Когато бяхме малки, цифровото оценяване започваше едва в четвърти клас. След дебат за отрицателното въздействие на оценките върху вътрешната мотивация на децата и трайното им добро представяне в дългосрочен план, както и върху динамиката на класа и отношенията между децата, в много страни прагът на въвеждане на оценки беше вдигнат още по-нагоре, като в Швеция например те започват едва в гимназията и то не точно във вида, в който са познати тук.
У нас обаче те бяха смъкнати до втори клас, което оставя на децата само една година без оценки в училище; а и в първи клас много майки разказват, че учителите ги ползват и резултатите са плачевни.

Питам и тук, и на страниците на "Култура" (в разговор с Василена Доткова), и във forum.bg-mamma.com (http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=470600.new#new):
Не трябва ли да поискаме от министерството да мотивира решението си да подпира "онова, което куца" в образованието с доста вредната патерица на оценките?
Не следва ли тези неща да се решават с диалог между родители, учители и експерти, вместо с укази отгоре?

 Специален въпрос към учителите, които намират ранното въвеждане на оценки за ненужно:
Какъв съвет бихте дали на родителите, които искат да избегнат бележкарството у децата си?