Честит имен ден на всички с името на св. Георги!

Ами благодаря от името на всички именници ;-)Аз реших да им честитя празника малко нестандартно с горната публикация.Явно са опекли по-големи агнета и още се борят с тях.За това реших да ги отменя в благодарностите.Да са живи и здрави!!!

Да бъде.

Трябва!

Аз съм Свидетел на Йехова от 12 години. Досега не съм видял нито един доказан случай на самоубийство, провокиран или извършен от Свидетел на Йехова. Ако това беше истина, нямаше да остана в тази организация! Ако заете нещо конкретно, пишете ми. КРЪВОПРЕЛИВАНЕ: Да, Свидетелите на Йехова не приемат тази мед. процедура. За това има 2 причини и нито една от тях не е, че искаме да умираме. Първата причина е Деания на апостолите 15:20, 29, Левит 17:11-14 и много други библейски стихове. Второ, съвремената медицина доказва, че кръвопреливането крие много рискове за пациента, както по време на операцията, така и постоперативно. Същевременно съществуват множество достъпни алтернативи за лечение на пациенти, дори с остра кръвозагуба. Ако искате повече информация относно това, мога да ви дам. ДАРЯВАНЕ НА ОРГАНИ: Свидетелите на Йехова не забраняват даряването на органи! ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ: Свидетелите на Йехова уважават държавата, в която живеят, нейните символи и това, което те символизират. Има обаче разлика между уважение и поклонение. Слушането на нац. химн с ръка на сърце, заклеване във вярност пред нац. знаме не е просто проява на уважение, а поклонение пред тези символи. Това е национализъм и вид идолопоклонство. Исус Христос е оставил хубав пример на ненамеса в политиката и поклонение пред нац. символи. Моля, виж Псалми 2:2, Евангелие според Йоан 6:15; Изход 20:4; Даниил 3 глава; Послание на Павел към Римляните, 13 глава. Уважение е едно, а ПОКЛОНЕНИЕ е съвсем друго!!!Ако Исус беше на земята днес кой химн щеше да слуша със ръка на сърце, или кое нац. знаме щеше да целува или да му се кълне във вярност? Или в коя войска щеше да служи? Имате ли други въпроси, на които бихте искали един Свидетел на Йехова да ви отговори? а_а@mail.bg И да не си мислите, че сега се опитвам да ви промия мозъка! Усмивка Просто споделяме мислите си, вие своите, а аз моите. Ако обаче нещо, от това, което казвам ви кара да се замислите, това не е защото хитро успявам да промия мозъка ви,... а защото започвате да виждате как реално стоят нещата. Свидетелите на Йехова са добри хора, добронамерени съседи и съграждани. Не ви искаме имотите, нито децата! Искаме само да ни дадете възможност да ви покажем кои сме... Ако и след това мислите, че сме опасни...добре, мразете ни. Ние обаче ви обичаме! Това е, приятели. Наско

Знаете ли нещо за тези "свидетели", това е сложна схема за промиване на мозъци, и присвояване на имущество и пари. Според тези пазванти, всеки член на тяхната организация може да изкупи греховете си по два начина- или като дари всичките си материални блага, или като пролее кръвта си. На какво прилича това? Луди ли сте?

 И трябва да бъдат бити? Ако е истина, че "свидетелите" привличат лабилни младежи, то ВМРО привлича агресивни.С какво тогава са по-различни? От видеото ясно се вижда, че са събрани момчета, които биха тръгнали след всеки, който им обещае бой!Аз съм против подобно насилие и саморазправа.Към"свидетели",гадатели, ясновидци, цигани, малцинства ли трябва да бъде насочен гневът?

за другите не знам, но аз съм:) та, да предположим, че има държава, има съдебна независима система - тя е тази, която се произнася, кой-на кого-дали-изобщо-и как-промива-нечии-мозъци. не е работа на политическа партия да се занимава с лични разправи с каквито и да е било религиозни привържаници. пак да повторя, аз съм луда:)

Коприна; след като законите в милата Родина не позволяват и с пръст да ги пипнеш, как според теб хората от Бургас-знаещи,че вътре са техни близки и приятели, които са склонни да се самонаранят, та как биха могли да гиспасят?

Не се заблуждавайте по миловидните им невинни физиономии. Сега ако  отворите сайта на Йехова, няма да срещнете тези неща, които по-горе споменах, което е естествено нали?!

Питам, коя агресия е по страшна- явната или прикритата и подмолна(и "зъконо-съобразна"). Защо тези сектанти се крият като мишки в невзрачни згради? Защо не излязат и смело изложат своите несъгласия с православието?!

Отговорете си, и ако искате споделете вашите отговори и с мен. Благодаря.

А, и да питам, дали знаеш колко са Йеховите в Германия?

 

"В неделя вечерта членове на ВМРО и фенове на двата бургаски футболни клуба се събраха пред молитвения дом да поднесат цветя „за загиналите от отказа от лекарства и кръвопреливане".

Това е много интересно мнение. Всеки нормален (здрав психически) възрастен индивид има СВОБОДАТА да избере религия и никой бургаски (или марсиански) бабаит няма ПРАВОТО да оспорва тази свобода. Същото се отнася за лекарствата, кръвопреливането, донорството, самонараняването, летенето, ходенето пеша, алпинизма, бокса и пр. действия и бездействия. Разбира се, всички бабаити по света ( и на Марс) имат СВОБОДАТА да не се съгласят с вярванията на другите и да поднасят цветя където им хрумне. Факта, че не принадлежат към православната (или будистката) вяра ясно говори, че тези хора явно имат някакво несъгласие - каквото и да е то. Може просто да не им понася миризмата на тамян, какво значение има? Защо трябва да обясняват несъгласието си? И какво имате предвид с "невзрачни сгради"? Какви сгради трябват, за да могат да си се молят по начина, по който искат и на когото искат?

