Яна, идеята да отделят изреченията в текста е чудесна. Изработеният флаш е перфектен. Имам едно въпросче, тъй като при мен независимо от предварителната подготовка и различните подходи, методи и средства трудно се получава дори преразказването, за писмено съчинение - да не говорим. Означава ли, че текста на съчинението се поднася в готов вид, а не го съставят децата?

Яна, благодаря за чудесното упражнение! От това имахме нужда. Работим по същия учебник и  ми се струва, че не бива да се изучава "Изречение" в края на учебната година. Аз си позволих да работя по тази тема на "Прескочи кобила", т.е. взимаме си темите за изречение сега. Мисля, че е по-важно да се работи за развитие на усет за правилно изречение, преди да се пишат преразкази и съчинения. Цвети, естествено, всички второкласници се затрудняват с тази дейност. Ще приложа този подход. Ще редактираме заедно, а след това могат да се опитат да запишат сами съчинението. Няма начин да няма ефект. Още веднъж благодаря, Яна!

Цвети, аз също смятам, че първо трябва да се работи върху правилното построяване на изреченията и то, с готови конструкции - матрици. Децата в този период са с недостатъчно богат речников запас и как да съчиняват, като още нямат опит в писменото оформяне на мисълта, а трябва да следят едновременно и за правописа. Мисля, че трябва повече време да се отдели на устното разказване и то, на кратки разказчета - с ясно изразени епизоди в тях, като се придържат към текста /при отворен текст/ и с поставени въпроси към всеки отделен епизод. Една такава последователност дава доста добър резултат: 1. Сами да изкажат ясна и завършена мисъл по това, което виждат на картинката./с помощ/ 2. Прочитат и сравняват с това, която е в текста. 3. Написват в момента изречението, или изреченията/ако са повече/ за съответната картинка. По мое мнение, дадените в тетрадките за развитие на речта по "Булвест" модели за писане на съчинение/а и за преразказ/, са с твърде сложни за възрастта и достигнатото ниво. За сравнение, по "Просвета" са с по-достъпен и по-последователен модел. Примерно, за съчинението "Щъркел и лисица", първо сглобяват предложените думи в изреченията, /а изреченията могат да бъдат последователно подредени от първия епизод/, а после, във втория епизод, подреждат готовите, предложени изречения в логическа последователност. След като свършат това, те ще имат лексикална и синтактична опора. Лесно и смело вече, могат да го напишат цялото.  При писане на преразказ, също трябва да се избират много кратки текстове, при които в началото се дават готови изречения-конструкции. Предлагат им се няколко израза, или думи, които могат да изберат, за да заместят. Оформя се разказчето фронтално поетапно, написва се поетапно на дъската в момента от учителя и в момента се преписва от всички/докато желязото е топло/.  Може да има някои деца, които имат вроден усет за преразказване /последователно, стегнато, с ясно-откроени изречения, с използване на свои думи и изрази/, но те са единици. Търсенето на повече творческа изява е добро нещо, но аз бих предпочела на този етап да не акцентувам много върху неположена основа. Разказването е умение, което се развива цял живот, така че, не се отчайвай, Цвети!

 Яна, флашчето ти е перфектно упражнение за случая. Мисля обаче, че редактирането на текста ще отнеме доста време и може би трябва да се направи предварително в отделен час/примерно за самоподготовка/, или после, като вид поправка, но и ръкописната поправка също е задължителна. Това е моето скромно мнение по въпроса за развитие на речта в началото на втори клас, но е добре да се доразвие темата и с още други мнения, защото това си е доста сериозна работа.

Цвети, доста випуски имам вече зад гърба си, но като си правя малка равносметка виждам, че след всеки следващ, развитието и формирането на речникови умения става все по-сложна задача, а при този клас е почти мисия невъзможна.

