Решението може би е в консултация и последващо лечение при специалист детска неврология и психология . Има възможност за лечение през здравна каса с талон от личния лекар.  Бих дала информация за такъв специалист в Пловдив.

Преди време бях на курс и там колежка разказа за подобно дете в класа й. Сподели, че официално е разрешено на детето да посещава по-малко часове в у-ще, а и с него работи ресурсен учител. Не знам в кое населено място учи момченцето, за което питате, но се надявам там да имат ресурсен учител, който да помогне. Успех на майката и кураж! Нещата ще потръгнат.

Ролята на учителя в този случай не е никак маловажна. Той трябва да положи много усилия да приобщи детето към целия колектив. Има специфични тренинги, които поставят децата в различни ситуации, на мястото на другия и по този начин всеки разбира какво е да си в позицията на "различен". Чак тогава те осъзнават какво причиняват с поведението си на определено дете. Аз лично бих си избрала най-агресивното дете и бих му сменила ролята за един ден. Нека то да стане обект на същата агресия и съм убедена, че веднага след това ще е пръв защитник на детето и помощник на учителя. Аз често прилагам  варианти на подобна игра, но познавам добре класа и авторитета си и знам, че при нужда веднага мога да прекратя всичко това. Ако учителят не умее да владее децата,  е малко рисковано.  Това упражнение е ефективно и при конфликти между деца, пренесен при родителите. Поставянето на мястото на другия върши чудесна работа.

Здравейте и от един родител.Няма как да не се вземе отношение по този въпрос.За съжаление, самата аз попаднах в подобна ситуация.Моето дете, няма здравословни проблеми, но си намери приятели в класа, които се занимаваха с "нетипични" за възрастта им неща.Разбира се реагирахме веднага, но тъй като той не се подчиняваше вече на техните желания, започнаха да го тормозят.Чупене на химикали, късане на учебници, непрекъснати подигравки, злепоставяне във всеки един момент.Положихме огромни усилия с класната, с психолози, дори с детска педагогическа стая, но резултат нямаше, защото родителите на тези деца не искаха да повярват, че те се занимават с подобни неща.

Остана ни само един вариант, сменихме училището.Сега всичко е наред, детето ми се прибира спокойно и е такова каквото го познавам.

Знам, че подобен случай е намерил решение чрез хомеопатия, подтисната е агресията и за два месеца детето е получило цялостна промяна..

Благодаря на всички, които се обадиха до сега! Аз не познавам майката, нито знам в кой град живеят. Запознахме се в един форум в Интернет. Нейната история ме трогна. Обадих й се чрез лични съобщения и така тя разказа  всичко това, което аз ви разказах накратко . Сега може би тя чете вашите отговори, защото ви потърсих за помощ с нейното съгласие.  До тук има чудесни идеи. Очаквам и други колеги да се включат и  по метода "мозъчна атака"  да намерим най- ефективни начини за решаване на проблема. 

Детето може и  да има право на личен асистент за 4 часа, който ще е с него в училище. Има такава програма и трябва да се провери в общината. Така ще му е по-леко и децата ще се повлияят .

Аз лично не разбрах детето да има някакви проблеми, освен, че трудно се адаптира. Ако наистина правилно съм разбрала, средата в класа не е особено приятна и това провокира агресията на самото дете. Ако то не е агресивно без причина, мисля, че присъствието на който и да е друг до него само ще засили различията му. Много по ефикасно е ако учителят и родителите съумеят да организират така средата, че то да не се чувствува толкова различно. Според мен е необходима една обща родителска среща, на която всички родители да се запознаят и да се поставят на мястото на другия. Когато те осъзнаят проблема, мисля че всеки ще намери начин да помогне и на своето дете да приеме  другото и да избягват конфликтите. Колкото по-различен и специален го усещат, толкова повече агресия ще се излива върху него. Това са наблюдения от дълги години практика с  подобни деца.

Имах деца от Център за настаняване от семеен тип (деца, лишени от родителски грижи). Другите деца не бяха агресивни към тях, но бяха отчуждени - сякаш те не съществуваха. Виждах пренебрежение, студенина, държаха ги на дистанция. Бях много притеснена за микроклимата и душевното развитие на децата си. Направих родителска среща, на която разказах за тези малки душици, за тяхното положение и поисках съдействието на родителите. На другия ден беше станало малко чудо - студените и безразлични деца се държаха по нов начин. Бяха готови да помогнат с химикалка, линия, блок, цветни моливи, помагаха при усвояване на учебен материал (имаше и деца със СОП).

Моето мнение - направете родителска среща и опитайте работа с родителите.

Успех!!!

 

Здравейте и от мен,

И аз имам подобен проблем - детето не е осиновено, но има труден адаптационен процес и вече вместо да гради напред, то стои на едно място, т.е. изостава с научаване в ограмотителния период. Освен това се очертава като дете с "дефицит на внимание и концентрация" Е, и оттам идват вече и всички типични простъпки,  пречещи на всеки нормален учебен ден. Моето решение - като опит  за преодоляване на проблема,  а и предложение към дискутирания проблем - да се покани майката на въпросно дете да присъства в часовете, както и други родители да присъстват целодневно в часовете.

Агресията поражда агресия! Или казано с българската поговорка - Каквото повикало това се обадило. Не знам къде е ролята на учителя и как може да стои безучастен гледайки как другите деца се отнасят така с него... Имала съм такова дете в класа/осиновено, расло до 3 години в дом/, но след месец децата свикнаха с него и започнаха да му помагат и да го разбират. Така, че за да се прекрати агресията у децата и да спрат да се отнасят така, трябва да се намеси учителят.

Здравейте! Искам да Ви благодаря за отзивчивостта и съпричастността. Проблемите ни все още не са решени, но надявам се, поне началото поставихме. Присъствах в часовете на класа една седмица. За съжаление за сега само аз имах тази привилегия и има бариера за допускането на други родители в клас. След много разговори успях да привлека към каузата няколко родители, които няма да щадят своите усилия, време, труд. Но най-трудна се очертава задачата да убедя всички родители, че в класа има модел на поведение и че за да се справим с агресията и насилието ще са нужни общи усилия. Първо, защото никой не иска да повярва, че детето му е способно да се държи недобре; и второ, ще трябва всеки от нас да отдели от свободното си време в полза на другите. Нещо, което никак не сме склонни да правим. Получих и  разбиране от страна на директора на училището. Към този момент търсим хора, които да работят с целия клас и подходяща за начален курс програма за ненасилие.

Най-най-трудната задача обаче си остава работата с моето дете. Все още трудно успявам да мина зад защитните му стени и бариери. Твърде голям беше, когато успяхме да го осиновим. И твърде малко време сме заедно. През твърде много и страшни неща е преминал, преди да дойде при нас. Физическите му увреждания са нищо в сравнение с пораженията на психиката, на душата му. И независимо от помощта на психолози, психотерапевти, логопеди промените се случват мнооого бавно и трудно.