•
Лустрация, НО за политически партии, проекти, сайтове хора, финансирани и зависими от чужди НПО, което е действие, по същество и криминално, защото е в разрез с конституцията на България, в която ясно се казва, че българските политически партии нямат право на финансиране от чужбина.
И по същество финансирането на такива субекти от чужбина се нарича предателство.
Иво Прокопиев - татко Карло на българския преход
•
Активен комсомолец, с баща служител на УБО и брат от Държавна сигурност – така заварва демокрацията Иво Прокопиев. Освен, че има здрав комунистически гръб, момчето от Разград е пробивно, завършва математическата гимназия в Габрово и в началото на 90-те години на миналия век се озовава в София, като студент в УНСС.
Веднага става дописник във вестник „Банкер“, обслужващ по това време Илия Павлов и „Мултигруп“, след което, само на 22 години, създава съществуващия и до днес вестник „Капитал“. Тъй като през онези гладни години пари се намират само в банките и за да получиш кредит трябват повече от солидни връзки със силните на деня, случайностите са изключени. Възходът на Прокопиев започва именно с първото правителство на СДС начело с Филип Димитров, в което финансов министър е Иван Костов, впоследствие превърнал се в гуру на кръга „Капитал“.
Часът на юношата от Делиормана настъпва с пълна сила през 1997 г., когато Иван Костов е избран за министър–председател, а Никола Николов от Разград – за шеф на икономическата комисия в парламента. Идва златното време на грабителската приватизация, когато само за четири години са „раздържавени“, активи за над 30 млрд. долара, от които в бюджета на държавата постъпват едва 3 млрд., а министърът на икономиката Александър Божков си спечелва прякора „Мистър 10%“.
По това време се създава и кръгът „Агнешките главички“ от активисти на Костов, които разпределят държавната баница от апетитни предприятия на „свои“ хора. Един от тях е момчето от Разград – Иво Прокопиев. За него са отредени „Винпром Дамяница“ и „Каолин“, превърнали се в емблема на скандалната приватизация. 28-годишният Прокопиев нищо не разбира от производство и няма опит в управлението на предприятия, но това не интересува никого.
Целта е ясна – за жълти стотинки да се получат активи за милиони, а фирмите да се източват в полза на „Агнешките главички“. „Винпром Дамяница“ е купено на практика за 60 000 долара в брой, при положение, че само в складовете му има вино за над 4 млн. щатски долара. Остатъкът от приватизационната цена /намалена скандално от 3 млн. на 1.5 млн. долара/ е предвидено да се плати с компенсаторки. Така Прокопиев и съдружникът му Филип Харманджиев стават за един ден милионери в зелено и приказката за тях започва. Две години по-късно Иван Костов подарява на Прокопиев и „Каолин“ – най-голямото предприятие на Балканите за добив на каолинова суровина и кварцов пясък.
През 1999 г. в завода предвидливо е назначен на работа братът на Прокопиев – Александър, за да има правото после да стане изпълнителен директор и да участва в създаденото РМД, макар да няма изискуемия по закон двегодишен стаж. Оценката на предприятието първоначално е 31 млн. лева, но това не устройва видните „приватизатори“, които чрез фирмата на Прокопиев – „Булброкърс“, правят нова оценка – от 7.5 млн. лв. Реално от тези пари Прокопиев дава само 10%, а остатъкът отново е предвидено да се плаща разсрочено и с компенсаторки. Както при „Винпром Дамяница“, така и при „Каолин“, капиталът на фирмите е увеличен още същата година след сключването на приватизационните договори, като РМД-тата и дългогодишните работници са изхвърлени от управлението, а контролът се поема еднолично от Прокопиев. Тези действия на вече превърналия се в олигарх бивш комсомолец не остават незабелязани от прокуратурата, която повдига обвинения на Харманджиев за „Винпром Дамяница“ и на Прокопиев и брат му за „Каолин“. И тримата обаче са оправдани, а в заключителната си пледоария по делото „Каолин“, окръжната прокурорка на Разград Хаджидимитрова изненадващо заявява, че прокуратурата не поддържа обвинението. Така Прокопиев и брат му Александър се измъкват сухи от правосъдието, макар фактите около „продажбата“ на
„Каолин“ да са толкова очевидно скандални, че в нормална държава присъдите им биха били гарантирани.