ВМРО претендира да е политическа партия (чл. 1 от устава на съответната). В такъв случай адекватното действие не е физическа саморазправа, а действия за законови промени. Иначе от политическа партия се преминава към улична банда, което е леко регресивно състояние, според мен. Естествено, имате свободата да сте несъгласен, не бих ви треснала с бухалка за несъгласието ви :).

Намерих някаква справка от август 2010г., в която се посочва,че в Света "свидетелите" са около 7,2 милиона.Нямам време в момента, но ако се поровя сигурно ще намеря и справка, колко са в Германия.Според мен са страшно много, но може и да се дължи на мисионерската им дейност да звънят по домове, да раздават брошури в паркове и по улици, да пропагандират....В Германия са доста силни, водят дела, настояват, отказват....но за побой над тях или особено негативно отношение (освен досада от напористите им проповеди)не съм чула....

кръвопреливането, донорството, самонараняването, летенето, ходенето пеша, алпинизма, бокса и пр. действия и бездействия

Как може да ги слагаш под 1 знаменател?!?!

За каква свобода ми дърдорите госпожо/ице, на фона на "загиналите поради отказа от лекарства и кръвопреливане?!?! В ред ли сте въобще?

А къде предлагате да ги сложа, господине? Ако аз искам да откажа да приема антибиотик, кръвопреливане или донорски орган, кой господ може да ме спре?  Ако човекът не осъзнае сам необходимостта от дадени действия, как си представяте да му ги налагате и той да се чувства прекрасно? Къде във вашия фон се вписват заразените от хепатит В или С и СПИН поради лекарска немарливост? Категоричните позиции изискват малко по- сериозна подплата от чисто емоционалното "ама те трябва", което така разпалено размахвате. Явно сте умен човек, предлагам да помислите пак. А на въпросът "в ред ли съм въобще", не се наемам да отговарям.

 

И, за сведение, не виждам разликата между т.нар. спорт бокс и съществителното "самонараняване". Същото се отнася за още няколко спорта, които (естествено) имам правото да избера да практикувам. По- добре да не споменавам какво си мисля за карането на кола!

"А къде предлагате да ги сложа, господине? Ако аз искам да откажа да приема антибиотик, кръвопреливане или донорски орган, кой господ може да ме спре?  Ако човекът не осъзнае сам необходимостта от дадени действия, как си представяте да му ги налагате и той да се чувства прекрасно? Къде във вашия фон се вписват заразените от хепатит В или С и СПИН поради лекарска"

Уважаема, вие да не сте от "братството", или просто сте ... Ходенето пеша/Кръвопреливането кажете колко прилики и разлики виждате? Ако Аз избера да ходя пеша, а ти предпочетеш да не ти прелеят кръв, но аз ходя в парка и не ме блъсне кола, а ти загинеш геройски, какъв е извода?

Не, уважаеми, не принадлежа към никакви формални и неформални групировки и сдружения, просто съм смахната. Ако аз предпочитам да не ми прелеят кръв, ще бъда благодарна да ме оставите на собствените ми разбирания. От друга страна, цял живот живея с кръводарител, заразен от хепатит още 1985-та. Прогнозите са за цироза/рак на черния дроб, благодаря. Ако вие изберете да ходите пеша, това си е лично ваш проблем и не виждам какъв извод трябва да вадя. Ако загина геройски от кръвозагуба, това също би следвало да е мой проблем и не виждам защо някой трябва да си вади какъвто и да било извод. Единствения извод в случая е, че големите хора за това са големи, за да си вземат самички решенийцата за собствената си кожа (кръвозагуба/артрит и пр.)

Eто, Моят проблем-ходенето, Твоят проблем-кръвозагубата, а общият ни проблем, или няма такъв? Искрено съжалявам за партньора Ти(извини ме за обръщенията, но мразя помпозността).

Предлагаш ли всички да мрем от кръвозагуба действайки превантивно срещу лекарски грешки, или Аз не мога нещо да схвана?!        

Избягахме от темата. Кажи ми как трябва да се чувстват близките на човек, който по свободолюбив начин се присъединил към едноименната секта, за 1/2 години коренно се променил, и на края го изгубили? Да смятат че е отишъл в царството на Йехова?

Аз нямам проблем с кръвозагубата, няма никакво значение и това, което се случи със съпруга ми. Предлагам /много държа на това!/ всеки да има правото да избира и това му право да се уважава.Ако искам да умра от кръвозагуба (или от калиев цианид) абсолютно държа никой да не си въобразява, че може да ми наруши правото на избор. Този разговор вече е воден тук, преди 2-3 години пак бях на същото мнение, темата беше на Професор. 

Близките на човека да не би да се надяват, че като набият другарчетата му, той ще се шашне и ще се прибере??? Как трябва да се чувстват? Ами като хора, които са си позволили да загубят близък. Съгласна съм, кофти е. Това, което могат да направят, е да се опитат да увеличат контактите си с него, да говорят за минали положителни преживявания, за общи спомени и пр. Ако тези контакти на човека се ограничават, могат а се обърнат към полиция, да поискат съдействие, попечителство дори... Има милион начини, но никъде и никога "насила хубост" не е довела до положителен резултат. Ваденето на хора от секта е много (ама наистина много) трудно. Добре е да се помисли защо хората стигат до тази пътека, а не как да я заличим.

 

 

Напротив, трябва да се заличи всяка подобна организация на псевдорелигиозни мошеници, но не естествено с побоища(като не забравяме, че в момента няма друг начин, защото законът ги защитава), а с коренни промени в законодателдството и отстраняване на възможността такива отрепки да убиват и грабят народа ни!

По горе нещо не ме разбра, не казах че имаш проблеми с кръвозагубата, просто в предния ми пост дадох един пример, ти каза че евентуалната ти кончина си е твой проблем, с което не съм съгласен и ми е мъчно(разединени сме можеби нарочно). Това ли е свобода, всеки с проблемите си, всеки в сектата си...

