Привет, nikol! Поставяш много уместни и болезнени въпроси. Често се питам същото. За съжаление, май пак ще си "лепнем" фалшивите усмивки и ще отидем на "тържествено" шествие. Като че ли духът ни е пречупен и едва ли ще се повторят събитията от месец октомври, по време на които се почувствахме горди, че отстояваме позициите си, че сме достатъчно силни и сплотени да се борим за това, което заслужаваме.

Със сигурност зная коя е "минускарката" в блога. Секунди след публикуване на поста на nikol, тя "влезе" в блога и лепна минус. Дано това да я накара да се чувства по-добре!

Здрасти и от мен! Добре е, че поне от пресата разбирам, че имам празник. А то какво- свидетелства, подготовка на тържества, писане на бележници, проверка на работите от външното оценяване.....Вие си го знаете. Та усещането ми е едно никакво. За шествията съм твърдо против- особено за град като София. По- уморително нещо не съм изпитвала. Преди години ходехме по манифестации и беше кошмар. Как ще приемем поздравленията? Момичета /и момчета/, САМО С УСМИВКА! Истинска, не фалшива. Ние си я имаме, въпреки всичко, и нея никой не може да ни я вземе! Горе главите!

От известно време не чувствам 24. май като свой празник. Против шествията съм. А за поздравите - голяма част от тях са поредния израз на лицемерие.

Здравейте. Не, не чувствам вече за свой празник 24 май. Нашето училище има покана от Кмета на града за празнуване, но отговорихме с официално писмо, че колективът не желае да празнува с тези, които се подиграха и продължават да се подиграват/ с труда ни. Нито желаем да ни поздравяват, а ние да им се усмихваме. Мисля, че цялото българско учителство трябва да не шества празнично, а с достойнство да покажем, че не сме марионетки.

Има ли и други училища, който отказват да участват в шествието по случай 24. май? Нашият колектив е раздвоен...