avatar

Игра за затвърдяване на бързото устно смятане до 20

Колеги, дойде време да затвърдяваме яко знанията на първокласниците. Искам да споделя една игра,която от години ползвам в часовете по математика и най-вече в 1 клас, но тя може успешно да се прилага и в по-горни класове. Въпрос на варианти. Тя активизира силно вниманието на учениците, кара ги да мислят  и да смятат "наум"бързо, дори ги учи да създават сами математически ситуации и ги улеснява в извличането на математическа информация. Всъщност може да се използва по всяко време на учебната година, в зависимост от набора  знания. Идеята "откраднах" от старата игра на "тиквички". Нали си спомняте...

"В нашата градинка расли, порасли...6 тиквички."

"Ами защо да са 6?"

"А колко да са?"

"Нека да са 8".

"А защо да са 8?"

"А колко да са ?"

"Нека да са..." и т.н. докато се изредят всички "деца-цифри".

На един малко по-късен етап, аз само добавям думичките "с ... повече", или "с ... по-малко".

Децата имат номерца/от 0 до 20/ и докато някое от тях задава "с колко да са "повече", или "по-малко", абсолютно всички деца, с голямо удоволствие се включват в смятането "наум", за да могат да реагират своевременно, ако отговорът съответства на номерчето, което имат залепено на гърдите си. Играта може да се разнообразява по желание на самите деца и да небъдат  тиквички, а например ягодки, лаленца и каквото им хрумне. Дори може и да не е градинка, а спортна площадка с деца, щанд за играчки и т. н./възможностите са безбройни/. Ако имате повече от 20 деца в класа, то някои от тях/може да бъдат онези, които са автоматизирали вече смятането/да бъдат "градинари" и по "лехички"/групички/да следят за правилността на съставените задачки и да поправят грешките. Отначало децата се затрудняват малко, но това се оказва супер-полезно и ако се подготвят още в началото с по-лекия /по-горе/ вариант, то по-късно ще се изумите от резултата, защото те разбира се, ще започнат така да пресмятат, че да "нацелят" някое свое приятелче. Впоследствие би могло да се постави  правилото "Не се повтаря една и съща цифра за резултат", за да могат да вземат участие всички деца, а и за да се научат да търсят отговорите "по рачешки"/отзад-напред. Тази игра скоро им става любима и понякога, дори сами започват да си я играят в часовете за отдих. Особено силно се мотивират, ако в "лехите" с получените верни отговори, "градинарите" добавят за награда "тиквички"/стикери/ или предметите, които сами са приели за играта. Аз обикновено имам разнообразни стикери в голямо количество/Благодаря на моите родители!/, които изплзвам за множество други ситуации. За децата няма особено значение каква ще е наградата,важното е да я спечелят/.Удивителното е, че поддържат  висока работоспособност до края на играта и не се нуждаем от други правила, за да има ред и дисциплина. Има и тишина, и ред, защото всеки внимава. Моята намеса/когато добре усвоят играта/почти не се налага, дори сами си организират "лехичките"/групите. Само когато се определят "градинарите", се вдига малко шум, защото всеки иска да е "градинар" и сами се сещате, че това е голямото признание за тях, но това ги мотивира още повече. "Градинарите" се избират от бившите "градинари", което може да стане в предходни часове, или по друг критерий. Благодарение на тази игра, както и на още една, която ще споделя в друг пост, още към средата на април, децата почти не допускат грешки при бързото устно смятане/и не само/. Пробвайте старата "бабина игра" на "тиквички"! От утре  отново сме "на ринга"!