Моите извинения, но ако това със съпруга ви няма никакво значение, защо изобщо го споменахте?!?!

По отношение на "близките на човека", след като, както казахме законите в тази държава защитават всякакви религии, и псевдорелигии, а бюрократичната машина със своята "бързина" е неефективен начин за справяне, немислимо е да говорим за Полицейска намеса.

"Хора които са си позволили да загубят близък", нима искаш да кажеш, че тези изчадия имат правото да вербуват и оплитат в религиознокорпоративните си мрежи всеки отчаян наш съгражданин?!?

Ти си болна жено и то сериозно, според мен човек който си представя демокрацията и свободата на избор по този начин (избор по какъв начин да умре) има сериозни ментални проблеми! Иди на психиатър!

Ако съм те обидил с нещо, извинявай!

                                    

Извини ме но по горе стана въпрос за поднесени цветя в чест на загинали, на което ти отговори- "имат правото да поднасят цветя където им  хрумне", все едно са ги поднесли на паметника на сулюман паша, който не бе издигнат на шипка(нищо чудно  да стане и това). Моля имай поне уважението към тези хора, като не ти идва друго на ум!

 

Младежо, кой ти е насадил думичката "псевдорелигия"?  "Религия" по определение може да бъде всяка система от възгледи и практики, свързана с божественото. Изобщо не ми е ясно как решаваш, че нещо е "псевдо"?

Приемам извиненията ти. Не споменах факта със съпруга ми за да ми съчувстваш и да го тълкуваш, а защото е факт неединичен, който трябва да се има предвид, когато се вземат решения и се обобщава "en gros".

Някак си реши, че аз съм човек, който иска да умре и употребява свободата и демокрацията за да избере как точно да го направи? В грешка си :)))). Нямам никакво желание в момента да умирам и изобщо не намирам връзката между свободата и демокрацията и правото на избор за каквото и да е. Дали ще говоря, мисля, слушам Свободна Европа или умирам - това са все неща, на които аз имам право. Надявам се няма да ти хрумне да го отречеш? Съответно имам и правото на живот, мълчание, слушане на Шопен и немислене. Или не?

Изобщо не може да ме обиди един гневен младеж, извинявай за снизходителността. И за много неща си прав - и за тромавата система, и за това, че моралните и етични норми се изместват, и за това, че си гневен. Не си прав единствено за липсата на толерантност. Аз не се славя като най- толерантния човек тук, но ти брутално се опитваш да обосновеш отнемането на правото на избор/ свободата на цивилизован, здрав психически, вероятно пълнолетен човек. Това е тирания, младежо. Недопустимо е. Извинявай за което.

Относно цветята - ми разбира се, че имат право да поднасят каквото и където им хрумне. На кого дължа уважение - на хора, които не съм познавала никога, които съзнателно са направили своя избор да прекратят съществуването си по причини, ясни само на тях? Ми не мисля. Шипка няма нищо общо. Всеки човек е достоен и в живота, и в смъртта си на някаква форма на уважение. Имам достатъчното уважение, бъди сигурен.

Относно близките - съветвам те да се обърнеш към психолог, има си методики за справяне с такива случаи. Единствено от близките зависи дали човекът ще се върне при тях, или ще се отдели съвсем. Начинът не е нито бой, нито забрана и явна конфронтация. С такива методи няма да успееш да повлияеш в желаната посока дори на 5- годишно дете. Щом се е стигнало до такава ситуация, помислете как да я разрешите с общи усилия (семейство, приятели, близки - колкото повече, толкова по- добре). Това е социално явление, значи от него има необходимост. Помисли върху това. Факт е, че аз нямам необходимост от никаква църква/молитвен храм или подобно нещо, но това не означава, че трябва да се боря за забрана на църквите/ молитвените храмове по света. 

 

Неусетно преминах на "ти", моля да ме извиниш за бързия преход, но наистина намирам смислено основание в твоя гняв, което не променя позицията ми, че прилагането на тирания е недопустимо.

""Относно цветята - ми разбира се, че имат право да поднасят каквото и където им хрумне. На кого дължа уважение - на хора, които не съм познавала никога, които съзнателно са направили своя избор да прекратят съществуването си по причини, ясни само на тях? Ми не мисля. Шипка няма нищо общо. Всеки човек е достоен и в живота, и в смъртта си на някаква форма на уважение. Имам достатъчното уважение, бъди сигурен"

Говорим за наши Братя и сестри-Българи, които мрът под влиянието на секта Крещя!!!

За какво право на избор ми говориш, за какво достойнство, Ти Българка ли си, човек ли си, или говедо?!

Моите уважения!

Radigost, изглежда просто отказвате да проумеете какво се опитват да Ви кажат:)))/за това нямате вина, всеки има право да бъде некомпетентен/да го кажа меко// и не се явявам като адвокат на Sluchaina, сигурна съм, че тя може подобаващо да Ви отговори, но бъдете така добър да промените тона на постовете си, имате пълно право да мислите всичко за всеки, във всевъзможни пейоративни смисли, обаче, да обиждате публично, нямате право. лично аз мисля, че можете на лични бележки да го правите, но това е субективно мнение, така че променете тона, макар и да не искате да водите дебат, спор или, както искате го наричайте, по правилата:) останете си със здраве!

Arlina , благодаря за подкрепата. Радвам се, че наминаваш :).

Ради, доста интересен вариант на уважение, благодаря :)). Да, българка съм, родена съм в България и какво от това? Щеше да е същото ако бях китайка. Става въпрос за човешки същества преди всичко, националността изобщо няма общо. Човешките същества имат свободна воля. Ти, младежо, не си божеството, което ще отърве човешките същества от техния погрешен (според теб) избор. Крещенето нито ме плаши, нито помага - особено в нета. Като не искаш познатите ти да "мрът под влиянието на секта", иди при тях, поговори с тях, разбери къде е проблемът и от какво се нуждаят, опитай се да помогнеш като човек. И направи това навреме, а не в последствие, когато нещата вече са тръгнали по другата пътека. Дай им това, от което имат нужда, ако можеш, и тогава избивай на патриотизъм, национализъм и пр. дивотии. Този пост съвсем се обърка, с извинение към автора му. Смятам, че беше достатъчно. Пак бих поговорила с теб, ако имаш нещо друго за дискутиране :).

