Пролог: Ако някой е изпуснал първата част на постинга :
http://bglog.net/Obrazovanie/16067
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение:
Епизод 1 - Директорът на ППУ
Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той, почти изтрезнял от притеснение, смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници? Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да повръща на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!
Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло, според "качеството" на учебния процес, родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но, Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Подремват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.
Comments24
И въпреки всичко това, и въпреки отчайващата перспектива за поредните 300-400 лева в края на поредния месец ( с които се чудиш кое да платиш и кое да не платиш ), та въпреки всичко това, трябва да намираш сили да се усмихваш и да бъдеш лъчезарен и да си доволен, че въобще си жив – напук на всичко…
Всеки е свободен да прави своя избор, във всеки един момент от живота си. Аз уважавам твоя избор, Светев . Пък дано дойде по-светла страница от историята за учителската общност…И дано сме живи да го видим…
Пайдея, смисълът на казаното в постинга го разбирам напълно, усещането е съвсем истинско. Бих казала, че Светев е описал съвсем точно и реалистично онова, което ми споделят всички колеги, напуснали училище.
Сред тях няма завърнали се в бранша. Никой, който е напуснал веднъж учителската професия, не си и помисля да стъпва в училище.
Хубаво е това да се знае и дебело да се подчертава.
Свет, благодаря ти за поста!
Ще поясня, че го написах, не за да се оплаквам ( защото изборът във всеки един момент си е мой ), а за да разберат всички ( извън професията ), според които работим по 3-4 часа на ден, докато те бъхтят по 8 ; почиваме по 4 месеца в годината ( как го пресметнаха !), докато те почиват по месец ; богатеем от частни уроци, които даваме в бол-свободното време и т. н. Да обясня и на всички онези родители, които трудно изтрайват и по 1-2 мили дечица вкъщи ( и родителската грижа им се свежда до това да им хвърлят по някое левче за хамбургери и чипс ). А ние сме длъжни да се справим блестящо с претенциите и прищевките на 20 различни характера ( минимум ), от които 5-6 ( минимум ) с отчайваща липса на възпитание, на всеки един от които може да му хрумне да каже или да прави каквото си поиска във всеки един момент… Та в един скромен отрязък от време ( 45 минути ) трябва да си виртуоз да озаптиш тези двайсет- трийсет човечета ( в ерата на демокрацията тоталитарни диктаторски подходи не вървят ) и да проведеш пълноценно въпросния урок, съобразен с т. нар. ДОИ и куп други чиновнически претенции. Как ми се иска някой от тези ( законотворците и автори на безумни наредби), с хилядите претенции към нас, да влезе в клас ( защо не и през зимата при температура в класната стая 14-15- градуса ) и проведе един образцов урок. Всъщност, ако се напъне повече си мисля, с един би се справил. Въпросът е да се справяш ежедневно, ежемесечно, ежегодишно.
Сигурна съм, че много от нас съумяват да го правят и това зависи изключително от ерудицията и подхода на учителя. А това ( убедила съм се) всички ученици инстинктивно го усещат. И затова се изисква изключително себеотдаване, ежедневният стрес е огромен…
Това, за което си струва да си в професията са онези, които си успял да мотивираш, и в чийто очи можеш да прочетеш обич и благодарност – тогава усещаш, че усилията, които си вложил не са били напразни. Струва си и заради онези калпазани, които с много търпение и упоритост си успял да смириш и промениш към добро…
Та заради тези предизвикателства съм все още в професията…Другото го чухте в горния ми коментар и в постинга на Светев…
Между впрочем, Светев, има ли жени-охранители ?
Е, пак спретнах едни изреченияяя... Някои хора пак ще ме упрекнат ...
Жени-охранителки има, но рядко. Иначе бих предписал на всички колежки тази терапия против стрес и "вдаскаляване"! Представете си картината: Зимна нощ, температура -17 градуса. Ти си сетиш в симпатичната кабинка при печка-духалка и си четеш интересна книжка. Отвън по улицата ни човек, ни кола минава. Излизаш за 5 минути да се разходиш по периметъра на поста. Абсолютна тишина! Само ледът красиво, поетично хрущи под обувките ти. Прибираш се, надуваш радиото на "Мелъди" или "Радио 1" и продължаваш четенето.
И всичко това с чувството, че не си на почивка, а на работа, за която ти дават доста повече пари от даскалъка.
За стреса да, но специално това за вдаскаляването мисля, че си е до човека. Имам по-млади колежки, които наистина вече са вдаскалени, а имам и доста по-възрастни, много добре съхранени, с адекватни реакции и присъствие на духа във всякакви ситуации. Мисля, че е до типа нервна система, до интелект и някои други нещица…А против стреса има много терапии, всеки трябва за себе си да избере, кои най-добре му подхождат, за да прави нужния релакс.А, иначе нищо друго не ме дразни толкова, колкото недомислиците в системата и това, че някакви чиновници те оковават в безумни рамки, като например :
Ще те изкарат по-черен от дявола ако дори и един час в материалната книга не съвпада с разпределението ти ( а класовете са различни като възможности) и понякога се налага в хода на работата да реагираш адекватно, все пак това са живи хора ( но иди им обяснявай )! Или пък относно преструктурирането - това, че не можеш да съкращаваш теми ( нищо, че половината са за изхвърляне ). Кому е нужен такъв обем и сложност, който отвращава учениците ( има цели раздели от висшата математика ). И аз ги питам кое е по-добро да изучиш из основи и в дълбочина 10 теми ( с повече упражнения, за да усетят учениците красотата и удоволствието от решаването и на най-сложните и сериозни задачи ), или да препускаш отгоре-отгоре по 20 теми, като решиш по няколко елементарни.А за учебници въобще не ми се говори. Не знам, но моите учители успяваха да приложат на практика мисълта : " Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш " , което сега донякъде трудно се осъществява, именно поради огромната по обем усложнена теория. И тук ще цитирам някой ( не помня точно, но мисля, че беше Бабев) : Кое е по важно ? Да знаем, че трябва да спрем на знака "стоп" или от какъв вид е знака - забранителен, указателен и т.н.
