Нощта
една загубена обеца (данък, който винаги плащам с облекчение) ръката ми е напечатана, мастилено син спомен. до мен върви прилежно, като първокласник, Богът на малките неща. Затварям очи и се усмихвам Всяко движение е бо…
Последни публикации
Последните видими публикации на автора.
Денят
Денят започва дъждовно. Представя се за някой друг. С мръсно сив шлифер, наблюдаващ фонтаните на Централна гара. В устата му догаря облак. Денят започва рязко. Сънят, който ме е обвил като шарена кухненска мушама, отказ…
.
I “Асансьорът тръгва нагоре след 5 минути ваше време”, казва механичен женски глас почти в ухото ми. “Всички души да заемат мястото си”, продължава гласът с интунация на умрял мармот. Чувството, че познавам този глас мн…
Together we will live forever
В една друга вселена алармената инсталация в главата ми не се включва. Лампичките не светват в червено, биейки няколко секунди с глухи удари по нервните окончания. Няколко тежки метални врати не сработват едновременно.…
Love actually
Тея дни много се замислям за любовта… за липста й и за повсеместното й присъствие в живота ми… Да, светът е създаден с презюмцията за две. Да, една яйцеклетка и един сперматозоид оформят най-гениалното творение на еволю…
Lost+found
В петък бойкотирам всички. Разбираш ли? Всички! Отивам да се видя с независими експерт. Пием чай - аз "любов в облаците", а той нещо с маточина. Кикотим се шумно (особенно аз). Нормални ли са лесбийките, за разлика от г…
pretty white
Сняг. Бяло. Снежинките се вливат в кръвта ми. Сняг. Заменила съм чистия въздух с химически. Мъгла. Подавам ръката си през прозореца. Пръстите ми изчезват. Бийтът на онзи микс се слива с белите пресечени линии на пътя. Б…
Октомври
Отиде си канеленият октомврийски понеделник, и слънчевият вторник го последва бързо, усмихна се ваниловата сряда нежно и лежерно и даде път на топлия четвъртък, дойде денят на мъртвите и с него във въздуха се носеха бон…
.
Отиде си канеленият октомврийски понеделник, и слънчевият вторник го последва бързо, усмихна се ваниловата сряда нежно и лежерно и даде път на топлия четвъртък, дойде денят на мъртвите и с него във въздуха се носеха бон…
II*
Две (Признанието) Ако светът е създаден с презумцията за две, то тя е най-самотното същество на земята. Аксиомите се променят. Колективното подсъзнание отстъпва място на масовото знание