Уважаеми дами, явно е, че колкото повече дискутираме, толкова повече позициите ни се разминават.

Приемам упреците на Арлина за тона ми, и ще се опитам да продължа по цивилизовано. Естествено това не може да промени фактите, които  говорят на висок тон.

Уважаема Случайна, ако имах възможността да познавам всички евентуални бъдещи членове на тази секта, бих разговарял с тях на драго сърце, но се сещаш  че не става. Сред моите познати липсват свидетели на Йехова, което не може особено много да ме радва защото гаранция, че това няма да се случи няма все още.                                                                                                                     

Благодаря ти за съветите все пак.

Изключително се възхищавам от начина по който боравиш с думички като; националност; свобода; воля; избор; патриотизъм; национализъм. Видно е че за теб те имат коренно различен смисъл(ако изобщо имат смисъл разбира се) от това което аз си мисля, че означават.

Щом казваш че Българските човешки същества трябва да действат водени от "свободната си воля", и след това да гледаме по новините как същата тази воля им изиграва лоша шега(благодарение на факта, че са станали свидетели на йехова, и какви ли още не мошенически организации), ако изобщо по новините кажат исттината за случилото се, което е трудно поради ред причини, които не ми се изброяват. И не трябва да  нарушаваме правото на всеки да избира религията си. И да толерираме подобни защитени от закона "религии"

То аз нямам какво да добавя, освен че доста така да го кажа се размиват понятията(за някои), до момента, в който мъдрите ви слова не ме провокират  отново:)

 

TheBamcf JIveja v USA i mnogo dobre znaja s kakvo se zanimavat Svideteli na Yehova.Imah okolo 5-6 posestenija v doma si.Trjabva da kaja,che po-nahalni hora ne bjah srestala v US.Dori,kogato ultimativno kazah,che ne iskam da idvat u doma, te se vrastaha otnovo.Iskaha ot mene da se otkaja ot deteto si,sapruga si,semejstvoto si.Te steli da badat moeto semejstvo,te steli da mi davat vjara i t.n.PREDUPREJDAVAM vsichki bulgari:PAZETE SE OT SVIDETELI NA YAHOVA ! Posle ne mojete da se otkachite ot tjah...Коментар от ютуб.

Ради ли си, що ли си.. четох те и ти се чудих. И понеже виждам, че възприемаш себе си, като човек с отговори, ще си позволя да задавам въпрос. Със своята крайност, абсолютна убеденост в правотата си, с цялото усилие, с което се противопоставяш на тази или онази секта... какво те прави по- различен от тях? Според мен просто страната, която си избрал.
Сектите, религиите, политическата принадлежност, сексуалната ориентация и каквото още ти дойде на ум е въпрос на личен избор. Но понеже това не е твоя избор, дай да го осъждаме, а? Като цяло хората се противопоставят на неща, които не разбират, а очевидно и не искат да разберат.
Изключително съм благодарна на теб и такива като теб, които мило и драго дават "спасението" на всеки. Но някои просто  не искат да бъдат спасявани.
В природата действа закона на естествения подбор. Сред хората също. Всяко стадо си има мърша, но на човешкото е в повече.
Не съдя, не заклеймявам, не раздавам етикети. Всеки е господар на собствената си съдба и център единствено на своята вселена. Сами се раждаме и сами умираме. И ако през този кратък миг, наречен живот не се научим да обичаме себе си и да бъдем по- добри със себе си, няма как да го споделим с другите.
За да не бъда и съвсем извън конкретната тема на публикацията, агресията, колкото и възбуждаща да е за мен не е решението.
А тъй като съм свикнала да съм лошата, в страшния филм и честно казано обожавам тази роля, ще ти дам и  личен съвет. Научи се да чуваш и другите мнения, било те и различни от твоите. Не бързай да даваш мнение, ако не умееш да приемаш чуждото. Опитай се да разбереш, дори да ти се струва невъзможно. Задавай въпроси, но мисли върху отговорите. И последно, но не по важност... за човек, възприемащ себе си като патриот, очевидно си пропуснал доста важни уроци по български език. Поработи и в тази насока.

Успех!

Свидетелите на Йехова, като всяка секта с непоклатими религозни убеждения, са тесногръда, невежа и манипулативна "организация с нестопанска цел", която ако не отрече, или не отхвърли нещо полезно и животоспасяващо, би загубила самоуважението си! Не смятам, че ВМРО всява религиозна омраза и ако изключим излизането от добрия тон при саморазправата със Свидетелите, то имат подкрепата ми. Добре знам колко агресивен и досден е мрежовият маркетинг на Йеховистите и колко предпочитани за действие от тях са районите около училищата - симпатични, млади, добре облечени Свидетели се заговарят уж небрежно-елегантно с децата в междучасието и почти като при флирт им разкриват от първа ръка божието слово. А родителите са последните, които научават за това! И аз не виждам друг начин за справяне със сектите, освен лична саморазправа...безкръвна, разбира се :)

---

Как няма да са последни родителите, като децата получават заплахи с бесене, и какво ли още не. Гледах едно детенце, което разказваше как  му обяснявали, да не ходи на училище защото "тяхното училище" е по истинско, техните книжки са по добри....

 

Мили дами, спрете да ми говорите за свобода на избор, и свободна воля(м/у другото си намерих 2,3 от тези мазни популистки книжлета, и в тях се тръби само за тези добродетели)

Те вербуват децата ни!!!

Трябва да изискаме от правителството да ревизира закона отнсящ се към религиите в България, и да се забранят подобни "уповаващи се на библията-популистко-мафиотски, ако щете корпоративни, мошенически структури"

Мили дами, осъзнайте се моля!