Следват години на „възход“, през които Прокопиев инвестира печалбите си във възобновяеми енергийни източници, недвижими имоти и борсови спекулации. Влиянието му нараства, стига се дотам, че дори назначава министри, има и „собствен“ президент – съдружника му в имотния бизнес Росен Плевнелиев. Свикналият обаче на лесни печалби олигарх постоянно е съпътстван от скандали, защото далаверите му са неизброими. През 2013 г. продава акциите си в „Каолин“ на немската „Кварцверке“, като преди това ощетява фонд „Доверие“ с близо 5 милиона лева, изкупувайки предварително неговото дялово участие в „Каолин“, а само няколко часа по-късно продава същите акции на двойна цена. Самият пенсионен фонд „Доверие“ също е източен чрез схема с облигации, емитирани от дружества на Прокопиев и изкупени от „Доверие“, в който Прокопиев по това време е собственик. Така няколко десетки милиона лева от парите на българските пенсионери на практика финансират изграждането на соларните паркове на олигарха.
За тези и много други сигнали за прегрешения, Комисията за финансов надзор подхваща „бялата якичка“ от Разград, като са подадени множество сигнали до ДАНС и прокуратурата, а самата КФН издава десетки наказателни постановления на свързани с Прокопиев дружества. Това спечелва откритата неприязън на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ (иначе двулично претендиращи за морал и почтеност в бизнеса), спрямо шефа на Комисията Стоян Мавродиев, който е засипан с поредица от кафяви статии заради това, че си е позволил да посегне на кръга „Капитал“.
В един от сигналите КФН посочва, че е налице нарушение във връзка с приватизацията на остатъчния дял от електроразпределителните дружества и държавата е ощетена с 88 милиона лева. По сигнала прокуратурата работи дълго, в края на 2016 г. повдигна обвинения на бившия енергиен министър Трайчо Трайков, а в началото на 2017 г. с обвинения се сдобиха и Симеон Дянков, и Иво Прокопиев. Схемата им е била префинена, като „триото“ успява да прокара идеята – през Националния съвет за тристранно сътрудничество и през Министерския съвет за тази продажба, с мантрата да бъдат привлечени чужди инвеститори и в държавата да постъпят свежи пари. Разбира се, оказва се, че идеята им съвсем не е била да работят „на ползу роду“, а единствено да позволят на мажоритарния собственик на ЕВН да придобие на безценица всички акции, а Прокопиев да прибере комисионите. Скандалното е, че консултант на държавата и на самото ЕВН се оказва „Булброкърс“ на Иво Прокопиев, който прави оценка и определя цена от 1373,90 лева за акция, вместо реалната от 1412 евро. При това ценните книги са реализирани на закрит търг на борсата, на който в рамките на 15 минути са подадени 34 предложения за покупка – не от друг, а от самото ЕВН, като така са лишени от възможността други инвеститори да участват в търга. Акциите са продадени за средна цена от 1600 лв. на акция, а няколко месеца по-късно, при направеното търгово предложение от ЕВН, цената е била 3045 лева, която е реалната пазарна. Така държавата е завлечена от „белите якички“ Прокопиев, Дянков и Трайков с десетки милиони лева, разградският олигарх прибира комисионите, а ЕВН са доволни, че са овладели цялото дружество. С тези пари спокойно е можело да се построят болници или детски градини, но за бившия служител на ЕВН Трайчо Трайков и за наемателя на жилище на Прокопиев - Симеон Дянков, това няма никакво значение.
Здраво оплетените един с друг „моралисти“, нагло пропагандиращи „либералните“ си ценности, а всъщност промивайки мозъците на обществото от години, работейки против националните интереси на България, си направиха и партия. „Да, България“, сполучливо получила реалното си име от народа – „ДА(Й) България“, е проект изцяло на Прокопиев, куклата му на конци – проваления бивш правосъден министър Христо Иванов – Пинокио и ментора им Иван Костов. Опитът им да скъсат опашката си и да тръгнат уж „на чисто“, за да оберат „ляво-десния“ вот, обаче е обречен предварително на провал. С цялата кохорта от хрантутници на грантово зависимите НПО-та, финансирани от Джордж Сорос и „Америка за България“, начело с Антоанета Цонева - Кака Цона, Николай Стайков, Константин Павлов – Комитата, Ивет Добромирова – Тетте, Юлия Берберян (бивша подсъдима за скандални заменки), служители на Прокопиев, като Юри Катанов – директор в 22 (!) от фирмите на Прокопиев и Ангел Гяуров, също участник в множество негови фирми, Кристиан Таков – внук на номенклатурното величие от времето на комунизма Пеко Таков, и други подобни персони, целта на новата партия е повече от ясна. Война с прокуратурата, в опит да защити виновниците за грабливата приватизация и последващите далавери на такива като Иво Прокопиев, търсене на нови начини за финансиране след спечелването на президентските избори в САЩ от омразния им Доналд Тръмп и задаващото се спиране на задокеанското финансиране, окончателно овладяване на съдебната система, за да получат индулгенция за прегрешенията си и разбира се – опит за откриване, чрез стремежа си към властта, на нови хоризонти за грабеж.
