Шепот
Индигово син шепот, отражение, забравена във времето молба. Целувките ми бавно се разстелват, предвкусвайки със трепет тих нощта. Зеници се разтварят със очакване, ръце докосват твойта голота, телата ни са буреносни обл…
Последни публикации
Последните видими публикации на автора.
„Вдъхновена от любов”
Първа самостоятелна изложба на Жулиета Стоянова 14-ти октомври - 8-ми ноември, музей „Земята и хората”, София Откриване – 14-ти октомври, 18:30 часа Сред каменните образци, изложени в музея „Земята и хората“, носещи в с…
Отрицание
Не те обичам, не се връщай, върви си в твоя малък и затворен свят, сълзите ми недей поглъща, ледът остана само между нас. Не те обичам, не се връщай, недей да ходиш вече подир мен, във нашата просторна къща залезна вече…
Октомври
Преминавам на пръсти през този октомври, и огньовете есенни тихо край мене бошуват. Губя се в жълтото, в слънцето, в порива, пак към теб сърце да обърна. Преминавам на пръсти през чаени спомени, и с невидими длани аз те…
Сбогом, лято мое...
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки. Групата се е капсулирала. Носим свое…
Сбогом, лято мое...
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки. Групата се е капсулирала. Носим свое…
16.9.2009 г. 16:13:59
„Сектор 9“ - не сте добре дошли тук! Режисьор: Нийл Бломкамп Сценарии: Тери Тачел, Нийл Бломкамп Участват: Уилям Алан Янг, Джейсън Коуп, Дейвид Джеймс, Робърт Хобс Продуцент: Питър Джаксън Българска премиера: 18.09.2009…
диря
В главата не звучат сонети снежни, животът ми не е безкраен пир, и Шекспир не реди за мене рими нежни, и ни един поет за мен не се е бил. И тебе не те познавам, мили друже, и бъдеще съвместно не градя, във моят глас дух…
;;
аз друго не правя освен да описвам деня си фриволен, наклонен, понякога леко накъсън във мрака на малката синичка стая светът се отваря, пред мен се отваря усмивките пазят във себе си тайни, а нощтната лампа във мен се…
Синьо
Апокалипсисът винаги идва на време. По разписание. Като нощния влак за Бургас. Точно в 22:40, а краката ми сами ме носят по перона, докато преследвам несъществуващия син път, изографисал цялото му тяло. Чакам съседите д…