Философията на Ганди: "Око за око - ... и целият свят ще ослепее"  ("An eye for an eye makes the whole world blind.")

 "Приятно е да бъдеш възмутен. Едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство." (Атанас Далчев)

"Обичай врага си - това ще го влуди" (Елинор Доан)

 "Прости ми сега. Утре вече може да не се чувствам виновен" (Ашли Брилиант)

"Ако хората са чисти, законите са безполезни. Ако хората са покварени, законите са безсилни" (Бенджамин Дизраели).


Привет, Куин. Постарала си се да се аргументираш максимално, но мисля, че не гледаш от правилната перспектива.

Искаш от живота и хората много по-голяма сигурност, отколкото е възможна.

Прошката не е договор между две страни - за да се осъществи, е нужно само действие от едната страна (мога да простя на човек, който ми е направил зло, и няма изобщо никакво значение дали този човек продължава да ме мрази -  няма дори значение дали ТОЙ СЕ ЧУВСТВА ВИНОВЕН  -- аз прощавам заради себе си, а не заради него. Прощавам, защото ако не простя, както казваше една умна жена, означава АЗ да пия отрова с надеждата, че ТОЙ ще умре :))...

Прошката е най-добрият подарък, който можеш да направиш на самия себе си. Нека не забравяме, че понякога другите изобщо не са ни виновни - ние си измисляме сценарий, раздаваме главни роли, разиграваме спектакли в главата си, а човекът отсреща дори не подозира, че ни е засегнал по някакъв начин.

не знам... дали е правилно да свързваме прошката с обвързващо обещание??? Да - ако обещаваме от свое собствено име - прощавам и край. Но да очакваме, че след това този човек никога няма да ни нарани? Че сключваме някакъв универсален  и вечен "договор за ненападение",.... а и кой точно от двамата определя клаузите :)))).

Може да не съм те разбрала, но изразът "сключване на договор" внушава мислене от типа  "ще ти простя, но нали повече няма да правиш така?"; а това определено е неправилно - мислиш си, че ти контролираш нещата, но всъщност даваш контрола върху ситуацията, върху емоциите си и върху бъдещето в ръцете на другия (който по презумпция винаги очакваш пак да те нарани, защото  белезите от болката са още там,... и така се случва, че,  прилагайки стриктно принципа "око за око",  целият свят ослепява...:(

 

 

 

Оценявам силната ти аргументация, Ела, и осъзнавам дори, че ти си по-близо до вярната представа за прошката. Разбираш, че написах постинга, тъй като имам по-различно виждане от общоприетото, оформило се на базата на моите наблюдения и опит с хората.

И аз ще сложа един цитат - на Куелю. Той казва, че, „когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път”. Когато за пръв път го прочетох, веднага го свързах със спомени от хора, на които съм прощавала два пъти един и същи тип грешка – най-често някаква лъжа, но винаги е имало и трети път, когато нещата между нас са приключвали завинаги.

Нямам никакво време за дълги коментари, понеже ще ходя на работа, но пък довечера ще пиша на спокойствие. Въпреки това бих искала да те попитам теб и другите, които мислят като теб: ние какво прощаваме, когато прощаваме? Някакво конкретно човешко действие, постъпка, акт, или просто решаваме, че оттук-нататък ще приемем даден човек за различен от представата, която той до този момент е създавал за себе си на базата именно на своето собствено поведение?

Прошката, според твоята гледна точка, не е обвързана с някакви очаквания и промени от другия, комуто я даваме. Но тогава това не означава ли, че ние, прощавайки, променяме собствените си принципни позиции по немаловажни морално-етични въпроси – ставаме по-толерантни към лъжата, грубостта, разните му там форми на агресия и т. н. Или казано по-простичко – спира да ни пука какво става около нас, в смисъл - кой какво прави и как наврежда на останалите?

Това, което също бих искала да сондирам като мнение (и в поста го писах) – има ли граници на толерантността при прошката, или абсолютно всичко може да се прости приживе?

Не съм сигурна, че точно моето мнение ви интересува, но ще ви дам моите отговори, защото за мен е важно да обясня.

Въпрос: Кое провокира прошката? 

Отговор: Моментът, в който съм достигнала до разбиране за ситуацията и другия човек. Моментът, в който мога да аргументирам действията му и да ги оправдая според собствените си морални норми. Ако въпросът е кое би провокирало искането на прошка, нещата са други – простото желание да бъде призната, изговорена и преосмислена погрешна ситуация.

Въпрос: Какви са очакванията ми след прошката?

Отговор: Няма очаквания – това да не е гара? Прощавам, защото съм достигнала до момент, в който съм в състояние да го направя. Искам прошка, защото съм осъзнала, че греша и не се чувствам добре с идеята, че съм постъпила погрешно.    

Въпрос: Какво е прошката и защо прощаваме? 
Отговор: Да, съгласна съм. Прошката е компромис и надежда, че всичко е поправимо. Вероятно прощаваме точно затова, защото света действително не е окончателен и в края на краищата всичко подлежи на преосмисляне, разбиране и поправка :).

Въпрос: Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи-ежедневно-всевъзможни-грешки, човешки същества, и кое – не?  

Отговор: На практика, можем да простим всичко, което самите ние допускаме.

Не съм съгласна с идеята, че човек не търси прошка от страх. Просто човекът още не е достигнал до необходимостта да получи / даде прошка. При някой хора процесът на разбиране и достигане до прошка е свързан с развитие и корекция на специфични личностни особености.

Въпрос: Има ли принципно непростими неща и кои са те?

Отговор: Категорично ДА! Съгласна съм, няма да изброявам.

Относно идеята за договор при определени условия, напълно подкрепям Ела. Така прощават децата – „Ако обещаеш, че вече няма да ми пипаш куклите, аз ти прощавам и ти връщам парцалките.” Вероятно е сладко и миличко, но не е онази Прошка.