Автор: Румен ИВАНОВ klassa.bg
Половината медии са на Пеевски, другата половина са на Прокопиев. Еднакво алчни и продажни. Само където зад втория стоят изчадията „Америка за България” и Сорос.
На издръжка на "Америка за България" са обичайните заподозрени: олигархът Иво Прокопиев(Издателството „Икономедиа”, чийто продукти са вестниците „Капитал”, „Капитал дейли” и сайтът Дневник.бг); протестърите Антоанета Цонева и Асен Генов; Саша Безуханова; сайтът Биволъ- Асен Йорданов и Стоян Николов-Торлака, в схемите очаквано лъсва и друг виден храненик на Хидрата – Атанас Чобанов. Освен като главен редактор на сайта „Бивол“, той се изживява и като лектор в още едно НПО, свързано с Прокопиев, Безуханова и „Медиапул“ – „Гъливер клиринг хауз“, по известно като фондацията, държаща Центъра за култура и дебат „Червената къща“- Даниела Горчева, Стояна Георгиева-собственик, Полина Паунова ; сайтът "КлубZ"; сайтът "Площад Славейков" и Манол Глишев; сайта Медиапул; журналистките от Нова тв Галина Щърбева и Лора Крумова; Българският хелзински комитет(БХК); Христо Иванов и "Да България" и Българският институт за правни инициативи; фондация „Риск монитор“ на Стефан Попов; фондация „Гъливър клиъринг хауз“ на Цветелина Петкова и Десислава Гаврилова. Двете дами стопанисват прословутата „Червена къща“; „Отец Паисий 36-Пловдив, Сдружение на европейските журналисти – България в България; Сдружението „Редута БГ“; фондация „Работилница за граждански инициативи”;БНТ и частната БТВ съответно по 30 600 и 26 500 долара, за да отразяват "правилно" изборната битка между Клинтън и Тръмп; Гражданско сдружение "Либертариум" с председател Едвин Сугарев-287 000 лв.; Фондация „Институт за пазарна икономика"(получава 668 200 лв. за периода април 2015 - април 2018 г. по проект „Регионални профили: показатели за развитие, годишно проучване и анализ на регионалното развитие в България". „Профилите" прилагат обективни и достоверни данни в изготвянето на обстоен годишен аналитичен доклад, в който оценяват представянето на 28-те български региона един спрямо друг и в сравнение с общите държавни стойности на базата на широк спектър от показатели, събрани в няколко категории (Икономика, Инфраструктура, Образование и други), става ясно от информация за проекта.Изпълнителен директор на Института за пазарна икономика е Светла Костадинова, председател на Управителния съвет - Красен Станчев. Членове на ръководството на ИПИ са Левон Хампарцумян, Мартин Заимов, Кенет Лефковиц и др.) съвет на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE); Огнян Минчев; Иван Кръстев и др., които прибират големи суми от Америка за България. Към плеядата принадлежеше и Кристиян Таков.
КлубZ кой е собсвеник? Това е всеизвестният Огнан Донев
Грант, този път едногодишен и за "скромната" сума от 60 000 лв., печели и "Асоциация за критика и хуманизъм". От сайта на "Америка за България" става ясно, че грантът е за подкрепа на културната медия "Площад Славейков", макар на сайта на медията да пише, че тя се издава от фирмата "Площад Славейков" ЕООД, а не от "Асоциация за критика и хуманизъм", като и двете да се представляват от едно и също лице. Автор на "Площад Славейков" е небезизвестният активен протестър Манол Глишев
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®•Ⓥ
Comments