Шапки долу!
За страдалеца.За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания. За онзи, който учи БЪЛГАРИЯ да чете, да
мисли, да търси.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, не видял добро от никого.
Шапки долу!
За будителя без икона.За вечно разпънатия между дълга и нуждата.
Шапки долу!
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст.
Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.
Шапки долу!
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими.
Без който България би осиротяла. И би забравила словото, което я въздига.
БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, той ще ни остави във времето.
Шапки долу!
И поклон.