Та така – това мисля по въпроса, и по тези причини избягвам този празник и универсалното прощаване. Хубаво е да има един ден, в който всеки може да поиска и даде прошка, но аз искам и давам прошка когато достигна до идеята, че това е необходимо действие. Утежнението си е мое и си е за мен. Въпреки, че в последната година не сме контактували, мога спокойно да кажа: „Случвало се е да ви обидя, не е било целенасочено и злоумишлено, нито пък съм целяла да нараня чувствата ви, моля, простете ми. Аз имам своят момент на преосмисляне и разбиране, което ми дава повод да постъпя така.”

П.с. Разбира се, можете да сметнете, че нещата са в графата „непростими”, което в никакъв случай няма да промени моето разбиране, че съм допуснала грешка, с която съм ви наранила ненужно.

Много ми харесаха въпросите, които поставя този пост.

 Но най-хубавото на прошката и' е че всеки индивидуално си поставя границата на нещата, които може да прости и които - не може. Освен това е по-важно да се прости отвътре - не само с изказване на думата:"Прощавам ти!" Мога никога да не изрека тези думи на някой хора, които от години не ми говорят, но за спокойствието на моята си душа предпочитам да прощавам бързо, но хората, които ме познават изобщо не мога да си представят тази процедура.:)

 Не е важно изказването на някакви думи и формули - важно е състоянитето на душата. Затова се старая винаги да И' прощавам наивността, доверчивостта и другите и' божествено добри качества, които са отговорни за усещането нараняемост. Що се отнася до действията на другите - ми това си е проблем на техните души. Мен ме интересува моята да е с леки крила.:) В това отношение във времето мога да простя и дори да разбера мотивите за много неща, но винаги намирам начин преди да простя да изкажа позицията си. В смисъм, че прошката от моя страна не е проблем, в повечето случаи за хората е проблем сблъсъкът с гледната ми точка относно тяхната постъпка спрямо мен - аз го приемам като процес на изясняване на ситуацията по формулата " може и да съм си затворила очите за действията/отношението ти към мен, но не съм по-глупава от теб". След прилагането на това житейско упражнение - аз прощавам, а другите мнОООООго внимават докато са живи.:)

Пък и прошката не касае другите, тя касае собствения ни вътрешен свят.

 Кой може  цял живот да живее с усещането за обиденост, нараненост или нещо друго подобно?

 

"Прошката, според твоята гледна точка, не е обвързана с някакви очаквания и промени от другия, комуто я даваме. Но тогава това не означава ли, че ние, прощавайки, променяме собствените си принципни позиции по немаловажни морално-етични въпроси – ставаме по-толерантни към лъжата, грубостта, разните му там форми на агресия и т. н. Или казано по-простичко – спира да ни пука какво става около нас, в смисъл - кой какво прави и как наврежда на останалите?"

Завършвам неслучайно листа с цитатите по-горе с изказването на Дизраели за законите.
Прошки като църковен празник, възвестяващ началото на постите преди Великден, е възникнал в българското общество, в което регулатор на отношенията са били силни морални и религиозни норми.
В мое село крадците са ги разкарвали на мегдана прад всички, и срамното петно е оставало завинаги в "творческата биография" на целия род.
Страх от Бога, срам от хората,... колкото  и да не харесваме религията, тя е играела ролята на преграда срещу, най-общо казано, "покварата".
Няма  пространно да разглеждам какво направи от морала на българина комунистическият период, последиците са болезнено видими.

Спря да ни пука кой какво върши около нас - правилно си го казала; прагът на толерантност към Злото на цялото общество е паднал, та чак се е вдлъбнал.

Това не означава обаче, че със злопаметност, омраза, непрощаване и ответна агресия нещата ще се променят към по-добро. Мразихме се и се делихме на групи - ЦСКА срещу "Левски", провинция срещу столица, емигранти срещу неемигранти, комунисти/други; и не се забелязва положителна  промяна.
Човек може да контролира (и то не винаги) само собственото си поведение. В най-идеалния случай може с поведението си да бъде за пример (особено когато работи с деца - те все още са запазили вроденото си чувство за справедливост, красота и хармония). 
Хубавото е, че ако намери съмишленици, може да усили въздействието на положителните промени, които иска да види в света, и така, малко по малко, да промени и останалите... след време...
 
И не ми казвайте, че е невъзможно или "в България това не може да се случи" - най-класическият исторически пример е Ганди. Един-единствен човек е започнал промените, които доведоха до краха на Британската Империя и свободата на Индия. Говорим за  БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ!

Защо прощаването да задължава опростения да се променя? Това трябва да е ролята на приемането на прошката.

 Прощаването има отношение към душевното състояние на прощаващия. Ако сте чели притчата за блудния син няма как да не забележите, че бащата прощава без да изисква разкаяние от сина. На сина се дават няколко шанса да осмисли поведението си. Така че онзи, който се нуждае от прошката трябва да мисли как да променя морално-етичните си норми. Човекът, който прощава освобождава духа си от тежестта на чуждата грешка, а човекът който приема прошката би трябвало да се чувства натоварен да се пребори с грешките си и с НЕ повтарянето им до безкрай.

 Прощаването не е форма на безотговорност, нито на толерантност, това е въпрос на вътршно усещане за освобождаване от утайката на огорчението, натрупана в общуването с близки, познати и непознати. Приемането на прошка е натоварване с лична отговорност за собствените ни постъпки.

100% съгласна с Диди!

"На сина се дават няколко шанса да осмисли поведението си. Така че онзи, който се нуждае от прошката трябва да мисли как да променя морално-етичните си норми.": точно това го чувствах, но не можах да го изразя в моя коментар

Момичета, бих искала да имам достатъчното време, за да задълбая много навътре в темата по любимия си начин, защото всичките ви коментари съдържат интересен поглед върху темата за прошката, стойностни мнения с различни гледни точки, които вкарват мислещия индивид в дълбок размисъл. Ужасното е, че не мога сега да отделя необходимото време, което значи, че ще коментирам по-обширно по-нататък.

