Само публикациите на Eneq от всички общности.
Седя на дървения кей като някой съвременен Буда. Вятърът си играе с късата ми коса, а на няколко сантиметра от босия ми крак прелетява ято морски кончета. Ако притворя очите си с един милиметър ще се почувствам все едно…
-Мамка му – изричам го полугласно, на себе си, на празната стая, защото и без това няма с кого другиго да комуникирам, освен със собственото си аз, докато отпивам от Zlaty Bazant (местната бира) – не трябваше да взимам…
не съм готова да бъда затвореначувашлизнаешлиможешлиискашливярвашлимислишлиобичашлитърсишлинапиши 85 годишната си тъжна историявърху хартия от червен фенери ми я подайза да я преглътнамайските бръмбари в полятаговорят з…
“Имат ли нужда клиентите на вивател да бъдат “бъдат истински автори на актуални новини”? се пита в задачата. (според мен само бабите у нас имат такава нужда, пък те така и така няма да се научат да изпращат MMS-и, което…
20:37. Някъде в покрайнините на града. Наблюдавам светлините на магистралата излизаща от София. Слушам dubcast, който тотално пасва на настроението ми. Искюто ми свети с грозното Free4Chat, обаче нито един “шибан джаз п…
Имам 12 сърца. Едното винаги ще е за теб. Не знам защо реших, че са толкова. Кръгло е и ме успокоява, някак си. Едното винаги ще е за теб. Ти ще оставиш първото за мен. За дядо ми винаги ще има едно. Топло....
Само с теб ще вървя през мъгли като сън, в който вече съм аз,ще изгоря, невидимо, във вечността защо отново съм тук?Тъжен звук или пулс? Без път се лутам в приказна гора,търся теб, усещам, че ме галиш: Какво си ти?целув…
Зън-зън ... часовникът ... проклетия часовник ме изтръгва с металните си нокти от тъмнината, в която сам изпаднала. Обръщам главата си от черното, черното което ме е заляло, сгряло и приютило в блажената си прегръдка. С…
Събота 0900 ”Hell is around the courner…”, пее Tricky в ушите й докато тя прекосява жълтите павета с чаша дълго кафе Onda в едната ръка и дамска чанта в другата. Токчетата й тихо потракват в рътъм с музиката (I stand fi…