И аз харесвам повече тетрадките на Просвета. Там някак нещата са по-леки и достъпни за децата. Във втори клас обаче  началото винаги е много трудно. Аз винаги се опирам на помощта на родителите. Обяснявам им, че  без тяхната помощ, детето трудно ще  събере кураж и увереност, че може да се справи. Аз и слънце да съм не мога да помогна на толкова много деца. Всяко се нуждае от индивидуална помощ, за да открие как да промени нещата и да получи хубав разказ. До момента повечето родители откликват и аз работя с онези, които и да искат не могат да помогнат. И аз правя някои опори и шаблони в началото. само да допълнят, да изберат.... но по-нататък се опитвам да ги оставя сами. Нека грешат, но после и да се поучат от това. 

Цвета повдига въпрос, за който й благодаря! Докога колективно и от кога самостоятелно при писане на преразказ и съчинение?

Аз уча българи. Въпреки това, във 2 клас  работим колективно. Сами не могат да се справят. 

Моят начин на работа:  Първият час коментираме текста- участници, място на действието, времето на случката, последствия от действията на героите. После правим колективно план. След това съставяме устно преразказ или съчинение. Колкото повече деца  преразказват устно /с моя помощ/, толкова по- добре. Стремя се да ги насочвам сами да поправят словоред, неточно употребена дума или нарушена последователност на текста. Втория час заедно, с помощта на плана, записваме текста на дъската изречение по изречение и те го записват. И ПАК допускат грешки!

Моля да споделите вашия начин на работа!

Грета, съвсем нормално е ученици във втори клас да допускат грешки дори при написан текст на дъската. Особено първия срок е много трудно да направят свързан текст. Важно е обаче и работата в часовете по четене, когато се опитват да правят и устен преразказ. Тогава винаги правя корекции на начина на изказ, за да свикнат с  точни и не много дълги изречения. Когато работата и в двете направления върви сравнително успешно и резултатите не закъсняват. Много често давам допълнителни домашни по избор през почивните дни. Намирам забавни теми за тях и ги оставям сами да измислят истории. Първите са пълни с грешки, но постепенно стават по-добри и с по-малко грешки написани. Трудна, дълга, доста изтощителна работа. Много често се налага да помагам на всяко дете да оправи нещо конкретно. Да го насоча как да промени нещата, за да се получи малко по-добре. Опитът ми показва, че до края на втори клас  почти всички осъзнават и започват да се справят с преразказа, но съчиненията все още ги затрудняват. Не се притеснявайте- резултатите от труда ви няма да закъснеят.

Cveti, благодаря за споделения опит! Методиката - първи час работим устно, а втория децата пишат сами, както разбирам не функционира не само при мен. За 35 мин. час се оказва мисия невъзможна да се работи върху запаметяване на съдържание, речникова работа, правопис и т.н. и втория час да има резултат. Затова реших да опитам с малко предварителна подготовка. За даването на текстове наготово мнозина ще кажат, че е много, ама много неправилно - и това е един от стереотипите в образованието ни. Повечето хора обаче учат по пътя на подражанието. /Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път. Конфуций/. За децата /2 кл./ е по-лесно учителят не да им обяснява как се пише, а да покаже. "Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах. "/ пак Конфуций/ Та последно - за флашчето вместо "Излез на дъската." ползвам "Излез на компютъра." /3-4 деца/, останалите - на работния лист. Домашна работа по желание  - да помислят върху своите съчинения. Вече два преразказа правим по подобен начин - нямаше наизустяване и една част от децата много се стараха. Още веднъж благодаря за коментарите. 

Здравейте колеги, аз също съм във втори клас и имам същия проблем като вас.Даже бих казала по-голям, защото учениците ми са 100% деца от ромски произход. Какво ли не опитвах? Последния вариант ,които може би се оказа най-ефективен е следният: няколко дни предварително/ най- често в часовете по ЗИП от предната седмица/ запознавам учениците с текста, но не като преразказ, да речем като диктовка на някаква част от него. На следващия ден /в часовете за консултации/ давам останалата част. Обсъждаме кои са героите , какво се е случило и т. н. И когато дойде ред да пишем преразказа, за тях той вече не е съвсем непознат текст. Първия час като направим плана, като разкажат някой от децата, преразказа вече става по-лесно. Не казвам, че всички се справят, но резултатите са що годе добри.