Помествам избрани моменти от последното интервю на известния психолог Иван Игов във вестник" Стандарт", в което констатациите му са абсолютно точни.

"Ние сме на границата на хуманитарна катастрофа по отношение на образованието. Имаме най-ниския бюджет за образование в ЕС и вероятно в света, а най-високия за полицията. Вгледани в икономиката, в кризата, в инвестициите, в магистралите, пропускаме най-важното - бъдещото поколение на България. Семейството е оставено без помощ. В Хартата за правата на децата една от основните тези е, че държавата е длъжна да осигури подкрепа и помощ на семействата, за да могат да отглеждат децата си в нормална, безопасна и развиваща среда. При нас държавата дава някакви пари и след това прехвърля цялата отговорност на семейството. В същото време то не е подготвено за новите предизвикателства. Няма как да отглеждаш децата си, както си бил отгледан от своите родители. Децата живеят в друг свят, различен от нашия - света на мобилните комуникации, на социалните мрежи. Наши изследвания от миналата година сочат, че само 15 на сто от родителите знаят какво точно правят децата им в интернет. В същото време над 87 на сто от децата съществуват в киберпространството. Родителите дори са доволни, че детето си седи вкъщи. А всъщност то се прибира от училище, сяда на компютъра и "изчезва" във виртуалния свят. "

.................................................................................................................................

"- В момента много се говори за реформи в образованието...


- Всъщност в образованието не се прави нищо. От години се пишат проектозакони и концепции, които единствено се стремят да запазят статуквото. Защото в образованието има много гилдии и много интереси, които нямат нищо общо с децата. Сега се правят опити за компромисни решения, но това няма как да се случи. Времето за компромиси и реформи отдавна свърши, сега трябват истински мерки и истински политици, такива, които умеят да вземат непопулярни решения. Образованието се нуждае именно от тях. Давам само един пример - тази година в училище ще влязат около 3000 деца повече от миналата. Това ще се случи в големите градове, в които и без това училищата са претъпкани. Училищната среда в тези училища е под всякаква критика, а в същото време се обяснява как децата от първи до четвърти клас ще бъдат на целодневно обучение. Как ще стане това, когато няма място и пространство? Нищо не бе направено и за облекчаване на училищните програми. Какво от това, че децата няма да си носят пълните чанти с учебници, когато глупостите ще продължат да си бъдат в същите тези учебници?


- Съществува идея за назначаване на повече училищни психолози - вече на всяко училище с 250 деца.


- Това е вървене след събитията. Значи ние първо ще създаваме с безхаберието си една свръхагресивна среда, а след това ще вкараме вътре някакви хора, за да се справят със същата тази агресия. Как точно ще стане това?


За да имат успех колегите в училище, първо трябва да се промени самата училищна среда, обемът на учебното съдържание и начинът, по който то се поднася. Давам ви само един пример - най-тежкият стрес за децата в начален курс са така наречените матури в 4 клас. Това иначе се представя като външно оценяване, но направено по абсурден начин. Вместо да се оценява системата (анонимно и със случайни извадки), се оценяват децата. Върху бедните им главици се стоварва цялото безумие на образователната ни система и когато дойде това време, аз и моите колеги на ден получаваме десетки обаждания от родители за деца, които са в много тежък стрес. Когато самата система постоянно нагнетява напрежение, дори на всяко дете да сложиш психолог, той не може да реши проблемите. А вторият проблем е, че в България не са чак толкова много подготвените училищни психолози - няма нито една магистърска програма, която реално да ги готви. И ако трябва сега да назначим 5000 души, ние няма откъде да ги вземем."

Имате право да коментирате, а имате право и да замълчите...