕКВИЕМ ЗА МОН ",ЗАЩОТО ТОГАВА ЩЕ ИМАМ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ.НЯМА ДА ИМА ВЪНШНИ ОЦЕНЯВАНИЯ В КЛАСОВЕТЕ И РЕД ДРУГИ АНГАЖИМЕНТИ И ОТГОВОРНОСТИ! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЕЗИ,КОИТО СИ МИСЛЯТ,ЧЕ СА НАЙ- НАЙ - НАЙ- СА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАКИВА КАТО НАС, НАЙ - ОБИКНОВЕНИ И ТРУДОЛЮБИВИ МАЛКИ МРАВЧИЦИ,КОИТО СЕ ТРУДЯТ НЕУМОРНО,ВСЯКА СЕК,МИН. ЧАС И Т.Н. БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ИМАХТЕ ТЪРПЕНИЕТО ДА ПРОЧЕТЕ КОМЕНТАРА НА ЕДИН ЧОВЕК,КОЙТО НИКОГА В ЖИВОТА СИ НЕ СЕ ЧУВСТВАЛ НАЙ- НАЙ - НАЙ---------,А ИМА ЕДНО МАЛКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ТОВА Е СЪПРУГЪТ МИ ,ЗА КОГОТО СЪМ НАЙ - ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА МУ,ЩОМ КАТО ОТ 33 Г. СМЕ ЗАЕДНО!
ДА, ПО ПРИНЦИП Е ТАКА ,МОЖЕ БИ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА,НО КОГАТО, НА ЧОВЕК МУ Е ПЪРВИ ПЪТ ,ИМАХ НУЖДА ОТ ТОВА ДА СЕ ЧУВСТВУВАМ СПЕЦИАЛНА,ЗАЩОТО ПО ПИНЦИП ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ, И КОГАТО ОТИВА НЯКЪДЕ,КЪДЕТО НИКОГА НЕ Е ХОДИЛ ПРЕДИ ТОВА МУ СЕ ИСКА ДА СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ С НЕГО.РАЗБИРА СЕ ТЕ, НЯМА ДА ДОСТИГНАТ НИВОТО НАЙ-, НАЙ-,НО ПОНЕ ДА Е В ГРАНИЦИТЕ НА ДОБРИТЕ ОБНОСКИ.ПРЕДСТАВЕТЕ СИ САМО,АКО НИЕ СЕ ДЪРЖИМ С ДЕЦАТА ПО ТОЗИ НАЧИН,ЩЕШЕ ЛИ ДА ОСТАНЕ УЧЕНИК В УЧИЛИЩЕ?СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НЕ,НЯМА ДА ОСТАНЕ!
По принцип не би трябвало да има разлика дали някой гражданин влиза за първи или за 101 път в една институция. Нали затова е институция да обслужва гражданите. Всички по един и същи начин. И все по-добре.
ПП. Иначе - за съжаление ремонти се налагат. И не изглеждат красиво. Аз попаднах там след ремонта. Видя ми се доста по-добре от предишния изглед на фоайето.
БРАВО!СЪГЛАСНА СЪМ С ТЕБ !НО КОЙТО И МИНИСТЪР ДА СЛОЖАТ ДОРИ И ДА Е ТОВА ,ЗА КОЕТО СИ НАПИСАЛА КАТО КАЧЕСТВА, ЩОМ СЕ КАЧИ ГОРЕ НА ТРОНА,ЗАБРАВЯ ОТ КЪДЕ Е ПРОИЗЛЯЗЪЛ.АЗ,ЗА 30г..УЧ. СТАЖ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТАЗИ ГОДИНА - ХОДИХ В МОН И БЯХ БЕЗКРАЙНО ОГОРЧЕНА, ОТ ТОВА, КОЕТО ВИДЯХ .ВХОД ЗА ГРАЖДАНИ И ВХОД ЗА БОГОИЗБРАНИ.ДА ОСТАВИМ,СЛУЖИТЕЛКАТА ,КОЯТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ РОЛЯ НА ПОРТИЕР,ИМАШЕ РЕМОНТ ЛИ ?КАКВО ЛИ ,НАД ГЛАВАТА МИ ВИСЯХА НЯКАКВИ ТРЪБИ И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ.ЧУДЕХ СЕ КЪДЕ СЪМ ПОПАДНАЛА.ЗА КАПАК,СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КОИТО ПРЕДАДОХ ПРОЕКТА МЕ ГЛЕДАХА СТРАНО..........НЯМАШЕ,УСМВИКИ,НЯМАШЕ УЧТИВОСТ. ТАКА РАЗКЪСАХА ПЛИКА В КОЙТО БЯХ ПОСТАВИЛА ПРОЕКТА,ВСЕ ЕДНО,ЧЕ РАЗКЪСАХА СЪРЦЕТО МИ,А АЗ СИ НОСЯ ЗАБОЛЯВАНЕ,КОЕТО И ПРИ НАЙ - МАЛКИЯ СТРЕС,МОГА ДА КОЛАБИРАМ!..........УЖАСНО МЕ ЗАБОЛЯ,ЗАЩОТО СЕ ПОЧУВСТВАХ - ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!НЕЗНАЯ КАК ИЗЛЯЗОХ ОТ СГРАДАТА.ПО ЕДНО ВРЕМЕ СЕ ОСЪЗНАХ И ВИДЯХ ПОЛИЦАЯ НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА И ТОЙ МЕ ГЛЕДАШЕ УЧУДЕНО,ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН И МЕ ПОПИТА"ДОБРЕ ЛИ СТЕ ГОСПОЖО?"АЗ,ОТГОВОРИХ, ДА!В ТОВА ВРЕМЕ ВИДЯХ ТАКСИ,СПРЯХ ГО И КАЗАХ ДА МЕ ОТКАРА НА АВТОГАРАТА!И ДОКАТО ЧАКАХ ДА СА КАЧА НА АВТОБУСА СЕ УСПОКОИХ СИ КАЗАХ "БЛАГОДАРЯ НА БОГ,ЧЕ НЕ СЪМ СЛУЖИТЕЛ В ТОВА ВЕДОМСТВО"!КАТО ИЗЛЯЗА НЯКОГА В ПЕНСИЯ,АКО СЪМ ЖИВА И ЗДРАВА СЪМ РЕШЛА ДА НАПИША "РЕКВИЕМ ЗА МОН ",ЗАЩОТО ТОГАВА ЩЕ ИМАМ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ.НЯМА ДА ИМА ВЪНШНИ ОЦЕНЯВАНИЯ В КЛАСОВЕТЕ И РЕД ДРУГИ АНГАЖИМЕНТИ И ОТГОВОРНОСТИ! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЕЗИ,КОИТО СИ МИСЛЯТ,ЧЕ СА НАЙ- НАЙ - НАЙ- СА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАКИВА КАТО НАС, НАЙ - ОБИКНОВЕНИ И ТРУДОЛЮБИВИ МАЛКИ МРАВЧИЦИ,КОИТО СЕ ТРУДЯТ НЕУМОРНО,ВСЯКА СЕК,МИН. ЧАС И Т.Н. БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ИМАХТЕ ТЪРПЕНИЕТО ДА ПРОЧЕТЕ КОМЕНТАРА НА ЕДИН ЧОВЕК,КОЙТО НИКОГА В ЖИВОТА СИ НЕ СЕ ЧУВСТВАЛ НАЙ- НАЙ - НАЙ---------,А ИМА ЕДНО МАЛКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ТОВА Е СЪПРУГЪТ МИ ,ЗА КОГОТО СЪМ НАЙ - ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА МУ,ЩОМ КАТО ОТ 33 Г. СМЕ ЗАЕДНО! 
ДА, ПО ПРИНЦИП Е ТАКА ,МОЖЕ БИ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА,НО КОГАТО, НА ЧОВЕК МУ Е ПЪРВИ ПЪТ ,ИМАХ НУЖДА ОТ ТОВА ДА СЕ ЧУВСТВУВАМ СПЕЦИАЛНА,ЗАЩОТО ПО ПИНЦИП ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ, И КОГАТО ОТИВА НЯКЪДЕ,КЪДЕТО НИКОГА НЕ Е ХОДИЛ ПРЕДИ ТОВА МУ СЕ ИСКА ДА СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ С НЕГО.РАЗБИРА СЕ ТЕ, НЯМА ДА ДОСТИГНАТ НИВОТО НАЙ-, НАЙ-,НО ПОНЕ ДА Е В ГРАНИЦИТЕ НА ДОБРИТЕ ОБНОСКИ.ПРЕДСТАВЕТЕ СИ САМО,АКО НИЕ СЕ ДЪРЖИМ С ДЕЦАТА ПО ТОЗИ НАЧИН,ЩЕШЕ ЛИ ДА ОСТАНЕ УЧЕНИК В УЧИЛИЩЕ?СИГУРНА СЪМ,ЧЕ НЕ,НЯМА ДА ОСТАНЕ!
Comments2