В сряда тръгваме отново на училище! Не искам да казвам, че дъщеря ми, която е на 9 години се разхайти до неузнаваемост за тези вече две години дистанционно обучение и с облекчение приемаме новината, че отново ще тръгне на училище... С надежда, че дисциплината и ще се подобри и ще обърне повече внимание на уроците.
Чатовете и в Тиймс са пълна скръб - групи с имена "Момичетата на 3а", свалки със съученици, сръдни... Само не и учене. Малко е странно да гледаш история на чатовете на дечица, които заедно допускат множество грешки в изписването на думите. Странно, но и доста тъжно. Къде разбрали, къде недоразбрали, децата общуват. Рабира се, видеочатовете са на почит и някак компенсират все още неизградената книжовна грамотност...

В нашето училище имаше родители, които се дърпат и не желаят децата им да бъдат тествани. Но според мен това дистанционно обучение създава невероятни поведенченски проблеми в децата, които трудно ще бъдат преодоляни с времето. Дефицитите ще се натрупват, поради липсата на стабилна основа. Не само поведенчески, но образователни...

На фона на това искам да попитам другите родители - как се справяте? А учителите - какво мислите за връщането на децата? Готови ли сте да поемете роля на лица, които два пъти седмично провеждат антиген тестване? Имате ли притеснения, опасения или пък ентусиазъм? Преди време учителската общност беше силна, BgLOG.net познава времена, когато учителите бяха едни от най-силните и умни протестиращи. Някой каза, че делегираните бюджети вече не позволяват това. Но мнението е важно и вярвам, че всеки би могъл да го сподели!