Love actually

Да, светът е създаден с презюмцията за две. Да, една яйцеклетка и един сперматозоид оформят най-гениалното творение на еволюцията. Да, Земята от край време ходи с Луната и като гледам скоро няма да се разделят. Да, “Ин&Ян”. Да, две очи/крака/ръце/. Две.
В същото време любовта не може да бъде представена само от две. Винаги съм си я представяла като енергия, като нещо, което трябва да насочиш, да дадеш. Тогава, когато не може да бъде впрегната в Две, то любовта придобива други измерения, но не се губи.
Енергия - ключова дума. Понякога любовта може да бъде чифт обувки, да се изразява в удоволствието от движението на собственото тяло, в учението, във фантазията.

Любовта няма граници, има само хоризонти.

Любовта няма знание, а търси разбирането - на човека срещу теб, на непознатата пътека в страни от магистралата, на усещането на разредения въздух в планината, на отдавна забравена книга в библиотеката, на самия теб.
Любовта има сини очи, точно като неговите. Любовта спи на втория етаж и се смее шумно. Любовта е любопитна, любознателна. Тя търси, понякога без да намира. Любовта помни онази целувка на плажа, точно след залез слънце и се къпе в лунната пътека на Иракли.

Любовта е двигател и гориво по едно и също време.
Любовта е песента, с която се събуждаш сутрин.
Любовта мирише на кестени и огън, на афтършейфа му и на сняг.

Любовта има вкус на узрели череши, на горчивина от разочарованието, на цигара марихуна и малиново вино.
Тя има цвят на сутрешно море, на зеления ти панталон и кафе с мляко.

Любовта са най-добрите ти приятели, които те карат да се усмихваш и да се чувстваш щастлив.

Тя те намира, дори когато си изгубен, защото не може да бъде загубена.
Любовта е когато станеш едно с дъската и пистата, а кръвта ти е чист адреналин.

Тя пали свещ и индийски клечка в стаята ми, а понякога ми се усмихва през сините щори.

Любовта е радостта от вкуса на света рано сутрин, подправен с щипка канела и усмивка от важен за теб човек.

Любовта е път…

Всички ние сме любов и затова сме перфекти.
Обичам те…