avatar

Хайде да играем...

  Лято. Море. Бриз...

  Излежавам се в бунгалото и се наслаждавам на почивката. Не мога да повярвам, че няма какво да правя. Дъщеря ми обаче не е доволна. За нея това е скука. По едно време се чуват детски гласове. Тя наднича през прозореца, поглежда ме плахо и ме пита:"Може ли?". Отговарям утвърдително и я предупреждавам да не напуска пределите на къмпинга. Тя изхвърча навън и вече я чувам как се запознава с останалите деца. "Най-после! Поне няма да мрънка, че няма какво да прави". Спокойно затварям очи и...в просъница чувам гласче, което пита:" Искате ли да играем на жмичка", а след това позната броилка, следва суетня, броене и думи, които съм забравила :"Кой зад мен, кой пред мен, кой от двете ми страни- три пъти по ред ще жми!". Тичане, смях, викове... и всичко се повтаря. 

  Не мога да повярвам, всякаш се върнах в детството, когато телевизионата програма беше само няколко часа, компютърът- машина от фантастичните романи, GSM- ма - устройство направено от две кибритени кутии и конец...

 Излязох на верандата и с удоволствие наблюдавах играта на децата. Тогава разбрах колко много им липсва тя в прашния, презастроен град, където по тротоарите има място само за автомобили.

Стъмва се, но жмичката продължава с ...фенерче и е още по-забавна! Децата не искат да спират. Приличат на малки светулки. "Нека играят!"- споглеждаме се възрастните. Приятно е...

  За това правя този пост, за да подканя всички на игра. Нека си припомним игрите от нашето детство, да ги споделим помежду си, а след това и с нашите деца. За да имат и те безгрижно ДЕТСТВО... 

  Играта е тази, която влияе емоционално-разтоварващо върху децата и тонизиращо върху целия детски организъм. А това е изключително важно за психическото и физическото им развитие.