Случайна, благодаря за коментара и за откровеното признание за преосмислянето и разбирането. Моля и аз за твоята прошка (вкл. и за "ти" обръщението), която, интересно как, но по сходен на твоя начин бих искала да получа с днешна дата, защото считам, че съм допускала грешки спрямо теб.

През изминалата година, правейки си отвреме-навреме равносметки, установявах, че не съм била напълно права за идеи, които съм защитавала, влизайки в словесни битки с тебе. Животът, като добър учител, ме постави в разни ситуации с други хора. Припомнях си твоята позиция и тогава осъзнавах, че преди време не съм те разбирала правилно - ти си имала своите сериозни основания да мислиш различно...

ДидиФа и Ела, замислих се над факта, че винаги прощавам на децата - прекалено  лесно и веднага, без никакво натоварване, и даже по-скоро с упрек към себе си, че не съм достатъчно строг учител и че ги разглезвам.

Проблемът е, че с порасналите деца виждам нещата по съвсем различен начин...

Пропуск е, че прошката, прощаването като действие, не го разгледах от две страни - от страната на даващия и от страната на получаващия. Поставих изискване към получаващия, защото смятам, че прошката не му се полага по дефолт, както много хора си въобразяват, но пък Диди каза ясно, че "приемането на прошка е натоварване с лична отговорност за собствените ни постъпки", което силно ни доближава като мнения.

Браво момичета!Този пост и най-вече коментарите са моят избор на деня!Поздравявам Случайна и Куини!

Благодаря, Куини и Случайна. Ето от такива "малки" неща се ражда щастието за мен. Вие двете сте много по-силни от повечето мъже, които познавам :).
Поздрави за празника, независимо дали ще получим карамфил  по дефолт, знаем, че сме го залсужили :))))....

queen_blunder, и аз благодаря за преосмислянето и за откровеността. Понякога е лесно човек да влезе във виртуален конфликт, а той да прерасне в тежко утежнение, но се радвам, че светът е поправим :). Напълно разбирам и оправдавам думите и действията ти, ти имаше своите основания, които аз подцених. Относно обръщението на "ти", с днешна дата мисля, че няма да ми е трудно :)).

Момичета, радвам се, че се радвате, но мисля, че е нормално когато разумни хора стигнат до идеята, че са сгрешили, да го признаят и да продължат пътя си. 

Честит празник днес, желая на всички дами един красив и щастлив ден! Нека сме здрави, успешни, красиви и обичани във всеки ден от живота си!

Всичко е наред! Просто всичко постепенно си идва на мястото, но ни трябва време, за да го осъзнаем и осмислим. 

Благодаря ти, Диана! Толкова много интересни теми за дискусии изникват, че си пожелавам само едно - да имам достатъчно време, за да участвам в тях... 

Е това, ако стане ще обера банка и ще ида на екскурзия в космоса с еднопосочен билет към друго измерение.:)

Една девойка реши да смени маслото от шии с мазнина от вратове. Така тя се превърна в сериен убиец, но пък продажбите на шампоан не нарастнаха. Сто броя нещо трябваше да се случи! Тя реши да зареже тая практика и да пробутва грозни шоколадови блокчета. Понеже всеки има няк`ъв бъг, един Ханс реши да се ожени за нея точно когато му пробутваше шоколадово блокче. "Женим??!!" - изненада се баща й. "Ъъ, сори, тряаатръгвам " - предпочете да каже Ханс, за да не каже, че всъщност мрази шпек салам. "Играеш кат` баба ми!" - рече бащата и реши да не пипа грозни шоколадчета докато е жив. И понеже не отиваше никъде, той отиде навсякъде.
:))

Диана,исках да кажа с постинга,че си въобразяваме че ние правим избор,докато истината е,че ни манипулират без да се усетим.Може би не съм го предал точно,ама аз все пак съм само двукрака  форма на живот на въглеродна основа
;-))))),а не някакъв гений и философ.
Благодаря ти за хубавия и точен коментар

За съжаление дори и да разбираме, че ни манипулират не правим нищо, за да не ни манипулират.Някак е по-лесно човек да се плъзне по течението,  отколкото да се откаже от най-лъскавото.:)

 

 

 

а ако краят е само начало? много е млад този клоун, само дето го е забравил. ако изтрие усмивката от грим и се усмихне истински, нещата ще са по-красиви...
имам нов девиз от вчера - ако видиш приятел без усмивка, дай му една от своите :)...

Поживьом,увидим както казват руснаците.Все пак това е художествена(надявам се да е така)измислица на автора. ElaGeorgieva благодаря ти за усмивката,една усмивка никога не  е излишна

Никога не е късно за красиви и светли мигове. Всеки клоун може да ги прави и да ги намира - нали за това е клоун! По- весело, навън е само -13 градуса, когато можеше да е - 40 например :))) Пък и пролетта винаги е неизбежна, не го забравяй!

Поздрави! Усмивки! Още Усмивки и Поздрави! :))))

Да,Диана,права си но клоунът ги прави за публиката, а не за себе си.Него,кой ще  развесели?
Надявам се с затоплянето на времето и забравянето да се върнат усмивките на всички ни

В публиката винаги има няколко приятели. Знам, че се опитвам да ти дам нещо, което и на мен ми липсва, но да се надяваме на затопляне!

ААА, аз съм понадхвърлила 8 , 9, 10 и т.н. години, обаче не отказвам подаръци, независимо дали са от лапландски Дядо Коледа или от местен. Разбира се може без куклите на китайските джуджета, важното е да има празник, тарта, шоколааааад,.:))) а още по-важното е да е весело.:)

  daleto,   ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Честита Коледа! Весели празници!

Според мен е по-добре човек да има малко и красиви спомени, вместо да живее само със спомени.