Лошото на цялата работа, е че кръстосаните проблеми на нескопосаното управление, липсата на споделена от големи маси хора идея, какво точно очакваме от образованието на децата и идиотската фискална политика, накрая изтикаха изобщо извън картинката самите деца. Аз например от месеци се каня да те питам - а твоите ученици, как приеха напускането ти? Разбраха ли защо се случи? Отрази ли им се това? Търсят ли някакъв контакт с теб? Ей такива неща. Не са по важни естествено от това всеки човек да е жив, здрав, доволен от себе си и да не е в постоянно прединфарктно състояние само от упражняването на служебните си задължения. Не дай боже!
Има наистина бивши ученици, които търсят връзка с мен и си приказваме, помагам им с каквото мога. А от последните два випуска преди уволнението? Отначало искаха да вдигат бунт, но ги разубедих. После лека-полека се позабравихме. Напоследък аз избягвам всякакви контакти. Решил съм, че това е минал период от живота и въобще не страдам. Всеки си има своя живот.
А помагалата ми не помагат на системата, а на децата, които си дават труда да ги купят и прочетат. В тях пише доста неща напук на стандартните тълкования и глупостите, които иска да внуши системата на подрастващите. Относно издателите - за тях най-добрата разработка е продадената такава. Не им пука за власт, система, ученици, даже не търсят одобрението на МОН.
Естествено в един момент ще се разделим. Нищо не е вечно освен Изкуството!
Eх, Елина, за Образованието като абстрактна съвкупност не съм загрижен. Но виж колегите и колежките, които се решат да излязат от системата поне временно ще изживеят едни от най-хубавите мигове в живота си. Откъсването от шума, стреса, затворената среда на училището са изключително полезни и в здравословно и в творческо отношение.
Нещо да сте чували за лични и съсловни интереси? Или не дай боже /какво табу!/ за личен живот и лични амбиции?! Старата социнерция за вярност на "обществото", което те праща в 10-та глуха, трябва да отстъпи на индивидуалната грижа за личността тоест за себе си. Вероятно най-важната грижа на системата ще е учители и родители да не живеят в отминалото безвремие, а да "превключат" в новото хилядолетие - по-добро или по-лошо - друг въпрос!
А вместо вопли за пропадналата "система" както написах в един материал по-реалистично ще бъде всеки родител да се грижи качествено за децата си. Така и на учителите ще е безкрайно по-лесно.
hrabrova, в центъра на образователната ни система е поставено именно детето. Но, за да се разбере това, е необходимо да вникнем по-задълбочено в темата, а да не гледаме само външната страна на въпроса. Да започнем оттам. Само помислете на какъв човек поверявате едно дете, за да го учи! На мизерстващ, подтискан, унижаван, безправен човек. Така ли разбирате вие грижата за детето?
Учителят е поставен в условия, в които му е изключително трудно да работи и не се чувства пълноценен. В нашия сайт има обширна информация по редица проблеми на образованието. Не можете да искате хем да обществото да не се грижи за учителите, да ги остави на ръба на физическото оцеляване, хем обучението на децата да бъде на ниво. Не става така.
Ако вие наистина поставяте в центъра детето, значи ще създадете всички необходими условия то да се чувства добре. Хубава обстановка в училище, с добра материално-техническа база и хора, които не мислят за насъщния си, а как по-интересно да проведат образователния процес. Също така добри, честни, прозрачни правила, в които всички участници: учители, ученици, родители, управленци в системата на просветата имат ясно регламентирани права и задължения. При неспазване на задълженията да се налагат съответните санкции.
Нещата в повечето случаи опират до пари. Добро качество, но без пари не съществува като понятие, освен ако не е някакво хоби.
Не разбирам. В първата ми част е тезата, че детето е в центъра на образователната ни система от гледна точка на учителите, а във втората се опитах да обясня, че същата тази идея не може да се осъществи без да им осигурим възможности те да я реализират на практика.
Вероятно трябва да отговоря на въпроса на Куини и други колежки. Да, ако ми забранят да пиша и да чета книги повреме на дежурство бих напуснал веднага. Именно веднага, защото в охранителският занаят свободните места са много и фирмите молят да те вземат на работа. Това не е училище, в което те плашат със съкращение или уволнение! Вдигаш си шапката на часа и утре си на друг обект при друга фирма, при това може да избираш място на обекта, заплата и т.н.
Интересен казус се случи в една от фирмите, където работя. Според новите осигуровки ние губим 10-15 лв. от заплатите. Попитахме дали ще ни ги компенсират. Отначало ни отговориха с плахо мрънкане, че компенсацията при частните фирми не е задължителна /вярно!/, че нямало синдикат с който да преговарят. Отговорът на един колега бе, че нямаме синдикат, ама имаме пистолети и ако не се реши положително проблема щ напуснем масово. Досещате се какво стана нали? И то без стачка!
Виж, случаите когато колеги вземат с месеци фиктивни болнични, а подготвят счетоводни отчети, бачкат в частни училища или стават строители съвсем не са рядкост! Имаше ги и ги има и в нашето училище. Борба за оцеляване!