Отдавна ми се иска да споделя с вас моите мисли и професионални терзания, но все не събирах смелост!

Днес обаче бях заразена от вашия оптимизъм, струящ от коментарите ви за двете срещи - във Велинград и в Димитровград - и думите сякаш сами започнаха да се редят.

От почти две години аз всеки ден съм в блога заедно с вас. Признавам си със срам, че само съм ползвала работите на колегите, за което МНОГО БЛАГОДАРЯ, но никога не съм публикувала или коментирала нещо.

Иска ми се да променя това, защото наистина, когато "подушиш хора от твоята порода" или "от твоята кръвна група", разбираш, че не си сам и ставаш по-уверен, по-сигурен в мислите си.

Не знам колко от вас познават работата и дейността на д-р Любов Георгиева, но в последните няколко дни ми попадат постоянно материали, свързани с нея и темата за новите деца. От друга страна следя какво се случва с проекта на новия закон за образованието - коментарите на учители, родители, специалисти .....Ние учителите сме на ясно, че промяната е наложителна, че тя се случва и без разписан и приет закон, че новото идва въпреки конюнктурата, че ежедневната ни работа ни е направила откриватели и ако сме на верния път детските очи отсреща ни го показват на мига.

Затова си мисля, че има върху какво да помислим и от какво да се ползваме, гледайки материала за д-р Георгиева. http://www.youtube.com/user/violetovatajaba