На мен ми е по-интересно, че не забравям точно нещата, които ми се иска да забравя, а  за нещата, които не искам да забравям си остявям неща за спомен, не записки и дневници, а други неща - картички, снимки и т.н.

Но, ако искаш да си спомниш неща, които смяташ, че си забравил, може да се замислиш, да се опиташ да стигнеш до най-древния си спомен, да се хванеш за него и да започнеш да го описваш писмено, но докато пишеш не трябва да редактираш. Необходимо е да оставиш ръката да те води и да пише сама. Резултатът ще те изненада. Може в някой момент, докато изравяш спомени да откриеш, че нещата са важни не като спомен, а като натрупан опит. Според мен важните неща си ги запомнил и всеки ден се ползваш от тях.

Интересно, на мен също ми се губят големи периоди от живота - почти нищо не си спомням за част от ученическите си години. Отдавам го на сивотата, еднаквостта и безумната скука... Помня сините престилки, де. Както и споровете с класната ми, защото якето ми не беше точния, униформен, стандартен цвят на синьото...

Една от хубавите страни на човешкия мозък е да забравя, за да помни нови неща. Все пак нашата памет не е безкрайна и не е всеядна, :)

Обичам това свойство на човешкия мозък. Има доста неща, които предпочитам да не си спомням - например причината да взема едно или друго погрешно решение... Не отидох на срещата за 10- годишнината от завършването ни. Отначало съжалявах, а после се срещнах с някои от хората, с които исках да се срещна и не се разочаровах. Среща за 20 - годишнината от завършването ни изобщо нямаше. Явно не е било нужно, за да няма разочаровани...

Анонимният е мой, пак ме плюе системата, но то си е по навик, така, че не обръщам много внимание :)) Поздрави, Денеб!

Диана,благодаря,но аз все още се чудя дали аз съм нещо повреден,че помня,повече лошите неща  или пък  нещо е повредено генетично в народопсихологията ни.
Дона и  ти си права иначе ще се пръснем,ако помним всичко.

Денеб, имаше някакво обяснение за това, че помним лошите неща. Нещо свързано с надживяването и осмислянето им. В момента не мога да се сетя. Нали трябва да помня и други неща, :)

Денеб, според една теория мозъкът не забравя нищо, а складира по- дълбоко ненужната в момента информация. Има и друга, според която негативнатата информация се помни за да се извлекът от нея изводи и за това е трудно понякога да се забрави дадено лошо преживяване... Изобщо - теории да искаш :)). Нито си повреден, нито е народопсихология - така е устроен човешкия мозък. Познавам един британец, който живееше в София преди 10 години - познай какво си спомня? Че дървата за камината били в мазето, а асансьорът никога не работел, въпреки, че той редовно си плащал наема... Че хазяинът никога не давал отговор на въпроси "Защо спря токът?", "Защо няма вода?"...Иначе, и хубави неща са се случвали :)

Привет и добре дошла в Бглог!
Прочетох с интерес двата ти поста и разгледах сайта.
Била съм в Рупите - преди много години, още докато Ванга беше жива, и после няколко пъти със семейството си.
Неповторимата атмосфера и очарование на това място се дължи и на факта, че такъв необикновен феномен живееше там. Винаги ми е било интересно да чета за нея и се интересувам от хората с подобна дарба (а те не са толкова много).
Мисля, че сме загубили доста от сетивата и сетивността, които при нея бяха така удивително развити.

Поздравления за сайта - много любов и усилия са нужни, за да се създаде нещо такова. Имам два въпроса: има ли възможност да се преведе на английски паралелно и да бъде двуезичен? Вторият: ти лично разговаряла  ли си  с Ванга?
Приятно блогване тук ти желая!

Мила Ели, благодаря ти за хубавите думи! Искрено се радвам да срещна още един човек, който обръща внимание на важните неща в живота и оценява стремежа към духовност като положително качество. Не говоря за сайта на Ванга, дори не говоря за самата Ванга. Говоря принципно за мъждукащите пламъчета на човечност в този все по-материалвен свят. Благодаря ти, че те има!

Рупите са изключително място, където можеш да "заредиш батериите" и затова атмосферата е толкова въздействаща, а сетивата - толкова чувствителни. Била съм много пъти там, но все след смъртта на Ванга... За съжаление, аз лично никога не съм се срещала с нея. Родителите ми са се виждали с нея, но това е една друга, много дълга тема...

Има възможност да кача верисии на други езици, но информацията е много обемна и цената е непосилна за мен. Със сестра ми ще започнем сами превода на английски, но това ще отнеме доста време - и двете работим.... по много :)

Желанието ми е да го преведа и на руски, въпреки че има доста на брой сайтове за нея, но в много от тях се пишат пълни глупости. Иначе те много повече я тачат от нас - българите.

Удоволствието е мое!
Аз съм виждала Ванга веднъж, отдалече (придружих една приятелка, но, разбира се, не успяхме да влезем, хората чакаха с дни там).
Но помня особената атмосфера, напрегнатото очакване, с което всички я наблюдаваха и чакаха, надявайки се, че тя ще произнесе точно тяхното име.
Нечовешки мъки трябва да е изживявала тази жена всеки ден, потапяйки се  пак и пак в чуждото страдание.

Не мога да не вярвам, че има неща, които са невидими за очите :). Твоите родители, които са го преживели, аз самата, на няколко пъти, сме се сбълсквали с феномени, необясними чрез познанието, което имаме сега.
Да ги отричаме, ще е също толкова разумно, колкото изгарянето на Джордано Бруно на клада.

Много си права, миличка! Преди доста време истината за Земята беше, че е плоска, а никой не е вярвал в това...

Аз съм абсолютно сигурна, че не всичко можем да видим и усетим със сетивата, които имаме (обичам да медитирам :)), но изпитанието е именно с тях да успеем да се докоснем до красотата на живота и така да успеем да ги развием.